ПАРИ
От млякото до iPhone – енергийната криза в Китай удари всичко
Ударът от енергийната криза в Китай започва да се разраства по цял свят, като покосява всичко – от автомобилния гигант Toyota до австралийски овцевъди и производители на картонени кутии. Мащабният недостиг на електроенергия, причинен от скок на цените на въглищата в най-големия износител в света, ще навреди на собствения растеж на Китай, а значителното въздействие върху веригите на доставки би могло да попречи на глобалната икономика по пътя ѝ към възстановяване от пандемията.
Времето не можеше да бъде по-лошо, тъй като корабоплавателната индустрия вече се сблъсква със задръстени пристанища, които забавят доставките на дрехи и играчки за празниците в края на годината. Той също идва точно когато в Китай започва да се прибира реколтата, което поражда опасения за рязко поскъпване на хранителните стоки.
Ако недостигът на електроенергия и съкращенията на производството продължат, те биха могли да се превърнат в още един фактор, причиняващ глобални проблеми от страна на предлагането, особено ако започнат да влияят върху производството на експортни продукти“, казва Луис Куйс, старши азиатски икономист в Oxford Economics.
По-бавен растеж
Икономистите вече предупредиха за по-бавен растеж в Китай. В Citigroup индексът на уязвимост показва, че износителите на суровини за китайския производствен сектор рискуват да отслабят втората по големина икономика в света. Съседи като Тайван и Корея са чувствителни, както и износителите на метали като Австралия и Чили, а ключови търговски партньори като Германия също са донякъде изложени на опасност.
Що се отнася до глобалните потребители, въпросът е дали производителите и търговците на дребно ще поемат по-високи разходи или ще ги прехвърлят.
„Това изглежда като пореден стагфлационен шок за производството – не само за Китай, но и за света“, казва Крейг Ботам, главен икономист от Китай в Pantheon Macroeconomics. „Увеличението на цените досега е доста широко вследствие от дълбокото участие на Китай в глобалните вериги на доставки“.
Пекин е наредил на въглищните мини да увеличат производството и търси енергийни доставки, опитвайки се да стабилизира ситуацията. Въздействието върху световната икономика ще зависи от това колко бързо тези усилия дават резултат. Много китайски фабрики намалиха производството за празника на „Златната седмица“, а икономистите внимателно наблюдават дали недостигът на електроенергия ще се върне, когато дейността на заводите отново се увеличи.
Силният отговор на китайското правителство може да помогне за скорошното приключване на „най-лошото от тази енергийна криза, но не цялата криза“, заявиха икономисти от Societe Generale SA в бележка в петък. Все пак ограничаването на потреблението на енергия в най-енергоемките индустрии като стоманата, алуминия и цимента ще се проточи месеци и Китай ще продължи агресивно да се насочва към вноса на природен газ, добавяйки към глобалния ценови натиск, смятат те.
Някои индустрии вече са под натиск и щетите, които наблюдават, могат да се разпространят върху други сектори.
Хартия
Производството на картонени кутии и опаковъчни материали вече бе затруднено от стремително нарастващото търсене по време на пандемията. Сега моментните спирания в Китай са ударили производството още по-силно, което е довело до възможно намаляване на предлагането от 10 до 15% за септември и октомври, според Rabobank. Това ще добави допълнителни усложнения към бизнеса, който вече страда от глобалния недостиг на хартия.
Храна
Веригата за доставки на храни също е изложена на риск, тъй като енергийната криза прави сезона на прибиране на реколтата по-предизвикателен за най-големия земеделски производител в света. Глобалните цени на храните вече скочиха до 10-годишен връх, а притесненията, че ситуацията ще се влоши, растат, докато Китай се бори да обработва култури от царевица, соя и фъстъци до памук.
През последните седмици няколко завода бяха принудени да затворят или да намалят производството, за да спестят електроенергия. Сред тях са например преработвателите на соя, които раздробяват боба, за да произвеждат брашно за храна за животни и масло за готвене. Цените на торовете, един от най-важните елементи на селското стопанство, скачат неимоверно, като удрят фермерите, които вече изнемогват под натиска на нарастващите разходи.
Преработвателната индустрия се очаква да бъде по-силно засегната от основните продукти като зърнени храни и месо, пишат анализатори на Rabobank в доклад тази седмица. В млечния сектор прекъсването на електрозахранването може да наруши работата на доилните машини, докато доставчиците на свинско месо ще се сблъскат с натиска от по-строгите доставки на хладилници.
Технологичният свят
Той също може да поеме драматичен удар, като се има предвид, че Китай е най-голямата производствена база в света за продукти от iPhone до игрови конзоли и така дефицитните полупроводници, използвани в автомобилите и редица други уреди.
Няколко компании вече се наложи да затворят фабриките си за кратко заради прекъсванията на електрозахранването. Pegatron Corp., ключов партньор на Apple, заяви миналия месец, че е започнала да приема мерки за пестене на енергия, докато ASE Technology Holding Co., най-голямата в света компания за опаковане на чипове, спря производството за няколко дни.
Цялостното въздействие върху технологичния сектор досега бе ограничено поради обичайните спирания около едноседмичната ваканция. Ако енергийната криза се влоши, тя може да удари производството преди решаващия сезон за пазаруване в края на годината. Индустриалните гиганти, включително Dell и Sony, не могат да си позволят нов шок от доставките, след като предизвиканите от пандемия сътресения предизвикаха недостиг на чипове в световен мащаб, който ще продължи и отвъд 2022 г.
Автопроизводителите
Всяко по-нататъшно влошаване на пазара на полупроводници би увеличило и главоболието на автомобилните производители. Промишлеността, която е на високо място в списъка на защитените сектори във времена на недостиг на електроенергия, досега до голяма степен оставаше пощадена от последиците от енергийната криза.
Все пак имаше някои изолирани случаи. Toyota, която произвежда повече от 1 млн. превозни средства годишно в Китай в заводи със седалище около Тиендзин и Гуанджоу, заяви, че някои от нейните операции са повлияни от недостига на електроенергия.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
