Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов направи добър ход, като предложи на ПП и ДБ участие в общ кабинет с конкретни задачи. Трябва да се отбележи, че от всички партии в пространството ГЕРБ се държат политически най-грамотно. Подадената ръка от Борисов поставя ПП и ДБ в неудобно положение. Първо, ако приемат участие в общ кабинет, признават доминацията на ГЕРБ и връщат ГЕРБ във властовото поле. Цялата им идентичност и израстване, които се основаваха на антиГЕРБ риториката, изчезват. Второ: бяха изговорени много обиди, извършиха се рекламни арести, издигнаха се стени от непоносимост. Конфронтацията беше толкова неприлична, че мина остро през партийните ядра и фрагментира населението в дълбочина. ПП отгледа не просто идейно политическо разделение, характерно за същността на политиката.

ПП насади жива, активна, напълно безотговорна междуличностна омраза, която сега не позволява на лидерите да вземат завоя за съвместно управление с ГЕРБ. Още повече, че електоратът на ПП е твърде неясен -това е електорат, събран от съпротивата срещу ГЕРБ. Трето, с предложението си Борисов вкарва ПП и ДБ в обяснителен режим пред атлантическия фактор: защо харвардските момчета не могат да потиснат личните си емоции и егоистични височини на фона на войната в Украйна и на фона на продължителното служебно управление на президента Радев, който често демонстрира своенравност, когато от него се изисква сляпо подчинение в името на евроатлантическите стратегически задачи.

Предложението на ГЕРБ съвсем очаквано внесе разкол и в самата формация на ПП. Има напрежение срещу т.нар. лидери, заради излишната хиперконфликтност с ГЕРБ, която затваря пътя към стабилно управление. ПП нямат усет за това, че дилетантският режим, в който пребивават и маниерничат, може би е симпатичен при революции, но е пагубен в професионалната политика. Политиката е способност за договаряне. Защото нито едно общество не може да съществува в режим на перманентна революция и саморазрушителна съпротива.

Всъщност не само избирателите на ПП и ДБ не желаят да чуват за коалиция с ГЕРБ, но и електоратът на ГЕРБ, който е един от най-толерантните, не желае да чува за коалиция с ПП. Въпреки това ГЕРБ намериха начин да легитимират подобно предложение за споделяне на властта с надпартийни задачи. Така че ПП и ДБ ще трябва да помислят как да конструират нова легенда, която да продадат на електората си, за едно неизбежно бъдещо сътрудничество с ГЕРБ. От това, което видяхме през последните дни, става ясно, че кукловодите са готови за коалиция, но куклите още не са разучили новата си роля, в която има нови диалози и нови чувства.

Откакто се появиха ПП, българското общество стана заложник на т.нар. детски негативизъм. Каквото и да е предложението, отговорът винаги е „не“. Цялата държава се върти около предизвикателното поведение на двамата лидери на ПП, около несполучливите им опити да си играят на политика и да осъзнават света през форми на мегаломания. Разбираемо е, че българският избирател е недоволен от правителствата на прехода, включително и от тези на ГЕРБ, но неразбираемо е как избирателят с наказателна игривост връчва общото ни бъдеще на лица, които не притежават друга сила, освен тази на рекламните трикове.

Имаме работа със ситуационни играчи, които не се интересуват от последващата отговорност. Всичко, което вдига одобрението, например остра русофобия за пред САЩ, и увеличаване на пенсиите за пред най-бедната част от населението, се експлоатира брутално без оглед на тежестта от последващите ангажименти. Предизборните кампании у нас все повече се превръщат в състезание за най-проамериканска партия. Повечето партийни лидери използват външнополитическия фактор, за да затвърдят позициите си вътре в страната. Това не е нещо ново, нито е характерно само за България. Искам да поясня обаче, че когато субектите са неопитни, каквито са ПП, това самопредоставяне, да бъдат в ролята на инструмент, може да напусне здравия разум.ПП ни демонстрираха точно такъв пример, дори когато кабинетът „Петков“ беше вече в оставка.

Отговорът на ПП на предложението на ГЕРБ по същество представлява опит за надхитряване. ПП много радостно настояват ГЕРБ да управляват през зимата, като направят опит да извадят държавата от тежкото състояние, за което, апропо, самите ПП носят цялостна вина. Това ще нанесе електорални щети на ГЕРБ и ще даде площаден ресурс на ПП да разстрелват всеки от упор с тезата, че моделът ГЕРБ-ДПС отново е похитил държавата. През това време ПП ще се преструктурират, ще съберат сили и ще усвоят щетите на ГЕРБ в своя полза.

В стремежа си да надхитрят ГЕРБ Кирил и Асен може дори да подкрепят неутрален трети мандат по конкретни задачи, примерно на Стефан Янев, за някакво надпартийно правителство. Подобен кабинет с плаваща подкрепа ще бъде катастрофа за ГЕРБ и ще даде възможност на ПП да коментират колко са несъстоятелни трите партии, които свалиха кабинета „Петков“ само за да конструират още по-неустойчив кабинет. Единственият изход от патовата ситуация в момента са следващи избори, които трябва да дадат възможност на ПП и ДБ да свикнат с истината, че трябва да търсят споразумение с ГЕРБ, без да поставят ултиматуми.

Не може Кирил и Асен да диктуват на Борисов да се откаже от партията си, за да бъде тя заграбена и по-удобна за ползване от случайната формация ПП. По-логично е да стане обратното. ПП да се разпаднат постепенно, тъй като нищо отвътре не свързва техните избиратели, освен гласоподаване за съпротива. Ако изобщо искат да продължат да се занимават с политика,ПП битрябвало отсега да се заемат с това, как да продадат на своите избиратели разказа за една бъдеща власт с ГЕРБ.

Тъй като ПП сега са втора политическа сила, а вече са вкусили от властта, витаят в магическата представа, че при едни следващи избори може отново да изпреварят ГЕРБ. Това вярване и тази жадност най-силно мотивират отказа им от сътрудничество. Освен че трябва нацията да изчака Кирил и Асен да пораснат и да развият политическа култура, също така се налага нацията да им даде възможност да се сблъскат със съвсем елементарни житейски уроци – когато сбъркаш пътя, колкото повече бързаш, толкова повече се отклоняваш от успеха. Затова най-важно е да намериш верния път, а не дали ще се движиш бързо или бавно. Не дали ще крещиш по пътя и ще търсиш грешници. Трябва да си разбрал откъде трябва да минеш и че в основата на всички значителни промени стои именно способността за компромис, за взаимодействие…

Коментар на Калина Андролова в предаването ”Политически НЕкоректно”