БЛОГ

Лили Павлова и Евросъюза като арменския поп

Published

9 years ago

January 13, 2018

Author

Наложи ми се да бродя из нощната и протестна София и заради това изтървах прякото предаване на церемонията по откриване на българското председателство. След като се прибрах, целият ми фейсбук бе изпълнен с възторг от Доналд Туск, който изрецитирал “Отечество любезно” на български език. Изпитах леки евроскептични съмнения, но си намерих клипчето в ю тюб.

Признавам си – сбърках. Наистина сбърках.

Туск (независимо дали го харесвате като политик или не, аз като гледам Качински и той ми се струва супермен) показа голяма класа. Ама истинска. Така се прави, по дяволите. Един поляк направи така, че позабравеното усещане за гордост да ме щипне в сърцето. После направих друга грешка за вечерта – пуснах си речта на Цвета Караянчева. И се убедих в нещо много важно – Туск говори по-добър български от нея. Но това е злобна вметка, която няма нищо общо с този текст.

Гледах Туск няколко пъти и после с тъга си помислих: “Еех, братче, нямаше никакъв смисъл да се пънеш”. Защото само няколко часа преди тебе българската министърка за европредседателството Лиляна Павлова ясно демонстрира какво точно мисли управлението за Евросъюза. Мнението й беше брутално като остра секира, която се стоварва по наивен врат. Журналистът я попита за отношението й към протестите, които разлюлаха бунтовна София и се оказаха цели 9 на брой, а Павлова изсъска: “Дали няма малко да се припокрият и взаимоизядат? Има го и този вариант. Но щом искат да протестират, нека. Дано Европа да може да разграничи кой протест за какво е. Това е малко като да се оплачеш на арменския поп”.

В деня на откриването на Европредседателството, Павлова обяви ЕС за арменския поп. А знаем много добре какво означава в българския език този израз – ходи, реви, плачи, късай се, няма да има кой да те чуе! Хвърляй усилия на вятъра, поти се, на мен ми е все тая! Ходете да си гледате работа, нещастници! Нашият език е богат на нюанси и фраза като “ходи да се оплачеш на арменския поп” в определен контекст може да звучи дори като псувня на майка.

В аферата “Павлова” смисълът е точно този. Дреме ми! А и на Европа и дреме за вас! Не знам дали в Народния театър “Иван Вазов” е имало достатъчно светнат преводач, за да предаде на Туск и Юнкер докрай какво точно изрече Павлова от телевизионния екран. Това не е просто антиевропейска реторика. Това не е просто див разгул на глупостта и цинизма. Това е отношение към цял един народ. Народ, който в погледа на министърката по европредседателството е просто една сбирщина от мрънкачи, които се опитват да развалят събитията си. Преживявали сме по-гадни времена. Но по-арогантни, едва ли.

Искам да отбележите – дори и Волен Сидеров, преди да се превърне в някаква майка Тереза, която ръси призиви за толерантност, обединение и умереност, не си е позволявал такъв език по отношение на Европа. Ироничното е, че Павлова е представител на партия, която е похитила прилагателното “европейски” и го е забола с пирони в името си – Граждани за “европейско” развитие на България. Тези нито са граждани, нито са европейци, а от цинизма на мнението почвам да имам съмнения дали изобщо са българи. Защото няма никакво значение дали подкрепяш протестите или не, нямаш право да прояваваш такъв цинизъм към тях. Спори с тях, карай се, влизай в диспут, горещи се, бори се, но не можеш да махнеш цинично с ръка и да им кажеш, че ЕС е арменския поп, сляп за думите им, глух за протеста им. Защото така казваш на народа си, че е просто една алчна глутница, някакво племе, което изобщо не те интересува и никога няма да те заинтересува. Ако Павлова не иска да чуе гласът на тези хора, тогава към коя точно Европа са насочени нейните стремления и политики? Към коя? Има ли такава Европа?

Всъщност, думите й не са случайни, още по-малко изпуснати. Това е осъзнат цинизъм. Цинизъм, превърнат в светоглед. ЕС е далече, схемичките са близко. Брюксел е на майната си, а суджукът тъдява. ЕС е като арменския поп, а Бойко Борисов на една ръка разстояние. Павлова нанесе удар с нож в гърба на председателството. То беше озлочестено, принизено и изнасилено. Оттук-нататък всяка изява на министърката е заредена с морален взрив. Как ще ни говори за Европа тази, която пет пари не дава за нея и праща “мрънкачите” да й се жалват, без да получат ни зов, ни стон? Пред ГЕРБ това може да не е дилема, но пред всички останали е.

Във вчерашните си телевизионни проповеди, обаче, Павлова направи и друга страшна грешка, като си позволи да изпадне в амнезия и морфичен резонанс по отношение на протестите. Би трябвало да е малко по-внимателна и прецизна в думите си. Защото в началото на 2013 година ГЕРБ пак така си мислеха, че протестите ще отминат, че гневните ще се приберат от улиците, че всичко ще стихне, а пък те изметоха Борисов-1 от власт. Защото за госпожа Павлова ЕС може да е като арменския поп и да не й пука, но тези, които са на улицата, всичко чуват и виждат…

Related Topics:блог българия новини скандал

Up Next

Тези снимки разтърсиха нета! Свекървата на Тамара Георгиева БЕЗ ДРЕХИ

Don't Miss

Израел тръгва вабанк

БЛОГ

Бях позабравил тази прочута българска злоба…

Published

2 months ago

June 27, 2026

Author

Ей, бях позабравил тази прочута българска злоба… или както модерно ѝ казват днес – хейт.

За десетте дни, които прекарах в България, си припомних колко настойчиво може да пробива мозъка. Цените в заведенията, цената на таратора, цената на цацата… Чак да ти се отядат тараторът и цацата, а бирата да ти се отпие.

Само че никой не ви е изпращал телеграма, че сте длъжни да ходите на ресторант. Истината е проста – имаш възможност, угаждаш си. Нямаш – отиваш до магазина, купуваш продуктите и си правиш таратора вкъщи. Само че, докато си на опашката, погледни колко струват продуктите. Виж и сметките за ток, вода, наеми. Провери си фиша за заплата – колко са се вдигнали осигуровките и разходите за труд.

Защо? Защото човекът, който ти сервира този таратор, плаща абсолютно същите разходи – плюс още десетки други, които ти дори не виждаш.

Превърнахте ресторантите и цените им в любимата тема на всяка неизмита уста. Да, неизмита. Качете се в градския транспорт и сами ще се уверите, че хигиената не ни е най-силната страна. Но никой не прави ежедневни анализи защо билетът е по-скъп, защо автомивката вече струва 25 евро, защо всичко поскъпва. Не – най-важното е колко струва тараторът в Слънчев бряг.

И знаете ли кое е най-тъжното?

Никой не е направил толкова силна антиреклама на българското Черноморие, колкото самите българи. Това го умеем без конкуренция. Пионер беше Waлери Симеонов с рупор онова подобие на репортер Лора Стаматис. От известно време ме гони усещането, че са се клонирали…

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Published

2 months ago

June 25, 2026

Author

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

БЛОГ

Дебилно поколение

Published

3 months ago

June 17, 2026

Author

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.