Поне двама политици ще заговорят след изборите за широка коалиция, която да ни стопли през зимата

Всички социолози са категорични, че на 2 октомври резултатите от народния вот ще бъдат такива, че политическите партии няма да могат да съставят правителство. Общо взето, прогнозните данни навяват на мисълта, че и тези избори ще бъдат политически ауфтакт – празен ход на демокрацията. Точно какъвто наблюдавахме на два пъти миналата година, преди вотът през ноември 2021 г. да ни донесе редовно правителство, което живя бурно и кратко, докато Слави Трифонов го катурна.

Добрата новина е, че все пак правителството е възможно. Лошата – че единственото възможно правителство е безпринципното. До редовен кабинет може да се стигне само ако някой предаде избирателите си, врътне дискурса или, иначе казано, направи политически трик, подобен на онзи на Божидар Лукарски през 2014 г., когато стана ясно, че десните демонстрирали различност, въпреки че били съвсем наясно, че

накрая ще пристанат на “врага” Бойко

Разбира се, да откриеш безпринципен политик не е кой знае колко трудна задача. След вота “червените линии”, заклинанията от типа на “с тези никога няма да влезем в коалиция”, лесно могат да бъдат променени с “абе, така искат хората” и “нека да влезем в реални разговори за възможните управленски решения”. За секунди в обръщение ще се завъртят дълбокомислени съждения за необходимостта от “програмно”, “експертно” или не знам какво още шарено правителство, абсолютно нежелано днес, но спокойно сервирано утре. Поводи за подобно тройно салто с двоен винт могат да се намерят десетки – ето, зимата ще е студено, дайте да се обединим, за да спасим татковината.

Първото подозрение за подобна коалиция отдавна се стовари върху “Продължаваме промяната” и ГЕРБ. Една

коалиция между Кирил Петков и Бойко Борисов

би решила абсолютно всички въпроси – за властта, за миналото, за реформите… В хода на словоблудството през последните месеци стана ясно, че има и външен натиск за създаването на такава коалиция. Борисов даже леко протегна ръка към ПП. Кирил Петков обаче отказа и продължава да реже тази възможност – първо заяви, че с ГЕРБ може да има коалиция само като го няма Бойко Борисов, а сега е категоричен: “Или имаме 121 гласа с БСП и “Демократична България”, или ще имаме отново служебно правителство – това са двата основни сценария”. Истината е, че възможността за коалиция между ПП и ГЕРБ на практика отпадна изцяло след злополучния арест на Бойко Борисов в средата на март. След този момент Борисов, разбира се, тръгна не към партньорство, а към тотална война с ПП.

Второто подозрение за рязък обрат е връщането на “Има такъв народ” към първоначалната 4-членна управленска коалиция. Такъв ход също би могъл да даде по-голяма сигурност в съставяне на ясно правителство – реформаторско, антистатуквото и т.н.

Подобна възможност периодично се допуска от ИТН

От партията на Слави подхвърлят идеята за ново събиране на отбора, поставят някакви условия, които видимо са плаващи. Тук обаче има категоричен отказ от страна на досегашните партньори. През юли Корнелия Нинова се почувства излъгана от ИТН – тя водеше преговори за съставяне на правителство, а ИТН декларираха, че участват сериозно в тях, а накрая се врътнаха. Кирил Петков и днес нарича ИТН “троянски кон”, а ДБ трудно ще повторят грешката си да влязат в управление със Слави Трифонов.

Третото подозрение е ясно – БСП да излезе от странната си коалиция с десноцентристи и да се завърне там, където й е мястото – при “Български възход” и “Възраждане”. Вижте Украйна, чувствителността е изострена до лудост, който гледа на войната като на специална операция да се събере със себеподобни, а не да мимикрира в чужди гнезда. Но на този етап и тази коалиция е невъзможна – социалистите са съвсем наясно, че лява, проруска, антиевропейска и тем подобна коалиция ще мобилизира разпадащото ядро, но ще ги отдалечи от възможността да видят пак власт. А това е генералният проблем на БСП –

тя умира с протегнати към управлението ръце

Четвъртата възможност е ГЕРБ/СДС и ДПС да потърсят подкрепа от малките партии. Това не е второстепенна, а основна възможност. Борисов и Доган не са просто политици, а са церемониалмайстори на политическите пазарлъци. Борисов управляваше през всичките онези дълги години, без да има мнозинство в парламента. Доган едно време успяваше да позиционира ДПС като балансьор, незаобиколим фактор в политиката. Сега, за да имат мнозинство в НС, Борисов и Доган трябва да привлекат на своя страна партии като “Български възход” и “Възраждане”. Трудна, но не и невъзможна мисия.

Стефан Янев днес смята, че не трябва да се бърза с чертаенето на червени линии, трябва да се търсят решения за българските граждани, които “нямат никакво партийно оцветяване – важно е

дали решенията са работещи или неработещи”

Янев смята Кирил Петков за някакъв “гимназист” и едва ли коалиция с ПП е “работещо решение”. На него му трябва друго решение. Разбира се, най-хубавото правителство за Янев е служебното на Румен Радев, а второто по хубост е правителство с прилагателно „временно” или „програмно” – така твърди той. Т.е., ако почукат на вратата на Янев, Борисов и Доган ще разберат, че тя е открехната. Ако погледнете внимателно войната, която се разгоря между Румен Радев и политиците от ПП и БСП, то едва ли е толкова чудно, че политическото крило на президентството вече е прегазило червените линии и търси широко правителство.

Пета възможност е Слави Трифонов да намали постовете в социалните мрежи, за да може по-лесно да вземе този пуст завой и да отиде при Борисов. Откакто тури прът в колелото на тандема Кирил и Асен, Трифонов не спира да демонстрира колко далеч стои от всякакви канадски или жълтопаветни демократи – и в нощта на изборите ще му се отдаде идеална възможност да подаде ръка на Борисов, още повече, ако точно Борисов е изборът на суверена.

Трифонов се скара през последната година с целия свят, но не и с Румен Радев

Въобще не е за подценяване вариантът първо да подаде ръка на о.з. Стефан Янев, а след това вкупом да предложат партньорството си на по-големия брат.

Всички подобни предположения за рязка смяна на курса с цел изграждане на нова власт след изборите се базират на текущи позиции на политическите лидери, а не на официалните партийни позиции. И не е нужно – официалните позиции, моментите, в които политиците ясно показват, че са излъгали избирателите си, винаги идват след изборите. А не преди тях.