Предполагаемият американски (всичко сочи към амфибийната бойна група на “Киърсаж” на ВМС на САЩ) саботаж на “Северен поток” и “Северен поток-2” има мощно политическо измерение.
Първият риск, най-големият, беше възможна провокация с уж руско взривно устройство, което НАТО може да „открие“ на последното разклонение на газопровода, който според първоначалните съобщения не е било повредено.
Два дни след саботажа обаче шведската брегова охрана обяви, че е открит и четвърти теч – на последната линия.
Това означава, че провокацията, от която се опасяваха някои наблюдатели, най-вероятно няма да се случи.
Но политическите последици от случилото се са огромни.
Прецедент
Първо, САЩ създадоха прецедент.
Поговорката за това, че не човек, който живее в стъклена къща, не трябва да хвърля камъни, вече не отразява реалността. Може. И САЩ току-що показаха как. Цяла стена се срути и… нищо не се случи. Германците, на които всъщност беше нанесен този удар, просто го поеха. Разбира се, в следващите дни в Германия може да започне някаквасъпротива срещу САЩ, но тя е имплицитна.
Ще забавят помощта за Украйна или ще направят нещо друго. Може би няма да кажат на официално ниво, че това е Русия. Но това няма значение, това няма да повлияе на нищо, това е нещо съвсем друго.
По-рано, преди това събитие, имаше ясно разбиране, споделяно от всички играчи в света, че е невъзможно да се атакува глобално инфраструктурно съоръжение – тръбопровод, кабел от оптични влакна или нещо друго толкова голямо.
А сега има съвсем друго разбиране. Сега това се прави от една от световните сили. Тя, тази сила, вярва, че само тя може да направи това. Както и с Косово навремето.
Но всъщност сега правилата ще бъдат съвсем различни.
Въпреки че възможната съпротиваа не може да бъде отхвърлена.
Размирици
Въпреки че европейците мълчат за случилото се, има ранни признаци на сериозен срив в тяхната лоялност към Съединените щати.
Дори журналистът, или по-скоро пропагандистът на немското издание “Билд”, Юлиан Рьопке, известен като Джихади-Юлиан за безусловната си подкрепа на всякакви терористи (на Запад ислямистите се наричат„джихадисти“, което по същество е неправилно, но така те наричатвсичко), застана в защита на Русия, твърдейки, че тя, както и Германия, в никакъв случай не може да стои зад удара.
А не можете да намерите по-лош русофоб.
Същината на проблема е следната. Съвременните европейци не са напразно сравнени с домашни любимци на американски стопани.
Стопанинът може да е зъл, може би мил, може да бие и измъчва животното, или може да се грижи за него, но във всеки случай в действителност живот без стопанин няма, дори не може да се представи.
Садистичен собственик понякога може да използва това, но всяко животно има праг на болка, след което атакува нараняващия собственик.
От европейците отдавна чакаха нещо подобно, но те абсолютно кротко издържаха всичко. САЩ можеха и успяха да принудят европейците да действат против самите себе си, като постоянно гарантираха, че при избора между трансатлантическите ценности и всичко (икономически растеж, топли радиатори), Европа винаги ще избира ценностите ирационално, дори ако това я наранява .
И болката беше твърде силна. Това не е само удар по икономиката, дори и „Потоците” да не работеха в момента. Това също е обида. Най-силна.
Европа тичаше след САЩ навсякъде – доставяше оръжие на Украйна, караше се до смърт с руския народ – и светът все още не осъзнава последствията от това. И какъв е отговорът? По обиден начин те взривиха газопровод, който европейците планираха да използват някога в бъдещето. И има основание да се смята, че американците са били много близо до прага на болката на своите живи играчки.
И това също ще има последствия. Но не само това.
„Потоците“ бяха взривени, но украинската газопреносна система (ГТС) засега остана. Система, от която теоретично Европа ще зависи много в бъдеще, ако доставките на газ бъдат възобновени, и от която Унгария например зависи сега.
И всичко това се оказа под контрола на киевския режим. Сега само той решава дали газът ще отива за Европа или не.
Украинският фактор
Днес, без “Северен поток”, ролята на тръбопроводите, минаващи през Турция и Украйна, стана критична.
Освен това, ако турците са просто труден партньор, но като цяло действат в собствен интерес, тогава никой не знае какво може да спретне Киев.
Тук е уместно да припомним, че “Потоците” принципно се появи като отговор на кражбата на газ от Украйна. И сега американците затварят кръга с груба сила.
Сега дори не може да се говори за доставки на газ за ЕС, без да се вземе предвид волята на трети страни, основната от които ще бъде Украйна.
Как ли ще действат сега украинците? Докато ситуацията на фронта е благоприятна за тях, явно няма да правят резки движения. Но ако, или по-скоро, когато ситуацията се промени към по-лошо, всичко може да се очаква. Много потребители в Европа зависят от украинския транзит и това дава на Киев възможност да изнудва тези потребители.
Има кого и с какво да шантажират – списъкът с искания на Зеленски към западните страни вече е доста голям, а в бъдеще може да стане дори по-голям. Украйна също има много проблеми със съседите си, вземете например Унгария.
И най-важното, наглото взривяване на потока може да изглежда като картбланш от собствениците за Киев да предприема всякакви действия по своите тръбопроводи.
Депутатът от Върховната Рада Алексий Гончаренко, съучастник в клането в Одеса през май 2014 г., още на 7 март призова за изнудване на Европа с риска от спиране на газотранспортната система. В своя “Телеграм” той написа: „Единственият изход е да блокираме транзита на газ през украинската ГТС и да прекъснем друг канал за получаване на пари за страната-бензиностанция. Ако транзитът е наистина важен за нашите европейски партньори, тогава нека те да ни помогнат да гарантираме сигурността на нашата ГТС. До кога ще чакаме тези съветски МиГ и Су от страните от Източна Европа!”.
Изглежда като предложение за изнудване на европейците, защото е точно това. Тогава тази гледна точка изглеждаше маргинална. Сега, първо, Украйна наистина държи част от Европа за гушата – няма алтернатива, и второ, европейската опозиция може леко да прецака доставките на оръжия на Зеленски, които и без това са малко от Европа, и какво ще стане, когато всички тези факторите започват да действат съвместно?
Сега никой не знае отговора, но има варианти, при които Европа ще открие, че животът ѝ е в ръцете на Зеленски и вероятността те да се случат в никакъв случай не е нулева.
Прогнозирането на бъдещето е неблагодарна задача, но в случай на саботаж на тръбопровода нещо е ясно: това събитие ще повлияе значително на световната политика в бъдеще. Много по-силно, отколкото си мислите в момента, и вероятно много по-бързо.