По-добре да ходим на изборите, отколкото да гледаме мъките на безпринципна коалиция

Да си ходим или да пием още едно от същото? Пред тази нерешима кръчмарска дилема застанаха българските управляващи през последния месец.

Казват, че бившите антисистемни партньори преговаряли за продължаване на управлението под актуализирана социалистическа програма. Това звучи някак странно – тези хора преговарят под една или друга форма вече почти година. Преговаряха миналото лято, когато се заредиха избори след избори, преговаряха в мола, преговаряха за вота на недоверие, преговаряха за мандата. И докато преговаряха – загрижени за татковината, безспорно, се караха люто – през миналото лято се обиждаха като таксиджии на стоянка, през миналата есен попържаха се като каруцари на къра, а долнопробният водевил ИТН-ПП тази година просто няма аналог.

Единственото нещо, за което преговарят тези хора в момента, е да няма избори.

И това е отвратително. Тесният партиен интерес на БСП, “Има такъв народ” и “Демократична България” е да няма парламентарен вот сега – това е напълно разбираемо и достатъчно търпимо като позиция. Но въобще не отива на демократични партии да казват, че “изборите сега не са добро решение”, защото има криза, защото има война, има Македония, защото трябва да се приемат 22 закона, защото ще дойде Костя или не знам си кой друг, защото НС ще трябва да разписва сметката за новите американски изтребители…

Изборите не са зло, изборите са решение

Не може 30 г. след промените някой умник да обяснява: “Избори в момента не са необходими, изборите няма да доведат до по-добри резултати”. Цитирам Ива Митева, но имам предвид доста по-широк кръг “политици”. Примерно социалистът Георги Свиленски, който прозря, че: “В момента отиването на избори е по-страшно дори от това ГЕРБ да управлява”.

Хубавото в случая е, че преговорите са пълна бутафория. Това личи на много нива. Първо, преговори между партиите няма – има серия от двустранни преговори. Второ, преговори за правителство няма – има преговори за мнозинство – всички решиха, че само ако намерят мнозинство, ще преговарят за имена на министри. Трето – същински преговори няма, има тупкане на топката, тъй като президентът Румен Радев помоли изборите да бъдат в началото на октомври, т.е. мандатът трябва да се върне в началото на август, не по-рано. Това протакане, това стискане на мандата устройва прекрасно

Корнелия Нинова, която като Фауст може само да повтаря: “О, миг, поспри”.

Не бива да се забравя, че в края на този кьорсокак стои Румен Радев, който предопредели линията на събитията, връчвайки мандата точно на Нинова – звеното в тази драма, което най-силно копнее за властта, но е най-далеч от нея. БСП държи мандата, но по никакъв начин не може да диктува правилата на играта – ето това знаеше Радев, човекът, който би трябвало вече да е наредил служебното правителство.

Че преговорите са бутафория, личи най-вече от ултимативния тон, с който партиите започнаха разговорите. Социалистите започнаха, уж нерегламентирано, да говорят, че трябва да се възобновят преговорите с “Газпром” и да се върнат руските дипломати – все теми, които биха взривили коалиционното семейство. Няколко дни по-късно, съвсем регламентирано, Нинова заговори, че преговорите с всички вносители на газ /вкл. “Газпром”/ и добрите отношения с Руската федерация са принципни позиции на БСП.

ПП натиска останалите партии да осигурят мнозинство за антикорупционния закон и избора на Бойко Рашков и напук на останалия свят продължава да лансира Кирил Петков и Асен Василев било за премиер, било за министър на нещо си, ама важно.

ИТН вече са готови на всичко, дори Тошко да се самоизолира,

но, както пише в Апокалипсиса, все още “имат нещо малко срещу” ПП. До вчера Кирил бе лъжец, Асен – крадец, а Никола Минчев “симпатичен млад мъж, който брутално нарушава правилника на НС”. Сега Слави и Тошко са готови да отидат там, където до вчера плюеха, само Петков, който иска да направи от Рашков “свой собствен Гешев“, да не е премиер. И Асен Василев също да стои далеч от правителството. Рашков само дето не е “червена линия” май.

“Демократична България” стои отстрани като ошашавено дете, гледа крещящите партньори и се надява, че няма да се наложи да обяснява защо още се разхожда с тях под ръка. Христо Иванов няма проблеми нито с антикорупционната комисия, нито с Петков и Василев, но БСП и ИТН все по-силно притесняват градската десница. А ДБ все още не е открила правилните думи, с които да обясни какво прави в едно правителство с русофилската БСП и с крещящата ИТН, която разваля всичко, до което се докосне. ДБ чака другите да се разберат. “Третият мандат да стане втори опит за реализация на първия”, както сполучливо се изрази Христо Иванов.
Мъка, която е по-добре да свърши по-бързо.

Ако те се разберат сега, ще пият още едно от същото –

да, ще има реформи, но те ще текат тегаво, с безкрайни скандали.

Ако не се разберат, ще отидем пак да гласуваме. Едни ще се докажат в народния вот, други ще изчезнат като лунни сенки в пролетна вечер. И да – предстоящите избори едва ли ще променят нещо, вероятно като падне сняг, пак ще гласуваме. Но хиляда пъти е по-добре да правим избори след избори, отколкото това шоу, което гледахме в края на пролетта.

Докато имитират преговори за съставяне на нестабилно правителство, политическите партии би трябвало да водят по-съществени преговори – за създаване на широки коалиции, с които да се явят на парламентарните избори през октомври. Ако не го направят сега, след това ще бъде късно.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА