ЗАКОН
Какво лицемерие, Гешев бил готов за оставка, ако не е полезен на прокуратурата (видео)
Клоуна Иван Гешев лъже, че би се оттеглил от поста си, ако прецени, че вече не е полезен за държавното обвинение, ах какво лицемерие. Долна, мръсна милиционерска лъжа. Това е първият път, в който той допуска, че би могъл да подаде оставка. Досега винаги е бил категоричен, че няма да го направи. Но, той така лъжеше без да му мигне окото и преди, “че никога не би се кандидатирал за главен прокурор”, когато знаеше, че е назначен вече!
Когато преценя
“Ще се оттегля, когато преценя, че не съм полезен на прокуратурата и че във всички тези лъжи, които се изсипват, се окаже, че има нещо вярно”, заяви Гешев, цитиран от БТА.
За неговата оставка настояват и четирите политически сили, които подкрепят бъдещото правителство. Миналото лято имаше многохилядни граждански протести с искане за същото.
Гешев призна, че е правил грешки в работата си без даде повече подробности. Каза само, че били “кадрови грешки”. Той отново повтори тезата си, че щом политици искат оставката на прокурор, значи той работи добре.
Притеснение
По-рано Гешев свика конференция, за да се обсъжда бъдещето на специализираните съд и прокуратура. В словото си при откриването ѝ той говори за “институционални войни и лични вендети”, които водели до бум на престъпността и се притесни, че се правят политически опити “за пробив в правото и законността”.
Миналото лято главният прокурор свика национално съвещание на същото място, по време на което обяви, че се правят опити прокуратурата да бъде унищожена. Малко преди това държавното обвинение нахлу в президентството и започнаха простести с искане за оставката на главния прокурор и правителството на ГЕРБ.
И преди, и сега
Сега речта му бе изпълнена с подобни на тези от миналата година фрази. Освен за политическа намеса Гешев говори и за опасност за върховенството на закона.
“За съжаление сме изправени пред политически опити за пробив в правото и законността. Според мен и според прокуратурата – маскирани като реформа и борба с престъпността. Налице е реална опасност за върховенството на правото и на основни демократични ценности”, каза той.
В словото си миналото лято главният прокурор акцентира върху “червената линия”:
“А тя е застрашеното върховенство на правото, част, от което е независимостта на прокуратурата, като част от съдебната власт според българската Конституция”.
Гешев отчете, че българските граждани искат промени, но заяви, че това не може да се случва само в съдебната власт. Промяна трябвало да има и в МВР, и в другите служби за сигурност.
Закривай
Специализираните съд и прокуратура не могат да продължат да съществуват в сегашния си вид. Това заяви правосъдният министър Иван Демерджиев. Той посочи, че въпреки че работят от над 10 години тези институции не са успели да убедят обществото в ползата от тях. Демерджиев цитира два доклада на Европейската комисия от миналата година, в които се посочва, че няма достатъчно присъди за корупция по високите етажи на властта. Министърът подчерта, че само за година в Румъния за корупция са били предадени на съд над 1200 държавни служители от висше ниво.
“Всички знаем колко са обвинените и осъдените в България. Сравнението не говори добре за ефективността на българските институции”, заяви той.
Министърът напомни и реакцията на прокуратурата след санкциите по глобалния закон “Магнитски” срещу Делян Пеевски и Васил Божков. По онова време бизнесменът имаше почти 20 различни обвинения, а срещу депутата нямаше дори проверка. Тя започна след налагане на санкции и то с уговорката, че от САЩ ще се изисква допълнителна информация.
“В тази ситуация българската специализирана прокуратура отново не оправда своето съществуване като показа различен стандарт към уличените в корупция лица като подходи по различен начин към тях в зависимост дали същите бяха в близки отношения с представителите на властта или в конфликт с такива”, заяви Демерждиев.
История
Специализираните съд и прокуратура бяха създадени от първото правителство на ГЕРБ и заработиха в началото на 2012 г. Първоначалната идея бе те да се занимават предимно с дела срещу организирани престъпни групи. Впоследствие обаче правомощията им бяха сериозно разширени и в момента те разглеждат редица дела, които преди години бяха в редовите съдилища.
Сред тях са тези за корупция, по които спецпрокуратурата не може да се похвали с почти никакви успехи. Именно на тази прокуратура бе началник Гешев преди да се издигне до върховете на държавното обвинение. Пак там се гледа и делото за източването на КТБ, което седем години след фалита на банката е все още на първа инстанция. Наблюдаващ прокурор по него бе Гешев.
Величков: ВСС трябва да бъде сменен спешно!
Велислав Величков, депутат от „Продължаваме промяната“ и адвокат от инициативата „Правосъдие за всеки“, коментира предстоящите действия в Народното събрание и необходимите промени в съдебната система.
„Честит празник! Желая на повече хора да се трудят за своята държава. И особено на тези, които са избрани, за да представляват и другите в този труд“, заяви той.
Величков подчерта, че съдебната реформа не трябва да се разглежда като „очистване“, а като реална промяна в начина, по който системата функционира.
„Няма да я очистваме, трябва да я променим, така че тя да заработи в полза на хората, които трябва да имат усещане за право, предвидимост и справедливост. Това означава да бъде независим съдът, да бъде прозрачна, отговорна, ефективна прокуратурата, да има равен достъп до правосъдие, да има бързо правосъдие.“
По думите му основната роля за тези промени е в ръководните органи на съдебната власт.
„Всичко това зависи от ръководните органи на съдебната власт. В най-голяма степен от Висшия съдебен съвет, който е правителството на съдебната власт, зависи от главния прокурор, зависи от административните ръководители на съдилища и прокуратури. Тоест, там трябва да има промяна.“
Според него тази промяна трябва да започне незабавно.
„Тя трябва да започне много бързо със смяната на Висшия съдебен съвет, избора на новата парламентарна квота, оттам – професионална квота, така че в рамките на не повече от два месеца, два месеца и половина оттук нататък, да имаме работещ Висш съдебен съвет, избран по нови правила, ясни критерии, с хора вътре – професионалисти, с безспорен обществен авторитет.“
Величков разкритикува досегашната практика парламентът да избира членове на ВСС по партийни квоти.
„Всички народни събрания в последните 25 години избират Висшия съдебен съвет по партийни квоти. Най-големият взима процент, съответен на резултатите от изборите, после вторият, третият. Вътре влизат почти анонимни хора, партийни послушници, бивши или настоящи магистрати.“
Той обясни, че е внесен законопроект за промяна в начина на избор на парламентарната квота.
„Вчера сме внесли 11 законопроекта. Два от които касаят промени в закона за съдебната власт и конкретно начина на избор на парламентарната квота. Предлагаме да имат право адвокатурата, общото събрание на адвокатите от страната, Академичният съвет на Софийския университет, Българската академия на науките, Съюзът на юристите в България да имат право да номинират кандидати.“
По думите му целта е част от парламентарната квота да бъде на практика обществена.
„Това ще означава, че близо половината, да кажем една трета от парламентарната квота, ще бъде на практика обществена.“
Относно идеята членовете на ВСС да са действащи магистрати, Величков изрази скептицизъм.
„Моето лично мнение е, че не трябва да бъде съвместявана тази дейност и че ВСС трябва да бъде постоянно действащ орган със засилен обществен и парламентарен контрол върху дейността на парламентарната квота.“
Той подчерта необходимостта от проверки на кандидатите.
„Това са кандидати за много висока позиция. Те ще управляват на практика съдебната власт. Проверка трябва да бъде всеобхватна, има достатъчно време за това.“
Величков коментира и предложението настоящият ВСС да бъде ограничен.
„Настоящият Висш съдебен съвет, който 9 години вече, вместо 5 управлява, да няма право повече да се занимава с кадрова политика, докато не бъде сменен.“
Според него това не означава спиране на работата на съвета. „Те имат достатъчно работа. Кадровата политика е само част от работата им.“
Той настоя и за парламентарни проверки на съмнителни практики.
„Парламентът трябва отново да избере тези комисии, които разследваха казусите „8-те джуджета“ и Мартин Божанов – Нотариуса, да видим всички данни, да установим тези списъци. Всички, които са сядали на това диванче за договорки, трябва да напуснат съдебната система, не постовете си.“
Величков коментира и политическите отношения с „Демократична България“ и бъдещи общи номинации за членове на ВСС.
„Предполагам, че ще има общи номинации. Всеки един колега, особено юрист, има в главата си поне 5–10 имена.“
Величков изрази очакване за съвместни действия.
„Ще имаме много общи инициативи и ще действаме в една посока.“
Той засегна и темата за президентските избори.
„Кандидатурата за президент трябва да бъде и може да бъде само единна между ПП и ДБ, но да не забравяме, че има споразумение и там е заложено предварителни избори за единна кандидатура за президент, и аз силно се надявам те да се случат.“
Победа в съда: Съпругата на Божков осъди прокуратурата
Софийският градски съд присъди обезщетение на Елена Динева заради прекомерната продължителност на задържането ѝ и установени неимуществени вреди.
Съпругата на бизнесмена Васил Божков – Елена Динева, спечели дело срещу прокуратурата заради продължителния си арест. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от над 15 000 евро.
Динева е била задържана в продължение на осем месеца – максимално допустимият срок в досъдебното производство. Арестът е продължил от февруари до октомври 2020 г.
Съдът: задържането е прекомерно
СГС приема, че макар първоначалният арест да е бил законен, продължителността му е надхвърлила разумните граници. Съдът подчертава, че подозрението за извършено престъпление не може да оправдае дълго задържане.
Магистратите се позовават и на практиката на Европейския съд по правата на човека. Според нея дори при тежки обвинения задържането трябва да бъде обосновано с конкретни причини във времето.
В случая съдът намира, че мотивите за продължаване на най-тежката мярка са били недостатъчни.
Психологически и социални последици
По делото е приета съдебно-психологическа експертиза. Тя установява, че Динева е преживяла силен емоционален стрес.
Отчетени са чувства на срам, натиск и несправедливост. Според експертите тя е развила тревожно-депресивно състояние, което продължава и днес.
Съдът отбелязва и сериозния обществен отзвук на случая. Това е довело до накърняване на репутацията ѝ, отдръпване на близки и професионална изолация.
Контекстът: делото срещу Божков
Динева е подсъдима заедно с Васил Божков по т.нар. хазартно дело. Обвинението твърди, че са нанесени щети за близо 560 млн. лева.
Процесът все още не е приключил на първа инстанция. Въпреки това съдът разглежда отделно въпроса за законността и продължителността на задържането.
Иск и предходни дела
Първоначално Динева е поискала обезщетение от 200 000 лева по Закона за отговорността на държавата. Съдът обаче присъжда по-ниска сума.
Случаят не е изолиран. През последната година и други лица, свързани с Божков, осъдиха прокуратурата заради действия по разследванията.
Решението подчертава границите на допустимото задържане и отговорността на държавата при нарушения.
ВСС под лупа! Спорни дипломи и „двойкаджии“ в системата, кой трябва да избира магистратите на върха?
Смяната на Висшия съдебен съвет и възможността да се прекъснат зависимостите между политика, магистрати и бизнес коментираха Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията и Бойко Станкушев от „Антикорупционен фонд“.
„Старият модел вероятно ще бъде разрушен. Въпросът е как ще се адаптират към новите схеми. Аз лично съм умерен скептик по отношение на бъдещето. За съжаление България е тип клиентелна страна“, каза Безлов.
По думите му в различни периоди се наблюдава пренареждане на политико-институционалните зависимости, като се надява този процес да не доведе до крайности.
За него основният проблем в съдебната система е начинът, по който е структурирана ролята на главния прокурор като силно централизирана фигура.
„Най-важното беше тази негативна селекция, която се случваше през годините. Свестни магистрати оставаха на ниските нива, а лоялните към определени кръгове се издигаха нагоре“, посочи Безлов.
Той допълни, че ключов въпрос остава доколко бъдещият избор на членове на ВСС ще бъде повлиян от подобни зависимости.
От своя страна директорът на „Антикорупционен фонд“ Бойко Станкушев подчерта, че по-голямата част от магистратите са почтени, но проблемът е в системата, която позволява издигането на неподходящи кадри.
„Големият проблем не е само кои ще бъдат избрани във ВСС, а че, вследствие на опорочено кариерно израстване хора с нисък капацитет са достигнали високи позиции“, каза той.
Според него новият състав на ВСС трябва да бъде изграден от почтени и принципни личности.
Станкушев коментира още, че съществуват магистрати с проблемна подготовка и съмнителен образователен път, като по думите му това е обществено известно.
Той заяви още, че т.нар. „дълбока държава“ не се изчерпва с конкретни политически фигури, а включва по-широки мрежи от зависимости, които влияят върху институциите.
Случващото се в прокуратурата и оттеглянето на Борислав Сарафов са по-скоро резултат от „съобразяване с посоката на вятъра“, отколкото от пряк политически натиск.
Това коментира бившият председател на Съюза на съдиите Нели Куцкова, която предупреди, че без ясна концепция има риск промените в съдебната система да се окажат само привидни.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
