ПАРИ
Новият кабинет ще завари дефицит с 2 млрд. лв. по-голям от планирания
Финансовото министерство отчете пред Брюксел, че очаква 6.9 млрд. лв. дупка в хазната за тази година.
Новото правителство ще се сблъска с много по-голям дефицит от официално планирания в бюджета. Въпреки уверенията на финансовия министър в оставка Кирил Ананиев, че няма проблем за финансите на страната, приетата от правителството в началото на май конвергентна програма за периода 2021-2023 г. показва сериозно разминаване между очакванията на финансовото министерство и дефицита, при който е разчетен държавния бюджет.
През 2021 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5.6% от брутния вътрешен продукт (БВП), се посочва в конвергентната програма. Това означава дупката в бюджета да бъде 6.9 млрд. лв., вместо планираните 4.9 млрд. (3.9% от БВП).
Както стана известно през първото тримесечие на годината правителството направи рекордни разходи, заради които за първи път от много години хазната излезе на дефицит още в края на март. Съществена част от нарасналите с 25% разходи през януари-март в сравнение с миналата година, не се дължат на мерките за овладяване на ковид-кризата, а на чисто предизборни харчове, заложени още през 2020 г. – увеличение на заплатите в бюджетната сфера, бонусите от 50 лв. за всички пенсионери, по-големи социални плащания. Отделно правителството още в началото на годината наля стотици милиони в общините за ремонти на местната инфраструктура.
Новото правителство ще бъде изправено пред проблема как да запълни по-голямата дупка в хазната. Според закона за държавния бюджет максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет в рамките на 2021 г., е 4.5 млрд. лв. Сумата е недостатъчна да покрие недостига от близо 7 млрд. лв., още повече че държавата вече пласира дълг от 800 млн. лв. с емисия на ДЦК. Служебен кабинет няма правомощия да тегли заеми и ако през следващите два месеца хазната отново излезе на червено, ще трябва да запълва недостига с пари от изтънелия фискален резерв.
От Министерството на финансите разясниха, че разминаването в очакванията за дефицита през тази година се дължи на различните методики, по които се представя той – в закона за държавния бюджет недостигът е изчислен по националната методология, докато този в Конвергентната програма е по европейската методология.
“Реално заложеният в бюджета за 2021 г. дефицит от 4,9 млрд. лв. (3,9% от БВП) е 5% или 6,2 млрд. лв. по европейската методология”, посочва финансовото министерство. Завишението идвало от това, че за Брюксел бюжетните дефицити на страните членки се определят на базата на поетите през годината задължения за разходи (т.е. на начислена основа), а не на база на платените разходи (на касова основа).
“Въпреки разликата в методологиите това не променя основните параметри и не разсейва съмненията в качеството на управление на държавните пари”, уверяват от МФ. Но дори и след обяснението, че 3.9% всъщност е 5% дефицит по правилата на ЕС, очакваният реален недостиг в хазната за тази година остава с около 700 млн. лв. по-висок.
Всъщност финансовото министерство упорито продължава години наред да използва два различни начина на отчитане на бюджетния дефицит – един за пред Брюксел и друг, със значително по-благоприятни стойности, пред обществеността у нас. Така например правителството на Бойко Борисов се хвалеше, че въпреки коронакризата е успяло да удържи дефицита за 2020 г. да не надвиши 3% (3.531 млрд. на касова основа, което е точно 3% от БВП). Пред Брюксел обаче сме докладвали, че на начислена основа той всъщност е 4.056 млрд. лв. или 3.4% от БВП.
Конвергентната програма e стратегически документ за реформите в страната, който се представя ежегодно от Министерството на финансите за оценка на Европейската комисия. Програмата е един от документите, въз основа на които ще бъде оценявана готовността на България за членство в еврозоната. Един от критериите за присъединяване към единната европейска валута е поддържане на нисък бюджетен дефицит под 3% от БВП.
📂 СЕКРЕТНО ДОСИЕ: ‘КРАЖБАТА“ И ГЛАДА ПРЕЗ 2026? ⚖️🛡️🔥
Докато ни занимават с политически марионетки, истинската власт над живота ни се упражнява между рафтовете на супермаркета. Данните от април 2026 г. разкриват най-голямата икономическа конспирация в историята на Балканите. Вече сме в Еврозоната, но цените ни са „специална поръчка“.
Това не е грешка на системата. Това е самата СИСТЕМА.
🕸️ КОНСПИРАТИВНИЯТ ВЪЗЕЛ: „ТЕРИТОРИАЛНИ ОГРАНИЧЕНИЯ НА ДОСТАВКИТЕ“ (TSR)
Разследванията на ЕК от 13 април 2026 г. удариха в сърцето на схемата. Корпоративни гиганти използват т.нар. „териториални ограничения“.
Как работи схемата: Ако наш търговец поиска да купи камион с мляко или прах за пране директно от склад в Германия на германски цени, му се отказва под предлог „регионална политика“. Те ни принуждават да купуваме от „оторизирани“ местни посредници на цени, надути с 80-120%.
📊 ПИРАМИДАТА НА ЕВРО-УНИЖЕНИЕТО (АПРИЛ 2026)
(Виж прикачената снимка за пълната таблица със сравнението)
„Ние сравняваме редовните цени на рафта, на които хората пазаруват в 90% от времето, а не изкуствените 20% намаления, които се ползват за замазване на очите.“
ФАКТ: Ние плащаме €14.60 ПОВЕЧЕ за едни и същи таблетки за съдомиялна. Къде отива тази разлика? Не е в транспорта. Отива в „бонусите“ на логистичните феодали и в черните каси на картела.
🚨 СЕКРЕТНИ ДАННИ: „ХИМИЧЕСКИЯТ ШПИОНАЖ“
Разкритието на 2026:
Лабораторни анализи показват, че Nutella и Persil, продавани у нас, имат различен „химичен отпечатък“. В шоколада за Изтока има повече палмова мазнина и захар вместо лешници. В праха за пране – повече пълнители за обем, вместо активни почистващи съставки.
🏗️ ВЪЗЕЛЪТ НА ВЕРИГИТЕ: „ТАКСА СПОКОЙСТВИЕ“
Защо супермаркетите приемат тези цени? Защото те са част от играта. Чрез „такси за рафт“ и „ретро-бонуси“ (пари под масата), те си разпределят нашата надценка.
🧟♂️ ДОСИЕ „ПАРАЗИТИТЕ“: КРАЯТ НА УЮТНАТА БЕЗНАКАЗАНОСТ
Къде са Комисията за защита на конкуренцията (КЗК)? Къде е Комисията за защита на потребителите (КЗП)? Къде е БАБХ?
Тяхното време изтече. Докато колегите им в Европа удрят с милиардни глоби (както ЕК през април 2026), нашите чиновници си пият кафето и пишат безсмислени „секторни анализи“.
Във Европа регулаторите са плашило за картела. У нас картела си има регулатор за плашило за народа.
Времето, в което тези институции бяха уютни канцеларии за заслужили партийци, свърши. Тяхната „безнаказаност“ е криминално съучастие в грабежа над българския народ. Трябва да ги е страх да си вдигнат телефона, когато корпорациите звънят с указания. Трябва да ги е страх от нас, хората. Защото омертата се чупи, а когато падне, те ще са първите в списъка за отговорност за държавна измяна чрез нехайство.
⚔️ НАШАТА ПРИСЪДАТА
Ние не сме „потребители“. Ние сме плячка. Но този път знаем механизма на капана.
НЕЗАБАВНО РАЗРУШАВАНЕ НА ЦЕНОВИТЕ БАРИЕРИ: Искаме правото да купуваме стоки от целия ЕС без корпоративни забрани. Ако е €15 в Берлин, трябва да е €15 и в София!
РЕФОРМА НА РЕГУЛАТОРИТЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИ ОБРАЗЕЦ: Превръщане на КЗК и КЗП в разследващи органи с полицейски правомощия, които не „анализират“, а извършват арести за картелни споразумения.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА „ДВОЕН СТАНДАРТ“: Всеки продукт с различно съдържание под същата марка да бъде конфискуван като менте.
ПУБЛИЧЕН ОДИТ НА НАДЦЕНКИТЕ: Всеки супермаркет да е длъжен да обявява „входната цена“ на стоката до етикета.
Те мислеха, че еврото ще ни заслепи. Но то само освети мащаба на тяхната наглост. Тяхната „търговска тайна“ е нашето ограбено бъдеще. Или работите за българите, или отивате в историята… и под съд!
СПОДЕЛЕТЕ ТОВА ПРЕДИ ДА ГО ЗАГЛУШАТ! НЕКА ВСЕКИ РАЗБЕРЕ, ЧЕ КАРТЕЛЪТ НЯМА ВЛАСТ НАД ХОРА, КОИТО ЗНАЯТ ИСТИНАТА! 📢🧨💶
- България е с най-висока инфлация в еврозоната.
Годишната инфлация в България достига 6,2% през април, което я поставя на първо място сред страните в еврозоната по този показател, според данните на Евростат.
Инфлацията в еврозоната като цяло продължава да се ускорява и достига 3% през април спрямо 2,6% през март, което бележи четвърти пореден месец на ръст на цените.
След България, сред страните с най-висока инфлация се нареждат Литва с 4,9%, Гърция с 4,6%, Белгия с 4,3% и Словакия с 4%. В долната част на класацията са Финландия с 2,3%, Малта с 2,4%, както и Нидерландия и Франция, които отчитат по 2,5% годишна инфлация.
Основният двигател на инфлацията в еврозоната остава енергийният сектор, където се очаква рязко ускорение до 10,9% през април спрямо 5,1% през март. Следват услугите с 3% (при 3,2% месец по-рано), храните, алкохолът и тютюневите изделия с 2,5% (при 2,4% през март) и неенергийните промишлени стоки с 0,8 процента (спрямо 0,7%).
Ден по-рано Национален статистически институт публикува експресна оценка, според която месечната инфлация в България през април е около 2%, а годишната достига 7,1%, измерена чрез индекса на потребителските цени. Тази предварителна оценка служи като ранна индикация за ценовата динамика преди окончателните данни.
Още по темата: Евростат призна, че бюджетният дефицит на България е бил 3,5%, над границата от 3% за влизане в еврозоната.
Обединените арабски емирства обявиха, че напускат ОПЕК и ОПЕК+. Решението идва в момент на сериозно напрежение в Персийския залив и разклаща баланса на световните енергийни пазари.
Страната посочва, че ходът е продиктуван от националния интерес. От енергийното министерство заявиха, че целта е по-голяма гъвкавост при определяне на производството и реакция на пазарните условия.
Война, атаки и блокада на Ормуз
Решението идва след седмици на ракетни и дронови атаки от страна на Иран. ОАЕ са пряко засегнати от конфликта, като напрежението се концентрира около Ормузкия проток.
Този тесен морски коридор е ключов за глобалните доставки. През него преминава около една пета от световния петрол и втечнен газ.
Блокадата от страна на Иран сериозно ограничава износа на държавите от региона. За ОАЕ това означава директен удар върху икономиката.
Разрив в региона и критики към съюзниците
Решението на ОАЕ идва и след критики към други държави от Персийския залив. Според дипломатическия съветник Ануар Гаргаш регионалната подкрепа е била недостатъчна.
Той подчерта, че политическата и военната реакция на съюзниците е била по-слаба от очакваното. Това допълнително е засилило усещането за изолация.
Паралелно с това президентът на САЩ Доналд Тръмп критикува ОПЕК. Той обвинява организацията, че поддържа изкуствено високи цени на петрола.
Търсене на нови маршрути за износ
ОАЕ вече търсят алтернативи за доставка на петрол. Част от товарите се пренасочват към пристанището Фуджейра, извън Персийския залив.
Предлага се и схема за претоварване от кораб на кораб. Това позволява заобикаляне на най-рисковите зони.
Саудитска Арабия също адаптира стратегията си. Част от петрола се пренасочва към Червено море.
Рискове за пазара и транспорта
Въпреки новите маршрути, рисковете остават високи. Водите около Фуджейра се считат за несигурни от част от корабособствениците.
Разходите за транспорт също се увеличават. Това може да доведе до допълнителен натиск върху цените на енергията.
Излизането на ОАЕ от ОПЕК е сигнал за дълбока промяна. Последствията могат да се усетят както в региона, така и на глобалните пазари.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
Малко нелицеприятна предистория за шефката на Народното Събрание
Пеевски преминава в режим на оцеляване
