КОМЕНТАР

България е имала трима двойни граждани за премиери, но КС нямаше проблеми

Published

5 years ago

November 4, 2021

Author

Когато България имаше трима двойни граждани за премиер-министри (двама с руско, и един с испанско) и още няколко министри, пак с двойно гражданство, които обслужваха ДС статуквото, КС нямаше проблем.

Когато един съвестен и честен човек реши да скочи срещу корупционните им модели – опааа, имаме проблем с Канада…

Значи, Кирил Петков е читав човек.

Go, Dude. Go!
…
Всички задкулисни играчи изведнъж се събудиха и се показаха на светло по казуса с Кирил Петков

В задния двор на голямата политика отново грейна малко слънце. След умуване, продължило почти три месеца и половина (от 16 август насам), Конституционният съд се произнесе по казуса с двойното гражданство на Кирил Петков – икономически министър в първия служебен кабинет на Стефан Янев, а от 16 септември насам – потенциален мандатоносител в бъдещото 47-о Народно събрание.

Историята е семпла.

През април Кирил Петков получава покана за участие в служебното правителство. Той подава необходимите документи за отказ от канадско гражданство и, смятайки това за достатъчно, попълва другата декларация – с която удостоверява, че е гражданин единствено на България. Въз основа на тази декларация президентът Румен Радев включва Кирил Петков в „ранглистата“ и на 10 май 2021 г. издава указ за назначаването на цялото служебно правителство.

Точно 3 месеца и 3 дни по-късно – на 13 август, гръмва сензационната новина, че Кирил Петков все още има канадско гражданство, че указът на президента за назначаването му е противоконституционен, а актовете с подписа на „канадския вълк“ – тотално незаконни. За да изглежда всичко като истинско, депутатите на ГЕРБ в 46-ото Народно събрание сезират Конституционния съд. С което поставят началото на неговото дълго умуване по „казуса“.

А казусът е елементарен

Най-малко по две причини. Първо, защото конституцията е еднозначно категорична: министър може да стане само човек, който няма друго гражданство. И второ – защото Кирил Петков изобщо не отрича, че е попълнил декларацията с ясното съзнание, че нотариално завереният му отказ от канадско гражданство е напълно достатъчен, за да се вмести в рамките на конституционния ултиматум „няма друго гражданство“.

Така че казусът можеше да бъде решен най-много за две-три седмици, но пък не би донесъл желания от някои пишман-политици предизборен ефект. Вместо това обаче „умуването“ продължи точно два месеца и десет дни – от 16 август до 27 октомври. Нищо, че някъде по средата – около седмица, след като Конституционният съд реши да разгледа случая по същество, Кирил Петков отказа да участва във второто служебно правителство на Стефан Янев и на практика делото стана безпредметно.

Отговорът на въпроса „Кому бе нужно Конституционния съд да разстреля още един месец ей така – сякаш си няма друга работа?“ е простичък: на „съответните“ политици, политолози и социолози, в съдружие с подходящите официозни и одеозни медии, подкрепяни активно от фейсбук взезнайковците и платените партийни тролове и хейтъри, им трябваше време, за да оправдаят не само оказваното им от 10-12 години високо доверие, но и инвестираните в тях пари.

В крайна сметка и едните, и другите изпълниха блестящо поставените им задачи. На 27 октомври по обед на бял свят се появи дългоочакваното изречение, заради което обществената температура бе поддържана критично висока цели два месеца: „Конституционният съд обявява за противоконституционен Указ № 129 от 10. 05. 2021 г. (обн., ДВ, бр.39 от 12.05.2021 г.) на президента на Република България в частта, с която за служебен министър на икономиката е назначен Кирил Петков Петков“.

А на 27 октомври следобед фейсбук пространството беше залято от „експертни мнения“, според които „още от утре решението на КС започва да действа със задна дата и всички актове, подписани от Кирил Петков като министър на икономиката, ще бъдат отменени като незаконни“.

За да изглежда всичко като естествена вълна от спонтанно изригнало народно недоволство, тук-там във фейсбук лавината се появиха и „случайни“ проблясъци на здрав разум. В смисъл такъв, че „едни наши юристи“ започнаха да обясняват простичко, че за да бъдат обявени за незаконни, министерските актове на Кирил Петков трябва да бъдат атакувани по съдебен път – един по един, по отделно.

Така че от 1 ноември нататък, като едното нищо административните съдилища ще бъдат бомбардирани от десетки и стотици искания за отмяна на заповеди, решения и инструкции, подписани от Кирил Петков. А защо не – ехааа – и на правителствени решения за налагане на санкции, приети по негови докладни?

С две думи – по случай Деня на народните будители цялото задкулисие изведнъж може да се събуди и да се покаже на светло. Което, от друга страна никак няма да е зле, защото най-после ще разберем имената им и ще видим физиономиите им.

Пак повтаряме – добре е истината да се знае! Не само по адрес на Кирил Петков, но и на персоните, съчинили, организирали и надзиравали разиграването на този водевил по никое време. По-точно – цели три месеца след назначаването на Кирил Петков за служебен министър и само месец преди той да влезe в политика и тотално да обърка сметките на задкулисието и негови партийни марионетки!

Ето защо, Всъщност, една от първите задачи, които парламентарно мнозинство в 47-ото Народно събрание трябва да реши е да вкара в правия път и Конституционния съд. Така, както се кани да стори това с прокуратурата: сваляне от пиедестала на недосегаемите и приключване със статута на свещена крава. Защото наистина от своеволията на богоизбраните взе да ни идва доста нанагорно.

В чл. 151, ал. 2 от Конституцията изрично е записано, че обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня, в който решението на Конституционния съд влезе в сила. А това се случва три дни след обнародването на акта в „Държавен вестник“.

С други думи, ако Кирил Петков все още беше служебен министър и решението го беше заварило на този пост, той светкавично трябваше да напусне.

Сега обаче Ситуацията е много по-сложна, защото преди година и половина Конституционният съд беше сезиран доста… услужливо, и дописа споменатата конституционна разпоредба в своя полза. В смисъл такъв, че прие решение, с което постанови следното: „Обявените за противоконституционни ненормативни правни актове – закони във формален смисъл, решение на Народното събрание и укази на президента – са невалидни от момента на влизането им в сила“.

Така че на печелившите – честито! На останалите – жална ни майка…

Иван Рачев

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ