СВЯТ

Дипломацията на Германия се разлага заради зелените неофашисти

Published

4 years ago

August 13, 2022

Author

Германският външен министър Аналена Бербок избра изключително неудачна формулировка, за да коментира тайванския скандал, който силно усложни отношенията между Берлин и Пекин. Германската външна политика при Бербок напълно е загубила своята рационалност и работи в ущърб на страната. Но това не е само грешката на Бербок, това е проблем на системата като цяло.
Демокрацията съсипа външната политика на Германия. Не в смисъл, разбира се, че това, което германците са имали преди демокрацията, е по-добро от това, което имат сега. Но това, което имат сега, също е в състояние да доведе до големи проблеми – както германците, така и цялата планета.
Проблемът, както често се случва, е в крайностите. Максимално приобщаване (т.е. представяне на различни групи и мнения), съчетано с „сигурност“ срещу концентрацията на власт в едни ръце, е това, към което се стремят германците след войната, или по-скоро, към което са били принудени да се стремят. Но досега не се стигаше до крайности и докато политическата система на Германия се основаваше на две партии – консервативната ХДС/ХСС и лявата ГСДП (между другото, най-старата активна в страната), тя работеше много по-добре. В нея имаше много по-малко случайни хора, които просто нямаха място на отговорни позиции.
Двупартийните системи често са критикувани именно заради липсата на демократичност: какъв избор е това, ако е избор само на два стола. Но в такива случаи е по-лесно да се състави отговорно правителство: винаги има два кабинета – управляващ и “в сянка”, готови да бъдат сменени по всяко време без загуба на качество на работа. Така е функционирала Великобритания векове наред, точно както Германия се е превръщала в основната икономика на Европа, издигайки се от руините.
Радикал, който попадна в такава система, бива или изгонен в хода на вътрешнопартийната борба, или се „обръща“ – той се приближава до центъра, тъй като мнозинството почти винаги гласува за „златната среда“.
Олаф Шолц в младостта си, бидейки в редиците на същата ГСДП, както и сега, се бори срещу световния капитализъм като цяло и срещу агресивния блок НАТО в частност. Но тогава той е никой, а сега е канцлер с плюс-минус умерени възгледи за икономиката и политиката.
Но системата в Германия вече не работи както преди, когато спечелилата изборите партия можеше да състави министерски кабинет само от свои и доверени хора. Сега всичко е много по-сложно: след като се разочароваха от двамата традиционни играчи, германците започнаха да гласуват за различни екзотики – сили, които никога преди не са претендирали за нищо, като максимум – за статута на незначителен партньор с отговорни победители (при ХДС/ХСС тази роля често се играеше от либерали от Свободната демократична партия).

Когато това се случва на регионално ниво, не е проблем. Дори когато радикалите попадат в управляващата коалиция в столицата: кройнолибералният, доста разхвърлян и горд с всичко това Берлин прилича по-малко на Германия, отколкото на който и да е друг от нейните градове.
Но на федерално ниво – единственото, където външната политика е в сферата на отговорността – това се превърна в проблем. Поради засилващата популярност на малките партии, гласовете бяха разпръснати, нито ХДС/ХСС, нито ГСДП вече не можеха да ръководят страната сами.
В най-добрия за страната случай той създаде така наречената “голяма коалиция” – неестествен съюз от вечни съперници, които обаче бяха обединени от отговорност и умереност в подхода.
В най-лошия (а и днешния) случай беше необходимо да се сключи съюз с някаква малка партия, която довчера беше невлиятелна и почти екстремистка. В конкретния германски случай това са „Зелените“, чийто основен електорат са радикални младежи, различни малцинства, феминистки и прочее.
Други две големи „извънсистемни“ сили – „Алтернативата за Германия“ и „Левицата“ – досега бяха обявени за недосегаеми (сега – особено, както се приемат техните „проруски“ настроения). Но пътят към властта беше отворен за идейните фенове на НАТО – “Зелените”, без тях властта просто нямаше математически да се получи, въпреки че тази партия е стигнала доста далеч в своя радикализъм, макар и в различна посока от “левите” и “Алтернативата за Германия”.
Ако при разделянето на ресорите им бяха дадени маловажни министерства – на екологията например, където да се борят за намаляване на производството на месо и за защита на правата на кокошките, а понякога дори да направят нещо полезно за околната среда – проблемът на безотговорните “екзотика” във властта можеше да се компенсира.
Но според традицията, установена в Германия, не само длъжността вицеканцлер, но и Министерството на външните работи се отписва от партньора. В много други напълно демократични страни, където правителството влиза в принудителна коалиция с по-радикални партии, дори не смеят да помислят за контрол над външната политика. Но немците не си поплюват.
През 1999 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Йошка Фишер въвлече доста миролюбивия Герхард Шрьодер в косовската авантюра и агресия срещу Югославия. През 2022 г. лидерът на “Зелените” и външен министър Аналена Бербок направи всичко, за да направи колкото се може по-лоши отношенията с Русия, а икономическите щети за Германия повече от разумни.
Но и това като че ли не беше достатъчно. Бербок реши да коментира конфликта между САЩ и Китай около посещението на Нанси Пелоси в Тайван по най-провокативния за Пекин начин.
Първо, тя заяви, че определено ще подкрепи Тайпе в случай на военна операция на КНР. Тоест, предварително обяви готовността си да участва поне в прокси война с ядрена сила.
Второ, тя нарече Китай и Тайван съседи, сякаш говори за две различни държави, въпреки че официално това не е така за Германия.
Такъв е случаят, когато ръководителят на германската дипломация пропусна страхотна възможност да запази мълчание. Активистът в нея все пак надделява над политика.
Подобен коментар по тази тема едва ли не вадеха с ченгел от ръководителя на общоевропейската дипломация Жозеп Борел. Ден по-късно той говори в духа, че нищо особено не се е случило, няма нужда от ескалация.
Дори ръководителят на британската дипломация и основният претендент за поста министър-председател Лиз Тръс и ястреб, като отговори възможно най-уклончиво на въпроса за подкрепата на Тайван, в същото време твърдо увери, че няма да лети там. Не искала безцелно да провокира Пекин.
В същото време техният германски колега Бербок доброволно влиза във външен, американско-китайски конфликт, усложнявайки отношенията с Пекин. Които в Берлин като цяло са добри.
Тяхното сближаване беше изявление за взаимната зависимост на икономиките и беше отчасти насочено срещу Съединените щати при президента Доналд Тръмп: Тръмп обичаше протекционизма, Ангела Меркел и Си Цзинпин не.
Тези добри отношения са особено важни за Германия сега, ако тя не иска да участва в икономическа война на два фронта – срещу Русия и срещу КНР, с която до вчера се пресмятаха ползите от проекта “Нов път на коприната”. Но по някаква причина Бербок иска война на два фронта – и тя има късмет, че Китай все още не иска това.
Пекин предупреди Германия, че изявлението на външния министър ще има последствия, но не ескалира положението и изрази надежда, че германците ще развият “правилна позиция” за Тайван.
Такава позиция, предполагаща ненамеса в очевидно чужд конфликт, със сигурност съществува в Германия. Но няма политическа схема, в която подобна позиция да доминира във Външно министерство, където сега управляват неквалифицирани и случайни хора.
За Русия ситуацията с този конкретен конфликт се развива успешно. Ние сме заинтересовани Китай да влезе в конфронтация не само със САЩ и Япония, но и със Запада като цяло, тъй като ние самите сме в такава позиция.
Но в нашия случай всичко можеше да бъде различно – по-малко болезнено, ако квалифицирани хора ръководеха дипломацията в основната икономика на Европа.
На практика няма надежда за връщане на такива времена. Когато Грета Тунберг порасне напълно и властта премине към активистите от нейното поколение, ерата на Аналена Бербок ще изглежда като време на рационалност, сдържаност и защита на националните интереси, дори сега, когато зелената министърка се опитва да дърпа въглища от ядрения огън.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Related Topics:измама корупция лъжа политика свят

Up Next

Китай избра Русия за съвместно противопоставяне на Запада

Don't Miss

Европа спуска визова “желязна завеса”

СВЯТ

Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.

Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.

Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.

Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.

Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.

Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.

Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.

Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)

Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.

По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.

Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.

Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.

За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.

Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.

Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.

Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.

Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.

Кирилл Стрельников, РИА Новости

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.

Какво означава БВП по PPP?

БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.

При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни

По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:

• Китай — около 44,3

• САЩ — около 32,4

• Индия — около 18,9

• Русия — около 7,5

• Япония — около 7,3

• Германия — около 6,4

Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.

Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.

‼️Структурни промени в руската икономика

Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.

‼️“Санкциите работят”

Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.

Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.

🇧🇬 Къде е България в тази картина?

Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):

65. Беларус — 315

66. Еквадор — 306

67. Танзания — 306

68. Нова Зеландия — 305

69. Гана — 302

7️⃣0️⃣България — 286

71. Гватемала — 284

72. Кувейт — 275

73. Кот д’Ивоар — 269

74. Азербайджан — ≈268

Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Странно е държанието на НАТО

Published

1 month ago

July 31, 2026

Author

Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.

Добре. Само че тук имаме един малък проблем.

Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.

Минаха години.

Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.

Нормално е да попита: кое от двете е вярно?

Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.

И двете крайности са неверни.

Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.

Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.

Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.

По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?

Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.

Затова посещението на Ратклиф е интересно.

Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.

И двете заслужават внимание.

Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.

Войните, за съжаление, не гледат телевизия.

Влад Николов

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ