Анализ на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

На 19 май Турция спря гласуването на посланиците на страните-членки в НАТО да дадат зелена светлина на Финландия и Швеция, с цел присъединяването им към алианса. Това става в момент, в който турският президент Реджеп Ердоган заяви, че НАТО трябва да подкрепи създаването на „ зона за сигурност“ в Сирия. Именно върху очертаващата се сделка „разширяване на НАТО срещу зона за сигурност“ акцентират водещи близкоизточни експерти, относно огромното предизвикателство пред Турция за нейната национална сигурност.

Голямата дискусия е до къде може Реджеп Ердоган да вдигне летвата,

с цел постигането на повече от една от нейните външнополитически и вътрешно политически цели. Като цяло надделява мнението, че турските искания по отношение на ПКК са твърде „тактическо-незначителни“, в сравнение със „стратегическата печалба“, която ще придобие НАТО с членството на двете, граничещи с Русия балтийски държави. Ако изработването на неутралната позиция във войната между Украйна и Русия беше относително лесно за Анкара, то „пускането“ на двете северни държави във враждебния на Русия НАТО на нейните граници трябва да бъде обяснено твърде убедително, за да се запазят добрите взаимоотношения с Москва.

Дилемата пред Ердоган е как да съчетае исканията пред САЩ, така че да не накърни чудесните отношения с техния най-голям враг – Русия.

Анкара съзнава, че не може да се съпротивлява дълго пред „тежкото американско решение“ в НАТО. В тази светлина Ердоган маневрира, с цел да не претърпи крах в битката и да изглежда пред общественото мнение като „губещ“, а да излезе с чест и с високо вдигната глава на „победител“. След една година той е кандидат-президент, който трябва да се състезава с потенциалния опонент от обединената опозиция, който на този предварителен етап има по-висок рейтинг от него. Става въпрос както за кмета на Анкара, така и за този на Истанбул. В унисон с тази логика той желае да се оправдае пред Русия с тезата, че в случая „турските интереси за сигурност надделяват в желанието да бъде елиминирана „кюрдската заплаха“. Реджеп Ердоган не желае да допусне ситуация /и последвалите обтегнати отношения/ с Москва, сходна с тази, когато на 24 ноември 2015 г. беше свален руския самолет.

На първо място, Анкара декларира, че няма да търпи положението, създадено още от 70-те години на миналия век, когато всеки преследван активист на ПКК намираше убежище в Швеция. Неслучайно Ердоган твърди, че „Швеция и Финландия са се превърнали в къщи за гости на терористи от ПКК“. Така Анкара ясно заяви, че иска да й бъдат предадени 21 кюрди от Швеция и 12 кюрди от Финландия. В допълнение, тя поиска да отменят забраната на износ за оръжие за Турция, наложено след турското нахлуване на сирийска територия. Освен това Турция иска и писмени гаранции, че двете страни няма да помагат финансово и с оръжие на бойците на ПКК. Турските медии шумно показаха шведско оръжие, използвано от ПКК в битката срещу турската армия.

Голямото предизвикателство пред Ердоган обаче е реализирането на неговия амбициозен проект, наречен „зони за сигурност“. Той датира още от началото на събитията в Сирия през 2011 г. През 2013 г. тогавашният турски външен министър Ахмед Давудоглу, заедно със саудитския си колега Сауд ал Фейсал и френския президент Никола Саркози поискаха от американския президент Барак Обама „зона, забранена за полет“, което нарекоха „зона за сигурност“. Идеята беше да бъде свален сирийския президент Башар Асад.

След нахлуването на Русия в Сирия през септември 2015 г. идеята претърпя промени. През периода 2016-2017 Ердоган поиска от ЕС пари, за да настани в Северна Сирия милион-милион и половина сирийски бежанци, чиито брой в Турция надхвърли 3,5 милиона. С трите последователни военни операции в Северна Сирия /Ефратски щит /2016-2017/, Маслинова клонка /2018/ и Източник на мир/2019/ Анкара започна да прочиства територии /най-вече от кюрдите/, за да намери място за заселването на бежанците. Първоначално от ЕС единствено /в някаква степен/ бившият германски канцлер Ангела Меркел и бившият български премиер Бойко Борисов подкрепиха предложението за създаването на „зони за сигурност“. По-късно, на 14 октомври 2019 г. в свое интервю Жозеп Борел заяви, че европейските държави-членки „единодушно са решили да осъдят… категорично това, което в крайна сметка е военна атака.” Той подчерта, че ЕС ограничава износа си на оръжие заради офанзивата в Северна Сирия, което Турция напълно отхвърли и осъди.

Редица експерти считат, че крайната цел на Ердоган е да накара САЩ да престанат да създават трудности пред турската икономика.

Да не се случват неща от типа на налагане на санкции, както това стана през 2018 г. Тогава американският президент Тръмп санкционира министрите на правосъдието Абдулхамид Гюл и на вътрешните работи Сюлейман Сьойлу, както и увеличи митата на някои турски стоки, внасяни в САЩ, заради нежеланието на Анкара да пусне на свобода американския проповедник Андрю Бронсън. Последният беше задържан по обвинения във връзки с Фетула Гюлен и ПКК. Американските медии отбелязаха, че това е първия път, в който САЩ санкционират съюзник от НАТО. След обявяването на мерките турската лира веднага загуби част от своята стойност и турската икономика изпадна в рецесия.

Преди няколко дни, пред парламентарната група на управляващата Партия на справедливостта и развитие заяви, че ще продължи своя проект за „зона за сигурност“ в сирийските погранични райони. Идеята е не само да отдалечи кюрдите от този район, но и при едно бъдещо изтегляне на турската армия оттам да се гарантира неговия постоянен контрол. От три години Анкара, чрез правителствената организация AFAD финансира активна строителна дейност, предимно с катарски пари. В 13 общини ще бъдат създадени пет мегаполиса с прилежащите към тях сателитни градове. След завършване на строителството на жилищните комплекси на настанените бежанци ще бъде предоставена финансова подкрепа. Предвиждат се и други „изкушения“, а именно разрешаване за влизане в Турция /на ограничен брой пъти/, отпускане на заеми в турски лири за започване на бизнес, които задължително трябва да е свързан с турската икономика. Идеята е пограничната ивица в Сирия да е тясно свързана с Турция.

Турските амбиции бяха посрещнати с частично одобрение от САЩ.

Ердоган поиска действието на закона „кайсар“ /санкции върху територията на Сирия/ да бъде премахнато изцяло върху зоните, контролирани от Анкара. Турция продължава да гледа с недоверие на действията на НАТО, особено когато вследствие на руско-сирийска бомбардировка в сирийската провинция Идлиб бяха убити десетки турски военнослужещи. Тогава Анкара поиска намесата на НАТО и след като такава не последва, назря силно разочарование. Напрегнатите отношения със САЩ продължиха след като настоящия президент Джо Байдън влезе в Белия дом. Войната в Украйна обаче промени нещата.

САЩ бяха принудени отново да отворят вратата на Турция.

Става въпрос особено след като Вашингтон реши да се завърне в Сирия, за да разшири фронта срещу Русия. Създаден беше механизъм, наречен „Турско-американски стратегически механизъм за утвърдяването на силното сътрудничество между двата съюзника“. В негови рамки се провеждат непрекъснати консултации, обхващащи различни теми. Така миналата сряда турският първи дипломат Мевлюд Чавушоглу беше в Ню Йорк за среща със своя колега Антъни Блинкин.

Очевидно двустранното сътрудничество е навлязло в нов етап. Без да е официално съобщено, в сирийския град Азаз са се срещнали две американски военни делегации. Първата е дошла след заседание със своите турски колеги в Анкара. По-късно членовете на двете групи са отпътували заедно към Северна Сирия. Там към тях са се присъединили американски военни, чийто гарнизон са териториите, контролирани от прокюрдските Сирийски демократични сили /СДС/. Подобно нещо, до този момент не се е случвал. Срещата в Азаз е била охранявана от сухопътни и ВВС на САЩ и Турция.

Всичко това става на фона на „завръщащия се“ американски контингент в Североизточна Сирия, след като през 2019 г., по нареждане на президента Тръмп беше приет курс за изтегляне. Безпрецедентно е завръщането след три години в най-голямата американска военна база в близост до Кобане – Кхараб Ашак, която е летище за хеликоптери. Заедно с тях се завръща и спорната френска фирма за производство на цимент „Лафардж“. Нейни представители в момента биват съдени за изплащане на суми на ИДИЛ, когато фабриката в Сирия беше под контрол на терористите. Счита се, че „Лафардж“ е плащала рекет на ислямистите повече от две години, за да продължи да работи.

Кюрдите и Русия не стоят със скръстени ръце пред вероятността САЩ в някаква степен да удовлетворят проекта на Ердоган за създаването на „зона за сигурност“. Първите в лицето на СДС и опозиционния Кюрдски национален съвет /близък до Барзани и в някаква степен до Турция/ алармираха, че става въпрос за промяна на демографския облик на териториите. В някаква степен те са прави, тъй като основният акцент в проекта на Ердоган ще падне върху град Африн, който преди турската операция „Маслинова клонка“ през 2018 г. беше около 90% заселен с кюрди. Сега ситуацията е коренно различна. Силната арабизация е променила облика на населеното место. В тази светлина на 10.05.2022 кюрдската автономия организира дискусия, определена като международна под наслов „Африн между турската окупация и международните интереси“. Отделно кюрдите призоваха сирийското правителство да анулира договора от Адана от 1998 г., с който се дава право на Турция да си гарантира зона на контрол в рамките на 5 км вътре в Сирия, ако от там ПКК застрашава сигурността на Турция.

На този етап от страна на Русия няма адекватна реакция. Вероятно пълната ангажираност в Украйна и поддържането на твърде малко бойни части в Сирия оказват „забавени“ действия от страна на Кремъл. Все пак Москва поиска от Анкара да й разреши прелитането на граждански и бойни самолети от и към Сирия над нейната територия. Забраната беше обявена преди месец за срок от три месеца. Отделно Русия обяви, че ще инициира в края на месец май 18-тото издание на форума Астана, на който да дискутира със своите партньори Иран и Турция ситуацията в Сирия. Вероятно в тази светлина се възприема и подготовката за провеждане на 8-мото заседание на „конституционната комисия“ в Сирия, с участието на правителството и опозицията.

Турските анализатори са на мнение, че Ердоган осъзнава, че няма да може да се противопостави на вече взетото американско решение за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО. В този контекст Али Сермин от вестник „Джумхуриет“ е убеден, че Турция няма да може да използва „ветото“, предоставено й от системата на гласуване в НАТО. Той възприема правото на „вето“ като реално несъществуващо. Авторът добавя, че Анкара нито веднъж не е успяла ефективно да го направи. Сермин дава два примера. Първият е „безплатното“ завръщане през 1981 г. на Гърция във военната организация на НАТО, след като Атина реши да я напусне през 1974 г. Тогава последната протестира за бездействието на НАТО, след като Турция нахлу в Северен Кипър. Ердоган заяви, че тази грешка няма да се повтори. Вторият пример обаче е със самия него. През 2009 г. САЩ посочиха своя фаворит за поста генерален секретар на НАТО, а именно датчанина Фог Расмусен. Тогава турският лидер възрази, тъй като последният бил „твърд привърженик на ПКК“. Все пак Ердоган се съгласи с американското предложение. Али Сермин е на мнение, че сегашната ситуация е сходна. Според анализатора твърдението на Ердоган, че „може да използва вето може да го превърне по-късно за смях“.

Ахмед Таш Четирен във вестник Карар пък пише, че властите трябва да са реалисти, тъй като решението за Швеция и Финландия вече е взето. Според него те „обсаждат Русия“ и връщане назад няма. Експертът отбелязва, че това, което иска Ердоган от Швеция и Финландия по отношение на снабдяването на ПКК с оръжие е валидно и за САЩ по отношение на СДС. Цялото оръжие на сирийските кюрди е американско. Четирен завършва с неудобния за Ердоган въпрос какво ще прави той догодина с шестте милиона избиратели в Турция, които гласуват за Партията на демократичните народи. Последната е обвинена, че е филиал на ПКК в Турция. Именно през 2018 г. кюрдите решиха избора за кмет в Истанбул.

Бившият преподавател в Истанбулския университет Талаат Туруз е категоричен. „Съединените щати са съюзник на Турция, но не са стратегически партньор. Вашингтон иска Турция да бъде като Саудитска Арабия: разбита близкоизточна ислямска страна, която да изпълнява това, което иска, дори ако трябва да бъде разделена.“

В известна степен Туруз е прав, но не пълно.

Политиката е най-вече интереси. Динамиката на настоящите американо-саудитски отношения го показват.

Залогът в тях е дори по-голям от този на турското „вето“ за присъединяването на Швеция и Финландия в НАТО. Става въпрос за „поправянето“ на отношенията Вашингтон-Рияд, от което зависи цялата световна икономика, най-вече в частта й за енергетика. От вчера идват новини за затоплянето на отношенията между стопанина на Белия дом и принца-престолонаследник Мохамед бен Салман. Говори се, че вероятно през юни двамата ще се срещнат, неизвестно къде. Това е белег, че Саудитска Арабия е склонна да започне да помпи повече нефт от своите запаси. Това веднага ще се отрази върху цените на енергоносителите, а оттам и на намаляването на инфлацията в световната икономика. Ако това наистина стане, то тогава ще има по-малко приходи за руската хазна, а от там по-малко финанси за войната на Путин в Украйна, което е в унисон с присъединяването на двете скандинавски страни в НАТО. Ще проследим какви са условията и критериите на Саудитска Арабия – поредния разбунтувал се източен съюзник на САЩ. Вероятно те няма да бъдат по-леки от тези на Ердоган.

Подходяща музика за любителите на йога.