ПАРИ

Бандата герп силно нашмъркани, тежък алцхаймер или магарета

Published

5 years ago

December 5, 2021

Author

Бившият финансов министър Кирил Ананиев от правителството на Бойко Борисов забрави, че е писал Бюджет 2021 с дефицит от 4.9 млрд. лв., които да бъдат покрити с нов дълг до 4.5 млрд. лв Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг.

За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

От началото на годината до момента са емитирани ДЦК на вътрешния пазар за 3.8 млрд. лв. От тях 1 млрд. лева бяха пласирани още по времето на редовното правителство на Бойко Борисов.

Останалите 2.8 млрд. лв. бяха емитирани през последните три месеца от служебния кабинет. До таванът от 4.5 млрд. лв. явно няма да се стигне и предупрежденията на ГЕРБ за “загробване на бъдещи поколения” повече приличат на черен пиар. Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г.

Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Cпpaвĸa във финaнcoвoтo миниcтepcтвo показва, че през първото тримесечие на 2022 г. България тpябвa дa пoгacи дълг в paзмep нa 3 млpд. лв. От economic.bg припомнят, че нaд 80% oт нeгo e пo външeн зaeм, изтeглeн пpeз 2015 г. oт ГEPБ c финaнcoв миниcтъp Bлaдиcлaв Гopaнoв, a ocтaнaлитe 20% ca вътpeшни eмиcии, плacиpaни пpeз 2012 г. oт дpyг финaнcoв миниcтъp нa ГEPБ – Cимeoн Дянĸoв.
…
Екстремисткага групировка ГЕРБ безмислено иска мораториум върху тегленето на нов дълг

Министерството на финансите няма намерение да емитира нов държавен дълг през декември. Ведомството се принуди да обясни за пореден път това, след като днес ГЕРБ призова в парламента да се наложи мораториум върху тегленото на нов дълг.
Служебният финансов министър Валери Белчев вече обяви през седмицата, че няма да има повече дългови емисии тази година и че държавният бюджет вероятно ще приключи 2021 г. с лек излишък.

От ГЕРБ обаче са притеснени и поискаха да се забрани поемането на нови задължения, докато не се приеме бюджетът за следващата година, в който новите управляващи да поемат отговорност пред избирателите по въпроса. Бившият финансов министър Кирил Ананиев заяви, че във фискалния резерв към края на ноември има 12 млрд. лв., което осигурява изпълнението на бюджета.

Тази загриженост е доста пресилена. Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг. За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

Темата за държавния дълг през последните дни разбуни обществеността, след като служебният финансов министър Валери Белчев обяви, че изготвеният от него проектобюджет за 2022 г.

планира таван на дълга от 10-12 млрд. лв. Сумата е огромна на фона на обявения бюджетен дефицит за догодина от 2.9% от БВП. Все още не са известни параметрите на бюджета, но тези 2.9% от БВП се равняват на не повече от 4 млрд. лв.

Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г. Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Днес след брифинга на ГЕРБ от финансовото министерство обясниха, че заложеният лимит на новопоетия дълг в проектобюджета за догодина е около 10 млрд. лв. и ще бъде похарчен за три основни направления. Първите две са рефинансиране на стар дълг и за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2022 г., който е свързан с осъществяването на политики в социалната сфера, възстановяването и развитието на бизнеса. Останалата част ще се използва за набавянето на ресурс за обезпечаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Република България.

ПАРИ

Еконт вдигна цените на куриерските услуги, КЗП започва проверка

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

От 1 август 2026 г. „Еконт“ въведе нови цени за основните си куриерски услуги. Най-често изпращаните колети поскъпват с 8%, а при тежките, обемните и нестандартните пратки увеличението достига 11%.

Празниции сезонни събития

Във връзка с промяната Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще сезира Комисията за защита на потребителите (КЗП), която ще провери дали поскъпването е обосновано с реални икономически фактори. От КРС уточняват, че „Еконт“ е уведомила институцията за новите тарифи, но не е била длъжна да представя доказателства за причините при самото уведомяване.

От куриерската компания обясняват, че основната им тарифа не е променяна повече от година, а увеличението се дължи на по-високите разходи за труд, инфлацията и нарасналите разходи, свързани с въглеродните емисии при транспорта.

Въпреки по-високите цени, без промяна остават таксите за наложен платеж и обявена стойност, както и отстъпките при използване на Еконтомат.

Успоредно с новите тарифи „Еконт“ прекрати и част от услугите, включени в универсалната пощенска услуга, но това не засяга основните куриерски услуги, които компанията продължава да предлага.

Проверката на КЗП предстои да установи дали увеличението на цените е подкрепено с обективни икономически причини.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

И BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Published

2 months ago

July 19, 2026

Author

BMW започва да уволнява стотици хиляди … започва с 8000 работни места!

Големите съкращения на работни места засегнаха и BMW. Автомобилният производител планира да съкрати около 8000 работни места по целия свят. Очаква се по-голямата част от тях да бъдат в Германия. Съкращенията ще бъдат постигнати чрез програма за доброволно прекратяване на трудовите отношения. Тази информация е получена от Германската пресагенция (dpa) от източници в компанията.

Около 40 000 служители в Германия ще получат предложение, почти половината от работната сила в страната. Планирано е програмата да започне през октомври и да продължи до края на 2027 г. Ще бъдат засегнати служителите извън прякото производство, предимно в администрацията, научноизследователската и развойна дейност, планирането и управлението.

Централата в Мюнхен може да се окаже особено силно засегната. Освен корпоративната централа, там се намират големи части от центъра за научноизследователска и иновационна дейност.

Обезщетенията за прекратяване на трудовия договор ще струват на BMW милиони

Размерът на обезщетенията за прекратяване на трудовите отношения ще се базира на доходите и трудовия стаж. BMW очевидно планира да отдели трицифрена сума в милиони евро за тази цел само през тази година. Все още не е ясно, колко ще бъде добавена през следващата година. Главният изпълнителен директор на BMW Милан Неделкович (57) и председателят на работническия съвет Мартин Кимих ще представят плановете, договорени с работническия съвет, на заседание на компанията днес. Първоначално компанията отказа да коментира конкретните цифри за съкращенията на работни места.

BMW вече не може да изпревари кризата

Мерките за намаляване на разходите всъщност бяха предвидени преди време. Неделкович пое ръководния пост от Оливер Ципсе през май. Само месец по-късно BMW шокира своите инвеститори и служители със значително предупреждение относно печалбата. Очаква се продажбите и печалбите за 2026 г. да намалеят от по-рано очакваното.

Това означава, че кризата в германската автомобилна индустрия вече е достигнала и до BMW. Дълго време базираната в Мюнхен компания преживяваше спада по-добре от Volkswagen, Mercedes, Audi или Porsche. Но BMW също страда от слабия бизнес в Китай, нарастващия ценови натиск, американските вносни мита и високите разходи за разработка. Дори преди новата програма за намаляване на разходите, работната сила вече бе намалена. В рамките на една година глобалната работна сила е намаляла с приблизително 2000 служители.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

ПАРИ

Ще удвои ли златото цената си?

Published

2 months ago

July 7, 2026

Author

В последните години цената на златото расте постоянно. От 2020 година до днес тя е стигнала от 1585 долара за унция до актуални малко над 4000 долара. Хората и банките предпочитат да влагат средствата си в благородния метал, за да ги защитят от инфлацията. А повишеното търсене естествено се отразява на цената.

Икономистите на Дойче банк са установили, че централните банки по цял свят интензивно купуват злато – става дума за финансови институции от Китай, Русия, Индия, Турция, както и от бързоразвиващите се страни. Затова до 2031 година златото може да достигне и цена от 8000 долара за унция – т.е. двойно повече от сега.

Новият играч: криптовалутите

Преди обаче да се погледне напред, трябва да се направи анализ как изобщо се стигна до сегашното положение или – как настъпи треската за злато от последните години. Финансовият експерт Франк Шаленбергер посочва причините пред ДВ: “Опасенията от спад в лихвите и слабият американски долар, интензивните покупки на емисионните банки, както и високото търсене на монети и кюлчета”.

Шаленбергер изтъква, че в момента има и един относително нов участник на пазара: криптовалутите. Те стават “все по-важна група клиенти, тъй като също диверсифицират активите си включително чрез покупки на злато. Ако подемът на тези валути продължи, това би могло да доведе и до още по-голямо повишаване на цената на златото”.

Михаел Хсю, анализатор на Дойче банк, дели клиентите на “еластични” и “нееластични” и смята, че вторите, например емисионните банки, изтласкват първите – частни лица, например купувачите на бижута. Именно стабилното търсене е “ключовият фактор за високата цена на златото в периода от 2021 до 2025 година”, убеден е той.

Финансовият анализатор към DZ Bank Томас Кулп на свой ред посочва пред ДВ, че през последните години златото поскъпва най-вече заради натрупването на геополитически несигурности. “Аспектът на златото като сигурно пристанище, от една страна, и статутът му на гарант на независимостта от друга са най-важните стимулатори на търсенето.”

Дали пристанището още е сигурно?

Златото открай време се смята за надежден начин за гарантиране на сигурността на парите. То не може да се умножава и зависи от спекулациите, но във всеки случай е по-сигурно от криенето на пари под дюшека. Но дали златото остава сигурно пристанище и днес?

Не, казва Франк Шаленбергер. Идеята не е добра в големи мащаби, но пък не бива да се пренебрегва като гаранция. „Дял от пет или десет процента в портфолиото определено не е лоша идея, защото така може да се намали неговата волатилност (колебанията в ценовите равнища – б.ред.).

Михаел Хсю от Дойче банк не споделя това мнение – според него банките купуват злато в големи мащаби именно като начин за запазване на стойността. “Основните причини, поради които централните банки включват злато в портфолиото си, са диверсификацията, защитата от геополитически рискове и опазването от инфлацията”, посочва той.

Становището на Томас Кулп е: “Златото е и ще остане ултимативното сигурно пристанище. Жълтият благороден метал се търси най-много в несигурни фази или във времена на криза”. Но това невинаги е валидно, тъй като “цената на моменти може да преживее сериозни колебания и вложителите винаги трябва да го имат предвид”.

Поглед към кристалната топка

Правенето на прогнози винаги е свързано с определен риск, включително когато става дума за икономическите развития. Във връзка с цената на златото Франк Шаленбергер споделя, че за момента не вижда толкова силни импулси, които да доведат до удвояването ѝ в следващите пет години от сегашното и без това относително високо ниво.

Михаел Хсю пък очаква възстановяване на златните резерви на централните банки при нарастване на геополитическата несигурност както по време на Студената война.

Новите несигурни времена доведоха да завръщане към долната граница на диапазона от периода преди 1990 година, т.е. до дял на златото от 40 процента в резервите на централните банки. „Ако валутните резерви на икономиките на развиващите се страни паднат от осем на пет трилиона долара, това може и да отговаря на номинална цена на златото от 8000 евро за унция.”

Анализаторът на DZ Bank Томас Кулп е по-сдържан, но не крие, че не вижда тъмни облаци на хоризонта. „Основните фактори, определящи търсенето, остават непроменени. Затова дългосрочната ни прогноза за цената на златото е положителна.”

Автор: Дирк Кауфман

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ