КОМЕНТАР

Следизборни манипулации – как медии, социолози и кукловоди „изпраха Тиквата” ?

Published

4 years ago

October 11, 2022

Author

Да, много хора се вълнуват от изборните резултати и от това „какво следва оттук нататък“. Тази седмица обаче аз ще се въздържа от анализ по тази тема; ще се въздържа и от препоръки „какво трябва да направят“ (особено) демократичните партии в създалата се ситуация.

Това последното не е мое задължение, нито моя отговорност, доколкото не съм участник в активната партийна политика (което не означава, че няма да оценя по един или друг начин онова, което пак демократичните партии ще се решат да направят).

Ще се противопоставя обаче на един „букет“ от манипулативни тези, с които определени социолози, политолози и медии започнаха да облъчват обществото ни буквално от деня след приключването на изборите. Мисля, че тия техни тези са абсолютни софизми, зад които няма как да не се съзре почти прозрачната политическа цел на авторите им.

Нека започна с твърденията, че гласувалите за т.нар. „евроатлантически“ – „десни“, „либерални“ и т.н. партии ясно били посочили на лидерите им, че са пожелали не нещо друго, а преодоляване на досегашните „червени линии“ между тях и постигане на консенсус помежду им.

Именно затова – твърдят дори – избирателите им не били дали определено мнозинство за самостоятелно управление на нито една от тези сили, защото поискали те най-сетне „да се разберат помежду си“ и да образуват „евроатлантически“, „десен“ и т.н. съюз.

Не е трудно да се види, че съюзът или коалицията, която твърдят, че с вота си избирателите ясно са поискали, е тази между ГЕРБ, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ).

Не е трудно да се съобрази също, че само тя би могла да извади партията на Бойко Борисов от тежката политическа „карантина“, под която я поставиха с последователна упоритост от началото на 2021 г. мнозинството от българските избиратели и при това да я извади без тежки „имиджови“ последици за ГЕРБ, каквито непременно биха последвали от друг тип коалиция – например ГЕРБ + ДПС + „Възраждане“ + „Български възход“ и подобни.

Аз обаче питам: откъде се прави заключението, че гласувалите за ГЕРБ, за ПП и за ДБ са гласували за тези партии именно за да съставят те днес тази т.нар. „евроатлантическа коалиция“? Чисто и просто, защото аритметическата сума от избраните от тях депутати (67+53+20) прави 140 души?

Само че нали трябва да си дадем сметка, че избирателите им въобще не са гласували за тази сума, а именно за подкрепяните от тях партии – за техните визии, за декларираните от тях цели, за споделяните от тях ценности.

А те при тези партии са доста различни, та даже и противоречащи си. Така избирателите на ГЕРБ би следвало да са гласували (нека не се лъжем) преди всичко за завръщането на любимия „бате Бойко“, а може би и наистина за преодоляването на „хаоса“, който, както им повтаряше през цялото време техният лидер, другите две „евроатлантически“ формирования уж създадоха в страната.

Напротив – избирателите на ПП са гласували за тази партия, смятайки, че тъкмо тя ще трябва да „продължи промяната“ и да разруши корупционния модел, тежко настанил се в България, именно след десетгодишното управление на Борисов. Избирателите на ДБ накрай са гласували за това формирование, защото – традиционно – искат от него същинска демокрация и върховенство на правото.

Всъщност избирателите въобще затова и гласуват за определени партии, защото желаят политическо представителство (или по-просто – овластяване) на своите визии, на своите цели, на своите ценности. Те не гласуват за някаква абстрактна „стабилност“ или „единство“, които не представляват вече тези техни визии, цели и ценности (само една от които е „евроатлантическата ориентираност на българската политика“).

За да ви покажа колко фалшива и манипулативна е тезата на споменатите в началото социолози, политолози и медии – че избирателите на тия три политически сили с вота си демонстрирали, че желаят коалиция между тях, ще ви призова да си представите колко процента от избирателите на тези сили биха гласували за евентуално предложена им още преди изборите коалиция ГЕРБ, ПП, ДБ. Ако манипулаторите бяха прави, тези проценти не би трябвало да са кой знае колко по-малко от сумата на гласувалите за всяка от тях миналата седмица. Нали нея те всъщност били желали.

Не е нужно обаче да си кой знае какъв социолог или политолог, за да предвидиш, че ако такава коалиция би била предложена преди 2 октомври, тя в изборния ден би събрала (с мъка) малко повече от 1-2% от привържениците на ПП и ДБ и едва около 30-40% от привържениците на ГЕРБ (да, заинтересовани от „декарантинирането“ на любимия си Бойко).

Е, питам: как нещо отчетливо нежелано едва вчера, днес ни се приподнася като „безспорно желано“ от „десните“, „евроатлантическите“ и тем подобни избиратели? Защото сумата от избраниците им ще ги снабди (и най-вече тези на ГЕРБ) с власт? Но нали няма да снабди с власт имащите своите визии и цели „събираеми“ в „сумата“.

Напротив, ще им отнеме – самата „сума“ ще им отнеме – възможността да реализират тези свои цели и визии. Всъщност в осъществяваната от партии политика нерядко (а даже често) сумата от събираемите води до намаляване на събираемите. Особено ако те се „съберат“ просто защото всеки от тях поотделно не е съумял да наложи на избирателното тяло своите визии, цели и ценности.

А ако те са различни, разминаващи се, противоречащи си (освен например в едно), тогава събирането им още по-малко ще успее да ги наложи. Напротив – ще трябва дори да ги минимизира, да ги предаде – заради „сумата“.

Но, видите ли, така гласи втората манипулативна теза, която ни внушават: „избирателят“ (съвкупно, събирателно) бил дал сигнал, че желае – след 2 октомври в страната най-сетне да има работещ парламент и стабилно правителство. А щом е „дал сигнал“, че желае това, такова парламентарно мнозинство и такова стабилно правителство трябва да се съставят на всяка цена. Отново софизъм!

Разбира се, че „избирателят“ – щом въобще е отишъл да гласува – желае парламентарно мнозинство и излъчено от него правителство. Инак не би си правил труда да гласува. Но той, тъкмо защото гласува (гласувал е) за определена политическа сила, желае тези неща не на всяка цена, а за да ги осъществи онази политическа сила, за която е гласувал.

И не желае, не желае да ги осъществява някакво парламентарно мнозинство и правителство, което ще трябва да отстъпва от визиите, целите и ценностите, за осъществяването на които е гласувал.

Нещо повече: ако парламентарното мнозинство (и съответно излъченото от него правителство) е от такъв характер, че не би осъществявало визиите и идеите на политическите сили, за които – да, искащите „стабилен парламент и правителство“ – са гласували, а е някакъв метаморфозиращ ги до неузнаваемост компромис, то поискалите въпросната „стабилност“ избиратели няма да се почувстват удовлетворени в своите желания, а напротив – измамени в отдаденото доверие и в утрешния ден непременно ще накажат онези, които са ги измамили.

В този смисъл манипулативна е и „мантрата“, че в името на „желаната стабилност“ лидерите на политическите партии трябвало днес да „загърбят егото си“ и на всяка цена да постигнат споразумение за общо управление.

Всъщност препоръчваното тук „загърбване на егото“ е цинично препоръчване лидерите да пренебрегнат конкретното политическо поръчение, с което са ги натоварили техните избиратели и да се споразумеят помежду си, независимо или дори въпреки него, тоест в името тъкмо на персоналното си „его“.

Лидерите, уважаеми манипулатори, ако действително са политически лидери в една представителна демокрация, са носители не на „его“, а на бреме, с което са ги натоварили онези, чиито лидери са и него, именно него, това бреме, това определено политическо поръчение – те въобще не бива да „загърбват“, когато разговарят и евентуално се споразумяват помежду си.

Но видите ли – гласи следващата манипулативна теза на медийните „бонзи“ – високият процент негласували на тези току-що приключили парламентарни избори представлявал собствено протестният вот на „българите“ спрямо „каращите се“ и неможещи да се „съберат“ политици, с който тия последните най-сетне трябва да се съобразят (т.е. пак – да престанат да конфликтуват и „да си стиснат ръцете“). Аз пък твърдя, че това е формена манипулация.

По никакъв начин не може да се потвърди (а и не е тествано социологически), че негласувалите у нас – с това си негласуване – извършват политически, протестен акт, че отправят „послание“ за искано всеобщо примирение.

Смятам, че с негласуването си тези хора много по-скоро демонстрират своята дълбинна не-политичност (чуждост на „полиса“ във фундаменталния смисъл на думата) и поради това, ако „политиците“ решат – за да угодят уж на „протеста“ им, – да изоставят визиите си, те няма да спечелят негласуващите днес, а всъщност ще изгубят гласувалите за визиите им.

Накрай: най-силно ме ядосва често употребявания в медиите израз „политическата класа“ („политическата класа“, която „се била отчуждила от народа“ и затова най-после трябвало да „се смири пред него“).

В страна, в която все още политиците стават „политици“, защото биват избирани за такива, те не са „класа“, на която „народът“ противостои, а негови „представители“.

Избирателите пък не са друга „класа“, имаща някакво мъгляво отношение към „политическата“, а именно политическата класа на страната, която диктува на „политиците“ да са непримирими един към друг, ако така им е поръчано.

Коментар на проф. Калин Янакиев

Related Topics:featured trending коментар

Up Next

Преди светът се управляваше от yмните

Don't Miss

Някой да затвори нахалните усти на умнокрасивите лекета

КОМЕНТАР

Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.

Published

2 months ago

August 27, 2026

Author

Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.

И ще продължаваме да ги отваряме.

Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.

Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.

Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.

Затова нас не ни е страх.

Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.

Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.

Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.

Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.

Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.

Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.

И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.

Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.

Поздрави,

Павел

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂

Published

2 months ago

August 26, 2026

Author

Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.

Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.

Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.

Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂

Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.

Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.

А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.

Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?

„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.

РОДИНА и ДОМ не са едно и също.

Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.

България е моята РОДИНА.

Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.

Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.

Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.

Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.

Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.

В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:

„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“

АБЕ, ХОРА.

Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.

Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.

Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂

През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.

Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.

Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:

„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“

Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.

Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.

И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…

Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?

Или ще му кажете:

„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂

Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?

А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:

„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:

„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?

Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.

А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.

Не обещавам винаги да сме съгласни.

Обещавам да не ни е скучно. 😉

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

КОМЕНТАР

Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.

И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.

Урсулите също ще тръгнат

Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.

Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.

Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.

Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.

Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.

Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.

България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.

Затова този път трябва да пристигнем преди тях.

Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.

Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България

Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.

Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.

Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.

Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.

Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.

Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.

Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:

Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.

Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ