КОМЕНТАР

Този текст не е подходящ за идиотите, които във всяко различно мнение откриват някакво „русофилство“

Published

4 years ago

March 23, 2022

Author

ВОЙНАТА – И ТЕЛЕВИЗИИТЕ

ПАРЦЕЛИРАНО СЪСТРАДАНИЕ

Чудя се, как ще се отрази, в крайна сметка, на нашите телевизии украинската драма.

Тя, рано или късно, ще излезе от острата си фаза, ще прелее в някаква форма на търпелива окупация; ще бъде осигурен хуманитарен коридор за Зеленски; бежанският поток ще секне; медиите ще трябва да изоставят постепенно тъй прецизно експлоатираното състрадание към жертвите – отделен въпрос е, колко искрено е то.

И преди някои да подскочат от възмущение – нека се сетят, дали са виждали поне една жертва от „другата“ страна, на територията на Донецката и Луганската републики.

Никой не състрадаваше, дори и фалшиво, тяхната драма, която е на много повече от двайсетина дни.

Това е една необяснима морална слепота – необяснима, но това не я прави по-малко позорна.

Ослепяването става още по-уродливо, понеже изглежда като продукт на съвършено излишния сблъсък между тукашните русофоби и русофили.

Телевизиите сякаш са зомбирани от някакво мрачна ненавист към всичко руско, водещите им лица сякаш ще станат по-незначителни, ако не се представят като трафиканти на тази глупост.

Неколцината активни „фоби“ пък сякаш ще станат невидими, ако най-сетне се откажат да припалват този несмислен сблъсък – не че и сега са особено видими.

Русия си е Русия, ние, от своя страна, се напъваме да бъдем признати за най-преданите послушници на евроатлантическите ценности, което пък е гаранция, че те ще имат сериозни главоболия – ако съдим по Историята: никога с тези, винаги с онези, а като теглим чертата – все сме с губещите.

Между другото, ние последни ще разберем, ако Мечката реши сериозно да ни настъпи.

Тръмп и досега се чуди, руснаците ли го избраха, с хакерски тарикатлъци, за президент.

Да „пипнат“ пък нашите избори за тях е като да се прозеят.

Но защо да го правят – нашата е ясна.

Човек може донейде да ги разбере нашите „фоби“, ако събираха неприязънта си предимно върху Путин и Кремъл – но те обругават всичко руско.

Това е, все едно, да ненавиждаш великата американска литература, примерно, заради глупостите на Буш – когото баща му едвам издири, докато кулите на Световния център се свличаха, в най-черния ден на американското осъзнаване, а може би и на саморазобличение.

Всъщност, сега най-изненадващо италианците станаха жертва на бесовете – като изхвърлиха Достоевски от университетските учебни програми. Добре, че бързо изтрезняха.

Тук се сещам за една история с двама велики руски писатели: при една среща на Тургенев с Достоевски, Тургенев му наговорил толкова ужасни неща за Русия, че накрая Достоевски му предложил да си купи телескоп. „Защо?“, попитал Тургенев. Достоевски отвърнал, че с помощта на телескопа Тургенев ще може да вижда Русия по-добре и ще има представа за какво говори…

Ваша работа е, как ще прецените днес „нуждата“ от телескоп – като знак за могъщество или пък точно за обратното.

Слепотата, която сега демонстрират телевизиите, и то съвсем съзнателно, подсказва, че общият медиен климат сериозно се е влошил.

През 2004 година, в разгара на Иракската Операция, направих във „Всяка неделя“ неща, които сега изглеждат немислими: паметни интервюта с Ноам Чомски/“САЩ са опасни за света и за себе си“ и

Гор Видал/“Пропагандата на САЩ надмина Хитлер“ – последните тореадори на истинското американско свободомислие;

интервю от свещения град Наджаф/Ирак с говорителя на бунтовническата армия на Моктада ас Садр, след което сектата на Костов в Парламента излезе с патетична декларация срещу програмата;

интервю с Майкъл Бърг, баща на обезглавен американски заложник, което бе озаглавено „Буш привърза сина ми към релсите“;

интервю за издевателствата, извършени от американците в затвора „Абу Гариб“ и др.

За тяхна чест, веднага след това те допуснаха в предаването да се яви бригаден генерал Марк Кимит, заместник командир на военните операции в Ирак, говорител на американската армия, който бе пределно искрен с българската публика…

Всичко това се случи преди цели 18 години – а днес това е невъзможно.

Днес дори състраданието е парцелирано…

Как човек да не се сети за казаното от Чърчил на една сбирка с журналисти: „Добре, след като установихме вече, че сте проститутки, дайте сега да поговорим за цената ви“.

А тук вече и за цена не става дума, а за страх, който представят като убеденост.

И изобщо не си представят, че страхът ги превръща в „супермаркетни“ журналисти.

И все играят ролята на възмутени – макар и възмущението им да се полага на „правилните“ жертви. Правилните жертви!

Докато са се загрижили за света, изобщо не забелязват, че под носа им целият ни народец отиде в категорията „неправилни жертви“…

И тъй ще я карат, докато им изпадат зъбите…

Всичко тръгва от там, че забравят едно от основните правила на занаята ни: „Показвай, а не разказвай“ – в украинския случай това може да се редактира така: „Показвай всички жертви, а не състрадавай избирателно“…

Време е да се напише и ново правило: „Не демонизирай, но и не фаворизирай излишно опекуните си“.

Най-напред то ще е неудобно за тукашните политикани – за тях е по-изгодно да махат ваксаджийските четки във всички посоки.

Днес злодеят е Путин, а Буш – просто един нелеп тип, който така и не схвана, защо започна Операцията в Ирак.

А, всъщност, руският Император си е направо един оставач – в сравнение с последните петима американски президенти, които направиха цели 13 военни операции – от Гренада до Афганистан.

Голямата загадка е, защо Путин изчака 8 години, преди да започне украинската операция.

А в нея той прилежно следва стила на президента Рейгън:

„Първо бъди агресивен, след това преговаряй“…

Впрочем, ето ви една историйка, която дава представа, какво представлява Императора: Борис Немцов го врънкал да не връщат леко преправения стар химн на Русия – а Путин го отрязал с думите „Какъвто народа, такива и песните му“…

Телевизиите постигнаха нещо нечувано досега – избраха да демонстрират категорично състрадание към украинците и заключиха сърцата си за другите жертви.

Вече са готови да отразяват всяка война, дори да е в Космоса – стига да им кажат, на кого да съчувстват.

Преди дни в Донецк бяха убити най-малко 20 души, включително и няколко деца. Нито дума за това – поне ясно казана.

Не се ли замислят, дали това няма да вледени и разума им, за сърцата им е ясно.

И дори само тази медийна пристрастност означава, че ние участваме в конфликта – а понякога тя е по-опасна от всякаква ракетна установка…

П.П.: Този текст не е подходящ за идиотите, които във всяко различно мнение откриват някакво „русофилство“.

***

Уважаеми приятели, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и пр., които използват името ми или мои фотоси, нямат нищо общо с мен.

***

www.kevorkkevorkian.com

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ