Кметът на Лондон Садик Хан изрази неизбежното. “Тази зима стотици хиляди лондончани няма да имат избор дали да плащат за храна или за отопление. Няма да им стигне нито за едното, нито за другото“, заяви той.

Всъщност това е подценяване. Още през май се появи статистика, че една четвърт от британците са недохранени. Е, или казано на политически коректен новоговор, „Пропуснах поне едно хранене на ден“. Тоест през пролетта беше около шестнадесет и половина милиона души, включително бебета и възрастни хора.

От май цените във Великобритания само растат, докато заплатите не. Сметките за отопление ще скочат през есента. „Блумбърг“ изчисли, че средното английско домакинство през януари ще плаща 4600 лири годишно за електричество и топлина, до април тази цифра ще нарасне до 5500. Е, какво да кажа, това са три месечни заплати.

Трудно е да се говори за мерки за подкрепа на британците.

Процъфтяват интернет-сайтовете, които търгуват с продукти с изтекъл срок на годност. Техните собственици уверяват, че е абсолютно безопасно да се ядат такива продукти: единственото нещо е, че “те могат малко да променят вкуса и текстурата си”.

Правителството не се опитва да ограничи цените на храните в супермаркетите – пазарът ще реши. Заплатите не се повишават, въпреки че гражданите редовно и масово стачкуват. Обезщетенията за компенсиране на “ръста на разходите за живот” изглеждат откровено подигравателни.

Много се говори за субсидии за общински апартаменти, но досега нищо не е направено в това отношение. Изглежда, че властите обещават да дадат няколкостотин лири, но не е ясно колко, защото увеличенията на цените са непредвидими.

По подразбиране вече е ясно, че повечето британци няма да могат да отопляват къщите и апартаментите си. Правителството ги кани да се наслаждават на библиотеки и музеи. Проблемът е, че библиотеките и музеите ще имат сметки за светлина и отопление от стотици хиляди лири през зимата. Не се знае дали правителството ще плати за тях.

Отделен интересен въпрос е как ще се отопляват болниците. В много от тях дори преди кризата пациентите бяха принудени да лежат с пуловери и връхни дрехи – толкова беше студено в отделенията.

Кметът на Лондон – между другото, пакистанец по произход – като говори за хиляди лондончани, има предвид преди всичко социално незащитените граждани. Това са пенсионери, инвалиди, нелегални мигранти, хора със зависимости, бездомни, психично болни, изхвърлени на улицата от болници.

Те наистина са изложени на риск. Преди тези нещастници можеха поне понякога да пренощуват в приют, да си хапнат малко там. Приютите сега са изправени пред затваряне поради шестцифрени сметки за комунални услуги.

Садик Хан обаче упорито отклонява подчиненото население от горчивата истина: през зимата не само бездомните ще се разболеят и ще умрат от глад и студ, но и съвсем обикновени британци, бившата средна класа, красотата и гордостта на ” златния милиард“.

Не става дума за някакви асоциални елементи, а за милиони почтени трудови хора, живеещи в една от най-богатите и развити страни в света.

Невероятно нещо, разбира се. Наложиха санкции срещу Русия, но англичаните няма какво да ядат. Щяха да блокират страната ни, а Лондон ще живее в условия на блокадата.

Помните ли всички онези лицемерни викове, че Русия обрича африканските страни на гладна смърт? Британските партньори се упражняваха усилено на това през пролетта.

Така че сега виковете са утихнали. Защото, от една страна, Русия по всякакъв начин развива партньорства с приятелски страни и им гарантира доставки на зърно. А от друга страна, населението на неприятелски настроените страни разбира, че властите ги използват като пушечно месо в икономическата война с Русия. И жителите на Мъгливия Албион са първите, които лягат под ножа.

Много митове за Запада загинаха напоследък. Пред очите ни умира най-почтеният, най-широкият, най-къдрокосият. Това са незабравимите “сто вида колбаси”, вечното благополучие, земята, в която текат мляко и мед. Изведнъж стана ясно, че целият този просперитет се основава на ограбването на чужди държави. Щом някоя от тях се разбунтува срещу стария ред, той веднага рухва.

Черешката на тортата за добрите англичани е, че луксозните ресторанти, нощни клубове, хотели и места за забавление в Лондон остават. Майори от бившите британски колонии, деца на олигарси, дошли масово от цял свят, ще ядат на три гърла. Всичко ще бъде естествено, като във филмите за Голямата депресия: един процент от населението купонясва, всички останали не знаят как да нахранят децата си.

Защо гражданите – не само на Англия, но и на цяла Европа – търпят всички тези подигравки? В крайна сметка през последния половин век те никога не са живели толкова зле. Не, виждаме, разбира се, че те редовно излизат на улицата с плакати, където полицията ги бие показателно, но това е изпускане на парата, нищо повече.

Предстоят стачки и то масови.

В същата Великобритания железопътните работници редовно парализират движението на влаковете. Но профсъюзните лидери отдавна са били примамвани от естаблишмънта, те са част от естаблишмънта, така че масовите стачки, които разрушиха империи преди сто години, сега са се изродили в ритуално събитие, което неизбежно завършва със също толкова ритуални преговори и увеличения на заплатите с половин процентен пункт.

Избори? Но нито британците, нито германците избират директно лидера на страната си. Системата в тези образцови демокрации е изградена по образцово демократичен начин. На гражданите се дава възможност да избират от колода политици, предварително избрани от богати хора. И тогава тези избраници помежду си – и след консултации с богати хора – избират кой да управлява държавата. Сега цял интернационал от булдози се бори под килима за поста британски министър-председател. Обикновените британци просто нямат никакви лостове за влияние върху тази ситуация. Е, какво да правят?

Фактът, че населението на Великобритания е в по-голямата си част възрастно, не много здраво и не склонно към революции, също играе роля. Местните мигрантски диаспори също се усещат. Добавете към това виртуозното промиване на мозъци и мазохистичната любов на гражданите към това промиване. Това е чертата, която винаги изненадва руснаците на Запад.

Парадоксално, тук роля играе и скоростта на обедняване. Хората са масово заплашвани да харчат всичките си спестявания буквално за храна. Загубили са перспектива, наистина са в шок.

Освен това властите ги притискат по този начин вече няколко поредни години. Най-бруталните блокировки, луди увеличения на цените, обща депресия – всичко това започна много преди специалната операция в Украйна, с която днес обикновено се оправдават за всяко кихане.

Грозна, арогантна престъпност, диви обичаи на мигрантските диаспори, ежедневни намушквания, атаки с киселина. Наскоро в Лондон имаше шест убийства за четири дн Кметът Хан каза, че е от жегата. Видите ли, всички са нервни.

Сексуалната безразборност се изражда във все по-чудовищни форми. Наркотиците текат към масите: през последните десет години смъртните случаи само от кокаин са се увеличили седем пъти.

Оказва се, че организираната от властите на острова икономическа война се води на два фронта. Един срещу Русия, където явно загубиха всичко. Вторият е срещу собствената средна класа. През последните години тя е умишлено изтривана, принудена да емигрира, съсипана.

Най-активните хора напускат страната, останалите се опитват някак си да оцелеят. Те просто нямат сили за класова борба, самоорганизация, политическа конфронтация.

Допълнителен фактор за депресия е изкуствено имплантираната стратификация. Социалните асансьори са здраво циментирани, по-голямата част от гражданите са обречени да вегетират. Това също не допринася за настроението за битка, разбирате ли.

Деморализираното население на острова не вижда смисъл да се опитва да възстанови обществото.

Англичаните могат да четат между редовете. Всъщност им се казва, че сега най-важното е да победят Русия в Украйна. Какво означава да победиш Русия? Като максимум – да се унищожи до основи, най-малкото – “да се деколонизира”, раздробявайки я на парчета. Да поставят своята марионетка в Кремъл и по този начин да заграбят богатство, което е нереално за днес – от въглеводороди до чиста вода, от чернозем до дървесина.

Британците вярват на тази пропаганда, защото през 90-те почти успяха. На грабежа на Съветския съюз се издигна проспериращата Великобритания, която всички познаваме. С надеждата да повторят тази история, те издържат. Недохранени, мръзнещи, всичко в името на победата. Но този път няма да се получи.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ