АНАЛИЗИ

Нов световен ред от Самарканд

Published

4 years ago

September 23, 2022

Author

<<<Срещата на ШОС обозначи курс за формиране на Велика Евразия>>>

Масовият ръст на кандидатурите в ШОС, който прави последната среща на върха повратна точка в историята на организацията, е пряко следствие от осъзнаването, че световният ред, основан на принципа на господство и подчинение, е неприемлив. Това е от обективна гледна точка. От субективна гледна точка е очевидно, че такова съзнание е съществувало и преди; просто нямаше алтернатива, с появата на която, под формата на руско-китайската ос на ШОС, процесите на ерозия на света Pax Americana започнаха с ускорени темпове.

Изминалата среща на върха на ШОС, в допълнение към срещата между лидерите на Русия и Китай Владимир Путин и Си Дзинпин, беше запомнена, на първо място, с цяла поредица от двустранни преговори, което ясно показа, че през Ковид годините на дистанционния формат има много въпроси, които изискват директна комуникация и обсъждане на ниво висши служители. Очи в очи.

На второ място, след като прие Иран в редиците си, стартира процедурата за приемане на Беларус и утвърди статута на “наблюдател” на редица други страни, ШОС направи опит да увеличи още повече границите на своето влияние. Както генералният секретар на организацията Джан Мин каза в речта си:

„Държавите-членки трябва да насърчават разширяването на организацията“.

Тази тенденция беше отразена в Самаркандската декларация на ШОС, чийто стил, в сравнение с предишни срещи на върха, се променя към широко покритие и демонстриране на собствена визия по определени въпроси от глобалния дневен ред.

Трето, в контекста на очертаващата се бърза експанзия, ШОС се опитва – и то доста успешно – да избегне организационния аморфизъм, свързан с прекомерната тясна специфика. Задачата, изглежда, не е да се обявяват краткосрочни, тактически начини за решаване на остри проблеми, а да се внесе в дискусията на световната общност нов стратегически проект за международен ред, който е по-справедлив от този, застъпван от Запада .

Ето защо в заключителния документ на срещата не се споменават конкретни епизоди на конфронтация и кризи в бившата Украинска ССР, в Закавказието и Централна Азия, както и около Тайван.

Да, различните страни са направили различни предложения. От създаването на глобална икономическа платформа и иновативни платформи до военно-политическото сътрудничество и борбата с тероризма и трафика на наркотици. Но всички те се вписват в общия контекст. И има мълчаливо съгласие и разбиране, че случващото се в Донбас и около него, на армено-азербайджанската и киргизко-таджикската граница, както и във връзка с тайванския комплекс от проблеми, е отражение на глобалната конфронтация, която Вашингтон и колективният Запад зад него налагат Русия и Китай.

Изключение, може би, на срещата на върха и в заключителния документ е направено само за Афганистан, поради причините, че ситуацията в тази страна, която се намира в географския център на ШОС, е от еднакво значение за всички нейни членове, повечето от които имат обща граница с него.

Освен това проблемите на Афганистан носят отпечатъка на американското фиаско и са ясна демонстрация на последствията от външната намеса в евразийските дела. Преустановяването на този прецедент, изключването на всяка възможност за неговото повторение или възпроизвеждане където и да било (а такива опити се правят – примерът с Мианмар, който стана наблюдател в ШОС) – отново е в общ интерес. Защото няма по-добра демонстрация за съществуването на евразийската общност от възстановяването на реда и историческата справедливост в собствения дом.

Друго изключение от общата схема на дискусията е критичната хуманитарна ситуация в Пакистан, който беше подложен на катастрофални наводнения. За това говори премиерът Шехбаз Шариф. И тук ШОС демонстрира своята готовност както да предприеме конкретни мерки за помощ на двустранна основа, така и да използва своя колективен авторитет, за да привлече вниманието на световната общественост, като я призова да окаже на Пакистан всестранна помощ и подкрепа.

Отделно трябва да се каже за спецификата на позицията на Индия, която се прояви както на самата среща на върха, така и в информационната сфера, свързана с нейното отразяване. Известно е, че индийският премиер Нарендра Моди показа висока емоционалност в коментарите си за руската СВО и също така отмени среща с Александър Лукашенко.

Що се отнася до медиите в тази страна, редица вестници, публикували информация за петминутен разговор между техния лидер и Си Дзинпин „на крака“ (нямаше пълноценна среща между тях), след което тя беше премахната, което наблюдатели сметнаха за не съвсем правилната реакция на продължаващите гранични конфликти между Делхи и Пекин.

Неведнъж беше необходимо да се отбележи двувекторната природа на Индия; от една страна, тя е в ШОС, от друга, в проамериканската четворка, спекулирайки с темата за изкуствено измисления „Индо-тихоокеански регион“.

Въздържайки се от прибързани оценки по този въпрос обаче, нека припомним, че много експерти посочиха фактите за натиск върху участниците в срещата от трети страни. Възможно е това да обяснява много.

Нарендра Моди в Самарканд. president.az

Като цяло е ясно, че всички описани тенденции се дължат на всеобхватна криза на световния ред, която от своя страна е свързана както с недостига на неоколониални ресурси на западния глобален контрол, така и с нарастващото разбиране за незападният свят за задънената улица на съществуващия световен ред не за всички, а за „избраните“. По-точно за онези, които се самопровъзгласиха за „избрани“ едностранно, което всъщност стои зад формулата „свят на правилата“.

От субективна гледна точка е очевидно, че такова съзнание е съществувало и преди; просто нямаше алтернатива, с появата на която, под формата на руско-китайската ос на ШОС, процесите на ерозия на света Pax Americana започнаха с ускорени темпове.

От тази гледна точка може да се разбере напрежението, което Западът изпитва и спекулациите, към които прибягва в тези условия. От една страна, западните медии са заети да изсмукват нещата от пръстите си и да тиражират предполагаемите „разногласия“ между Москва и Пекин по въпроса за СВО; от друга страна, когато се махнат микрофоните, в техния кръг западните елити са наясно „накъде духа вятърът“. И демонстрират изключителна загриженост за руско-китайското сближаване, което, както те разбират, е основният фактор за наблюдаваната промяна в световната информационна картина.

Ако се обърнем към текста на Самаркандската декларация, редица интересни моменти привличат специално внимание в него. Първо и най-важно, нито бившата Украинска ССР, нито Тайван не се споменават с нито една дума. Общата характеристика на глобалната ситуация изглежда така:

Днес светът е подложен на глобална промяна, навлизайки в нова ера на бързо развитие и мащабна трансформация. Тези фундаментални процеси са придружени от засилване на многополярността, засилване на взаимосвързаността и ускоряване на темповете на информатизация и цифровизация.

На този фон съвременната система от международни предизвикателства и заплахи става все по-сложна, наблюдава се опасна деградация на състоянието на нещата в света, съществуващите локални конфликти и кризи се изострят и възникват нови.

Срещата в Самарканд

На фона на появилите се в медиите спекулации, че „многополюсният свят (уж) се е оказал по-опасен и по-малко предвидим от еднополюсния“, отговорът на ШОС изглежда недвусмислен. Наблюдаваната турбуленция не е продукт на многополярност, а на съпротива срещу нея от страна на добре познатия хегемонен център.

Освен това:

Държавите-членки, в съответствие с принципите на Хартата на ШОС, се придържат към линия, която изключва блокови, идеологически и конфронтационни подходи за решаване на проблемите на международното и регионалното развитие, противодействие на традиционни и нетрадиционни предизвикателства и заплахи за сигурността.

Страните, които съставляват ядрото на ШОС, преди всичко Русия и Китай, не се нуждаят от блокова политика, защото се движат в съответствие с международните тенденции към диверсификация на центровете на власт. „Блоковата” линия, зад която лесно се отгатва „политиката на съюзите” на Байдън, е свързана със същото опортюнистично противопоставяне на многополюсните тенденции.

Ярка илюстрация за това как се изпълнява цялостната стратегия на ШОС е започналото на 19 септември посещение в Пекин на секретаря на руския Съвет за сигурност Николай Патрушев. Решението изглежда е взето в движение по време на срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин.

Събеседници на Патрушев в Пекин ще бъдат “китайският Кисинджър” – ръководителят на групата по международните въпроси на ЦК на ККП (всъщност шефът на международния отдел) Ян Джиечи и шефът на Министерството на обществената сигурност (аналог на Министерството на вътрешните работи на Русия) Гао Шенгкун; т.е. темата на дискусията е разбираема, особено предвид факта, че на Запад се засилват спекулациите по изтърканата тема за „отделянето на авторитарните правителства от народите“, а една от ключовите теми в речта на президента Си на срещата на върха беше противодействието на външна намеса и „цветни революции“.

Владимир Путин и Си Дзинпин. Официално интернет представителство на президента на Русия

Държавите-членки се застъпват за зачитане на правото на народите на независим и демократичен избор на техния политически и социално-икономически път на развитие, подчертават, че принципите на взаимно зачитане на суверенитета, независимостта, териториалната цялост на държавите, равенството, взаимната изгода, ненамесата във вътрешните работи, неизползването на сила или заплахата за използване на сила са в основата на устойчивото развитие на международните отношения.

Западните медии, както и тяхното ехо в Русия, през последните дни се опитват да докажат, че тези мисли, които Си Дзинпин изрази онзи ден в Астана, са насочени към „ограничаване на руското влияние“. Всъщност, като се има предвид контекстът, в който китайският лидер ясно постави януарските събития в Казахстан, спрени от ОДКС, говорим за засилване на взаимодействието в рамките на ШОС, с изключение на външна намеса в делата на членовете на организацията.

Това беше косвено потвърдено от казахстанския президент Токаев, който говори в речта си за задълбочаване на „военнополитическото сътрудничество“. А темата за „Велика Евразия“, „Голямото евразийско партньорство“ с интегрирането на китайския „Пояс, един път“ с Евразийския съюз и АСЕАН получи много важно място на срещата на върха. Ето едно ясно потвърждение:

Държавите-членки вярват, че продължаващите усилия за укрепване на взаимосвързаността между Централна и Южна Азия допринасят за постигането на общата цел за осигуряване на просперитет и сигурност в обширния регион на ШОС чрез формирането на устойчиви търговски, икономически и транспортни и комуникационни връзки и засилване на междуцивилизационния диалог.

Говорейки в полза на укрепването на режима за неразпространение на ядрено оръжие и в тази връзка споменавайки възобновяването на СВПД – Съвместния всеобхватен план за действие относно иранската ядрена програма (всъщност замразен, както си спомняме, чрез едностранното оттегляне от от САЩ), лидерите на страните от ШОС все пак посочиха необходимостта от ограничаване на амбициите на едностранното, отново, разполагане на системи за противоракетна отбрана (което провокира нарушаване на режима на ДНЯО); В тази връзка трябва да се отбележи, че в заключителния документ не се споменава неотдавнашната декларация на КНДР за ядрена държава и приемането от Пхенян на подходяща доктрина, обясняваща условията за използване на ядрени оръжия.

ШОС, като отговорен и влиятелен участник в международните усилия за осигуряване на мир и стабилно развитие в евразийското пространство, ще продължи да предприема координирани стъпки за противодействие на нарастващите заплахи и предизвикателства в региона.

Церемонията по засаждане на дръвчета от главите на делегациите – символ на общностният стремеж на страните на ШОС към пътя на развитието и разцвета.

Е, много експерти посочиха, че по отношение на „глобалното икономическо управление“ във формата, в която те бяха разгледани от срещата на върха във връзка с международните институции, ШОС продължава последователното си движение към създаване на валутни алтернативи на доларовата система, както и разширяване на ролята на развиващите се страни при приемането на ключови глобални решения.

Обобщавайки Самаркандската декларация, може с основание да се отбележи фокусът на ШОС върху изграждането на „Евразия за евразийците“, включително по отношение на предприемането на мерки срещу онези, които се противопоставят.

Ако си припомним, че характеризирайки основите и параметрите на американското лидерство, Збигнев Бжежински в своята „Голяма шахматна дъска“ подчертава, че за първи път в историята неевразийска сила, Съединените щати, става най-силният играч на евразийския континент, тогава можем да кажем, че основната причина за съществуването и укрепването на ШОС е възпроизвеждането на тази неестествена ситуация чрез спиране или ограничаване на заплахите и предизвикателствата, свързани с нея. Изглежда срещата на върха в Самарканд направи голяма и успешна стъпка в тази посока.

Related Topics:featured trending анализ

Up Next

Слушам „ военни експерти“ по НОВА и се питам – аз ли съм изгубила ума си или има друго?

Don't Miss

ЧОВЕШКОТО СТАДО И ДЪРЖАВАТА, КАТО PATER FAMILLIAS

АНАЛИЗИ

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Published

1 month ago

August 4, 2026

Author

НЕ СЕ ЗАИГРАВАЙТЕ С ЯДРЕНАТА РЕАЛНОСТ!

Нека за момент оставим настрана лозунгите и погледнем на думите на Зеленски като разумни хора.

На 28 август украинският президент постави нова задача пред военната индустрия: 1000 далекобойни дрона срещу цели в Русия всеки ден.

По собствените му думи в момента Украйна извършва средно над 300 такива далекобойни удара дневно, но „трябва да има повече“. Целта е 1000.

Това не е малка промяна.

Това е опит войната да бъде изнесена на съвсем друго ниво.

Но тук идва въпросът, който политиците рядко задават публично:

Какво ще последва?

Да бъдем честни — Киев отдавна е подложен на руски ракетни и безпилотни атаки. Следователно не е коректно да се твърди, че войната досега е била „само на фронта“.

Но има огромна разлика между отделни далекобойни операции и поставянето на официална цел от 1000 удара дневно дълбоко на руска територия.

При достигане на подобен мащаб вече говорим за системна кампания срещу руската инфраструктура, енергетика, промишленост и военни обекти.

И тогава идва неизбежният въпрос:

Как ще отговори Москва?

Никой разумен човек не може да гарантира, че руският отговор ще остане ограничен до същия тип цели.

Москва вече предупреди Великобритания, че заради използването на британски далекобойни оръжия при удари по руска територия може да разглежда британското участие като все по-пряко и дори да предприеме действия срещу британски военни обекти във и извън Украйна.

Това не е доказателство, че утре Москва ще „изравни Киев със земята“.

Но е доказателство за нещо много по-важно:

рисковете от ескалация вече се увеличават.

А сега да погледнем реалността без емоции.

Украйна може да произведе повече дронове. Западът може да предостави технологии. Великобритания и Франция могат да увеличат военната си помощ. Европа може да продължи да финансира Киев.

Но нито Берлин, нито Париж, нито Лондон могат да гарантират, че Москва няма да отговори с ескалация.

И точно тук започва разликата между политическата реторика и военната реалност.

Да кажеш:

„Ще достигнем 1000 удара дневно“

е политическо заявление.

Да можеш да поддържаш 1000 далекобойни удара ежедневно, да осигуриш производство, разузнаване, навигация, бойна ефективност и преодоляване на руската противовъздушна отбрана — това вече е съвсем друг въпрос.

И дори това да бъде постигнато, остава най-важният въпрос:

Каква ще бъде цената на руския отговор?

Защото войната има една жестока закономерност:

Когато едната страна увеличава мащаба и дълбочината на ударите, другата страна обикновено не седи и не чака.

Тя търси начин да отговори.

Затова думите на Зеленски не трябва да бъдат посрещани нито с възторг, нито с подигравка.

Те трябва да бъдат разглеждани като сигнал за нов етап на войната.

А най-опасната илюзия е да се вярва, че можеш безкрайно да увеличаваш ударите по противника, без това да промени неговото поведение.

Войната не е компютърна игра.

Няма бутон „ескалация само за другия“.

И ако Киев наистина достигне 1000 далекобойни дрона дневно, въпросът вече няма да бъде:

„Може ли Украйна да удря Русия?“

А:

„Какво ще направи Русия, когато тези удари се превърнат в ежедневна норма?“

Точно този въпрос трябва да си зададат европейските лидери, преди да аплодират следващата стъпка към ескалацията.

Защото в тази война най-опасни не са думите, които звучат силно.

Най-опасни са решенията, чиито последствия никой вече не може да контролира.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

Published

1 month ago

August 3, 2026

Author

“Кратката екскурзия“ на Тръмп се превърна във война без изход

На 28 февруари започна това, което за Вашингтон вероятно трябваше да бъде бърза и решителна операция срещу Иран.

Тръмп говореше за „свободата“ на иранците, а американската и израелската военна мощ трябваше да нанесат съкрушителен удар, … да разклатят властта в Техеран и да дойде политическа промяна.

Само че днес, шест месеца по-късно картината е съвсем различна.

Военната мощ на САЩ и Израел беше демонстрирана, но “военната победа” не се превърна в политическа победа.

Иранската държавна система оцеля.

Ръководството беше променено, но режимът не рухна.
Вместо очаквания вътрешен срив Техеран се адаптира, а ролята на силовите структури и Корпуса на гвардейците на Ислямската революция стана още по-голяма.

Защото … можеш да унищожиш военни обекти, но не можеш с ракети да наложиш политическа промяна.

А когато …. бързата война не донесе желания резултат, Вашингтон започна да сменя оръжието.

„Operation Epic Fury“ постепенно отстъпи място на „Operation Economic Outcast“ – икономическа кампания за задушаване на Иран чрез санкции и натиск върху държавите и компаниите, които продължават да търгуват с Техеран.

Или войната вече не е само въпрос на ракети и самолети, а
се превърна в битка за петрол, транспорт, банки, търговия и световната икономика.

А Иран има свой отговор … и той е …. Ормуз.

Светът много бързо разбра колко опасно е едно географско място да се превърне в оръжие.
И така много бързо усетихме последствията, които не останаха в Персийския залив, а стигнаха до цената на петрола, транспорта, инфлацията и до джоба на всеки обикновен човек.

И някак си тази „кратката екскурзия“ започва да изглежда все повече като капан.

Шест месеца война.
Без падане на иранската система.
Без капитулацията на Техеран.
Без устойчиво политическо решение и все по-висока икономическа и политическа цена.

И сега …. гледайки към “Великата Америка” се питаме всички… какво всъщност постигна тази война?

Защото една война не се измерва само с броя на изстреляните ракети, а и с цената, която плащаме всички.

А цифрите са достатъчно красноречиви….

Най-малко 7 900 души са загинали от началото на конфликта, като сред тях са хилядите жертви в Иран, Ливан и държавите от Персийския залив, както и американски и израелски военнослужещи.
Пентагонът съобщава също и за 757 ранени американски военнослужещи.

Но войната продължава…. тя вече се прехвърли върху световната икономика.

Петролът е поскъпнал с около 22%, а през стратегическия Ормузки пролив преминават едва около 7 кораба дневно и това е огромен проблем… Защото Ормуз не е просто някакъв тесен морски проход,
а една от най-важните артерии на световната енергетика.

И когато Иран използва Ормуз като коз, последствията не остават в Техеран или във Вашингтон…. Те стигат и до Европа, а и САЩ също трупат огромни разходи, като цената на войната за Вашингтон вече достига 37,5 милиарда долара.

И най-големият парадокс е, че се започна се с обещанието за бърза операция…. но получихме шест месеца война.
Започна се с идеята за решителен военен натиск…. но получихме икономическа блокада.
Започна се с надеждата за промяна в Техеран, а получихме един Иран, който продължава да държи един от най-важните стратегически лостове в света – Ормуз.

А сега Вашингтон и Техеран продължават да си мерят силите, докато дипломатическият изход остава далеч.
Защото войните са лесни за започване, но много по-трудно е да бъдат спрени, когато вече са въвлекли армия, икономика, петрол, търговски маршрути и геополитически интереси.

Преди шест месеца можеше да изглежда като „кратка екскурзия“, но днес сметката е огромна…
Говорим за война, която започва да живее собствен живот и най-страшното е, че никой все още не знае как ще приключи всичко това.
—————
Росица Калинова

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

АНАЛИЗИ

Кой дърпа конците на столицата?

Published

2 months ago

July 21, 2026

Author

Анализ на публични регистри очертава група участници, в чиито дружества фигурира европейско финансиране за над 8,2 млрд. €.

Увод

Този материал описва мрежа от свързани лица и дружества, съставена от публично достъпни данни към 3 август 2026 г. Източниците са Търговският регистър, списъкът на длъжниците на НАП, регистърът на обществените поръчки и публичните регистри на европейско и национално финансиране.

Извадката включва само лица с три или повече дружествени участия. Връзка между две лица се отчита при две или повече общи дружества. Тези прагове определят кои лица и връзки влизат в анализа. Лица с по-малко участия и по-редки съвпадения остават извън обхвата и не са отразени в числата по-долу.

Обща картина

Извадката съдържа 327 лица и 940 уникални дружества. От дружествата 891 са действащи, а 49 са заличени или прекратени — дял от 5,2%. Регистрирани са 1 526 дружествени участия. Средно на дружество се падат 1,62 участници от извадката. Лицата са разпределени в три групи: 20 „ключови“ с общо 267 участия, 87 „активни“ с 522 участия и 220 „участници“ с 737 участия.

Публичните задължения към НАП възлизат на 2 899 672 € и са концентрирани в 28 от 940 дружества (3,0%), които засягат 23 от 327 лица. Обществените поръчки са на стойност 140 535 000 € в 32 дружества с 47 лица. Европейското финансиране е с най-голям обем — 8 253 118 693 € в 236 дружества с 224 лица. Държавен фонд „Земеделие“ фигурира с 274 953 853 € в 31 дружества, а грантовете — с 18 647 470 € в 18 дружества.

По типологията мрежата клони към структура, ориентирана към публично финансиране (категория Г). Обемът на европейските средства и на средствата от ДФЗ е водещата величина, докато публичният дълг е нисък като дял и разпръснат. Едновременно с това е налице и елемент от категория В, тъй като обществени поръчки фигурират в над тридесет дружества. Профилът е смесен по източник на средства, но с ясно доминиране на публичното финансиране пред дълга.

Ключови фигури
Николай Ганчев Михайлов участва в 6 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 3 131 421 714 € — най-големият обем на ниво участник в извадката. Отделно участва в дружества с поръчки за 7 500 000 € и с 2 733 197 € от ДФЗ. Няма отчетени връзки към други лица.

Теодор Иванов Захов участва в 8 действащи дружества с европейско финансиране от 828 580 116 € и грантове от 5 095 571 €. Свързан е с две лица, сред които чрез структурни връзки.

Иво Георгиев Прокопиев [Ключов] фигурира в 13 дружества, от които 12 действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 843 440 039 €, поръчки за 11 000 € и грантове от 4 488 030 €. Има 5 връзки, най-силната от които е с Юри Богомилов Катанов чрез 12 общи дружества.

Кънчо Марков Стойчев [Ключов] е с най-голям брой участия — 19 дружества, всички действащи. В тях фигурира европейско финансиране от 1 737 118 € и поръчки за 303 000 €. Свързан е със 7 лица, включително с Андрей Венцелов Райчев чрез 12 общи дружества.

Любомир Борисов Лозанов [Активен] участва в 7 действащи дружества с 177 783 128 € от ДФЗ — най-големият обем от този източник на ниво участник — и с 4 790 047 € европейско финансиране. Няма отчетени връзки.

Сергей Милчов Лозанов [Участник] фигурира в 3 действащи дружества, в които са вписани непогасени публични задължения от 612 394 € в 3 дружества — сред най-високите стойности по дълг на ниво участник. Няма отчетени връзки. Отделно Трайчо Димитров Борисов участва в дружества с публичен дълг от 1 598 446 € в едно дружество.

Как функционира
Мрежата е рядка. Плътността ѝ е 0,0044, а връзките са 236 при 327 лица. От тях 141 лица нямат нито една връзка към друг участник, а 186 имат поне една. Това означава, че данните не описват единна структура, а множество отделни групи и голям брой несвързани участници. Значителна част от лицата се появяват със своите дружества, без да споделят участия с останалите.

По тип връзките се разпределят на 110 структурни, 121 смесени и само 5 финансови. Структурните и смесените връзки преобладават — те отразяват съвместно вписване в едни и същи дружества, придружено в част от случаите с наличие на публични средства в тези дружества. Финансовите връзки са изключение.

Там, където има концентрация, тя е локална. Групи като Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Марчела Веселинова Желева споделят дружества с поръчки за 303 000 €. Отделна плътна група обединява лица като Емануил Янков Манолов, Иван Тотев Радев, Ива Емилова Иванова, Светослав Тотев Радев, Данаил Емилов Иванов и Тодор Трифонов Александров чрез множество общи дружества, в част от които фигурира европейско финансиране от 9 500 702 €. Тези струпвания са отделни едно от друго и не образуват обща верига през цялата извадка.

Какво остава извън обхвата
Анализът е ограничен от праговете на извадката: лица с по-малко от три участия и връзки под две общи дружества не са включени. Данните не показват дяловото разпределение в дружествата, реалното усвояване на посочените средства, нито ролята на всяко лице извън вписаното. Сумите на ниво участник описват дружествата, в които лицето фигурира, и не се събират помежду си. Възможни са непълноти и промени в първичните регистри.

Уточнение
Настоящият материал е анализ на публично достъпни данни от Търговския регистър, публикуваните от НАП списъци на длъжници и официалните регистри на обществените поръчки и на публичното финансиране.

Описаните връзки представляват съвместно участие в търговски дружества и нищо повече. Те не са твърдение за съгласувани действия, за договорка или за съвместна дейност извън вписаното в регистъра.

Наличието на лице в този анализ не е обвинение в престъпление или в друго нарушение. Непогасените публични задължения са гражданско обстоятелство, вписано в публичен регистър, и не представляват констатация за виновно поведение. Получаването на публично финансиране е резултат от регламентирани процедури.

Данните отразяват състоянието към посочената дата и може да са се променили. Възможни са непълноти и грешки в първичните регистри.

Мрежа на взаимовръзките
Интерактивната мрежа изисква JavaScript. Данните под нея са пълни и четими и без него.
Посочи или кликни върху участник, за да видиш данните му и с кого е свързан. Възлите могат да се влачат, а мрежата се приближава с колелцето или с бутоните долу вляво.

Обобщени данни
1 526 участия · 49 заличени
Фин: 5 · Смес: 121 · Стр: 110
Сумите в горните полета са изчислени по уникална фирма — всяко дружество се брои по веднъж, независимо от броя участници в него. Сумите в таблиците по-долу са на ниво участник и отразяват общия обем на дружествата, в които лицето участва; те не се събират.

Топ участници
По НАП дълг
Участник Група Дълг (€) Фирми
Трайчо Димитров Борисов Участник 1 598 446 € 1
Сергей Милчов Лозанов Участник 612 394 € 3
Иван Петров Иванов Участник 194 619 € 2
Йордан Николов Христов Активен 167 897 € 1
Нелко Георгиев Начев Активен 120 670 € 1
Георги Иванов Георгиев Участник 120 670 € 1
Даниел Георгиев Александров Ключов 65 746 € 2
Михаил Иванов Михайлов Участник 55 382 € 1
По обществени поръчки
Участник Група Поръчки (€) Фирми
Тамаш Хак Ковач Участник 92 800 000 € 1
Боян Филипов Стефов Участник 92 800 000 € 1
Петя Георгиева Николова Участник 10 800 000 € 1
Васка Александрова Пенкова Ключов 9 600 000 € 2
Николай Ганчев Михайлов Активен 7 500 000 € 1
Данаил Парашкевов Монов Участник 3 491 000 € 2
Иван Луков Гарчев Участник 3 000 000 € 1
Велко Събов Петкански Участник 3 000 000 € 1
По европейско финансиране
Участник Група Еврофондове (€)
Николай Ганчев Михайлов Активен 3 131 421 714 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 843 440 039 €
Теодор Иванов Захов Активен 828 580 116 €
Николай Георгиев Тотов Участник 800 233 506 €
Цветанка Георгиева Минчева Активен 304 035 815 €

Ивайло Русинов Главчовски Участник 303 466 564 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 290 324 630 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 289 470 736 €
По Държавен фонд Земеделие
Участник Група ДФЗ (€)
Любомир Борисов Лозанов Активен 177 783 128 €
Даниел Георгиев Александров Ключов 27 215 026 €
Нели Пенчева Запрянова Участник 27 215 026 €
Пламен Белчев Пенчев Участник 23 840 847 €
Христо Борисов Цветанов Активен 14 507 599 €
Динко Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Йордан Димитров Динев Ключов 12 036 963 €
Валентин Нойчев Вълков Участник 8 007 775 €
По грантове
Участник Група Грантове (€)
Росица Георгиева Панчева Участник 5 402 706 €
Теодор Иванов Захов Активен 5 095 571 €
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 4 488 030 €
Ирина Каменова Недева Участник 2 325 790 €
Димитър Георгиев Димитров Активен 1 839 993 €
Крум Янков Хаджигеоргиев Участник 1 839 993 €
Мартин Бойчев Ганев Участник 938 073 €
Цветелина Бориславова Карагьозова Активен 618 620 €
Топ 15 по брой фирмени участия
Участник Група Общо Активни Заличени НАП дълг Поръчки Еврофондове Грантове
Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 — 303 000 € 1 737 118 € —
Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 — — 13 020 440 € —
Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 65 746 € — 93 144 € —
Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 — — 3 592 379 € 22 669 €
Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 — — 193 755 € —
Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 — — 323 313 € —
Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 — 9 600 000 € 4 330 437 € —
Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 — 43 000 € 75 927 € —
Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 — — 318 201 € —
Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 28 612 € — — —
Юри Богомилов Катанов Ключов 13 11 2 — 11 000 € 15 293 329 € —
Иво Георгиев Прокопиев Ключов 13 12 1 — 11 000 € 843 440 039 € 4 488 030 €
Андрей Венцелов Райчев Ключов 13 13 0 — 303 000 € 1 692 232 € —
Данета Ангелова Желева Ключов 11 10 1 — — 2 450 313 € —
Пламен Симеонов Русев Ключов 11 11 0 — 179 000 € 8 626 101 € —
Най-силни взаимовръзки
Участник А Участник Б Общи фирми Тип НАП дълг Поръчки Еврофондове
Иво Георгиев Прокопиев Юри Богомилов Катанов 12 Смесена — 11 000 € 15 293 329 €
Динко Димитров Динев Йордан Димитров Динев 12 Смесена — — 318 201 €
Андрей Венцелов Райчев Кънчо Марков Стойчев 12 Смесена — 303 000 € 1 692 232 €
Вълко Стоянов Вълев Стефан Господинов Господинов 9 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Спас Тошев Шопов 8 Структурна — — —
Венелин Красимиров Йорданов Петър Нейчев Нейчев 8 Смесена — — 86 277 €
Емануил Янков Манолов Иван Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иво Евгениев Евгениев Спас Тошев Шопов 7 Структурна — — —
Даниел Георгиев Александров Иво Евгениев Евгениев 7 Структурна — — —
Светослав Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Емануил Янков Манолов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Иван Тотев Радев Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Данаил Емилов Иванов Ива Емилова Иванова 7 Смесена — — 9 500 702 €
Детелина Иванова Атанасова Любен Силвиев Белов 7 Смесена — — 5 113 €
Данаил Емилов Иванов Светослав Тотев Радев 7 Смесена — — 9 500 702 €
Илияна Николаева Георгиева Стефан Господинов Господинов 7 Структурна — — —
Вълко Стоянов Вълев Илияна Николаева Георгиева 7 Структурна — — —
Данаил Емилов Иванов Емануил Янков Манолов 7 Смесена — — 9 500 702 €
Пълен списък на участниците
Всички 327 участника в ядрото, подредени по брой фирмени участия. Включени са само лица с ≥ 3 участия.

Зареди всички (327) ▾
# Участник Група Общо Активни Заличени % Заличени НАП дълг (€) Поръчки (€) Еврофондове (€) ДФЗ (€) Грантове (€)
1 Кънчо Марков Стойчев Ключов 19 19 0 0% — 303 000 € 1 737 118 € — —
2 Петър Нейчев Нейчев Ключов 18 16 2 11% — — 13 020 440 € —

3 Даниел Георгиев Александров Ключов 17 16 1 6% 65 746 € — 93 144 € 27 215 026 € —
4 Иво Евгениев Евгениев Ключов 16 16 0 0% — — 3 592 379 € — 22 669 €
5 Никола Алексов Зикатанов Ключов 15 15 0 0% — — 193 755 € 605 588 € —
6 Динко Димитров Динев Ключов 15 15 0 0% — — 323 313 € 12 036 963 € —
7 Васка Александрова Пенкова Ключов 14 14 0 0% — 9 600 000 € 4 330 437 € — —
8 Румен Нейчев Ралчев Ключов 14 14 0 0% — 43 000 € 75 927 € — —
9 Йордан Димитров Динев Ключов 14 14 0 0% — — 318 201 € 12 036 963 € —
10 Радослав Маринов Карабоиков Ключов 13 11 2 15% 28 612 € — — — —
↓ Свали фактологията
Суровите данни, върху които е изготвен анализът — текстов файл с пълните числа за всяко лице и всяка връзка.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ