Както казва известният руски писател и драматург Евгений Гришковец, „наистина гладните хора не ходят на ресторанти“. И тази фраза попада точно в целта: ходим в такива заведения, за да се заредим с положителни впечатления и добро настроение. Собствениците на заведения за обществено хранене са наясно с това, така че арсеналът от техните професионални трикове непрекъснато се разраства.

Ние разбрахме какви тайни крият опитните ресторантьори от клиентите си.

Нито една кухня на ресторант не работи без подготовка. Често пастата и пицата за италианските ресторанти се купуват от магазина. Бульоните за супи често се приготвят предварително и се съхраняват в специални контейнери; понякога готвачите използват полуфабрикати за приготвянето им – концентрат под формата на прах.

Дизайнерите на менюта често премахват нули от края на цените, за да успокоят клиентите. Ако ястието струва $ 350,00, например, те могат да премахнат двете нули в края. Допълнителни цифри са свързани с високи цени и колкото по-малко човек мисли за харчене, толкова повече ще поръча. Друга подобна практика е премахването на знака за валутата.

Бонбоните, дъвките и други малки неща, които идват със сметката ви, не са комплимент от заведението. По този начин ръководството се опитва да създаде чувство за вина. Гостът има чувството, че подаръкът трябва да бъде върнат по някакъв начин.

Ако правите сватбен банкет, някои ястия може да не се появят на празничната трапеза. Не е необичайно порциите да се намалят наполовина, особено през август и септември, които се считат за сватбен сезон. Целият персонал на ресторанта яде за сметка на такива пиршества.

Хората ядат по-малко в ресторанти, украсени с огледала. Това се дължи на факта, че когато човек има възможност да се види, нивото на самоконтрол в процеса на хранене се увеличава.

Сервитьорите често изтриват масите и прибират използваните съдове, защото мръсните чинии ще напомнят на посетителите колко са изяли вече и в този случай едва ли ще решат да поръчат нещо друго.

В имената на ястията се използват така наречените „вкусни“ съгласни, произношението на които съвпада със звуците на дъвчене на храна. Например „б“, „c“ и „н“ във фразата „нежно унгарско агнешко в марината“.

Много ресторанти засилват ароматите, за да предизвикат апетита. Например в пекарните са инсталирани специални фурни с минимална вентилация, така че ароматът на прясно изпечени изделия може да бъде предаден на посетителите на много метри от заведението.

Много помагате на ресторанта, ако, влизайки в него, веднага потърсите уединено място в ъгъла: когато никой не заблежи клиента, той поръчва повече храна. Освен това гостите, които изберат такова място, поръчват по-висококалоричните ястия и това се отразява добре на продажбите на десерти.
Има го и обратното: от персонала са склонни да поставят посетителите по-близо до входа на ресторанта, „на преден план“, за да създадат атмосфера на уют и пълнота на заведението. Красивите хора са умишлено поканени да заемат място до прозореца или на верандата, за да привлекат повече внимание и да направят най-мощното впечатление.

Не винаги трябва да се вярва на знака за резервация. Понякога се поставя да се запази маса в резерв за голяма компания, която потенциално ще донесе повече приходи на заведението, отколкото влюбена двойка, искаща същото място.

Ако поискате да намалят музиката, всъщност ще намалят силата на звука 1 на 10 пъти. По-често просто ще ви кажат, че всичко е направено, както сте поискали. Най-вероятно наистина ще почувствате, че музиката е по-тиха.

Не се радвайте прекалено, когато видите фразата „мляко от ферма“ в менюто. Най-често това означава продукт от най-близкия супермаркет на съответната марка. Уж бадемово или овесено мляко също често се заменя с обикновено мляко.

Сервитьорът може незабавно да идентифицира гост, който не посещава често ресторанти. Ако поръчате паста Карбонара, той веднага ще разбере, че не обичате да пробвате нови неща и рядко ядете навън. Ресторантите масово включват това ястие в менютата си, защото е достъпно и лесно за приготвяне.
За много ястия съществува погрешното схващане, че готвачите използват стотици подправки. Но това важи само за азиатските страни. В Европа се използват само няколко подправки: пипер, бахар, кимион и дафинов лист.

Когато храната се сервира в малки чинии, се задейства така наречената илюзия на Делбьоф. Дори порцията да е била относително малка, се чувствате сити. Ресторантите често използват противоположния метод, като сервират основното ястие в големи чинии. Гостът интуитивно се чувства гладен и поръчва десерт.

Ако посетителят не знае какво да поръча, сервитьорът ще помогне при избора, като посочи няколко ястия, а гостът винаги ще поръча последното ястие от тези, които ще бъдат посочени, тъй като то ще го запомни най-добре. И това помага на ресторанта, защото, разбира се, ще бъде най-скъпото.

Най-често младите хора работят като сервитьори, но е доказано, че хората на средна възраст на тази позиция вдъхват повече доверие. Гостите са по-склонни да приемат препоръки за храна от по-възрастни служители и този трик позволява на ресторантите да се открояват от конкуренцията, тъй като може да помогне за популяризирането на по-скъпи ястия.

Дори и най-простите ястия са украсени максимално: по този начин изкуствено се създава разнообразие. Същото се отнася и за многоцветните ястия: човешкият мозък реагира активно на ярки цветове, защото те са свързани със зрели плодове. В резултат на това се превъзбуждаме и ядем повече.