БЪЛГАРИЯ

България я чакат безрадостни времена!

Published

4 years ago

October 3, 2022

Author

Проф. Иво Христов: От конфликта печелят САЩ и Русия, а Европа Умира! България я чакат безрадостни времена!
България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години. Ние се намираме в предтерминално състояние. Полуграмотно, примитивно, варваризирано общество – това е България, казва в интервю от днес проф. Христов. И припомня, че последните зрелостни изпити по български език и литература нагледно показват това с резултатите си – 50% двойки.
Ето и акценти от интервюто:
– Огромна част от нашите хора не можаха да разберат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията
– САЩ са на път да постигнат основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години – никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа, между Русия и Германия
– Взривяването на „Северен поток“ елиминира Европа като конкурент на САЩ, превръща я в зависима от Америка територия, откъсва Русия от западноевропейски технологии
– Русия се еманципира от световния ред, в който беше поставена преди повече от 30 години
– Какво означава днешната реч на руския президент Путин за Европа за света, за България, проф. Христов?
– Означава, че светът, който ни е познат от последните 30 години е приключил. В това число и мястото на Русия в него в качеството ѝ на суровинна и демографска периферия в него. Ако перифразираме сър Харфолд Маккиндър: „започва битката на континентите“.
– Почти едновременно се случиха две важни събития – бяха взривени „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, които снабдяват основно Германия с руски природен газ и Русия пристъпи към анексията на 15% от територията на Украйна – Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка област. Това променя ли ситуацията в Европа и света?
– Защо правите връзка между едното и другото?
– Защото се случват по едно и също време.
– По едно и също време някъде вали, другаде – не. От това не следва, че има очевидна връзка между тях. По въпроса за взривовете: никой не може да каже нищо конкретно, защото информацията е класифицирана. Всичко друго казано по тази тема тук и сега е пропаганда. Няма значение от коя страна.
Преди доста години имаше едно изказване на Кондолиза Райс (б.р. – държавен секретар на САЩ по времето на президента Джордж Буш), в което тя изрично каза, че основната задача на Съединените щати е да прекратят всякакви доставки на руски горива за Европа и в частност, за Германия, която е сърцето, моторът на ЕС и да преориентират икономиката на Европа към огромните залежи на въглеводороди в Северна Америка.
– САЩ постигат ли тази цел?
– Европа е големият губещ и голямата жертва от този конфликт. Инкасират ползи на първо място Съединените щати и на второ – Русия.
– Защо Русия?
– Русия има да решава по-важни задачи от икономическите задачи, свързани с износа на нефт и газ. Основната задача на англосаксонската геополитика през последните 150 години е никога да не се допусне симбиоза – политическа, военна и икономическа, между Русия и Германия, т.е. на най-големите ресурси в света с най-мощната технологична база в света. Защото това означава доминитет на двете континентални сили – едната в Евразия, а другата – в Европа за сметка на Британия преди, а след това – на Съединените щати.
Отрязването на връзките между Русия и Европа е абсолютно сonditio sine qua non (условие, без което не може) от една страна да бъде подчинена окончателно Европа, от друга – да бъде елиминирана Европа като икономически и технологически конкурент на Съединените щати и да бъде превърната в зависима територия и от трета – да бъде нанесен тежък удар върху Русия, като бъде лишена от ресурси – финансови и технологични, които би могла да получи като трансфер от Западна Европа.
От друга страна Русия печели: тя се еманципира от световния ред, в който беше поставена преди повече от 30 години в качеството й на суровинен придатък на западното икономическо и технологическо ядро.
– Анексирането на украинските територии какви въпроси поставя?
– Въпросът за безсмислието на международното право. Като юрист ще го кажа – няма нищо общо между правото и фактическото състояние на нещата. Историята на човечеството е показала, както е казал Наполеон: винаги печелят по-големите батальони.
– Не се ли поставя въпросът за ролята на референдумите, спомняме си, че имаше такъв и в Каталуния?
– Поставя въпросът за това кой има най-голямата тояга. Който има по-голяма тояга, той е по-прав. Старо като света. Всичко останало са юридически силогизми.
– В момента Русия е с по-малката тояга, тя губи…
– Не бъдете толкова сигурни! Както каза Путин, ние още нищо не сме започнали. С войната с Украйна трябва да сме по-внимателни – ние сме в 12 без пет пред ядрена война.
– Според Вас Путин ще натисне ядреното копче, така ли?
– Путин не натиска нищо, но се вдига ескалацията. Ситуацията много напомня за Карибската криза. Всички трябва да бъдат много внимателни в изказите си, по-обтекаеми в изразите си, защото на всичкото отгоре България е на предна линия.
– Средствата, които използва Русия, за да получи това, което иска, се оказаха неуспешни – на фронта руските сили отстъпват, мобилизацията се проваля. Остава й ядрената възможност.
– Ако са неуспешни, тогава за каква анексия говорим? Би трябвало да говорим за анексия на руска територия.
– Столицата на една от областите, които се анексират – Запорожката, е под украински контрол.
– Ние сме в състояние на война. Кое нещо под какъв контрол е въпрос на часове понякога. Прочетете интервюто на командващия украинската армия ген. Залужни в „Тайм“, ще разберете, че трябва с по-голямо внимание да се произнасяме по тази тема. Той е наясно кои са реалните лимити на силата на Украйна. Предстоят събития, вероятно и вътрешно-политически в Украйна. Каквото и да си говорим – Украйна мобилизира каквото можа, Русия има 25-милионен наборен резерв.
– Но този резерв бяга, не иска да воюва! Границите на Русия със съседните страни са задръстени от напускащи страната си руснаци.
– Колко човека са избягали от Русия? 25 милиона ли са избягали? По границите виждаме златната, хедонистично възпитана младеж, продукт на последните 30 години. За която думи като „патриотизъм“, „Родина“, „дълг“ не значат нищо. Това го има и в България. Не дай си, Боже да стигнем до същото положение.
– Европейският съюз обеща „стабилен обединен отговор на саботажа“ срещу „Северен поток“. Какво означава това? В състояние ли е ЕС да даде такъв отговор?
– Тук винаги цитирам Кисинджър – много хубаво нещо е Европа, дайте ми телефона на външния й министър. А що се отнася до отговора – разбира се, че не е в състояние. Т.нар. Европейски съюз не е суверенна структура. Но това че и едната, и другата страна използват едно и също обстоятелство за своята пропаганда, е повече от ясно.
– Какво означава всичко това за България – цялата тази картина, която описваме?
– България се намира в най-жалкото си състояние за последните 120 години. Били сме победени, били сме много по-бедни, много по-неграмотни, имали сме гражданска война, но в толкова унизено, цялостно културно и ментално състояние на страната никога не сме били.
– Защо?
– Искам да излязат резултатите от преброяването на населението, за да разберете защо. Само за 30 години ние сме намалели на 50% – без война, подчертавам. Очевидно сме около пет милиона и половина и дори това са надути цифри. Ние имаме жалки икономически, военно-политически и всякакви други възможности.
Страната е дълбоко разделена, българското общество е в социален полуразпад, в социологията това се нарича атомизация. Българското население не може да изнесе една обща кауза, напротив – то се раздира от вътрешни противоречия, умело подклаждани отвън. Имаме, меко казано, жалък, самонаречен политически елит със слугински рефлекс.
И по тази причина аз имам много скептично очакване за бъдещето на нашата страна. 3 милиона никога няма да се върнат в България – те не са само в ЕС, те са в Америка, в Австралия. Ние се намираме в предтерминално състояние. Ще посоча само резултатите по български език и литература, които излязоха преди една или две седмици (б. р. – над 50% са двойките, в в 27 училища всички зрелостници са с двойки). Това е погром! С какви млади генерации ние въобще си мислим, че ще имаме бъдеще! Едно полуграмотно, примитивно, варваризирано общество. Това е България.
– Това общество обаче живее, идват избори. Обстоятелствата, за които говорим – анексията на украински земи и саботажа над газопроводите, могат ли да променят политическата картина в България?
– Спрял съм да се интересувам от т. нар. вътрешна българска „политика“. Това е оксиморон – съвременна България няма политика, нито вътрешна, нито външна. Котериите, които са се нарекли българските партии и фарсовите разигравания пред едно все повече малгинализиращо се население не са реален политически процес. В България не се води никаква сериозна дискусия и тя вече не може да се води – сериозно, спокойно, компетентно, без филство и фобство, по важните животрептущи проблеми на нашето общество. Съществува почти екзистенциална нетърпимост към различно мнение, към аргументиран разговор, към действително познание.
– Очертавате една много мрачна картина на последните 30 години.
– Но тя е вярна. Хубавото на тези 30 години е, че към края им ние виждаме резултатите на т.нар. български преход – с каква страна влязохме и в каква сме сега. Нещата са трагични.
– България има ли друг път, извън ЕС и НАТО?
– Това ли беше целта на българския преход?!
– Това отчитаме като резултат. Бяхме член на Варшавския договор и СИВ, станахме на НАТО и ЕС.
– Това не беше целта на българския преход. Говорехме за социална държава. Никой не си представяше, че следващите 10 – 15 години след 10 ноември ще бъдат години на погром на българската индустрия, на българското образование, на българската медицина, на българската цивилизация като цяло. Никой не го е очаквал. Но, както се казва – когато не знаеш къде отиваш, отиваш там, където не искаш.
– Правя паралел между тогавашните съюзи, в които участваше България и днешните. И пак ще Ви попитам – има ли алтернатива и каква?
– Алтернатива може да има този, който е субект на геополитиката. България не е. Малките държави нямат избор, освен този – да умрат достойно или да умрат позорно. Справка – нашите съседи Гърция и Сърбия по време на Втората световна война – много добре са знаели срещу кого се изправят и въпреки всичко са имали смелостта, гръбнакът да кажат „Не!“ Ние се нагаждаме спрямо силните на деня, които е да са те.
Стратегията на голяма част от нашето население и на държавата ни като цяло е стратегията за оцеляване. Огромна част от нашите хора не можаха да разберат, че спасението на всеки минава през спасението на всички. И когато говорим за миграцията – това не е миграция, това е евакуация от територията.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи.

Related Topics:featured trending българия

Up Next

Румен Радев не пуска Украйна в НАТО

Don't Miss

Проверка: Таксиджиите отсвириха наркодилърите, спряха да пласират смърт!

БЪЛГАРИЯ

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

Published

1 month ago

August 2, 2026

Author

Помолихте ни да проследиме историята с Георги Семерджиев и какво се случва с него до днес.

На 5 юли 2022 година София вижда една от онези катастрофи, които няма как да бъдат забравени.

Бул. „Черни връх“.

Георги Семерджиев кара мощен Audi Q7.

Скоростта, установена по делото, е 166 км/ч.

В града.

При ограничение 50 км/ч.

Минава на червен светофар.

Кара без необходимата правоспособност.

След употреба на наркотични вещества.

С фалшиви регистрационни табели.

С включена полицейска лампа.

Автомобилът удря такси, след това се блъска в асансьора на метростанцията и се разцепва на две.

На тротоара са 21-годишната Хариет Стефанович и 26-годишната Христина Дилева.

И двете загиват на място.

Не са били в друга кола.

Не са участвали в гонка.

Не са направили нарушение.

Просто са били на тротоара.

И са попаднали на пътя на човек, който се движи със 166 км/ч през София.

След катастрофата Семерджиев не остава на място.

Бяга.

И точно тук започва втората част от историята.

Историята, която вече не е само за един човек зад волана.

А за системата около него.

По разследването излиза името на полицайката Симона Радева.

След катастрофата Семерджиев няма ключове за жилището си.

Според установеното по делото той се свързва с Радева.

Тя му носи метална стълба.

С тази стълба той успява да влезе в дома си.

И да се укрие.

На следващия ден е задържан там.

И тук ми идва първият въпрос.

Как стигаме до момент, в който човек, който трябва да представлява закона, помага на издирван човек да се скрие от него?

Какво точно трябва да се счупи в една система, за да се случи това?

После започват да излизат и още данни.

Че Семерджиев не е бил някакъв неизвестен шофьор, който за първи път попада в полезрението на полицията.

Напротив.

Имал е история.

Нарушения.

Проблеми с книжката.

Фалшиви документи.

Наркотици.

Фалшиви номера.

Полицейска лампа.

И въпреки всичко това на 5 юли 2022 година той отново е зад волана.

И този път цената е два човешки живота.

След случая вътрешна проверка в МВР установява десетки служители, които по различен начин са имали отношение към негови нарушения и проверки през годините.

И тук вече въпросът е много по-голям от Семерджиев.

Как един човек може толкова дълго да трупа нарушения и въпреки това да продължава?

Колко пъти трябва някой да покаже, че няма намерение да спазва закона, преди системата най-накрая да го спре?

Трябва ли винаги да чакаме трупове?

Следват делата.

Семерджиев е признат за виновен по няколко обвинения.

За катастрофата.

За управление след употреба на наркотични вещества.

За използване на фалшива шофьорска книжка.

За фалшивите регистрационни табели.

За държането на наркотични вещества.

За бягството след катастрофата.

На 21 май 2025 година Върховният касационен съд потвърждава окончателно присъдата му.

20 години затвор.

Решението е окончателно.

Освен това е осъден да плати и обезщетения на близките на загиналите.

И тук може да се каже нещо, което в България не го казваме често.

Този път делото не се влачи десетилетие.

От катастрофата до окончателната присъда минават малко под три години.

Това е важно.

Защото показва, че когато институциите искат, съдебната система може да стигне до финал сравнително бързо.

Но остава въпросът:

Защо трябваше първо да загинат Хариет и Христина, за да бъде спрян човек, който според данните по делото отдавна е давал сигнали, че е опасен на пътя?

А какво стана със Симона Радева?

И тук историята вече също има окончателен край.

През 2025 година Софийският районен съд я осъжда на 5 години затвор за лично укривателство.

Присъдата е обжалвана.

На 19 юни 2026 година Софийският градски съд постановява окончателно:

3 години и 6 месеца затвор.

Ефективно.

При първоначален общ режим.

Съдът приема, че Радева е действала умишлено и е имала намерение да прикрие действията на Семерджиев.

Решението не подлежи на обжалване.

На 26 юни 2026 година тя е задържана.

След това е конвоирана в затвора в Сливен, където започва да изтърпява присъдата си.

Така че днес, през 2026 година, картината е ясна.

Георги Семерджиев – 20 години затвор.

Симона Радева – 3 години и 6 месеца затвор.

И двамата с окончателни присъди.

Но за мен това не е история само за две присъди.

Това е история за предупрежденията преди тях.

За всички онези моменти, в които някой е можел да каже:

„Дотук.“

За всички нарушения, които са били известни.

За всички проверки.

За всички хора в системата, които са виждали какво се случва.

За всички възможности тази история да приключи преди 5 юли 2022 година.

Защото правосъдието след смъртта е необходимо.

Но превенцията преди смъртта е още по-важна.

Хариет и Христина не могат да бъдат върнати.

Никакви 20 години.

Никакви 3 години и 6 месеца.

Никакви обезщетения.

Никакви дисциплинарни проверки.

Нищо от това няма да върне две млади жени, които просто са стояли на тротоара.

И точно затова този случай трябва да се помни.

Не само като „делото Семерджиев“.

А като въпрос към държавата:

Колко сигнала са достатъчни?

Колко нарушения?

Колко фалшиви документи?

Колко полицейски услуги?

Колко пъти трябва един човек да покаже, че не се страхува от закона, преди законът най-после да започне да се страхува за хората около него?

Защото когато системата не спира навреме един опасен човек, накрая някой невинен плаща цената.

В този случай цената има две имена.

Хариет.

И Христина.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Мамините синчета – част 3

Published

1 month ago

August 1, 2026

Author

Вече два пъти говорихме за „мамините синчета“.
За млади мъже, около които има пари, известни семейства, скъпи автомобили, нарушения и онова опасно усещане, че зад волана могат повече от останалите.
Днес продължаваме.
Този път с две имена.
Двама млади мъже.
Две тежки катастрофи.
Двама загинали.
И един и същ въпрос – защо някой трябва да плаща с живота си за чужда самоувереност?

Започваме през 2020 година.
19 април.
Великден.
София.
22-годишният Кристиан Николов управлява Audi Q7 по бул. „Черни връх“.
Пред него, на червен светофар, чака автомобилът на журналиста Милен Цветков.
Милен не се движи.
Не изпреварва.
Не участва в гонка.
Просто чака на светофара.
Audi-то се врязва в автомобила му с близо 100 км/ч.
Ударът е жесток.
Милен Цветков умира.
По делото е установено, че Николов е управлявал след употреба на наркотични вещества.
Върховният касационен съд окончателно го признава за виновен и му налага 9 години лишаване от свобода.
Освен това той остава без право да управлява автомобил за 10 години.
Кристиан Николов е син на бизнесдамата Десислава Николова.
Няма да твърдя, че произходът му е повлиял на делото.
Няма да говоря за „чадъри“, за които нямам доказателства.
Фактите и без това са достатъчно тежки.
Един човек е спрял на червен светофар.
И никога повече не се е прибрал.
Девет години затвор.
След тях Кристиан Николов ще продължи живота си.
Милен Цветков няма тази възможност.
И стигаме до 11 ноември 2023 година.
Пътят София – Варна край Велико Търново.
Начо Пантелеев управлява автомобил със 165 км/ч при разрешени 90 км/ч.
Сто шестдесет и пет.
Следва катастрофа с автомобила на футболния треньор Ферарио Спасов.
Ферарио Спасов загива.
Пантелеев е млад водач.
Но последвалото дело не говори за една случайна грешка.
Съдът отчита системно неспазване на правилата за движение.
Първоначално Начо Пантелеев получава 5 години затвор.
Апелативният съд увеличава наказанието на 9 години.
На 24 октомври 2025 г. Върховният касационен съд окончателно оставя деветгодишната присъда в сила.
Той е лишен и от право да управлява автомобил за 11 години.
И тук отново няма нужда да измисляме „чадъри“ или да обвиняваме роднините му.
Има съдебно установени факти.
165 км/ч при разрешени 90.
Системно неспазване на правилата.
И един загинал човек.
Кристиан Николов – 9 години.
Начо Пантелеев – 9 години.
А отсреща?
Милен Цветков – мъртъв.
Ферарио Спасов – мъртъв.
Различни години.
Различни градове.
Различни автомобили.
Но отново виждаме нещо познато.
Млади мъже.
Скъпи и мощни автомобили.
Висока скорост.
Наркотични вещества в единия случай.
И хора, които плащат окончателната цена.
Нямам нищо против човек да има богати родители.
Нямам нищо против на 20 и няколко години да кара автомобил, за който други работят цял живот.
Нямам нищо против човек да има десет коли, стига да са придобити законно.
Но в момента, в който излезеш на обществен път, фамилията ти няма значение.
Парите ти нямат значение.
Колата ти няма значение.
Правилата трябва да бъдат едни и същи за всички.
Защото физиката не знае кой е баща ти.
Червеният светофар не знае коя е майка ти.
А човекът в другата кола със сигурност не е длъжен да плати с живота си за нечие самочувствие.
И точно това е причината да пиша тази поредица.
Не за да обвинявам родители за действията на пълнолетните им деца.
Не за да измислям връзки и протекции.
А за да задавам един много по-прост въпрос.
Колко нарушения, колко катастрофи и колко погребения са необходими, преди да започнем да спираме опасния водач преди трагедията, а не да го наказваме след нея?
Защото след катастрофата вече е късно.
Тогава започват експертизите.
Делата.
Присъдите.
Обжалванията.
Но някъде другаде вече има семейство, което чака човек, който никога няма да отвори вратата.
И колкото и години да получи виновният, едно нещо никога не се променя.
За него присъдата има край.
За близките на жертвата – няма.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа

Published

2 months ago

July 24, 2026

Author

Оттеглянето на Борислав Сарафов не е реформа – реформа ще е, когато начинът на работа на прокуратурата е различен и тя търси справедливостта.

Надявам се прокуратурата да се реформира отвътре. Премахването на Сарафов от поста – нещо непостижимо дълго време, показва, че хората, които стояха зад гърба му и го задължаваха да остане на поста, за да ги пази, са изгубили влиянието си. Българските прокурори трябва да осъзнаят, че този модел на завладяната държава е нетърпим. Това заяви вътрешният министър Иван Демерджиев пред bTV.

„Петьо Петров се издирва, но начина, по който подхожда прокуратурата, е непонятен за мен. Гарантирам, че страницата не е затворена. В МВР ще направим всичко, за да стигнем до истината. Ако прокуратурата иска да си върне част от доверието, нека не затваря тази страница. Децата на Пепи Еврото трябва да разглеждат делата на Пепи Еврото.

За казуса с незаконния град във Варна и на въпрос къде е Олег Невзоров, той уточни: „Имаме данни, които проверяваме, вероятно не е в България. Търсят се за разпит всички с касателство към случая. Най-важното обаче е как се стигна до тази ситуация.“.

„Няма друг случай в историята на ДАНС – да се издаде заповед и да се оттегли от създателя си дни по-късно. Не е приемливо, когато говорим за национална сигурност, да няма обяснение. Ако някой убеждава обществеността, че не е знаел за случващото се във Варна, това е абсурдно. Институциите трябва да обяснят бездействието си. Допустимо ли е в една правова държава, членка на ЕС и НАТО, да се случва нещо подобно – някой да създаде територия, на която да създаде собствени правила“, категоричен е той.

Това е само най – смрадливата част. Под тях има още 2 – 3 дузини безполезни идиота.

За случая „Петрохан” той коментира: „Правя всичко необходимо, за да се запозная с извършените до момента действия. Странно е как основни свидетели са разпитани и са буквално изпратени да отидат в Мексико. Има сериозни съмнения дали е събрана цялата информация в пълен обем. След проверката ще уведомя обществеността. Прокуратурата минимум е неглижирала този случай – имало е подадени сигнали, за мен е необяснимо защо няма сериозна работа.

На майките на Калушев и Златков той обеща, че ще се срещне с тях: „Трябва обаче да са наясно, че когато говорим за материали по разследването, това е изцяло на терена на прокуратурата. Ще опитаме да стигнем до ключови свидетели и да се работи с тях.“

За задържането на Васил Михайлов, министърът уточни: „Да не забравяме, че се посегна на наш служител. Михайлов е опасен за околните, направихме всичко необходимо, не беше лесно. След трудно преследване се стигна до задържането му. Той и кръгът около него се стараеха да не се стигне дотам. Получавал е помощ не толкова за служители на МВР. Имаме информация за теч на информация, но основно са помагали други хора. Действията им бяха много професионални.“

Относно трагедията след наркопарти в Благоевград, Демерджиев обърна внимание, че проблемът е сериозен и случилото се е симптом.

„Мотивирани сме да спасим всеки живот, който можем. Проблемът е неглижиран от години. Трябва превенция, която обаче отдавна отсъства в страната, работа с наркозависими. За три седмици свършихме доста работа, работим активно и с хора от неправителствения сектор. За първи път от много време се опитваме да изградим комплексна стратегия, не просто да провеждаме акциите си. Радвам се, че държавата се събуди. Ако обединим усилията си и ако обществеността ни подкрепи, ще имаме добри резултати“, каза още той.

„Кметът на Кърджали се разследва за няколко случая. Единият е по сигнал за изнудвани от кмета дружества. Конкретният случай е за нередности по поръчка за кучешки приют. Разпитът на кмета следва действията по събиране на документи чрез претърсване и изземване“, коментира също така Демерджиев.

„Хамид Хамид ме пита с писмо вярно ли е, че проверяваме Делян Пеевски. Да, проверяваме Пеевски, както и всеки друг гражданин на България. Никой не трябва да се чувства специален, законът е еднакъв за всички. Има немалко данни за Пеевски“, обяви той.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ