ФОКУС
Капитализмът се изчерпа, започва война за нов световен ред
Основният принцип на капитализма е извличане на печалба и увеличаване на капитала. Основата на финансовия капитализъм е лихвата по заеми.
Но могат ли капиталите да растат безкрайно и може ли финансова система, базирана на лихвите по заеми, да работи безкрайно?
През 20 век капитализмът се развива бързо. Първо, той погълна европейските монархии, унищожени от резултатите от Първата световна война, след това се разви чрез индустриализацията и свързания с нея растеж на производителността на труда, разпространявайки се в по-голямата част от света, до бившите колонии на империите, които се разпаднаха в началото на века.
В края на 20-ти век, с разрушаването на Съветския съюз и социалистическия блок, който покриваше около една четвърт от цялата световна икономика, капитализмът се разрасна, като погълна постсъветското пространство.
Но в началото на 21 век възникна ситуация, когато почти цялото световно икономическо пространство беше включено в глобалната финансова и икономическа система, работеща на принципите на капитализма.
Дори Китай, който остава номинално комунистическа страна, е икономически напълно включен в световната капиталистическа система и китайската икономика работи според нейните закони.
Само КНДР и Иран останаха невключени в глобалната капиталистическа система. И дори тогава само отчасти. Все още има някои племена в Африка, горите на Амазонка и Папуа Нова Гвинея, но те са твърде незначителни, за да представляват интерес за големия бизнес. А КНДР и Иран, в случай на пълно поглъщане от капиталовата система, няма да осигурят дългосрочен растеж на глобалния капитал, само малко увеличение, нищо повече.
Как може да се увеличи глобалният капитал в условия, когато практически цялото световно икономическо пространство вече е овладяно, заграбено и разделено?
Ръстът на производителността на труда вече доведе до факта, че по-малка част от населението е заето в производството, останалите постепенно се превръщат в баласт за капиталистическата система, зависими.
Представете си ситуация, в която автоматизацията е достигнала 100% и абсолютно всички стоки в света са произведени от напълно автоматизирани предприятия под контрола на изкуствен интелект, който изобщо не изисква човешко участие.
Стоките, произведени от тези напълно автоматизирани фабрики, никой няма да може да купи по простата причина, че никой няма да работи за тях, следователно никой няма да получава заплата.
В този случай ще е необходимо или да се разпространяват безплатно тези стоки, или да се разпределят пари за закупуването им, тоест в крайна сметка отново стоките да се разпространяват безплатно.
Секторът на услугите няма да реши проблема, защото ако всички работят в сектора на услугите и се обслужват взаимно, тогава хората ще си плащат всички пари, които печелят, и вече няма да могат да купуват стоки, произведени чрез напълно автоматизирано производство.
Ако си представим, че има два сектора на икономиката – производство, което е напълно автоматизирано, и сектор на услугите, в който работят всички хора, тогава потокът на пари от сектора на услугите към производствения сектор ще доведе до намаляване на сектор на услугите. За да се предотврати това, ще трябва да се попълни. С какво?
Ако ви се струва, че това е спекулативен пример, далеч от реалността, не е така.
САЩ и ЕС вече са се превърнали в реални работещи примери за такава система.
В САЩ и страните от ЕС секторът на услугите е много развит, докато Китай доставя значителна част от стоките на американския и европейския пазар.
Китай вече днес е пример за производство, което почти не включва американски и европейски потребители, които са ангажирани предимно в сектора на услугите и се обслужват сами.
Така китайското производство за САЩ и ЕС вече е своеобразна машина, която работи сама, все още с участието на китайски персонал, но почти без европейци и американци.
Какви пари плащат американците и европейците на Китай за доставените стоки?
В долари и евро.
Но откъде идват тези долари и евро?
Федералният резерв и ЕЦБ издават, разговорно печатат пари, въпреки че днес това вече не е физическо отпечатване на банкноти, а изцяло електронна транзакция в рамките на банковата система.
Емисията на долара и еврото се извършва точно с целта, която беше описана по-горе – да могат да плащат за китайски и други стоки, идващи в САЩ и ЕС отвън.
Ако американците и европейците плащат за китайски (и други чуждестранни) стоки със същите пари, с които си плащат взаимно за собствените си услуги, техният сектор на услугите ще започне да се свива и в крайна сметка ще се срине. Следователно, за да се поддържа едновременно вътрешният сектор на услугите и да се плащат стоки, идващи отвън, трябва да се издават емисии.
За парите, които САЩ и ЕС плащат на Китай и други външни доставчици, за да върнат стоките, САЩ и ЕС също трябва да доставят нещо в замяна. Но какво?
В миналото САЩ и европейските страни доставяха оборудване и технологии на Китай, инвестираха в производство, прехвърляха производство в Китай от собствените си страни и получаваха пари за това – под формата на плащане за оборудване и технологии, както и дивиденти.
Но с течение на времето Китай се научи да създава собствено оборудване и да развива собствени технологии, така че нуждата му от европейски и американски е значително намалена и продължава да намалява.
Вече днес Китай доставя повече от стоките си в САЩ и ЕС, отколкото купува там.
Това се нарича търговски баланс.
Търговският баланс между Китай и САЩ вече е в полза на Китай днес и продължава да се измества към него.
Това беше основната причина за няколко вълни на емитиране на долари и евро в САЩ и ЕС – Европа и Северна Америка купуват повече продукти от други страни, отколкото доставят на външния свят.
И това се отнася не само за търговията на САЩ и ЕС с Китай, но и за търговията с Русия, което беше ясно показано от санкционната война.
След налагането на санкциите бързо стана ясно, че зависимостта на Европа от руски суровини е много по-голяма от зависимостта на Русия от европейски стоки.
Русия намери заместител на почти всички европейски и американски стоки в Китай, където много от тях се произвеждат отдавна и са европейски и американски само на ниво марки, като например iPhone. А някои дори на ниво марка са китайски и просто по инерция се продаваха за долари, защото така беше прието.
Русия и Китай са практически самодостатъчна двойка държави, които могат да търгуват помежду си. И ако разгледаме двойката Русия-Китай като автаркия, тогава на нейния пример можем да установим, че капиталистическата система с принципа на печалбата не е необходима.
Капиталистическата система не е необходима по простата причина, че безкрайното нарастване на потреблението няма смисъл.
Безкрайният ръст на потреблението води до факта, че всеки човек ще трябва да купува нова кола всеки ден, нова къща всяка седмица и ще трябва да сменя дрехи и обувки на всеки пет минути. И в същото време да играе сто игри на десет компютъра и да гледа тридесет филма на тридесет телевизора, които ще сменя по време на всяка рекламна пауза. И това е само междинен етап и тогава всичко това ще трябва да се прави по-често.
Безкрайният растеж на производството е невъзможен и няма смисъл.
Прекомерният ръст на производството води до факта, че качеството на живот спира да расте и започва да спада, стоките са повече от необходимите за живота, асортиментът става твърде голям, за да се опита всичко, нещата трябва да се променят твърде често и това води до много неудобства.
Към това се добавят и проблемите с изхвърлянето. Днес вече рециклирането на отпадъци се превръща в голям проблем. Ако увеличите производството с още 5-10 пъти и започнете да сменяте колите всеки ден, обувките на всеки пет минути и телевизията във всяка рекламна пауза, цялата планета ще се превърне в едно непрекъснато бунище.
Безкрайният растеж на населението също е невъзможен, тъй като размерът на планетата е ограничен.
Пренаселеността води до същите проблеми – намаляване на качеството на живот и намаляване на жизненото пространство на индивида. И тогава има проблем със заетостта.
Постоянният растеж на автоматизацията води до факта, че заетостта в производството непрекъснато намалява.
Вече днес Китай с население от милиард и половина души (и не всички са заети в производството) осигурява половината свят със своите продукти. След време половината свят ще бъде осигурен от една китайска провинция. А втората половина ще бъде предоставена от втората провинция. Или Тайван.
При тези условия капитализмът не само не е нужен – той става невъзможен.
Растежът на производството с нарастваща автоматизация при капитализма е ограничен от липсата на ефективно търсене.
Физически е възможно да увеличите производството, но ще трябва или да разпространявате стоки безплатно, или да разпределяте пари, за да стимулирате търсенето. Това се случва през последните десетилетия в САЩ и ЕС.
Но също така е невъзможно да се раздават пари безкрайно (тоест да се издават пари). Първо, генерира инфлация с тенденция да се превърне в хиперинфлация, при която кредитната система ще спре да работи. Второ, това все пак в крайна сметка води до свръхпроизводство и пренасищане. Човек не може да консумира безкрайно с нарастваща скорост. И не, този човек няма нужда от това. И безкрайното нарастване на населението също е невъзможно.
Всички тези фактори започват да се проявяват в края на 20 век.
Много продукти, произведени през последните десетилетия, са произведени с изкуствено нисък експлоатационен живот. Търсенето на много продукти се стимулира от рекламни методи, които насърчават потребителите да купуват неща, от които изобщо не се нуждаят. Рекламата призовава за актуализиране на нещата по-често от необходимото. И за да е по-лесно, бяха измислени потребителски кредити, кредитни карти, вноски, промоции, разпродажби.
Но също така е невъзможно да се увеличава безкрайно изкуствено създадената свръхконсумация – потребителите се уморяват, все по-трудно е да ги изненадаш с нещо и да ги накараш да купуват повече, проблемите с рециклирането растат и … както вече споменахме, ръстът на автоматизацията води на факта, че стоките трябва да се разпространяват безплатно или срещу пари, които първо трябва да бъдат емитирани и отново разпределени.
Капитализмът се е изчерпал.
Един от признаците за това бяха основните лихвени проценти на централните банки, които в даден момент доближиха нулата и дори станаха отрицателни в реално изражение. Това означаваше, че растежът на финансовия капитал в глобален мащаб спря, извличането на печалба на глобално ниво стана невъзможно, световната система започна да работи на загуба.
Можете да добавяте нули към сумите в банковите сметки колкото искате, но това вече не е нарастване на капитала, това е просто математическа операция, която не води до нищо добро.
Първият звънец удари още през 2000 г., когато дотком балонът се спука. Това беше срив на фондовите индекси на изкуствено завишени, надценени и напълно виртуални активи.
Втората камбана удари през 2008 г., когато имаше световна финансова криза, която започна с криза на ипотечния пазар в САЩ. Което също беше свързано с голяма маса необезпечени кредити.
Третият звънец може да се счита за текущата ситуация в САЩ и ЕС, свързана с очевидно неуспешна санкционна война и нарастваща инфлация, която беше резултат от няколко емисионни вълни.
Капитализмът е достигнал границите на своето развитие, по-нататъшното нарастване на капитала в глобален мащаб и в дългосрочен план вече не е възможно.
Освен това е възможно да се работи само с преразпределението на капитала в рамките на световната система, но в същото време системата като цяло няма да расте, само някои регионални капитали ще растат за сметка на други.
В същото време преразпределението на капитала в съществуващата световна система може да доведе до намаляване на капитала, а с това и до намаляване на влиянието на САЩ и ЕС, тъй като техният капитал днес е най-уязвим и най-малко обезпечен, раздут и надценен.
Преразпределението на капитала ще се извърши в полза на Русия и Китай, тъй като Русия има суровини, а Китай има индустрия – реални активи и в момента явно подценени, което ясно се вижда от санкционната война.
А това явно не е в интерес на американските и европейските капиталисти, които са основателите и основните носители на световната капиталистическа система.
Остава вариантът – преход от капитализъм към някаква друга парадигма на производство и разпределение на материални блага, към друг модел на управление на света.
Капитализмът не е и никога не е бил самоцел. Това е просто система, която доскоро правеше възможно много ефективно управление на производството и разпределението на материални блага и запазване на властта в ръцете на силните.
Но тази система си отиде.
Освен това, за да държат властта над света в свои ръце, да я укрепват и да управляват производството и разпределението на материални блага в собствен интерес, е необходима някаква нова система.
Вероятно това ще бъде причината за нова световна война, на чието начало вече сме свидетели – война за нов световен ред.
Трябва да дойде някаква нова система, която да замени капитализма. Нова парадигма, основана вече не на принципа на печалба, а на някои други идеи, които правят възможно управлението на света в условията на стоково изобилие, растеж на автоматизацията, която постепенно изключва човек от промишленото производство, както и в лицето на екологичните предизвикателства и пренаселеността на планетата.
И тук са възможни варианти…
И без това с капитализма се свърши.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Фашистки геноцид над населението на Украйна
Нещо страшно става в Украйна: Киев прибира насилствено бежанците си от цял свят! Разкрития пред ООН: Жесток „лов на хора“ за фронта – извършват се побои и мъчения…
Разкритие от фронта: войниците губят съзнание от глад и пият дъждовна вода…
В Украйна и в редица европейски държави се появяват все повече твърдения за насилствено връщане на украински граждани, за жестоко напрежение около мобилизацията им на фронта и невиждани подходи от Европа към бежанците. Изказванията идват както от украински, така и от руски представители, както и от европейски политици.
Твърдения за депортации от Европа
Според депутат от украинската Рада, в Европа вече има случаи на връщане на украински мъже към границата.

„Принудителната депортация на украински мъже от Европа вече се случва. Те биват връщани към границите на Украйна, където ги посреща ТЦК“, съобщи депутатът Горбенко.
Той уточнява, че подобни действия могат да се извършват при нарушения на закона:
„Що се отнася до формата на връщане, юридически съществува официална депортация. И такива случаи на депортация на наши граждани от мъжки пол вече има, без решение на Фридрих Мерц или Доналд Туск или който и да е друг ръководител на държава.
Има примери с мъже, които нарушават закона или са го нарушили — те се депортират принудително и на практика вече са връщани до границите на Украйна, до граничните пунктове, където, включително, ТЦК ги посреща и им връчва повиквателни, тоест всичко е съгласно действащото законодателство.“

Остро изказване на Русия в ООН
Постоянният представител в ООН от Русия Василий Небензя направи серия от тежки обвинения относно ситуацията в Украйна.
„Ловът на украински мъже се случва посред бял ден. Извличат ги от апартаменти и частни домове, от обществен и личен транспорт, от болнични легла, от работните им места, причакват ги в аптеки и хранителни магазини. Хората се осакатяват, пребиват се до полусмърт, използват се сълзотворен газ и електрошок. Залавят дори инвалиди с тежки заболявания“, заяви Небензя.
Той допълни: „Ситуацията в Украйна е много тежка. Обикновените украинци отказват да воюват за затъналото в корупция ръководство на страната и се укриват от служба. Дезертират и оказват жесток отпор на военните комисари – „ловците на хора“ от ТЦК и присъединилите се към тях радикални националисти, които по същество отвличат хора, за да попълват все по-нарастващите загуби на ВСУ.
Такава „сигурност“ Зеленски иска да изнася по света. В действителност той изнася само наемници и оръжие, което се появява в конфликтни точки по целия свят. И, разбира се, своите театрални представления – основно на европейските сцени.“

„Украйна печели време за Европа“
Небензя постави и по-широк геополитически акцент: „Украйна печели време за подготовката на европейските страни за война с Русия. Именно за това на Киев се плащат пари, дават се кредити.“
По думите му именно това е една от причините конфликтът да не бъде урегулиран.
„Зеленски и повечето европейски лидери се стремят не към мир, а към продължаване на войната. И това е основната причина украинската криза все още да не е уредена. И макар европейските делегации днес пред камерите да леят крокодилски сълзи за страданията на украинския народ, всъщност съдбата му изобщо не ги интересува“, безкомпромисен е Небензя.

Ирландия променя политиката си
В Ирландия също се обсъждат сериозни промени, съобщава Sunday Times. Планира се прекратяване на настаняването на около 16 000 украинци и въвеждане на програми за доброволно връщане:
до 2500 евро на човек
до 10 000 евро на семейство
„Искаме да сложим край на ситуацията, при която 16 000 души вече разчитат на нас. Нито една друга държава от ЕС не предоставя такива условия“, заяви министърът по миграцията.
Полша депортира украинци
Разглежда се законопроект за депортиране на украинци от Полша дори за незаконно паркиране или разхождане на куче без каишка.
Полският Сейм регистрира законопроект, който би позволил дребни нарушения да бъдат основание за депортиране на бежанци. Депортиране заплашва тези, които извършат две нарушения в рамките на две години.
Нарушенията са: Превишаване на скоростта, незаконно паркиране, вдигане на шум през нощта, замърсяване на улиците, пиене на алкохол в забранени зони и нарушаване на мира и тишината, разхождане на куче без каишка или замърсяване. както и пътуване без билет.
Свидетелства от мобилизационната система
Украински медии публикуваха потресаващи разкази на служители в службата за набиране на жители на Украйна за фронта:
„Когато работиш в ТЦК, си мразен от всички: военни, цивилни и началство. Това е морално изтощителна и опасна работа.
ТЦК има план колко хора да изпрати в армията, полицията също. Ако не „ловиш“ достатъчно хора, теб самия ще те изпратят на фронта.“

Тежки условия на фронта
Появяват се и тревожни информации за състоянието на украинските войници: в социалните мрежи са разпространени снимки на изтощени войници от 14-та бригада на 2-ри
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Гяюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
Проф. Пламен Киров: Гюров е премиер за еднократна употреба, не става за нищо
С преподавателя по конституционно право проф. Разговаряме за решението на КС по казуса „Борислав Сарафов“, което предизвика много коментари и немалко инсинуации. Питаме го какво точно казаха магистратите и какви ще са следствията от решението. Разговаряме и за несъстоялата се съдебна реформа и за екзотичните идеи на временния правосъден министър Андрей Янкулов.
– Преди Великденските празници Конституционният съд (КС) се произнесе по казуса Сарафов, но решението предизвика различни интерпретации. Какво всъщност казаха магистратите от КС?
– Решението на КС е добре издържано юридически в рамките на неговите правомощия но всъщност що се отнася до казуса „Борислав Сарафов“ и дали той е правна нула и нелегитимен, решението на КС не решава нищо, тъй като не решава казуса „Сарафов“. Всъщност магистратите от Апелативния съд във Варна атакуваха пред КС разпоредбата на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт, който въвеждаше фигурата на временно изпълняващия функциите на главен прокурор, председател на ВКС, ВАС и ограничаваше до 6 месеца изпълнението на тези функции от лицата, които се натоварват с въпросните правомощия. КС със своето решение каза, че текстът на Закона за съдебната власт не е противоконституционен. Това е единственото нещо, което каза КС. По-интересно обаче е какви становища бяха получени в КС по това конституционно дело от министъра на правосъдието, от ВКС от Съюза на съдиите, от Асоциацията на прокурорите в България, от Камарата на следователите, от Българския институт за правни инициативи и от колеги от Юридическия факултет на СУ, – гл. асистент Делян Начев. Както се очакваше министърът, ВКС, Българският институт за правни инициативи стоят на мнението, че всъщност нормата на закона има т. нар. несъщинско обратно действие и поради това, изпълняващия длъжността главен прокурор в момента Борислав Сарафов е с отдавна изтекъл мандат и отдавна той не е никой.
– А каква е ролята на тези становища, защо смятате, че са интересни?
– Защото те провокираха КС да излезе извън рамките на питането, отправено до него за конституционосъобразността на текста на Закона за съдебната власт и да кажат, че нормата на този текст има обратно действие, т. нар. несъщинско обратно действие на правната норма. КС не се хвана на тази въдица и изобщо не се произнесе. И в мотивите е казано, че ако някой има съмнение каква е нормата, има тълкувателна дейност на ВКС във връзка с тълкуването на законите, което КС не може да прави, защото може да тълкува само конституцията, но не и законите и ВКС да вземе едно тълкувателно решение и да уеднакви практиката на апелативните съдилища в страната. Това казва КС.
– Всъщност, не беше ли вкаран КС в политически спор?
– Направи се опит, но КС се произнесе единствено по конституционосъобразността на въпросната разпоредба, т. е. по текста на чл. 173 ал.15 от Закона за съдебната власт и КС казва: Тъй като има хипотези, при които не може да бъде избран нов главен прокурор, председател на ВКС, председател на ВАС, по необходимост може да бъде назначен временно изпълняващ функциите. И срокът в който въпросното лице може да осъществява функциите е 6 месеца, след което трябва да бъде избран нов изпълняващ функциите.
– Какво се случва, ако не може да бъде избран в рамките на този срок?
– КС показва хипотезите – когато предсрочно бъде прекратен 7-годишният мандат на някой от тримата висши магистрати, тогава е необходимо временно да задейства процедурата, при която ВСС предлага на президента, след като е извървял една сложна процедура за номинации, за гласуване във ВСС за да се оформи предложението по отношение на едно лице, което да бъде предложено за издаване на указ и назначаване на поста председател на ВКС, на ВАС и съответна главен прокурор. И понеже това е дълга и сложна процедура, за да не остане фактически съдебната власт в лицето на двете върховни съдилища и на прокуратурата без ръководство, законодателят е казал: излъчва се временно изпълняващ функциите и е посочил, че тези функции са в рамките на 6 месеца, защото това не е самостоятелен конституционен мандат, какъвто е мандатът на титулярите, които се избират за 7 години.
– Всъщност, защо в момента не може да се назначи титуляр?
– Защото ВСС е с изтекъл мандат и със закон е забранено ВСС с изтекъл мандат да извърви процедурата по предложение на титуляр на съответните длъжности. Две са вакантните длъжности – главен прокурор и председател на ВАС. И затова сме в тази ситуация, в която, може би ще трябва да действаме продължително време с временно изпълняващи функциите. Но всъщност целта на това питане беше КС да се произнесе за обратното действие на текста на Закона за съдебната власт. КС не го направи, защото не се хвана на политическата въдица, която му беше хвърлена от министъра на правосъдието, от Съюза на съдиите и центъра за правни инициативи. Решението на КС по никакъв начин не променя с нищо съществуващото статукво по отношение на главния прокурор.
– Защо за този правосъден министър махането на Сарафов изглежда като мисия на живота му? Сарафов ли е най-големият проблем на правосъдната ни система?
– Нашата правосъдна система има много големи проблеми, но те не могат да бъдат решени с магическа пръчка. Става въпрос за консервативна система, каквито са всички правосъдни системи в страните с либерална демокрация. Служебният правосъден министър си постави една единствена задача в краткото време, в което ще пребивава на поста служебен министър на правосъдието. Трябва да му признаем, че той с упорство пробва най-различни средства да прекрати мандата на изпълняващия длъжността главен прокурор Сарафов, докато от другата страна със същия успех имаме упорство от страха на прокурорската колегия на ВССС изобщо да не обръща внимание на инициативите на министъра на правосъдието и да си стои на мнението, че нормата на закона действа занапред и изобщо няма типично, асиметрично, успоредно и каквото и да е друго обратно действие. Това е в момента – статуквото се запазва въпреки неистовото желание и всякакви опити, които следват един след друг на служебния министър да проведе битката на своя живот с Борислав Сарафов.
– Нали съдебната система уж е деполитизирана, защо политиците непрекъснато искат да кадруват в нея и правят така, че магистратите да се съобразяват с тях? Не е ли това причината да не може да се избере ВСС и главен прокурор?
– Проблемът е хроничен за Третата българска държава – с един известен период от 45 г., защото тогава няма независима съдебна власт откровено, тя е политически доминирана. Но в останалото време като се започне с приемането на Търновската конституция и първия закон за съдебната власт, винаги съдебната власт е вървяла със силните на деня, т. е. с политиците които са управлявали България като те са злоупотребявали с тази зависимост. Със съдебната власт винаги се е злоупотребявало за политически цели. Може би първопричината е, че у нас властта винаги се е използвала от политиците, така да се каже, за усвояване, а не за осъществяване с оглед на висшите интереси на нацията. Тя се усвоява в личен, в персонален интерес на политиците и затова те са заинтересовани да има една зависима съдебна власт, за да не би когато паднат от власт някой да ги преследва и да ги пита откъде е натрупаното им богатство и благините, които те са успели да усвоят, упражнявайки властта.
– Няколко политически партии се кълнат, че ако имат мнозинство, ще направят съдебна реформа. Каква трябва да бъде тази съдебнареформа, която да накара системата да заработи?
– Съдебната реформа е като образователната реформа. Тя е започнала, но не се знае кога ще завърши. Тя припламва, започна активно през 2015 г. с разделянето на ВСС на две колегии и затова в момента върви спорът – кой трябва да излъчи временно управляващ дейността на ВАС, кой трябва да излъчи временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Едните казват: Това е Пленумът. Да, но от 2015 г. Пленумът има само една кадрова функция – предлага на президента кандидат за назначаване на поста главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Т. е очевидно Пленумът не може да назначава временно управляващ дейността, а това правят двете съдебни колегии.
Ето, съдебната колегия излъчи временно изпълняващ длъжността председател на ВАС, съответно прокурорската квота държи на Борислав Сарафов и не иска да стартира поради тълкуване на текста от Закона за съдебната власт, че той действа занапред, не иска да пристъпи към излъчването на друг временно изпълняващ. Проиблемът се състои в некадърния текст на промените в Закона за съдебната власт от началото на миналата година, когато трябваше изрично в преходна разпоредба да се каже, че нормата по чл. 173, ал. 15 има обратно действие. И тогава нямаше да има никакви спорове относно това колко дълго може да стои и да изпълнява длъжността главен прокурор Борислав Сарафов. Това нтай-вероятно ще стане, защото се очертават някакви мнозинства в бъдещия 52 парламент и най-вероятно ще се досетят, че с допълнение на една преходна разпоредба може да се реши въпросният казус.
– Какъв е оптимистичния срок за избор на парламентарната квота на ВСС?
– Няма оптимистични варианти, априори един такъв е да се съберат повече от 160 гласа, т. е. квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители, за да се изберат 11 членове на ВСС от т. нар. парламентарна квота, за да се формира нов състав на ВСС и той да изпълни конституционните си правомощия по чл. 130, а от Конституцията да предложи на президента назначаването на двама висши магистрати – председател на ВАС и главен прокурор. Но както гледам как се разпределят силите и как не си говорят политиците за постигане на такова мнозинство в НС. Така че ще бъде въпрос на някаква конкретна политическа ситуация и не съм особено голям оптимист, че ще се започне с формиране на такова мннозинство за излъчване на нов ВСС, защото имат да приематбюджет, имат да формират правителство, а преди това ще трябва да избират и председател на НС… Доколкото не се очертава една политическа сила да има мнозинство от 121 гласа и нагоре, малко трудно ще излъчат и председател на НС. Още повече, че вече има утвърдена практика в тази посока от предишните парламенти. Със съдебната власт вероятно пак няма да сколасаме, най-вероятно ще се сетят пак някъде към края на годината, ако дотогава няма други предсрочни избори.
– Как ще коментирате идеята на служебния правосъден министър да се назначава временно изпълняващ длъжността ВСС?
– На велика събота в интервю пред национална телевизия министърът на правосъдието очевидно подбра най-точния момент да заяви друго свое намерение – когато парламентът не може да излъчи парламентарна квота за подновяване състава на ВСС, то президентът на републиката да излъчи такава квота от 11 членове на ВСС, която да е временна, докато парламентът излъчи такава квота. Подобна идея е свързана обаче с промяна в конституцията. Все такива екзотични идеи му хрумват на този правосъден министър. Очевидно той няма да престане да ни изненадва в това отношение в рамките на следващите месеци.
– Ако парламентът не успее да състави правителство може ли Андрей Гюров отново да е служебен премиер?
– Не, не може да бъде, защото той е освободен с решение на НС от длъжността подуправител на БНБ. Той е така да се каже служебен министър-председател за еднократна употреба.
ВИЗИТКА
Проф. Пламен Киров е роден на 5 декември 1960 г. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1985 г. с магистърска степен по право. От 1986 г. е преподавател в Юридическия факултет на СУ “Климент Охридски”. След защита на докторска дисертация последователно придобива научните степени доцент и професор по конституционно право. В периода 1995-2006 г. е бил член и зам.-председател на няколко поредни Централни избирателни комисии. Завършва пълен мандат като конституционен съдия от 2006 до 2015 г. По това време проф. Пламен Киров е представител на Република България във Венецианската комисия.
ФОКУС
ЗАЩО СТЕ ИЗНЕНАДАНИ, ЧЕ РАДЕВ Е ПРЕДАТЕЛ, ТО ТОЙ СЕ ГОТВИ ЗА ПРЕДАТЕЛ ОТ ОСЕМГОДИШЕН!
Първи преди три месеца ревнаха, че Радев е предател, от МЕЧ, когато изневиделица връчи третия проучвателен мандат не на тях, а на АПС.
Малко след тях се обади и Крум Кацамунски: “Радев предаде лявата идея!”
Костя от ВъZраждане надгради: “Радев предаде България и лева!”

А преди три дни забиването на ножа до дръжката в гърба на шарлатаните ги накара да пропищят: “Радев предаде нас, съдебната реформа и борбата с корупцията!”
“Проста да падлудееш”, както казваше навремето Людмила Арнаудова (рускиня по произход), една от учителките по математика в пазарджишкото МГ…
Само на идиот би отнело девет години време, да осъзнае, че Радев е предател.
Писал съм и преди – готвят го за предател от втори клас…
Ето и историята:
Когато Радев е в началното школо в родното Славяново, там идва да живее големият съветски летец-изпитател Борис Мелников (дъщеря му е българска снаха в селото).
Попада на интересно селянче – Руменчо, което притежава няколко оперативно интересни качества: дарба да учи чужди езици (научава руски от Мелников за едва няколко месеца), фотопамет (може да запомни с няколко поглеждания всичко написано, което види), дисциплинираност, тотална липса на емоционалност и емпатия, липса на лоялност към семейство, приятели и родина, способност да лъже, невзрачен външен вид.
Всеки с опит службите ще ви каже, че това е профилът на идеалния разузнавач, и неслучайно Мелников започва да подготвя Румен за такъв и го завежда на отчет в КГБ, преди да е навършил десет години.

Само че Радев не е готвен за обикновен разузнавач, а за дезертьор, който да проникне в германските ВВС и да докопа информация за самолетите на НАТО.
За целта първо е пратен още в трети клас да учи в Хасково, далече от семейството си.
После влиза за една година в Езиковата гимназия, където успява да научи едновременно немски и английски, и се премества в Математическата, за да си доучи.
Този трансфер, невъзможен за простосмъртни, е уреден от БКП, но дори и те не знаят, че разпорежданията идват чак от Москва, и то от КГБ.
Вече в математическата гимназия Радев е пратен от водещия си офицер на курсове за управление на безпилотен самолет чак в Стара Загора (снимка 2), макар вече да е било уредено влизането му във ВВВУ.
Като зубър (никой не е знаел, че всъщност не зубри, а пази в главата си снимки на уроците) му е било лесно да завърши с отличие МГ Хасково.
Вероятно кандидатстудентският изпит е бил първото голямо изпитание в живота му (във ВВВУ се влизаше с изпит по математика), но е твърде вероятно и за него да са му помогнали от Партията (пак без да знаят по чие нареждане).

Вече в Долна Митрополия Радев се учи да лети на военен самолет и доизгражда легендата – няколкото дребни дисциплинарни нарушения в училището и в поделението, в което служи след него, би следвало да убедят германското ВВС, че той е бил скрит бунтар.
Целта е била някъде през 1990-а или 1991-ва Радев да отиде на екскурзия в Източна Германия, да открадне малък самолет и с него да дезертира в Западна Германия.
Малко като на кино, но изгражданата през годините легенда би подкрепила версията му, че бяга от народната власт, на 100%.
А като пилот на съветски самолети, той щеше да е интересен за германците, да получи достъп до техни военни материали, които да запомни и после да омастили и предаде на водещия си офицер от КГБ.

България тук в сметката я няма – Радев я е предал още на осем…
Но Берлинската стена пада, пада и властта в България, планът за Радев става неактуален…
Отглежданият за предател обаче си остава предател завинаги – към всички и всичко!
И не бива да има изненадани нито сега, нито в идните месеци, когато Радев ще натвори още няколко предателства…
П.П. Идната седмица ще ви разкажа как Радев е трансформиран от дезертьор-разузнавач в агент на влияние, отначало на Русия, а после – и на САЩ, както и как предава и двете държави и си намира трета, чиито интереси в момента обслужва…
Светли празници! (през идните четири дни ще публикувам само неполитически текстове)
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
