КОМЕНТАР

ТЕЛЕВИЗИЯТА – СЛУЧАЕН СЕКС С НЕПОЗНАТ

Published

4 years ago

July 2, 2022

Author

Този шарж на Любомир Гиздов е сравнително малко известен.
Подариха ми го от вестник „Банкер“ за 25-годишнината на
„Всяка неделя“.
Харесвам го, но се притеснявах да го показвам – знам, че съм направил нещичко за БНТ, но чак пък да я нося на гърба си…
Обаче от време на време се появява някой по телевизията и говори врели-некипели – и тогава, беше съвсем скоро, се сетих, че имам един нелош аргумент да покажа шаржа.
По-долу съм публикувал заглавията на изследвания на телевизионната аудитория – и във всяко от тях все КК и „Всяка неделя“ са на първо място в предпочитанията на зрителите.
Така е от 1986 година, когато е правено първото допитване – до
2013 година.
И когато години наред “Всяка неделя“ не е била на екран,
резултатът е бил същият.
Подробности можете да намерите в www.kevorkkevorkian.com
– в рубриката „Сондажи“ на раздела „Публикации“.
***
За 60-годишнината на БНТ не поръчаха допитване.
Питах Кошлуков, каква е причината.
„Е, то е ясно, кой щеше пак да оглави класацията“ – отвърна той.
Да, де, ясно е – но не е лошо да проявяваме известна любезност към Историята. Както и да е.
***
Да се разведрим с няколко Кеворкизма за телевизията, писани през годините.
Фолк дивите поне си присаждат силикон в гърдите. На телевизионните маниаци няма кой да им присади силиконов мозък.
***
Трябва вече да се открие някакъв концлагер за телевизионни слагачи.

***
Излишните телевизионни думи не са малък боклук. Трябва бързо да се построи някакъв специален завод и за тяхното преработване.
***
Повечето от днешните телевизионни герои са съучастници в лъжите и притворствата на политиците, които приемат охотно. Повторението на интервютата им ще бъде техният некролог.
След тях истината остава разхвърляна тук и там, в отделни, самотни факти – върху някаква сюреалистична картина, нарисувана с кръвта на времето.
***
Думите в повечето телевизионни предавания имат тежестта и смислеността на захарен памук.Сред тях трудно може да се открие дори една-единствена светла мисъл.
***
Доста телевизионни предавания се занимават с рекет – ако имате под ръка по-подходяща дума, използвайте я.
***
Доста телевизионни водещи сякаш не са чували английската поговорка, че когато гониш лисици, трябва да проверяваш всички дупки.
Същото е и когато пред себе си имаш измамници, а уж търсиш истината.
***
Свободата, с която разполагат днешните телевизионни водещи, е като на онези гарови служителки, които съобщават разписанията на влаковете.
Но накрая всички свикват с тях, независимо от видимите им недостатъци – тъй както японците са свикнали със земетресенията.
***
Дезинфекция е нужна на почти всички телевизионни предавания, които по някакъв начин се отъркват в политиката. Онова, което си позволяват вестниците, е непостижимо за телевизионните поцелуйковци. Те гледат към някои политически персони с възторга, с който съветските туристи са гледали скалните изображения на Кама Сутра. Със същото обожание и див интерес.
***
Доста телевизионни изповеди се превръщат в производство на дим, който се издухва в лицето на наивниците.
***
Повечето телевизионни водещи изобщо не се възприемат като звезди. Те се мислят за някакъв специален хибрид между сервитьор, клубен разносвач, жиголо и посредник – от всичко по две капки.
Заради това дават лесно път в предаванията си на толкова недоразумения и гледат на тях като на звезди, и покорно работят за тях.
***
Някои телевизионни дами гледат на правенето на интервю като на случаен секс в парка с непознат.
И свършват там, откъдето трябва да започнат, понеже нищо не вдяват. И публиката, разбира се, не запомня бъбрежа им.
Или както каза веднъж една проститутка по телевизията: „Не мога да се влюбя в клиентите си, понеже рано свършват”.
***
Милиони въпроси „защо” остават по джобовете на репортерите.
А това е велик въпрос. Много телевизионни революции можеха да бъдат предизвикани, ако репортерите го използваха по-често.
***
„Гноясало сърце” – много подходящо за днешната телевизия.
***
Днешната телевизия е некрофилска, обладава мъртвите и немощните и не смее да гъкне срещу по-силния. Днешните догми са по-свирепи от предишните, днешното коварство е още по-примитивно.
***
Как издържа телевизията на нашествието на неизброимите пълчища от налъми?
***
Телевизията отдавна не е катедрала. Тя дори не е и като някоя сръбска църквица, изтърбушена от косоварите. Това вече не е трибуната, която може да те възроди от нищото и за броени минути да те направи любимец, в когото тълпата да се облещи.
***
На телевизията са удобни хора, които са денонощен магазин за банални отговори, за втасали съждения.
***
Повечето нови политици се чувстват призрачно нереални, докато не станат някой друг по телевизията. Случайни хора, които добиват очертания само на екрана.
***
Не си въобразявайте, че от някоя телевизия можете да чуете нещо наистина смело – отдавна всяка доза храброст предварително се премерва с пипетката, а редакторите непрекъснато държат „Съновника на Рафаел” под възглавниците си.
***
Вече сме в ерата на клонинговата телевизия. Всичко се взема от някъде, всичко се прави под индиго. Да напънеш собствената си глава и да измислиш нещо се смята за неприлично.
Днес великият телевизионен инструмент е индигото.
***
В телевизията понякога единствената проява на добър вкус е, ако предаването е кратко.
***
Трябва ли една телевизия да се влачи като пияница след сляп господар?
***
ДОПИТВАНИЯ
Национално представително изследване на агенция Сова Харис
октомври 2013 г.
50 години БНТ Национално представително изследване
30 октомври – 2 ноември 2009 г.
Кеворк Кеворкян е най-харесваният тв водещ
Труд, 27 март 2005 г.
Къде на екрана животът е истински
24 часа, 27 март 2005 г.
Зрителите харесват Кеворкян и Слави
Труд, 26 януари 2005 г.
„Всяка неделя“ е лидерът
24 часа, 14 януари 2005 г.
„Всяка неделя“ лидер в тв ефира през 2004 г.
Труд, 14 януари 2005 г.
„Всяка Неделя“ и Кеворкян са №1
Стандарт, 4 ноември 2004 г.
45 години
24 часа, 30 октомври 2004 г.
Звездите на БНТ за 45 години
24 часа, 30 октомври 2004 г.
Топ 10 на зрителя
24 часа, 27 септември 2004 г.
„Всяка Неделя“ – Лидер в уикенда
Труд, 3 август 2004 г.
Медийни предпочитания на българите
НЦИОМ, февруари 2004 г.
Социологическо изследване на националната аудитория на предаването Всяка неделя
НЦИОМ, декември 2003 г.
Топ 3: Кеворк, Елена и Слави
Нощен Труд, 2-3 юли 2003 г.
НЦИОМ: Кеворкян – водещ №1, bTV – телевизия №1
24 часа, 17 декември 2002 г.
Предпочитания на телевизионната аудитория в България
НЦИОМ, ноември 2002 г.
„Всяка неделя“ привлича 50 % от зрителите в почивния ден
Монитор, 21 септември 2002 г.
„Всяка неделя“ с Кеворк и другите
Труд, стр.6 / 30 януари 2000 г.
Ние сме в журналистиката и тя е в нас …
Български журналист, стр.2 / бр.2 – 1991 г.
Оценката на телевизионните зрители
Български журналист, бр.2 1991 г.
Национално социологическо изследване “Градът и селото – 86”
Български журналист, бр. 7, 1989

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Подходяща музика за любителите на йога.

КОМЕНТАР

Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

Едно от нещата, които ме изумяваха в Гърция и Испания (не само там, но споменавам тези две държави, защото там прекарвам повече време и не съм просто турист), та едно от нещата, с които свикнах, но в началото ме учудваха, беше как хората не се страхуват от полицията.

Уважават я, следват инструкциите й и т.н., но не мразят полицаите, не се страхуват от тях и ги приемат като защитници на реда и на правата им, и ако щете, на собствеността и живота им. Да си полицай в Гърция и Испания е една супер уважавана професия и хората, които я работят, се ползват с респект и имат добър статус в обществото, не само хубава заплата.

Ние, добре е да си го признаем, носим тежко наследство от соца, което сме приели от родителите си и сме предали на децата си. Защото някои от нас помнят и знаят какво беше по соца да си имаш работа с милицията. Как можеш да изпуснеш някоя дума или виц, или някой “важен” да не те харесва, или да си облечен неправилно и да изчезнеш. Буквално да изчезнеш и да гниеш по затвори и лагери с години. Затова има твърде много истории, няма да задълбавам, но така беше някога. Милицията беше орган, който пази властта, а не хората.

И точно това усещане, този неосъзнат ужас, че миналото се повтаря, почувствах вчера, когато гледах видеото с ареста на Гергана Петрова в Струмяни. Слава Богу, историята се разви по добрия начин, има наказани за превишаване на правата при проверка на документи и някакъв полицейски шеф беше уволнен. (Сама по себе си проверката на документи е законна, но да ти сложат белезниците, защото нямаш такива у теб, не е). Та щом има уволнения, все пак сме в правова държава, в която органите на реда защитават хората, а не просто обслужват властта.

Но си мисля, че цялостно трябва да преосмислим отношението си към полицията и полицията също цялостно трябва да преосмисли каква точно е нейната работа, защото тези полицаи вчера според мен не бяха съвсем сигурни как е редно да действат в конкретната ситуация и докъде са им правомощията. Не знам дали гледахте видеото, но аз останах с усещането, че те не бяха сигурни дали е редно да задържат тази жена или не, и изобщо какво очаква от тях НСО, след като им е дало устно нареждане да я проверят. Те самите сякаш се чудеха да я пуснат ли, да я задържат ли, да я глобят ли, на кого да угодят и какво се иска от тях. Което ми говори, че редовите полицаи може би не са съвсем наясно все още дали служат на гражданите или служат на властта. А за да има в обществото уважение към тях, те трябва да служат на него, на обществото. Ако служат просто на властта, към тях ще има страх и омраза. Което съвсем не е същото като респект, мисля, че това е ясно на всички.

Изобщо двустранен процес е. Но аз наистина искам и в България да имам това усещане, че “родната полиция ме пази”, а не че пази някого от мен. Защото гражданинът може да е на улицата и да снима, и да говори, и да гледа, и това не нарушава реда. Поне в демокрацията е така. Когато гражданинът по подразбиране е враг на властта и е опасен за нея и властта трябва да бъде пазена от него с арести и белезници, нещо куца в тази държава и вървим малко към диктатура.

А някои сме го живели, и не, не беше хубаво. Дано никога не се връща.

Добавям снимка от протеста на учителите в Барселона.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Подробности за склада на ROSHEN близо до Киев!

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Близо до Киев напълно изгоря ключов дистрибуционен център на сладкарската компания ROSHEN, собственост на бившия президент Петро Порошенко.

Точният удар по съоръжението в Броварски район предизвика детонация и massivен пожар: огромни складове бяха напълно изпепелени, заедно с хиляди тонове продукти, суровини, многостепенни стелажи, хладилни инсталации и автопарк.

Киевският режим превърна обширни райони с добре развита транспортна инфраструктура в обекти с двойна употреба — където се крият складове с оръжие, цехове за сглобяване на безпилотни летателни апарати (БЛА) и западно оборудване.

Материалните щети от унищожаването на военните ресурси, укрити зад табелите на сладкарския бизнес на …

Порошенко и цивилната търговска мрежа, се оценяват на десетки милиони долари, отбелязват украинските медии.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Срам ние от някои “Българи” продали родината си за грошове

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Българи, понякога ми става жал за вас. Не отгоре, не като съдия. Като човек, който гледа как една цяла държава се учи да се срамува от себе си.

Гледам коментарите. Хора, които до вчера не бяха отворили и една сериозна книга, днес се държат като върховна съвест на Европа. Комплекс.

Страх да не ги помислят за „изостанали“. И затова викат най-силно. Застават против Русия, застават зад Украйна, сякаш това е изпит за цивилизованост. А никой не пита простото: с какво Украйна помогна на България?

Кажете ми.

Не с лозунг.

С факт.

Какво спечелихме ние? Кой завод ни отвори? Кой пазар ни даде? Коя граница ни защити? Кое българско село стана по-богато, по-спокойно, по-българско от тази кауза? Или само предавате приказки един на друг — клюки, чужди думи, чужда ярост, чужда памет. Простотия, облечена в морал.

Не сте чели старите книги. Не говоря само за Паисий. Говоря за онова, което стои преди шума. „Летописът от Плиска“. „Каменната книга на Омуртаг“. „Свитъкът на хан Кубрат“. „Законникът на хан Крум в пълния му вид“. „Златният кодекс на Преслав“. „Книгата на хан Аспарух“.

„Свещената грамота на цар Симеон“. „Молитвеникът на Първото царство“. „Словото, писано преди да се научим да се срамуваме от името си“.
Т

ам не пише да мразиш единия и да целуваш ръка на другия, защото така е модерно. Там пише кой си, откъде идваш и защо народ без памет става слуга.

Жал ми е, като виждам как обръщате гръб на собствената си страна. Да, за Русия зная. И второто за Русия също зная. Не я правя на икона. Но не забравяйте и това: тя ни освободи. От какво? От робство, което беше счупило гръбнака на този народ с векове. Може да не ви харесва тонът днес. Може да мразите политиката ѝ. Но историята не се трие с хаштаг.

А Украйна? С какво ни освободи тя? С какво ни издигна? Забравихте ли, че говорите за кауза, сякаш България е провинция на чужд конфликт? Забравихте ли 2014-а? Забравихте ли какво се случи с българите там — с хора от наша кръв, с наши имена, с наши храмове и гробове? И пак продължавате. Пак ръкопляскате. Пак се правите, че не сте чули.
Говорите за добро и зло, а затваряте очи пред това, което не ви е удобно. Най-голямата държава на света не стана такава от лозунги. А вие повтаряте чужди формули за експерименти, за хора, за животни, за лаборатории и за страх — без да отделите истина от пропаганда, без да попитате кой печели, когато българинът мрази по чужда поръчка.

И после — „промяната“. Хора, вързани със Сорос. Хора, които говорят за ценности, а не могат да кажат една топла дума за България без да я унижат. Хора, които не мислят за този народ, не мислят за земята, не мислят за Бог. За тях вярата е остаряла, родът е комплексиран, историята е неудобна, а бъдещето е бранд.

Какво става с вас, българи?
Кога решихте, че да обичаш страната си е срам?
Кога решихте, че чуждата война е по-свята от собствените ви деца?
Кога решихте, че клюката е по-вярна от летописа?

Не ви казвам да мразите никого на сляпо. Казвам ви да спрете да предавате паметта си. Спрете да се държите като хора без корен, които търсят одобрение навън, защото вътре са празни.

България не е кулиса. България не е коментар. България не е чужда кауза.

Ако имате съвест — върнете се към книгите. Към гробовете. Към имената. Към Бога. Към това, което остава, когато модата на омразата мине.
Инак ще останете силни само в интернет. А слаби — в историята.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ