„Президентът Румен Радев не е длъжен да подпише указа за освобождаването на главния прокурор Иван Гешев веднага. Той има три опции“, това заяви бившият конституционен съдия проф. Пламен Киров.
„Ако Конституционният съд приеме, че имаме некомпетентен орган в лицето на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, тогава един указ на президента за освобождаването на главния прокурор ще се окаже без основание и ще бъде едно правно нищо“, поясни той.
По думите му служебното правителство е елемент от конструкцията на формата на държавно управление.
Ето какво каза проф. Киров в интервю:
– Юристи твърдят, проф. Киров, че след като в Конституцията няма разписан срок, то следвало президентът да подпише указа за отстраняването на главния прокурор веднага, каквото и да значи това. Така ли е според Вас?
– Така мислеха юристите и когато президентът трябваше да връчи първия проучвателен мандат. Там също няма срок. Обаче същите тези юристи, които сега искат веднага да бъде подписан указът за освобождаването на Гешев преди време казваха, че мандатът не трябва да се връчва веднага, трябвало повече време, за да може „ние тук да се разберем“…
По времето на президента (2012-2017) Росен Плевнелиев, когато той като държавен глава трябваше да назначи служебно правителство, макар че Конституцията го задължаваше, как разсъждаваха юристите тогава? (б. а. – през декември 2016 година Плевнелиев отказа да състави служебно правителство след оставката на Борисов с аргумента, че е редно новоизбраният президент Румен Радев да направи това след встъпването си в длъжност).
Може да отидем и още по-назад във времето, когато след оставката на Жан Виденов президентът д-р Желю Желев изобщо не започна консултации за кабинет и остави процедурата на встъпващия през януари 1997 година президент Петър Стоянов.
Казано накратко: всеки тълкува според интересите си. Няма срок за издаването на указа. Президентът Радев може да го подпише веднага, може и да го върне, защото процедурата за отстраняването е същата, каквато е при назначаването. А може и да го забави, защото счита, че има основание за това. Но зависи от преценката на президента.
– Докога следва да чака президентът в настоящата ситуация? В нея са намесени двете искания на главния прокурор до КС за тълкуване на мандата на ВСС и на промените в Закона за съдената власт, където гласовете, нужни за освобождаването му бяха намалени от 17 на 13. Трябва ли президентът да чака първо решението на КС дали ще образува дело, а след това и самото произнасяне?
– Въпрос на преценка. Юридическият екип на президента също ще направи свой анализ и ще го посъветва в едната или другата посока.
Три са възможностите, които президентът може да реализира.
Първата е да издаде указа веднага.
Втората е – да го върне, ако смята, че в хода на процедурата, проведена във ВСС, е нарушено правото на защита, например. Това е конституционно право и би следвало и главният прокурор да се ползва от това право.
Третата възможност е издаването на указа да бъде забавено с оглед на факта, че има висящи дела, свързани с мандата на органа, който изготвя подготвителния акт, въз основа на който трябва да се произнесе президентът.
– Ще ви попитам и така: може ли главният прокурор да бъде избран със 17 гласа, а да бъде освободен с 13, както гласят новите текстове в закона? Реално пък освобождаването стана с 16 гласа „за“.
– Така гласят приетите закони. Очевидно е, че тъй като парламентарното мнозинство не можа да ги докара до 17 в този състав на ВСС, ги намали и ние имаме един персонален закон и едно мнозинство, за което може да бъде използвано името на Иван Гешев – законът „Гешев“ и мнозинството „Гешев“.
Остава вкусът за нагласена работа, за „уйдурма“, както му казват по възрожденски.
Но такава е волята на законодателя.
Друг е въпросът, че мнозинството се сваля при вече стартирала процедура. Това води до подозрения за политическа намеса и за политически интереси в процедура, която се разиграва в независим орган на съдебната власт.
– Прави впечатление твърдението, че органът с изтекъл мандат не трябвало да избира нов главен прокурор. А да освобождава може, така ли?
– След като може едното, може и другото. Няма как да може да го освободи, а да не може да предложи нов главен прокурор.
Мисля, че няма юрист, който държи на репутацията си и да не е на това мнение.
– Една хипотеза – указът е подписан, а КС се произнесе в полза на Иван Гешев. Тогава?
– Ако случайно Конституционният съд приеме, че имаме некомпетентен орган в лицето на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат, тогава указът на президента ще се окаже без основание. Тоест, ще се окаже едно правно нищо и ще бъде противоконституционен.
– Идеята да се премахне фигурата на главния прокурор може ли да се реализира от обикновено Народно събрание?
– От времето на българското Княжество, тоест от 1879 година до днес, винаги е имало главен прокурор в България. Но, както се казва, винаги можем да направим беля.
Интересен е въпросът доколко обикновено Народно събрание може да премахне институция, която е основна и е в баланса на властите.
Трябва да се чете решение №3 от 2003 година и да се прецени. Другото означава, че ако се действа, при сезиране на Конституционния съд законът за изменение на Конституцията може да се окаже противоконституционен.
– Същото би трябвало да важи и за идеята да се премахне фигурата на служебния кабинет?
– Точно така. Назначаването на служебен кабинет е едно от правомощията на президента като балансьор и политически арбитър между властите. Това е елемент от конструкцията на формата на държавно управление. Може да се допише Конституцията, да се предвидят, например, някои норми във връзка със състава, с правомощията на служебното правителство.
Но премахването му навлиза във формата на държавно управление според мен. Компетентният орган за тази преценка е само Конституционният съд.
– Може ли да се ангажирате с прогноза кой ще изпълнява функциите на главен прокурор до избора на нов?
– Не мога да се ангажирам. Докато не е издаден указът, главният прокурор може да излезе в отпуск и да посочи свой заместник. Ако той не го направи, това може да бъде направено от ВСС след като му бъде прекратен мандатът.
– Какво очаквахте днес от изслушването на Иван Гешев в Страсбург? То продължи около 15 минути, а силна новина не дойде.
– Нищо не съм очаквал, защото това изслушване практически няма да има ефект. Европейските институции никога не заемат позиция по отношение на проблеми, които възникват най-вече със съдебната власт на отделните държави-членки на Европейския съюз.
Не се е случвало евроинституциите да бъдат инстанция, която да се намеси в правните ни спорове тук. Реакцията им ще бъде политическа и очаквам да изпрати посланието „оправяйте се сами“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА