СВЯТ

„Колективният Запад” потъва пред очите ни

Published

4 years ago

May 24, 2022

Author

За “колективния Запад” се чува непрекъснато. „Колективният Запад” наложи санкции, „колективният Запад” обяви война, „колективният Запад” това, „колективният Запад” онова… Преди време (около десет години) безкрайни разговори за „златния милиард”, изходящи, като правило, от нашите професионални марксисти. Според техните представи „златният милиард”, този проклет потомък на колониалните империи, блестеше в центъра на света с континент на ситост и презадоволяване, а около него безнадеждно страдаха пет милиарда нещастни представители на третия свят.

Сега всички тези оплаквания на марксистите изглеждат изключително абсурдни. Вече изобщо няма “златен милиард”. Европа – този замъглен почти неразличим свят, чиито критерии за специалност и селективност абсолютно не се спазват – тихо изсъхва и умира, а икономическият център на света бързо се премества към Тихоокеанския регион, където се развиват нарастващите икономики на Индия, Китай и други азиатски страни, които набират сила. От друга страна Бразилия, Австралия, Турция и Саудитска Арабия се утвърждават все по-смело. Либералите обичат да се шегуват за Русия като голяма бензиностанция. Но тогава Европа не се ли превръща в химера пред очите ни? Просто кафене за сираци, с цена, която се покачва всеки ден, залепнала за тази бензиностанция. През следващите тридесет години нито една европейска държава няма да е сред десетте най-добри икономики в света (освен може би Англия с владенията си, но Англия не е Европа).

И къде са тези марксистки мъдреци днес, които ни изядоха ушите със своя „златен милиард“? Те невъзмутимо продължават да пеят вечната си песен, вече за “колективния Запад”. За щастие паметта на днешния лаик е толкова кратка, че в понеделник той вече не си спомня какви неделни токшоута се изсипаха в ушите му. Нов ден, нова песен. Какво обаче се случи? Къде отиде прословутият „златен милиард“?

И не отиде никъде. Той никога не е съществувал. Това беше симулакрум, чийто златен прах криеше триста или четиристотин наистина свръхбогати семейства, които натрупаха лъвския дял от световния БВП. Това наистина беше и е. За всичко останало… Оказа се, че обичайното двукрако стадо е доста заменяемо. И под непрекъснатото мълчание за “златния милиард” пъргави служители просто смениха дневния ред и знаците. Подготовка за нова смяна на обстановката. И в следващия акт на представлението европейското стадо набързо беше разменено за арабско-африканско, а американското за латиноамериканско. Операцията все още се развива успешно и е към своя край, така че след десетина-петнадесет години бялото население ще бъде малцинство както в Америка, така и малко по-късно в Европа. Оставяйки от „златния милиард“ само златния прах, който идеолозите на „колективния Запад“ пуснаха в очите ни.

Нещо подобно се случва днес със самия „колективен Запад“. От една страна, ни се казва за безпрецедентната консолидация на западния свят пред лицето на „руската агресия” и „руската опасност”. От друга страна… Консолидация ли? Извинете, между кои? Естеството на това, което виждаме, се промени много, много през последните десетилетия. Няма го повече добрият стар Запад, няма я добра стара Европа. А консолидацията, за която патетично ни казват, е консолидация на наднационални елити и световни медии, тоест няколко хиляди топ мениджъри, обслужващи същите 200-300 супербогати семейства. Но къде отиде добрата стара Европа? Добрият стар Запад?

Нека го разберем. Всичко започна не вчера. За да не оперираме с твърде дълбоки перспективи, нека го кажем така: Западът престана да бъде това, което беше и това, което го виждахме, в същото време, когато се разпадна и СССР. Смъртта на СССР стана едновременно началото на края на западния свят, на стара Европа. Тази Европа, която, когато нейният съперник СССР отпадна, вече не беше нужна на господарите на света.

В стария двуполюсен свят Европа имаше роля. Това трябваше да бъде противовес на блока на Варшавския договор. Точно както Западен Берлин беше витрина на западния свят пред източния си съсед, така и стара Европа беше онзи „бюфет с кристал“, от който човекът от Изтока трябваше да бъде омагьосан, ако погледне. Но след рухването на социалистическия свят вече нямаше нужда от витрина. Дойде време за деконструкция – както старата Европа, така и прословутия ѝ „милиард“. Днес деконструкцията е към своя край и пред очите ни се появява страшната реалност на това, което е останало от старата цивилизация и стара Европа.

За да оценим правилно мащаба на случващото се, нека се отклоним малко и да се обърнем към самото понятие “цивилизация”. През последните десетилетия с леката ръка на Самюел Хънтингтън (автор на книгата „Сблъсъкът на цивилизациите“) ние по навик говорим за различни цивилизации, които едновременно съществуват на земята. Това са според самия Хънтингтън западна, православна, ислямска, индуистка, китайска, японска, латиноамериканска и африканска цивилизации. Няма да навлизаме далеч в конструкциите на Хънтингтън, които до голяма степен са непоследователни. (Къде, например, отидоха Израел и еврейският цивилизационен проект, очевидно отделни и неусводими от никой друг?) И могат ли ориенталските култури да се нарекат цивилизации? Къде например Хънтингтън е видял африканската цивилизация?

Не би ли било по-добре да наречем това, което Хънтингтън нарича цивилизации, световни култури? И след това да се признаят за реално съществуващ неумолим критерий, който ги довежда до един и същ знаменател. Този критерий е технологията. В крайна сметка именно „сумата от технологии“ в крайна сметка представлява фатална, неумолима граница за всяка велика култура. И колкото и велик и красив да е китайският, японският, индийският, иранският, руският културен свят, всички ние трябва да живеем в един и същ техногенен свят, използвайки еднакво неговите влакове, самолети и смартфони. Не би ли било по-подходящо да се признае реалността на една-единствена цивилизация, изградена от една велика култура, принуждаваща целия свят да живее според нейните закони? Да, разбира се, говорим за европейската християнска цивилизация, която в началото на XVI-XVII век рязко промени курса си, втурна се по пътя на техническия прогрес, като постепенно улови целия свят без изключение във водовъртежа си.

И така, нека поговорим за няколко велики култури, които едновременно съществуват на Земята, но само за една и единствена – техногенна – цивилизация. Цивилизации, които доминират в тези велики култури с истински Дамоклев меч. Така че, независимо как те изграждат свои собствени картини на бъдещето, има съдба, която не могат да избегнат. Това е същата „сума от технологии“, като скала, в чиято колосална сянка всички тези велики култури неизбежно трябва да изчезнат. Защото тук, в подножието на тази Вавилонска кула, всички те, имайки свой собствен вектор на развитие, имат свой собствен предел.

И днес светът, който го е родил, великата култура и цивилизация на Запада, е първият, който изчезва в сянката на тази велика скала. Да, днес сме свидетели на нещо наистина величествено, ужасно и все пак безпрецедентно. Нещо наистина страховито и зловещо. Това, което се случва буквално пред очите ни, но сякаш никой не забелязва. Сякаш величествените насипи се срутват в пълна онтологична тишина. Тоест, има твърде много досаден шум от тази цивилизация. Но всичко това е като тежка димна завеса, зад която в пълна тишина се развива екзистенциална драма – истинската смърт на боговете, крахът на някога велика култура. Наистина най-голямата от катастрофите е унищожаването на свещения канон на културата. И сега – вече няма нито традиционно образование, нито културни стандарти, нито най-старата европейска култура. Самата концепция за „западна цивилизация“ не остана нито в университетските курсове, нито в училищните програми, нито в умовете на западния човек на улицата. Портретиге с великите мъже на древността напуснаха класните стаи и университетските аудитории. Платон, Данте, Шекспир са обявени за представители на шовинистичния патриархат, неприемлив в светлата сфера на тоталната приобщаване. Самото им изучаване е признато за обидно за транссексуалните хора, чернокожи и азиатци и следователно трябва да бъде изключено.

В края наXIX век Ницше обяви смъртта на западния бог. Но се оказа, че смъртта на религията веднага е последвана от смъртта на културата и следващото поколение носители на някогашната велика цивилизация се превръщат във варвари, скитащи безсмислено сред руините ѝ, без да разбират къде и защо се озовават, след като няма вече предци или памет, няма бъдеще, няма причина за съществуване.

И така, старият Запад, старата цивилизация, която беше централен носител на нашия техногенен свят, вече не съществува. Западът изчезва пред очите ни толкова бързо, колкото изчезна „златният милиард“. Вече няма старо общество, изградено върху обща култура, няма колективна памет. Просто конгломерат от етажни собствености, обвързани от режим на тоталитарна демокрация и либерална диктатура. Само конспирация на глобалните елити – и цунами от ново варварство, идващо към нас от последните звезди на Запада, наводняващо светове, култури и континенти по пътя. И да, трябва да говорим и да крещим за това. И да построим бариери. И в същото време да помислим как да наречем това, което сега надвисва над нас като луд глинен Голем, и това, което така неумело наричаме „колективен Запад“.

Подходяща музика за любителите на йога.

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Published

1 month ago

July 31, 2026

Author

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ