Прибалтика подписа икономическото си самоубийство

Есента все още не е настъпила, а призракът на Голямата рецесия вече е надникнал в Балтика. Така беше обещано на бившия „златен милиард“ за есента. Но явно са решили да започнат с Латвия – там инфлацията е 19 на сто от няколко месеца насам, Литва (20) и Естония – шампионът в нашата надпревара с 22 на сто.

Всичко това е абсолютен рекорд в еврозоната. Спомнете си за тези, които са забравили, че „Балтийските тигри“ отдавна преминаха към еврото, съответно за тях няма възможности да поддържат своята валута и икономика.

Така “Тигрите” станаха първата жертва на европейската икономическа криза. Това е доста неочакван резултат от европейската им интеграция. Не така са виждали нещата преди 30 години.

В края на 80-те години Съветският съюз беше втората суперсила в света, а балтийските републики бяха негова витрина, излъскана и измита до блясък. Най-богатото промишлено производство, пристанища, електроцентрали. Наука от световна класа с филология в Тарту и ядрена физика на Саласпилс. Страхотно кино в целия спектър – от артхаус до касови хитове. Хипстърската култура (в разбирането на 80-те години) – на максимална скорост. Е, къде е всичко?

Не говоря, че балтийските държави бяха обичани в Русия с тяхната интелигенция, целенасочено отглеждани професори, филмови звезди, естрадни певци. Какво стана с тях, след като попаднаха в суровата прегръдка на новото си европейско семейство. Къде са сега всички тези филмови звезди, всички тези певци? Уви – на същото място като ланшния сняг.

Преди да приеме балтите в лоното си, Европа ги принуди да затворят АЕЦ “Игналина” , да унищожат индустриалното производство, да съсипят науката. Позволиха малко земеделие във фермите и Ай-Ти сектор – хората имаха добро образование. И да, оставиха и евтин туризъм за английските пияници и секс услуги за тях. Е, всъщност това е всичко.
В това твърдение няма никаква злоба. Чисто делово. Строиха, построиха държава, после изведнъж я взеха и развалиха всичко. За какво? Не се дава отговор.

Естествено хората избягаха оттам. Само Литва е загубила повече от милион души след разпадането на Съветския съюз – около една трета от населението си. Дори няма да давам тук цифри за демографията от съветската епоха. При „съветската окупация“ населението на балтийските държави се размножаваше като зайци. Едва бяха „освободени“ и започнаха да измрат с такова темпо, като при световна война.

Има такова понятие сред изследователите на примитивната култура – „потлач“. Така се нарича една безсмислена, чисто парадна церемония. Семейството кани членовете на племето и, искайки по някакъв начин да демонстрира статуса си, започва да раздава буквално цялото си имущество на гостите – до последната нишка, до последното парче. Това, което не раздадат, го изгарят. Изхвърлят го в морето. Секат го с брадва. Разкъсват на парчета. Обикновено всичко завършва с пълна разруха на семейството, което го е започнало. Не мислите ли, че балтийските държави са живели в режим на “потлач” в продължение на тридесет години?

И да бяха само фабрики, параходи, електроцентрали. Всичко това може да бъде възстановено, преустроено, ако има желание. Но това не беше достатъчно. Хората на колене измислиха напълно фалшива история за „съветската окупация“. Играеха жертва безкрайно. Те размениха статута на победители от фашизма за титлата на колаборационисти на Хитлер. Посред бял ден те се обличаха есесовци, организираха факелни шествия и събаряха паметници на съветските войници. Те изградиха полурайх с откровено расистки статут на „неграждани“ и практическа забрана на руския език.

Стара Европа им се подиграваше тогава. Колко смешно беше за няколко години да превърнат цивилизованите културни държави в страни от третия свят и да пуснат в тях онази омраза към Русия, която тогава в политически коректния ЕС трябваше да се крие.

Но голяма част от това беше самоомраза. Каква е цялата идея за борба със „съветската окупация“? Защо, това са постоянни проклятия срещу собствените родители, дядовци, учители, наставници – всички онези, които са изградили съветската Балтика. Това вечно самооплюване е срам и ужас, който ние тук в Русия едва ли можем дори да си представим.

Брюкселските и вашингтонските господари с удивителна ловкост внушиха на населението на балтийските страни, че всички тези процеси на самоунищожение, пълна морална и материална деградация всъщност са много изгодна сделка за тях. Тогава, през 90-те години, сделките като цяло бяха много модерни. „Икономиката, глупако“, каза Бил Клинтън. Това се превърна в лозунг на епохата. Хората масово предаваха, лъгаха, унижаваха се, защото им се струваше, че по този начин се държат като страшно готини бизнесмени.

„Глупавата“ Русия не можеше да направи нищо по въпроса. Нашата икономика през 90-те години се пръскаше по шевовете. Наистина не можахме да издържаме балтите. Остана само в лек шок да видим какво друго дъно ще пробият техните елити.

Но преди няколко години нещата започнаха да се променят. Американските собственици започнаха да се отърват от европейските конкуренти. Първо вдигнаха цената на въглеводородите, сега вдигат цената на храните. Не е ясно, че специална операция в Украйна изобщо няма общо, американската олигархия просто я използва като димна завеса, както използваше пандемията. Темпът на нарастване на инфлацията обещава пълна разруха на ЕС.

По-богатите страни все още се съпротивляват. Балтийските тигри първи легнаха под ножа. Днес техните граждани масово отиват при Лукашенко, за да купуват бензин, елда и олио. В Беларус е по-евтино – а есента е още далече. „И като цяло роди още не сме започнали нищо“, както президентът Путин напомни на партньорите си.

Като цяло е абсолютно неразбираемо къде е печалбата за балтийците. Конкретно не поставям въпроса на морална плоскост. Разбирам, че идеите за чест, гордост, благородство са демоде и нафталин.

Бизнес, нищо лично. Но по отношение на бизнеса положението също е много зле.
Безкрайно унижение, самоомраза, срамни лудории в нацистка униформа – за какво беше всичко това? Да живеят по-добре от Русия ли? Но балтийските държави отдавна живеят много по-зле. Вярно е, че повечето руснаци предпочитат Тайланд: там е по-скъпо, но климатът е по-добър.

Чулпан Хаматова, която емигрира, наскоро писа за заплатата си в театъра в Рига. Майко мила, сълзи. Тя ще се върне при нас.
Интересен модел се очертава днес в постсъветското пространство. Колкото повече бившата република се разхожда около русофобията, толкова по-зле живее. Украйна беше на ръба на фалита.

Балтийците бият рекорди по инфлация.

Всъщност отдавна се знае, че „Рим не плаща на предателите“. Днес обаче е още по-трудно. Рим на Потомак обира предателите до шушка, бие и не заповядва да плаче. Пушечното месо на световната икономическа война – в това се превърна населението на големите русофоби.
Но Вашингтон тепърва започва.

Следващият му план е да се бори с Китай.

Пак европейците ще се бият. Съвсем наскоро страните от Г-7 решиха да отделят триста милиарда евро за борба с Китай за влияние в африканските страни. Вместо това можеха да хвърлят поне милиард на балтите – да си вържат гащите. Но не, не го направиха. За какво? Къде ще ходят?

Всичко това е нагледен урок за жителите на постсъветското пространство. Малките беззащитни балтийски държави с наемни американски мениджъри начело станаха територия за голям експеримент. Американската олигархия се опитва да разори световната средна класа. В малки, слаби страни (като Естония или Шри Ланка) се справя доста добре.

А в останалия свят се очертава напълно парадоксална картина. За благополучието на средната класа, без да пестят сили, се борят най-„авторитарните“ лидери. Си Цзинпин и Лукашенко, Орбан и Моди възстановяват логистиката, заместват вноса, преговарят с Москва, спорят с Вашингтон, разочароват вражеските съюзи, създават свои собствени съюзи. С една дума, правят всичко възможно, за да могат милиони хипстъри – от Шанхай до Санкт Петербург – все още да отпиват от смутитата си на верандата на веган ресторанта, ругаейки „диктаторите“ и „тираните“ с пълна сила.
Не е ясно къде да отидат останалите народи. Ще бягат ли, ще въстават ли, ще измират ли? Нищо, балтийците ще ни покажат.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА