БАНКЕРЪ

Заговорът на банкерите

Published

9 years ago

January 21, 2018

Author

Приближава се денят – черен за целия лишен от съвест руски елит. Денят, когато американците ще разкажат на света за гнездото от паяци, което са свили в самия център на Русия банкерите, суровинните олигарси, високопоставените политици. За това гнездо, уви, ще ни разкажат не руските вестници и руските телевизионни канали, а вестниците и телевизионните канали на врага, който се старае да създаде от Русия образ на пиратско кралство, да наплаши Путин с предстоящи нови санкции, да насъска прозападните знатни срещу президента, да повтори в Русия колапса от 1991 година.

Паяците в това гнездо се размърдаха. Късат паяжината, жилят се едни други. Предават благодетеля си, предават руската държава, която ги отгледа за собствената си гибел. Зрее заговор: на тайна, плаваща в Егейско море яхта, се събраха най-влиятелните от руския бизнес и пишат донос до трибунала в Хага, в който се разказва за взривовете в московските домове, за убийството на Немцов, за тайните на вътрешната и външната политика.

Признаците на този заговор се видяха от изказването на банкера Авен, който изрази нежеланието на Алфа-банка да кредитира отбранително – промишления комплекс на Русия, защото ще навлече на Алфа-банка международни санкции, което заплашва съществуването й. Това е пряк саботаж, потвърждение на това, което вече осъществяват редица най-големи руски банки и корпорации, отказвайки се да се появяват в Крим, не желаейки да финансират кримските строежи, кримската социална сфера.

Руските банкери след краха на Березовски, Гусински и Ходорковски се държаха тихо, но ето отново излизат на сцената като нагла сила, претендираща да управлява страната, нейната политика, нейния начин на живот, нейната историческа роля. Банкерите са най-мрачната част от руския капитализъм. Със своите извънредно големи лихви задушават промишлеността, довеждат до крах програмите, обричат руската индустрия на увяхване. А сега, според заявлението на Авен заплашват със спиране стратегическите отбранителни програми – такива като производството на подводниците клас „Борей“, модернизацията на стратегическите бомбардировачи, обновяването на ракетно-ядрения арсенал на Русия. Банките се занимават не просто с финансите, не просто с икономиката – те създават особен тип общество. През 2011 година младите хора, които с вързани бели лентички излязоха на Болотния площад бяха породени от банките и корпорациите, рекламните бюра и пиар – компаниите. Това е офисния планктон, възпитан в недрата на антинационалния начин на живот, за които родината е тъждествена на банковата сметка, съвестта – на социалния статус, достойнството – на отвъдморска бутилка шампанско на цена две хиляди евро.

(рус.ез.)

Банки приносят в современное российское общество ядовитую культуру распада. Это на их корпоративах поёт ликующий петербургский матерщинник, беснуются сатанинские рэперы, происходят закрытые бои без правил, где убивают людей, к ним на Бали летала «президентша» Ксения Собчак. Их представления о русском народе сформулированы всё тем же Петром Авеном, который обнародовал свою доктрину винеров и лузеров. Теорию, выработанную в недрах российского бизнеса, который ненавидит русский народ, спаивает его дурманами, заставляет молчать, а в случае крупного социального конфликта, не задумываясь, расстреляет его из пулемётов. Винеры, победители — это небольшая группа капиталистов, которым удалось захватить баснословные богатства убитого Советского Союза, его недра, заводы, алмазные копи, нефть, сухопутные и морские пути. Они, винеры, победили сверхдержаву, они победили Победу сорок пятого года и Жукова, победили Ленина и революцию, победили стахановцев и узников ГУЛАГа, ибо унаследовали созданную несчастными заключёнными собственность.

Лузеры, проигравшие — это все остальные люди, которые после 1991 года были выброшены за порог цивилизации. Эти лузеры — мы с вами: рабочие, крестьяне, академики, инженеры, писатели, генералы — все, кто проворонил своё счастье, сдал без боя несметные богатства Советского Союза, не сумев защитить Победу 1945 года.

Теперь эта философия винеров и лузеров реализуется в трагическом и неизбежном конфликте, когда элита, вскормлённая народом потом и кровью, производит на свет не Пушкина, не Чайковского и Мусоргского, а банки-изменники, ублюдочные театры, философию распада и осквернения. Схватка неизбежна. Президент, который все эти годы поддерживал баланс между народом и знатью, старался скомпенсировать растущее материальное и духовное неравенство, разъедающее Россию, сегодня уже почти не способен сохранять этот баланс. Президент должен будет сделать выбор: банки или русский Крым. Кудринский слюнявый пацифизм или укрепление ракетно-ядерного щита России. Гниль телевизионных программ или проповедь русского величия. Выбор неизбежен, и, я уверен, он уже сделан.

Крымский мост соединяет континент Россия не только с Крымом, но и с русским будущим, с русским величием и мечтой. Готовясь к предстоящей схватке, пусть каждый из нас преисполнится стоицизмом и верой, отторжением зла и обожанием ненаглядной России. «Заговор банкиров» повторяет «заговор генералов». Пусть Путин разгромит банкиров, как Сталин разгромил генералов. И тогда наступит победа.

БАНКЕРЪ

КОЙ ЩЕ ОЦЕЛЕЕ

Published

2 months ago

July 22, 2026

Author

Залата беше затворена за външни лица.

Тежките завеси бяха спуснати, телефоните — изключени и оставени в метална кутия до входа. Двайсет и пет души седяха около дългата маса. Всеки от тях беше собственик или контролираше банка. Някои бяха милиардери. Други — хора, които от години стояха зад финансови групи, чиито имена никога не се появяваха публично.

Тази вечер обаче никой не се интересуваше от пари.

Въпросът беше един:

Кой ще оцелее?

Последните месеци бяха превърнали държавата в място, където законът и страхът все по-трудно се различаваха.

От БНБ идваха проверки след проверки. Министерството на финансите намекваше за „необходимост от стабилизиране“. Прокуратурата започваше производства по сигнали, които вчера никой не беше чувал. А междувременно по улиците хора, които всички познаваха, но никой не назоваваше, започваха да определят кой бизнес ще работи и кой — не.

Имаше и друго.

Телефонни обаждания.

Анонимни предупреждения.

„Внимавай.“

„Не пътувай с децата си.“

„Знаем къде е жена ти.“

Един от банкерите беше получил снимка на къщата си, направена от улицата предишната вечер.

Друг беше намерил куршум върху предния капак на автомобила си.

Трети вече не водеше децата си на училище.

А най-страшното беше, че никой не знаеше кой стои зад всичко това.

Или по-точно — всички имаха своите предположения.

— Това вече не е държавен натиск — каза тихо един от мъжете. — Това е система.

— Система? — изсмя се друг. — Система беше преди. Сега е война.

Някой спомена прокуратурата.

Друг — БНБ.

Трети заговори за чужди служби, които се опитвали да влияят върху финансовия сектор.

После разговорът се насочи към нещо, което всички избягваха.

Мафията.

Не онази от старите вестници. Не мутрите с анцузи и дебели вратове.

Новата.

С костюми.

С адвокати.

Със свои хора в институциите.

С влияние върху полиция, прокуратура, спорт и бизнес.

— Вече управляват и мачовете — каза един от банкерите. — „Черното тото“ не е просто някаква далавера. Там се въртят пари, влияние и хора.

Никой не отговори.

Всички знаеха, че това е само върхът.

Тогава се обади Емо.

Той притежаваше двадесет и седем процента от една от банките. Беше бивш служител на силовите структури и през годините беше изградил репутация на човек, който не обича да пита.

Баща му също бил човек с влияние в старата система.

Емо беше преживял прехода по свой начин.

Той не говореше много.

Но когато говореше, хората обикновено мълчаха.

Тази вечер обаче направи грешка.

— Трябва да направим това — каза той.

Няколко души се спогледаха.

— Кое „това“? — попита един.

Емо се наведе напред.

— Казах какво трябва да направим. Всеки от вас да осигури хората си. Контактите си. Ресурсите си. И никой да не предприема нищо самостоятелно.

Тонът му беше заповеднически.

— Емо — прекъсна го някой, — ние не сме ти подчинени.

— Не съм казал това.

— Именно така звучиш.

В залата се появи напрежение.

Емо се облегна назад.

— Ако някой има по-добра идея, да я каже.

Мълчание.

Тогава се обади човекът, който седеше до него.

Неговият приятел от двадесет години.

Човекът, който притежаваше 98% от собствената си банка.

Двамата бяха почти неразделни. Ходеха заедно на почивки с приятелки, пътуваха по света, вечеряха почти всяка седмица. Познаваха се почти от деца. Ходеха заедно по гаджета.

Но тази вечер приятелството не можеше да промени едно нещо:

Всеки от тях беше собственик.

Равен на останалите.

— Емо — каза той спокойно, — не говори така.

Емо го погледна.

— Как?

— Като че ли командваш всички.

— Аз просто казвам какво трябва да направим.

— Не. Казваш какво ти смяташ, че трябва да направим.

Няколко души наведоха глави.

— Нека чуем останалите — продължи приятелят му. — Тук има двадесет и пет души. Всеки има собствена информация. Всеки има свои контакти. Всеки има семейство, служители и интереси. Не можеш да влезеш в тази стая и да започнеш да раздаваш заповеди.

Емо се усмихна студено.

— Добре. Слушай.

— Слушам те от двайсет години.

Този път усмивката изчезна.

За няколко секунди никой не каза нищо.

После разговорът продължи.

Говориха за ликвидност.

За сигурност.

За охрана.

За резервни канали.

За това кои хора могат да бъдат подкупени и кои — не.

За това кои институции все още могат да бъдат използвани законно.

И кои вече не трябва да бъдат докосвани.

В един момент Емо отново се намеси.

— Ако чакаме всеки да си каже мнението, ще ни няма, преди да сме взели решение.

— А ако вземем грешно решение? — попита някой.

Емо не отговори.

Срещата продължи още почти час.

Накрая хората започнаха да стават.

Столовете се отдръпваха един по един. Някои си подаваха ръце. Други само кимаха.

Емо остана до масата.

Приятелят му също.

За първи път от двайсет години между тях стоеше нещо невидимо.

Не беше кавга.

Не беше омраза.

Беше усещането, че светът около тях се разпада и никой вече не знае на кого може да вярва.

— Емо — каза тихо приятелят му.

— Да?

Той го погледна право в очите.

После се изправи.

— Стига бе, Емо. Дай да видиме кой ще оцелее.

Емо замълча.

Вратата на залата се затвори.

А отвън, в тъмния коридор, вече чакаха шофьорите.

Никой не знаеше дали ще се върнат отново в тази зала.

И никой не знаеше кой от тях ще бъде там следващия път.

Защото в държава, в която властта, парите и страхът вече се бяха преплели толкова силно, въпросът вече не беше:

Кой е най-богат?

Не беше и:

Кой има най-голяма банка?

Въпросът беше много по-прост.

Кой ще оцелее?

БАНКЕРЪ

Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година

Published

4 months ago

May 13, 2026

Author

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.

Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.

Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.

Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.

Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.

Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.

Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.

Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.

БАНКЕРЪ

Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата

Published

4 months ago

April 30, 2026

Author

Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.

1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш

2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)

Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!

4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)

Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.