БЪЛГАРИЯ
Аматьор до аматьора, мила моя майно льо
《Проф. Витанов каза как Русия ще победи Украйна!》
В последните дни новините около войната Русия-Украйна стават все по-напрегнати, че и плашещи. Именно по този повод математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за военните действия към 23 септември 2022 г.
„Знаете, че мен не ме интересува, кой побеждава и кой губи в тази война. Интересува ме отработването на методологията ми за анализ и прогнози на военни конфликти.
Както Виждате, че прогнозата ми, че натискът върху Путин да спре да си играе на специална военна операция, ще даде резултат, се оправда. Гледам какво се лее по телевизиите и се хващам за главата. Аматьор до аматьора, мила моя майно льо. И то аматьори с претенции за експерти. Записвайте им изказванията.
Винаги съм казвал: слезте на земята, гледайте реално на нещата. Успокойте се – войната няма да реши никой от личните ви проблеми, може само да ги задълбочи. Наблюдаваме събитията и си правим сметката. А аз си шлифовам методологията за анализ.
За да ви сваля на земята, както знаете броя следното
Войната се води на украинска територия. Руската армия е окупирала значителна част от украинската територия – ден 11.
И тъй, да почваме
1. Тук не е място за леене на чувства, а за информация за резултати от анализи на основата на математическа методология. Кой крив, кой прав, обсъждайте на друго място. Тук – технически анализ на това, което става по фронтовете на войната.
Между другото, пак да питам: какво леете чувства. Нали украинската армия настъпва. Време е да се поуспокоите.
Гледната точка тук е тази на Бисмарк – националният интерес. Чий национален интерес – нашият национален интерес, а той е да знаем точно какво става, да си правим изводите и да вземаме навреме мерки, за да не сме изненадани както винаги от международната обстановка.
На който не му харесва – да не чете.
Информацията е за тези, които я смятат за полезна.
Така. Сега по същество.
Тук ще променим структурата на текста. Зимата идва и трябва да гледаме идеологическата обстановка. После ще гледаме какво става по фронта.
Идеологическата обстановка.
Ето, натискът върху Путин даде резултат. Прогнозирах ви, че ще даде. Руската мобилизационна машина тръгна. Там мисленето е друго и са свикнали на малко. В розоводупестата Европа сме свикнали на много.
И ще берем ядове тая зима.
Защото новите 30 дивизии на Путин ще са готови за бой баш по средата на зимата, когато ще е студ и глад и няма да има бензин и дизел в излишък, който да се подава към украинската тежка военна техника. Знаете, при анализите първо гледам логистиката. И какво ще противопостави Зеленски на тези свежи 30 дивизии. Очакванията са, в Украйна да започне масова мобилизация на жени. После ще почнем да мобилизираме и мъже под 18 години. Този филм вече сме го гледали преди почти 80 години.
Руския план е прост: референдуми – присъединяване на територии към Русия, масивно навлизане на руската армия в тях. И тъй като украинската армия ще се окаже на руска територия, то съгласно руската военна доктрина може да се използват всички нови оръжия, без ядрено, по цялата територия на противника.
Масивни удари по критичната украинска инфраструктура, студ, липса на вода и глад в Украйна през зимата. Насреща украинците ще представят пропаганда. Поразително е до каква степен човек може да си загуби акъла и да се лови на голи пропагандни куки. Дори така може да контрира глада и студа до известна степен.
Но ако зимата се случи студена, топлината на украинската пропаганда може да не стигне да стопля украинския народ.
По отношение на обстановката с войната у нас. Писал съм ви за дивата аматьорщина в отразяването на тази война. Абе, не се прави така пропаганда, ама все бичим по един и същ начин. Гола кука след гола кука.
Пристрастно се представя само украинската гледна точка в страна с преобладаващо русофилско население. По телевизиите се въдят едни, дето се представят за експерти и говорят по калъп едно и също. И народът не вярва. Не се прави така – казва Витанов. И вместо да го послушат, те му организират кампания за дискредитация в социалните мрежи. Е, давайте, продължавайте с този начин на правене на пропаганда да видите, докъде ще стигнете.
И да знаете, че американците не са вчерашни, знаят си интереса и си водят записки. Помнете ми думата – американците няма да пристъпят някои червени линии в този конфликт. На тях Тайван им е много по-скъп от Украйна. Всяко отслабване на САЩ поставя Тайван на тепсия на Китай. Затова американците няма да отговорят реципрочно, при каквото и да било развитие в Украйна.
Малко за военните действия. Виждате – юрушите запецнаха, както ви бе и прогнозирано. Полетата между Николаев и Херсон са пълни с трупове на украински войничета, както ви бе и прогнозирано.
Имаме два различни начина на водене на тая война. Украинците разчитат на числено превъзходство и за тях успех е, ако могат да заемат някоя територия. Руснаците разчитат на техническо превъзходство, пазят войниците си.
За тях минимумът за успех е да превземат Донбас. Виждате, че ще го и направят. На Зеленски тежката му техника замина в двата юруша. И сега иска още танкове. Танковете обаче не извират от земята. Американските сенатори говорят, че войната ще се води до последния украинец, а не до последния натовски танк.
Винаги съм казвал, че никаква контраофанзива не може да тръгне при руското артилерийско и въздушно превъзходство. Никоя модерна армия не действа така – да хвърля пушечно месо срещу оръдия и самолети. Помнете тези юруши и помнете как украинската армия крие загубите си. Защото пак ще говорим за това.
Винаги съм ви писал – войната е дълга игра. Когато правиш глупости срещу по-силен противник, това винаги ти излиза през носа. Запомнете и това. Украинската армия може да разчита само на численото си превъзходство. Докато го има. Знаете какво съм писал по въпроса – гробищата трябва да се разширяват. Това е съдбата на украинските войничета в тая proxy war.
Сега, ако и стиска, украинската армия може да тръгна на последен мегаюруш, за да провали референдумите. Дотук всичко беше детска игра. Касапницата тепърва почва. Резултатът се очаква да бъде загуба на численото превъзходство на украинската армия. Достатъчно нежно ли го казах? Толкоз засега по това.
Основното сражение продължава да бъде това за Словянск – Краматорската агломерация. Там руснаците настъпват много бавно от изток и това настъпление не е спряно. Украинското пушечно месо, въпреки, че е добре бункерирано тук, не успява да спре напредъка на руските части. Това си го признава и украинската армия.
Няма да пиша какво е положението град по град. Като се получи качествено изменение, тогава ще коментирам. Ще кажете, че очаквам да се случат качествени изменения. Да, очаквам.
Руското превъзходство в артилерията си остава. Виждате какво става – руснаците просто се оттеглят на по-задна отбранителна линия и оставят артилерията си да действа. Полята, горите и реките се пълнят с неприбрани трупове, моргите и болниците в големите украински градове близо да фронта са задръстени.
Докато има резерви, украинската армия може да си позволи тази кланица. Има пушечно месо за още един мегаюруш.
Руснаците ще си присъединят Донбас, а американската армия ще разположи още части в Източна Европа.
Военопромишлените комплекси и на Русия, и на Запада, и на Китай, и на другите, ще почнат да работят на бързи обороти. Маркс си умира от смях някъде горе из небето като гледа какво правят мятащите се брюкселски либерали. Но стига за това.
Сега конкретно за юрушите
1. Юрушът покрай Херсон. Знаете – там целта е Нова Каховка. Превзвета ли е – не.
Целта не е постигната – ден 74. Месомелачката там продължава. И ще има доста да гледаме тек в следващите седмици
2. Юрушът покрай Харков. Украинците заемат каквото руснаците им отстъпиха. И толкоз – юрушът запецна. Нито Красний Лиман е превзет, нито Ямпол.
Месомелачката работи и тук. И ще се ускори през следващите седмици. Голяма част от мегаюруша би могъл да е тук. Но ще е грешка. Твърде е близо до Русия.
Ще кажете защо пишеш толкова малко за това. Ами как защо – информацията която ви давах се разминаваше с тая от „обиктивните и независими“ украински сайтове и срещу мене бе организирана атака, която бе плод на такава аматьорщина, че рухна почни веднага. И аз взех мерки. И те продължават – има си санитарно време за отбиване на атаката.
Тъй че, продължавам с отстраняването на критикарите наред. Причина – предсказана и доказана систематична атака срещу мен. Сърдете се на шарлатан-юрдеците. Те ви доведоха до това положение.
Малко за нашите си дела.
ПОЛИТОЛОГИЯТА (ден 15)
И днес още ще поговорим за най-важното нещо в политологията – политическата власт.
И то за връзката и с един много интересен елемент на обществото – гражданското общество. Ко й туй нящо? Гражданското общество е система. Тъй ли? Че какво прави таз система? Осигурява възпроизводството и предаването на ценностите от поколение на поколение.
Оп-па-а-а-а! И какво още? Обезпечава функционирането на социалната, културната и духовната сфера на обществото. А-ха-а-а-а-а. Значи, ако искате да разбрицате държавата Х, трябва да и овладеете гражданското общество. Тъй ще си предавате интересните за вас ценности в бъдещите поколения на тази държава и социалната, духовната и културната сфера ще функционират както искате.
Ба-а-а-а, то било просто бе? С малко парици колко много може да се постигне в държавица, подготвена за разбрицване. За коя държавица ни говориш , бе Витанов. За Дания, милички, за Дания ви говоря. Ако има нещо гнило, то е в Дания, нали така.
Та обратно към гражданското общество. То реализира интересите на съставящите го рупи вън от сферата на действие на държавата. Значи държавата – топка, гражданското общество – друга топка. Ама какви групи има в гражданското общество. Ей ви няколко – семейството, част от образователната система, неконтролирана от държавата, църквата, научните и професионални обединения, профсъюзите, спортните организации, групи по интереси, фондови, асоциации.
Стига толкова. Ама нали се сещате че като залепя няколко фондации, фонда и асоциации към гражданското ви общество, мога да ви направя на луди и без да забележите. Та значи, има социални структури и отношения, които не се регулират непосредствено от държавата. Те са в гражданското общество. Значи там може да има държавна регулация, но не е непосредствена.
А-ха-а-а, гражданското общество е важно значи. Ами тогава внимавайте, кой ви бърника из гражданското общество и кой ви го настройва. Щото
Закон на Мориарти: Както го настроиш гражданското общество, тъй и ще свири.
И за да не забравяме нашия човек от сумрака във Флоренция
МНОГО ГОЛЕМИТЕ ПОЗНАВАЧИ (ден 66)
… Бог е на страната на всеки. Но според последните анализи е на страната с предостатъчно пари и голяма армия…
Значи, като приложим това към конфликта в Украйна, висшите сили още не са взели решение. Путин има повече пари, Зеленски засега вади по-голяма армия. Като дойдат новите руски 30 дивизии, висшите сили ще решат. Какво ще решат, всеки от вас да си го интерпретира сам.
Това е за днес. Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас“, написа проф. Витанов в личния си фейсбук профил.

БЪЛГАРИЯ
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.
На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.
Бул. „Черни връх“.
Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.
Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.
В града.
При ограничение 50 км/ч.
Минава на червен светофар.
Кара без необходимата правоспособност.
След употреба на наркотични вещества.
С фалшиви регистрационни табели.
С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.
На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.
И двете загиват на място.
Не са били в друга кола.
Не са участвали в гонка.
Не са направили нарушение.
Просто са били на тротоара.
И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.
След катастрофата Семерджиев не остава на място.
Бяга.
И точно тук започва втората част от историята.
Историята, която вече не е само за един човек зад волана.
А за системата около него.
По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.
След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.
Според установеното по делото той се свързва с Радева.
Тя му носи метална стълба.
С тази стълба той успява да влезе в дома си.
И да се укрие.
На следващия ден е задържан там.
И тук ми идва първият въпрос.
Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?
Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?
После започват да излизат и още данни.
Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.
Напротив.
Имал е история.
Нарушения.
Проблеми с книжката.
Фалшиви документи.
Наркотици.
Фалшиви номера.
Полицейска лампа.
И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.
И този път цената е два човешки живота.
След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.
И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.
Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?
Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?
Трябва ли винаги да чакаме трупове?
Следват делата.
Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.
За катастрофата.
За управление след употреба на наркотични вещества.
За използване на фалшива шофьорска книжка.
За фалшивите регистрационни табели.
За държането на наркотични вещества.
За бягството след катастрофата.
На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.
20 години затвор.
Решението е окончателно.
Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.
И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.
Този път делото не се влачи десетилетие.
От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.
Това е важно.
Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.
Но остава въпросът:
Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?
А какво стана със Симона Радева?
И тук историята вече също има окончателен край.
През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.
Присъдата е обжалвана.
На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:
3 години и 6 месеца затвор.
Ефективно.
При първоначален общ режим.
Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.
Решението не подлежи на обжалване.
На 26 юни 2026 година тя е задържана.
След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.
Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.
Георги Семерджиев – 20 години затвор.
Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.
И двамата с окончателни присъди.
Но за мен това не е история само за две присъди.
Това е история за предупрежденията преди тях.
За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:
„Дотук.“
За всички нарушения, които са били известни.
За всички проверки.
За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.
За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.
Защото правосъдието след смъртта е необходимо.
Но превенцията преди смъртта е още по-важна.
Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.
Никакви 20 години.
Никакви 3 години и 6 месеца.
Никакви обезщетения.
Никакви дисциплинарни проверки.
Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.
И точно затова този случай трябва да се помни.
Не само като „делото Семерджиев“.
А като въпрос към държавата:
Колко сигнала са достатъчни?
Колко нарушения?
Колко фалшиви документи?
Колко полицейски услуги?
Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?
Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.
В този случай цената има две имена.
Хариет.
И Христина.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Мамините синчета – част 3
Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа
Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.
Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.
„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.
„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.
За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.
На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“
За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“
Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.
„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.
„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.
„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
