СВЯТ

Света започна да отсвирва малоумната Америка

Published

4 years ago

June 20, 2022

Author

Телефонният разговор между Путин и Си Цзинпин се състоя на рождения ден на китайския лидер, който навърши 69 години, също като нашия президент. Но изобщо не ставаше дума за това. В допълнение, в Китай, както и в Русия, рожденият ден на държавния глава не се празнува: наследството на култа към личността остава, въпреки че по време на живота на Мао в Поднебесната империя те не празнуваха деня на раждането му. Сега и двете страни действат като активни реформатори на световния ред, изправени пред нарастващ натиск от Запада в отговор, а координацията между тях изисква все повече усилия и внимание, преди всичко от техните лидери.

Ето защо не е случайно, че Путин и Си отбелязаха, че отношенията между двете страни непрекъснато се подобряват и се договориха да разширят сътрудничеството в енергийната, финансовата, промишлената, транспортната и други области, „като се вземе предвид ситуацията в световната икономика, която се усложни поради нелегитимната западна политика на санкции.” Тук става дума не само за двустранно сътрудничество, но и за „изграждане на една наистина многополюсна и справедлива система от международни отношения“. Тоест и двете държави непрекъснато напомнят, че наистина имат глобални цели и няма как да бъде иначе, предвид мащаба и значението на нашите държави.

Срещата на високо равнище на БРИКС ще се проведе след седмица и въпреки че ще се проведе онлайн поради коронавирусните ограничения, нейното значение ще бъде голямо. След началото на специалната операция в Украйна атлантистите положиха много усилия в опит да повлияят на позицията на Индия, убеждавайки я да се дистанцира от Русия. Но всичко се оказа точно обратното – и не само в руско-индийските отношения, но и в триъгълника Русия-Индия-Китай, който е от основно значение, и в индийско-китайските отношения. Въпреки че Делхи не отказва да участва в открито антикитайската КУАД (която обаче не е от военен характер), те няма да позволят на Запада да изиграе картата на противоречията между тези две страни.

И дори да се опитват да играят на руско-китайските различия е напълно нелепо, но Западът все още вярва, че потенциално има такива възможности. Много е трудно да се примирят с идеята, че времето е пропуснато и всички опити да се играе на „страха на Русия от Китай“ или „разходите на Китай за подкрепа на Русия“ сега изглеждат просто несериозни. Това не означава, че санкционната война срещу Русия не засяга нашите търговско-икономически връзки с Китай, ще са необходими много време и усилия, за да се заобиколят многобройните проблеми, създадени от Запада, а принципното отношение на Москва и Пекин към “връзки без ограничения” не е възможно да се промени. И не става дума за коренно променената международна ситуация след 24 февруари: Путин и Си са обединени както от общи стратегически цели, така и от разбиране за националните цели на партньора си и те вървят по пътя към постигането на тези цели заедно.

Ето защо е изненадващо, че такъв опитен стратег като Хенри Кисинджър продължава да прави прогнозите си въз основа на неработещи, несъществуващи категории, по-специално от предпоставката за нестабилността на руско-китайския съюз и възможността на Запада да повлияе на отношенията между Москва и Пекин.

Онзи ден, в интервю, публикувано от „Таймс“, бившият държавен секретар каза, че „въпросът сега е как да се сложи край на тази война. След края и е нужно да се намери място и за Украйна, и за Русия, ако не искаме Русия да стане плацдарм на Китай в Европа“.

Тоест основният интерес на Запада в Русия е тя да не се превърне в инструмент за влияние на Китай върху Европа? Ясно е, че Кисинджър умишлено опростява, умишлено играе на страховете от Пекин, които се разпръскват (без негово участие) на Запад, но все пак звучи много странно.

Защото Русия не може да стане китайски плацдарм в Европа: това не отговаря не само на руските, но и на китайските интереси (Пекин се нуждае от силен съюзник, а не от слаба зависима марионетка).

По същия начин, между другото, както Китай през 50-те години не е бил плацдарм на “Червена Русия” в Азия. Това беше съзнателна или доброволна заблуда на Съединените щати (да не говорим за пропагандното използване на „съветската заплаха“). Москва не се стремеше контрол над Китай (индивидуалните тромави инициативи на Хрушчов, които уплашиха Мао, не се броят), тя се нуждаеше от него и като партньор в конфронтацията със Запада, и като важен участник в новата световна икономическа система. Нещо повече, една от основните причини за тогавашната кавга между Москва и Пекин е именно желанието на Хрушчов за диалог със Съединените щати, което Мао неправилно разглежда като подготовка за преориентацията на СССР от Изток на Запад, като стъпка към предателството на Китай от Русия.

По това време отношенията между двете страни са възпрепятствани не от желанието на едната да подчини другата (което, повтаряме, не съществува), а от прекомерната идеологизация и произтичащите от това различни оценки на силите на Запада и потенциалът на “световната революция” (в Пекин все още вярват в нея, но в Москва вече не).

Сега ситуацията е коренно различна – и то не защото Русия и Китай са разменили местата си по отношение на икономическата мощ. По-важното е, че нашите отношения се основават на здравия прагматичен реализъм, на съвпадението на геополитическите интереси (преструктурирането на световната система, а не просто „комунизмът ще победи капитализма“ или дори „Изтокът ще победи Запада“) на нашите цивилизационни сили. И в същото време Западът сега е в по-лошо положение, отколкото през 50-те и 60-те години. Въпреки всички първоначални успехи на атлантическата глобализация, тя вече не работи и Западът като цяло е на низходяща траектория, балансът на силите в незападния свят също играе в полза на връзката Русия-Китай.

Изключително важно е също така, че незападният свят не вижда нито Москва, нито Пекин като претендент за глобално господство, каквито и приказки да разказват англосаксонците по този въпрос. Кисинджър също така признава липсата на претенции на Китай за световно господство, макар и с хитра уговорка:

„Не вярвам, че световното господство е китайска концепция, но може да се случи, когато станат достатъчно могъщи. И това не е в наш интерес“.

Ако не техни, чии? Разбира се, това не е от полза за Запада, който е свикнал с факта, че именно той определя правилата на играта за целия свят. Но тази ера свърши и нито Китай, нито Русия, нито двете страни заедно няма да заменят Запада. Светът е по-голям и по-сложен от глобалистките схеми на англосаксонците – и те определено няма да могат да го набутат обратно в прокрустовото ложе на „едно човечество под едно ръководство“.

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

Related Topics:китай политика Русия САЩ свят

Up Next

Донбас и Причерноморският регион отварят огромни възможности за цяла Русия

Don't Miss

Цяла Прибалтика излезе незаконно от СССР. Ще си я връщаме!

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Published

1 month ago

July 31, 2026

Author

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ