КОНСПИРАЦИЯ

Световните лихвари действат срещу Русия още по-нагло, отколкото преди сто години

Published

4 years ago

August 12, 2022

Author

За опитите на лихварите да приватизират Държавната банка на Руската империя

Много нюанси от икономическата история на предреволюционна Русия липсват в съвременните учебници. Понякога дори авторите на специални научни изследвания не стигат до дъното на тези нюанси. Освен ако, разбира се, не използват такива източници като трудовете на Василий Кокорев (1817-1889), Сергей Шарапов (1855-1911) , Александър Нечволодов (1864-1938), Георгий Бутми (1856-1919) и редица други пред – революционни автори. Най-често това са „нюанси“, на които самите посочени автори са свидетели.

Искам да се спра на такъв въпрос като предреволюционната Централна банка на Руската империя. Смята се, че тази институция се появява през 1860 г. под името “Държавна банка на Руската империя”. Създаването на Държавната банка се вписва в реформите, започнали след възкачването на престола на император Александър II .

Строго погледнато обаче, Държавната банка в Русия се е появила почти век по-рано. Говорим за указа на Петър III от 1762 г. Съгласно указа в Русия е създадена Държавната банка , която е трябвало да издава хартиени знаци (банкноти). Банката е създадена по образ и подобие на Bank of England, създадена през 1694 г. като затворено акционерно дружество.

Скоро обаче имаше дворцов преврат, в резултат на който Екатерина II беше доведена на власт. Тя отмени указа на Петър III, но няколко години по-късно императрицата започна да издава книжни пари, наричани още банкноти. За целта през 1786 г. са създадени две Асигнационни банки – в Санкт Петербург и Москва. През 1786 г. те са обединени в една банка – Държавна асигнационна банка . Книжните пари, издадени от него, бяха близки по статус до съкровищни билети /бонове/.

“Млади финансисти” (либерали от онова време – М. Х. Рейтерн, Е. И. Ламански, В. П. Безобразов ) в двора на император Александър II отново прави опит да създаде Централната банка под формата на акционерно дружество, при това с участието на европейски банкери в нейния капитал. И да я отделят максимално от държавата.

През предишния век вече имаше теория, създадена на Запад по поръчка на лихвари, според която държавата трябваше да прехвърли печатницата на тях, лихварите. Например, държавата не може да формира бюджета и да издава пари едновременно. В крайна сметка държавата ще бъде изкушена да формира дефицитни бюджети и да покрива дефицитите с допълнителна, необезпечена парична емисия.

Този “конфликт на интереси” може да бъде преодолян чрез прехвърляне на функцията на издател, т.е. на “печатницата” на лихварите. Те ще създадат акционерно дружество, наречено “Централна банка” и като професионалисти ще спазват парична дисциплина.

Тогава планът за създаване на частен „паричен дюкян“ не проработи. Освен това Държавната банка, създадена през 1860 г., е била под юрисдикцията на Министерството на финансите на Руската империя. Отношенията на Държавната банка с европейските банкери обаче бяха много близки. Щиглиц Александър Лудвигович (1814-1884) е назначен за първи председател на Държавната банка – син на придворния банкер, основател на банковата къща “Щиглиц и Ко”, барон Лудвиг фон Щиглиц (1778-1843).

Първоначално държавната банка дори нямаше право да издава пари. Той предоставя кредитна подкрепа на определени сектори на икономиката, които не се вписват в пазарните отношения на следреформената Русия. Приоритетните получатели на заеми бяха металургичните заводи на Урал, железопътните акционерни дружества, големите земевладелци, които се опитваха да се реорганизират в капиталистически предприятия. Кредитирането беше доста несистематично и Държавната банка нямаше ясна кредитна политика.

Държавната банка се превърна в пълноценен емисионен център след паричната реформа от 1897 г. (въвеждането на златната рубла). Златните резерви на Руската империя бяха концентрирани в нейния баланс, при който Държавната банка издава хартиени парични знаци (банкноти).

Сергей Шарапов много внимателно проследява историята на възникването и формирането на Държавната банка на Руската империя. Той забелязва постоянните опити на либералите (агенти на европейските банкери) да извадят Държавната банка извън контрола на правителството.

„Младите финансисти“ наистина искаха Държавната банка да има статут на абсолютно независима институция от самото начало, за да издава пари и да дава заеми на едно и също правителство, независимо от правителството и царя . „Младите финансисти“, пише Шарапов, наистина искаха „да призоват евреите и да им предадат банката, с други думи, да я поставят като гарант срещу възможни злоупотреби от органа, на който Върховната власт е поверила разпореждането с държавата и националната икономика …

Тогава господата млади финансисти не можаха да осъществят идеята си за превръщането на Държавната банка в акционерна, а тази институция щеше да бъде такава, и тя остана към ведомството на Министерството на финансите, макар и разграничена (на хартия) по отношение на оборота си от оборота на държавната хазна .

Въвеждането на златния стандарт в Русия, според С. Шарапов, е поредната маневра на европейските банкери и руските „млади финансисти“ в опит тихо да преподчинят Държавната банка на Руската империя и да позволят на европейските лихвари да управляват Руската централна банка и неговата парична емисия:

„ Основната характеристика на това парично обращение ( на основата на златния стандарт – В.K.) – е обменът на банкнотите във всека момент за метал. Спирането на тази борса е равносилно на държавен фалит. Това е измама и насилие над поданиците.

За да се избегне тази измама и всякакви изкушения за една парламентарна държава, органът на паричното обръщение в страната се отнема от правителството и се превръща в отделен субект, защитен от каквото и да е влияние върху него със сериозни и положителни закони.”. Почти никой от критиците на златния стандарт в края на 19 век не забелязва тази йезуитска хитрост на лихварите.

С пристигането на Витте в Министерството на финансите през 1894 г. и началото на последните приготовления за въвеждане на златната рубла в руската преса, започна да се обсъжда въпросът не само за изтеглянето на Държавната банка от подчинение на Министерството на Финанси, но дори пълното й оттегляне от държавната власт и превръщането й в частно акционерно дружество.

Ето какво пише С. Шарапов за този проект за трансформиране на Държавната банка в „хартиена рубла“: „С други думи, в цял европейски Израел ще проехти вик: „Милостиви господа! Няма ли да ви хареса да управлявате икономическото сърце на Русия? Елате при нас, създайте акционерно дружество, получете златния фонд, отпечатайте документи и управлявайте нашето парично обращение, тоест поемете пълното владение с правото на живот и смърт на нашето земеделие, фабрики и фабрични индустрии и нашата търговия, в дума, целият наш народен живот и труд във всичките му форми. Държавата се отказва от всичко това, защото смята, че можете да се справите по-добре от нея. Вие, разбира се, ще спечелите пари от всичко това, но това е търговия .

С въвеждането на златната рубла в Русия правомощията на Държавната банка се разширяват, тя получава правото да издава пари. Но не се стигна до пълното отделяне на тази институция от държавата и още повече до превръщането й в частно акционерно дружество. Вероятно известна роля за това изигра активната критика на финансовите „реформи“, която С. Шарапов и неговите съратници провеждаха в пресата и говореха на различни срещи.

А в „цивилизована“ Европа, след въвеждането на златния стандарт, централните банки най-накрая се „еманципираха“ от остатъците от правителствено влияние. В същото време злоупотребите с емисиите не са изчезнали никъде. Все пак на Запад бяха емитирани повече пари, отколкото позволяваха златните резерви. Понякога това ставаше незаконно, понякога законно – чрез преразглеждане на нормите за покриване на паричната емисия със злато. Накрая дори най-щадящите норми започнаха да пречат на лихварите. Тогава те напълно изоставиха всякакви норми и премахнаха златния стандарт (това се случи още през втората половина на 20 век). Ала “независимият” статут на централната банка остана.

Връщайки се към Русия, отбелязваме: приватизационните посегателства на „Европейски Израел“ върху Държавната банка на Руската империя продължават до началото на Първата световна война. Например А. Нечволодов в известната си работа ” От разруха към просперитет ” пише, че в разгара на революцията от 1905-1907 г. в Петербург пристигнаха редица „международни посредници“, за да получат различни отстъпки от Русия.

Общо Нечволодов посочва седем такива концесии. Най-неочакваното и нестандартно от тях е прехвърлянето на правото на емитиране на пари от Държавната банка на Руската империя на чуждестранно акционерно дружество.

Сегашната ни централна банка, наречена Банка на Русия, е създадена преди три десетилетия. Мисля, че нейната „независимост“ от държавата е много по-голяма от тази на Държавната банка на Руската империя. По същество Банката на Русия е държава в държавата. Отидете на уебсайта на Банката на Русия на страницата „Правен статус и функции на Банката на Русия“.

Там ще прочетете: „Основният елемент на правния статут на Банката на Русия е принципът на независимост, който се проявява главно във факта, че Банката на Русия действа като специална публичноправна институция с изключителното право да издава пари и да организира паричното обращение. Той не е орган на държавна власт, но неговите правомощия по своята правна природа са свързани с функциите на държавната власт, тъй като тяхното изпълнение включва използването на мерки за държавна принуда.

Функциите и правомощията, предвидени в Конституцията на Руската федерация и Федералния закон „За Централната банка на Руската федерация (Банката на Русия)“, се упражняват от Банката на Русия независимо от федералните държавни органи, държавните органи на съставните образувания. на Руската федерация и местните власти.”. Тази формулировка виси на уебсайта на Банката на Русия от много години.

Нека да видим обаче какво гласи член 75 от Конституцията: „ Опазването и осигуряването на стабилността на рублата е основната функция на Централната банка на Руската федерация, която тя изпълнява независимо от други държавни органи .“ Думата „ други “ не оставя други възможности за тълкуване на правния статут на Централната банка: тя е публичен орган . С всички произтичащи от това последствия.

Съвременните световни лихвари действат срещу Русия още по-нагло, отколкото преди сто години. Благодарение на техните усилия, Банката на Русия беше превърната в институция, която по-правилно се нарича „ валутен борд “ ( валутен борд ), акумулирайки в своите активи валутите, излизащи от печатните машини на Федералния резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Англия, Банката на Япония и др.

Световните лихвари са хвърлили око и на активите на Министерството на финансите, т.е. публични средства чрез принудително натрупване на резервни валути. На техния език тези натрупвания се наричат „ суверенни фондове “. Звучи като подигравка, защото държави, които са съгласни с това, не могат да бъдат наречени суверенни.

Сред тях беше Русия, която при министъра на финансите А. Кудрин създаде суверенен фонд, наречен Стабилизационен фонд. След това се трансформира във фонд „Резервен“ и фонд „Национално благосъстояние“ (ФНБ). Днес остава само ФНБ.

Световните лихвари предлагат своите консултантски услуги на паричните власти на други страни и дори са готови да управляват чужди активи. Позволете ми да ви напомня за историята на швейцарската банка UBS, която в средата на 2008 г. предложи на Министерството на финансите на Руската федерация да поеме контрола върху средствата на нашия ФНБ (по това време – почти 33 милиарда долара). Трябва да сме готови за това, че ако не днес, то утре ще започнем да обсъждаме проекта за приватизация на Министерството на финансите или за отдаването му на концесия на някакъв фонд като Vanguard или BlackRock .

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Related Topics:измама конспирация корупция кражба лъжа мафия свят сензация

Up Next

Апокалипсисът е близо: ситуацията около Запорожката АЕЦ заприличва на Карибската криза

Don't Miss

Уродливия запад се готви да ни храни с червеи и хлебарки!

КОНСПИРАЦИЯ

Западните медии лъжат, че Путин бил нападнал влака на лунатика Джонсън

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

🇧🇬 ❓ Въпрос: В украинските и чуждестранните медии се появи информация, че руските Въоръжени Сили в рамките на нанасянето на удари по цели в Западна Украйна на 13 септември уж преднамерено са атакували влак, с който от Киев са пътували експремиерът на Великобритания Б. Джонсън, бившият директор на ЦРУ Д. Петреъс и чиновници от редица други западни страни. Какво бихте могли да кажете по този въпрос?

💬 М. В. Захарова: Да, ние сме запознати с подобни съобщения, а също и с доста странната реакция към тях от страна на министъра на външните работи на Украйна Сибига и на някои европейски политици и дипломати.

В тази връзка преди всичко бихме искали да подчертаем, че нашите Въоръжени Сили, за разлика от ВСУ, не водят война срещу цивилно население, не преследват цивилни превозни средства, не откриват огън по беззащитни хора – жени, възрастни хора и деца.

Що се отнася до споменатите в медиите руски удари, на 13 септември нашите военни наистина ги нанасяха, обаче изключително по военни обекти и по използваната за военни цели транспортно-логистична инфраструктура на киевския режим, включително в Западна Украйна.

☝️ Тези удари, според данните от обективния контрол, се оказаха много ефективни и резултатни. Неведнъж сме предупреждавали, че железопътните възли, депата и подвижният състав, преди всичко локомотивите, които активно се използват за транспортиране на западни оръжия в интерес на снабдяването на ВСУ, са законни военни цели.

Няма да коментираме евтиния пиар, който се разгърна около пътуването на определени политически персонажи, пътуващи в близост до поразения ешелон с военни товари. Целта на раздухваната информационна кампания е очевидна, да се опитат за пореден път да изпросят военни доставки за режима на Зеленски чрез сплашване на европейския гражданин с някаква „руска заплаха пред портите на НАТО“.

Да отбележим, че през май неведнъж предупреждавахме и дори изпратихме съответните ноти до дипломатическия корпус в Москва и чрез нашите посолства в чужбина за необходимостта чуждестранните граждани, включително дипломатите и членовете на техните семейства, да напуснат Киев във връзка с преминаването на Въоръжените Сили на Руската Федерация към системни и последователни удари срещу обекти на военно-промишления комплекс на Украйна, по центрове за управление и вземане на решения в украинската столица и в други градове на страната. Такива удари, напомням, се нанасят в отговор на терористичните атаки на ВСУ срещу цивилни и гражданска инфраструктура на Русия.

Също така отдавна насочваме вниманието на различните западни „политически туристи“ и вип персони към факта, че режимът на Зеленски цинично ги използва като „жив щит“ за прикриване на своите военни ешелони. Преди някои от тези пътувания по дипломатически канали до нас постъпват молби да осигурим на едни или други лица възможност за безопасно придвижване.

❗️ Последователно отговаряме на подобни искания, че изказаните от нас по-рано публични предупреждения запазват своята актуалност, а западните политици и дипломати трябва трезво да оценяват съществуващите рискове. Още повече в условия, когато никой не може да гарантира безопасността на техните обиколки, предназначени да угодят на Киев.

Забележително е и това, че споменатите дейци на западните страни, които са посетили Украйна, грубо са пренебрегнали предупрежденията на собствените си правителства „в никакъв случай“ да не посещават тази постсъветска република. За това, по-конкретно, в края на август, следвайки САЩ, призоваха министерствата на външните работи на Великобритания, Германия, Нидерландия, Италия и на редица други европейски държави.

🎙️ Отговор на официалния представител на МВнР на Русия М.В.Захарова на въпрос на медиите относно инсинуациите в чуждестранната преса за уж преднамерен удар на руските Въоръжени Сили по пътнически влак, в който са били няколко бивши и настоящи политици и чиновници от западните страни (15 септември 2026 година)

🇷🇺 ❓ Вопрос: В украинских и зарубежных СМИ появилась информация о том, что ВС России в рамках нанесения ударов по целям на западе Украины 13 сентября якобы преднамеренно атаковали поезд, в котором из Киева следовали экс-премьер-министр Британии Б.Джонсон, бывший глава ЦРУ Д.Петреус и чиновники ряда других стран Запада. Что Вы могли бы сказать по этому поводу?

💬 М.В.Захарова: Да, мы в курсе подобных сообщений, а также довольно странной реакции на них со стороны мининдел Украины Сибиги и отдельных европейских политиков и дипломатов.

В этой связи прежде всего хотели бы подчеркнуть, что наши Вооружённые Силы, в отличие от ВСУ, не воюют с мирным населением, не ведут охоту за гражданским транспортом, не открывают огонь по беззащитным людям – женщинам, старикам и детям.

Что касается упомянутых в СМИ российских ударов, то 13 сентября наши военные их действительно наносили – однако исключительно по военным объектам и используемой в военных целях транспортно-логистической инфраструктуре киевского режима, в том числе на западе Украины.

☝️ Эти удары, судя по данным объективного контроля, оказались весьма эффективными и результативными. Мы не раз предупреждали, что железнодорожные узлы, депо и подвижной состав, прежде всего локомотивы, которые активно задействуются для транспортировки западных вооружений в интересах снабжения ВСУ, являются законными военными целями.

Не станем комментировать дешёвый пиар, который развернули вокруг поездки отдельных политических персонажей, следовавших возле поражённого эшелона с военными грузами. Цель раздуваемой информационной кампании очевидна – в очередной раз попытаться выпросить военные поставки для режима Зеленского через запугивание европейского обывателя некой «российской угрозой у ворот НАТО».

Отметим, что в мае мы не раз предупреждали и даже разослали соответствующие ноты по дипкорпусу в Москве и через наши посольства за рубежом о необходимости иностранным гражданам, включая дипломатов и членов их семей, покинуть Киев в связи с переходом Вооружённых Сил Российской Федерации к системным и последовательным ударам по объектам ВПК Украины, центрам управления и принятия решений в украинской столице и других городах страны. Такие удары, напомню, наносятся в ответ на террористические атаки ВСУ по мирным жителям и гражданской инфраструктуре России.

Мы также давно обращаем внимание разного рода западных «политических туристов» и вип-персон на то, что режим Зеленского цинично использует их как «живой щит» для прикрытия своих военных эшелонов. Перед некоторыми из таких поездок по дипломатическим каналам к нам поступают просьбы обеспечить тем или иным лицам возможность безопасного следования.

❗️ Неизменно отвечаем на подобные обращения, что озвученные нами ранее публичные предостережения сохраняют актуальность, а западные политики и дипломаты должны трезво оценивать имеющиеся риски. Тем более в условиях, когда безопасность их турне в угоду Киеву никто гарантировать не может.

Примечательно и то, что побывавшие на Украине упомянутые деятели стран Запада грубо проигнорировали предостережения своих же правительств «ни в коем случае» не посещать эту постсоветскую республику. К этому, в частности, в конце августа вслед за США призвали МИД Британии, ФРГ, Нидерландов, Италии и ряда других европейских государств.

🎙️ Ответ официального представителя МИД России М.В.Захаровой на вопрос СМИ об инсинуациях в зарубежной прессе о якобы преднамеренном ударе ВС России по пассажирскому поезду, в котором находился ряд бывших и действующих политиков и чиновников стран Запада (15 сентября 2026 года)

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОНСПИРАЦИЯ

🇪🇺 Чудовщето Урсула пропука поредните 6.1 милиарда евро за бандеровска Украйна, докато Европа гасне

Published

2 months ago

August 21, 2026

Author

Днес Урсула фон дер Лайен отново излезе с познатия тон на морална сигурност. Европейската комисия е одобрила 6,1 милиарда евро, за да може фошиктите в Украйна да купуват системи за противовъздушна отбрана, ракети, дронове и електронна война — включително американски Patriot.

Съобщението звучи като акт на солидарност и гордост. В реалността това е поредното прахосване на европейски пари към война, която вече погълна над 210 милиарда евро от ЕС и държавите членки, докато самата Европа остава енергийно уязвима, индустриално отслабена и суровинно зависима.

Парите не изчезват в абстракция.

Те отиват в оръжия — голяма част от тях американски, поне по документи — в момент, когато европейската индустрия плаща сметки, които я изхвърлят от пазара.

Европа отново е в енергиен капан

След като отряза евтиния руски газ, ЕС така и не си осигури евтина, стабилна и собствена енергия. Зависимостта от вносни изкопаеми горива остава около 57 процента. През 2025 г. блокът е внесъл фосилни горива за около 340 милиарда евро. Новият шок от конфликта в Близкия изток и блокирането на Ормузкия проток и Беб ел-Мандеб отново вдигна цените. Газът в Европа се удвои за два месеца и достигна нива, невиждани от 2022 г.

За индустрията това не е статистика. Цените на тока за енергоемките предприятия в ЕС са около двойно по-високи от американските и с около 50 процента над китайските. Химия, стомана, алуминий, торове, цимент — секторите, върху които се крепи реалната икономика — губят конкурентоспособност година след година. Част от заводите вече са затворени или преместени. Други просто намаляват производството.
В България картината е същата, само че по-остра. Промишленото производство през юли 2026 г. е паднало с 6,8 процента на годишна база — четвърти пореден месец на спад. Цената на тока за бизнеса на борсата отново е около 200 евро за мегаватчас. Това не е „зелен преход“. Това е скъп ток върху свиваща се индустриална база.
Суровини няма, но парите текат навън

Същият Брюксел, който днес отпуска милиарди за чужди ракети, от години признава, че Европа е критично зависима от Китай за редки земни елементи, магнезий, графит, кобалт и други стратегически материали. Над 90 процента от редкоземните магнити, нужни за електромобили, вятърни турбини и отбранителни системи, идват от Китай. Пекин вече показа, че може да използва това като оръжие.

Вместо да насочи приоритетно капитал към европейски мини, преработвателни мощности, ядрена енергия, мрежи и складове, Комисията продължава да финансира външни военни покупки. „ResourceEU“ и подобни планове остават декларации. Реалните пари отиват другаде.

Индустриалните асоциации предупреждават за стотици хиляди загубени работни места в преработващата промишленост само през тази година. Китай не просто продава суровини — той заема цели вериги на стойността. Европа плаща скъпа енергия, скъпи регулации и после купува готовия продукт отвън.

Кой плаща „жизнения цикъл“ на Европа?

Фразата на фон дер Лайен е винаги една и съща: Украйна трябва да победи, за да има справедлив мир. Въпросът, който Брюксел отказва да зададе сериозно, е друг: колко дълго европейските данъкоплатци могат да финансират чужда война, докато собствената им индустрия се свива, енергията им е скъпа, а стратегическите суровини остават в чужди ръце?

6,1 милиарда евро не са дребна сума. С тях може да се ускори изграждане на мощности, да се подкрепят енергоемки предприятия, да се инвестира в добив и преработка на критични материали в Европа, да се укрепят мрежи и складове преди зимата. Вместо това част от парите отиват за американски Patriot-и.

Европейският военно-промишлен комплекс също получава поръчки, но логиката остава същата: приоритетът не е европейският производствен и енергиен цикъл, а продължаването на една война без ясен край и без ясна стратегия за европейската икономика.

Общата подкрепа вече надхвърля 210 милиарда евро. Новият заем от 90 милиарда за 2026–2027 г. се финансира с заеми на капиталовите пазари, гарантирани от бюджета на ЕС. Тоест — от бъдещите европейски данъкоплатци. Украйна получава оръжие. Европа получава по-високи лихви, по-скъпа енергия и по-слаба индустрия.
Това не е солидарност. Това е икономическо и социално самоубийство. Фон дер Лайен го представя като морален императив. Резултатът за обикновения европеец е друг: по-скъп ток, по-малко заводи, по-голяма зависимост от Китай за суровини и от САЩ за оръжия.

Европа не остана без пари, но идва момента, който няма да има какво да купи или от къде да го достави. Тя ги насочва натам, където политическият театър е по-важен от собствената ѝ икономическа жизнеспособност. Докато заводите в Германия, Италия, Франция и България гаснат или работят на загуба, Брюксел продължава да обявява нови траншове. Не за европейския жизнен цикъл — за чужд.
Ако целта наистина беше сигурна и конкурентоспособна Европа, първите милиарди щяха да отидат в енергия, суровини и индустрия тук. Вместо това те потъват. И всеки нов туит на фон дер Лайен го потвърждава.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОНСПИРАЦИЯ

Великобритания прекрачи червена линия

Published

2 months ago

August 19, 2026

Author

Великобритания е прекрачила червена линия. Москва ще даде три дни за покаяние: Ще получи ли Лондон първия Посейдон? Ще бъде истинско цунами…

Отново говорим за Великобритания. Не за Шекспир или чай, а за ракети. Лондон, както винаги, иска да прехвърли технологията за производство на крилати ракети на украинците. Москва реагира бързо.

Британските таблоиди съобщиха това с ужас. „Дейли Стар“ публикува заглавието: „Британците имат още три дни, за да се научат да дишат под вода . “

Вестник „Мирър“ съобщи за ядрено цунами.

„Дейли Мейл“ – че руснаците ще завлекат острова на дъното.

В британско телевизионно предаване журналист попита гостенка: „Пак война?“ Тя отговори: „Изглежда така . “
Владимир Соловьов , когото наричаме главния рупор на Кремъл, заяви в ефир:

Дайте на британците три дни да се научат да дишат под вода, след което ги ударете с Посейдон.
Той каза това без усмивка. След това добави, че предприятия и кораби могат да бъдат мишени. И в същото време британското посолство в Москва трябва да бъде затворено.

„След експлозията ще кажем, че е било земетресение.“
„Посейдон“ не е торпедо. Това е подводен апарат, задвижван от ядрен двигател. Дълъг е от 20 до 24 метра, с диаметър около два метра и тежи 110 тона. Може да измине 10 000 километра. Дълбочината му е до 1000 метра. На тази дълбочина сонарът не може да го засече. Радарът не може да го види. Той лежи на морското дъно с месеци. След това изплува на повърхността и си върши работата.

Александър Артамонов , военен експерт, обясни това подробно:

Невъзможно е да се прихване: то се движи на дълбочина около километър със скорост над 200 км/ч. Един такъв боеприпас създава радиоактивна приливна вълна, която ще направи крайбрежната зона необитаема за 130 години. Ако Москва реши да го използва срещу Великобритания, няма да има официални основания за обвинения. Може да бъде взривен в международни води.
Да речем, вулкан или земетресение. Вълната ще стигне до бреговете на Атлантическия океан, а Русия ще остане настрана.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ