Доскоро само Русия и „Газпром“ бяха виновни за всички проблеми на европейците. Сега в Европейския съюз бяха отправени обвинения срещу норвежкия газ и дори към „спасителния“ американски ВПГ. Европейците явно подготвят почвата да си дадат правото да разрушат съществуващата система на ценообразуване, търговски договори и въобще съществуващия енергиен пазар, за да станат сами монополисти и да определят свои цени и правила.

Доскоро основните виновници за проблемите на икономиката на ЕС бяха руският газ и „Газпром“, срещу които в продължение на няколко години се водеше антимонополно разследване от Брюксел. И сега Европа се отърва от така наречения монопол на руския газ. Износът на тръбопроводен газ е намалял значително – от 155 млрд. куб. м през 2021 г. до 30-40 млрд. куб. м годишно в момента (16,75 млрд. куб. м минава през втората линия на “Турски поток” и около 20 млрд. куб. м през Украйна).

Европа постигна това, което толкова упорито искаше. Но е недоволна и от всички останали доставчици на синьо гориво. Съединените щати продават втечнен природен газ на страните от ЕС четири пъти над стойността, на която продават на своите потребители, каза френският министър на икономиката, финансите, индустриалния и цифровия суверенитет Бруно Льо Мер. Това може да отслаби Европа и да увеличи доминацията на САЩ, каза министърът. „Трябва да постигнем по-балансирани икономически отношения в енергийния въпрос между нашите американски партньори и европейския континент“, призовава той.

А полският премиер Матеуш Моравецки прехвърли вината от САЩ на Норвегия, обвинявайки я, че се опитва да спечели от износа на газ за Европа след спада на доставките от Русия, пише „Вашингтон Пост“. Според изданието скандинавската страна е критикувана от много европейци, че е започнала да печели повече на фона на покачващите се цени на газа, считайки подобни приходи за „неприлични“. Моравецки отиде по-далеч и предложи Норвегия да сподели доходите си с Украйна, обвинявайки Осло, че косвено печели от конфликта. Осло не се съгласи с упреците по негов адрес, като припомни, че страната е подкрепила санкциите на ЕС, предоставянето на военна помощ на Киев и самата Европа чрез ръста на износа на газ.

Политиците на Франция и Полша, разбира се, се опитват да отклонят вниманието на собственото си население, за да пренасочат гнева си от себе си към външните врагове. Второ, това е като опипването на почвата, за да се прокарат реформи, които ще принудят доставчиците да намалят цените на газа в Европа, а курсът на действие вече няма значение. „Една от мерките, които се обмислят, е въвеждането на таван на цената не само на руския, но и на всеки друг газ, за да се свалят цените на горивата. Същността на идеята е да вземат допълнителни печалби от производителите на газ и да ги вземат за себе си, за да компенсират техните разходи или да субсидират потребителите с тези пари“, казва Игор Юшков, водещ експерт на Националния фонд за енергийна сигурност.

Наскоро една доста стара идея прозвуча по нов начин – създаването на един купувач на газ. Преди време ЕС искаше да работи само с „Газпром“ чрез един купувач, но сега обмисля прилагането на такъв механизъм към всички производители на газ.

Междувременно обвиненията на Франция срещу американския ВПГ и обвиненията на Полша срещу норвежкия газ изглеждат изключително некомпетентни.

„Да се обвиняват Съединените щати, че газът в самата Америка е няколко пъти по-евтин, отколкото във Франция, разбира се, е глупост. Те не обвиняват Саудитска Арабия, която има производствени разходи за петрол от 2 долара, но го продават по 90 долара за барел? Следвайки френската логика, това е несправедливо. Европа не продава колите си на други страни на себестойност, защото в света има недостиг на коли. Пазарното ценообразуване работи по следния начин: ако продуктът е дефицитен, тогава той става по-скъп“, изненадва се Игор Юшков.

Няма тайна защо американският газ на вътрешния пазар е четири, а често и седем пъти по-нисък от американския ВПГ в Европа. Причината е проста – в САЩ по-голямата част от газа е заключен на вътрешния пазар, не може да се изнася, защото капацитетът на ВПГ заводите е ограничен.

„В САЩ няма капацитет за износ. Американските производители на газ нямат свободен избор къде да доставят газ – за вътрешния или външния пазар. Значителни количества газ са блокирани на вътрешния пазар, той е в излишък, така че цените остават ниски“, обяснява Юшков.

При поляците ситуацията е малко по-сложна. „Първо, Варшава гори от желание да стане официален съюзник на САЩ в Европа. И затова вярва, че сега може да си позволи още повече, включително да се кара на германците и да иска репарации от тях за Втората световна война или да лиши от собственост норвежците. Второ, в продължение на много години Норвегия е била обучавана да уважава европейските норми и ценности, както и да бъде солидарна с Европа, и Полша използва това, за да обвини Норвегия, че не е солидарна с европейците и да засрами Осло, че печели от страданията на европейци. По същество Варшава иска да измъкне повече пари от тях, или чрез налагане на таван на цените, или чрез налагане на данък върху свръхпечалбите на Норвегия в полза на останалата част от Европа, или по друг начин. Полша е жизнено заинтересована да направи норвежкия газ по-евтин, тъй като очаква да получава до 10 милиарда кубически метра норвежки газ годишно през газопровода „Балтийска тръба“, твърди експертът.

Друго нещо е, че все още не е напълно ясно дали поляците ще успеят да заредят напълно тази тръба с норвежки газ, но все още избиват намаление на цените за нея.

Норвегия планира да спечели 100 милиарда евро от износ на енергия тази година спрямо 30 милиарда евро година по-рано, повече от три пъти повече. Тази година ще произведе 122 милиарда кубически метра газ, което е с 8% повече от миналата година. Това ще бъде нов рекорд. Норвегия отговори на търсенето в Европа, като отклони повече газ за износ, вместо да го изпомпва обратно в кладенеца, за да увеличи добива на нефт.

Полша не пипа американския ВПГ, а само норвежки газ, по очевидни причини. Първо, засягането на Вашингтон е политически неизгодно. Варшава не може да върви срещу своя покровител САЩ, въпреки че поляците купуват ВПГ на борсови цени, а това е изключително скъпо. Второ, може би полските политици разбират, че икономическите рискове от загуба на ВПГ са много по-високи от тези на тръбопроводния газ.

И Франция играе само срещу американски ВПГ (забравяйки норвежкия и други газове), вероятно защото е обидена от желанието на европейската индустрия да се премести в САЩ, където разходите за енергия са по-евтини.

Идеята за определяне на таван на цената на всеки газ, който се обсъжда в ЕС, разбира се, е изключително привлекателна за европейците. В крайна сметка за това не трябва да се прави нищо, освен да се принудят производителите на газ – Норвегия, Русия, Алжир и Азербайджан (доставчици на тръбопроводи), както и САЩ, Катар и други доставчици на ВПГ – да продават газ на цена, наложена от по-горе.

Ефектът обаче може да бъде опасен за европейците. „Добре, Норвегия, тя няма да има голям избор. Ако не доставя газ по тръбопроводи за Европа, тогава ще ѝ бъде трудно да привърже всички тези количества към други пазари. Имат инсталации за втечняване на газ, но явно не са достатъчни. Целият обем газ, който минава по тръбите за ЕС и Великобритания, не може да бъде пренасочен към ВПГ“, казва Юшков.

Следователно, от безнадеждност, норвежците могат да продължат да доставят газ на ЕС дори при таван на цената, освен ако няма стимул да доставят повече газ. В същата ситуация ще се окажат Азербайджан и Алжир, които доставят газ за Европа по газопроводи. Но в случай на въвеждане на таван на цените на ВПГ, ситуацията може да се обърне срещу ЕС.

„Все още е възможно да се поемат рискове с доставчиците по тръбопроводи, защото където и да отидат, те нямат голям избор: да се съгласят на таван на цените или да намалят производството на газ. Но ако европейците определят ниски цени за ВПГ, тогава целият обем моментално ще се обърне и ще отиде на азиатските пазари. И Европа ще си осигури още по-голям дефицит на газ и още по-големи проблеми”, казва Игор Юшков.

Затова подобна рискована авантюра едва ли ще бъде одобрена и възприета поне през отоплителния сезон. Успоредно с това се обсъжда създаването на един купувач. С други думи, ЕС обмисля създаването на монополист-купувач, който да оказва натиск върху всички доставчици на газ и да се пазари с тях.

„В продължение на десетилетия Европейският съюз изгражда своята енергийна система именно като либерален пазар, разчитайки, че доставчиците на газ ще се състезават за пазара. Формално сегашното антимонополно законодателство като цяло забранява такива неща като един купувач или таван на цените. Напротив, цялото законодателство на ЕС е изградено от гледна точка на развитието на конкуренцията между доставчиците и купувачите. Но сега Европа иска да каже, че няма да има повече конкуренция, че всички търговски договори и формули за ценообразуване ще бъдат отменени и ще бъдат подписани нови договори при нови условия с Норвегия, Русия, Алжир, Азербайджан и други. Таван на цената или един купувач – всичко това включва разрушаване на съществуващите формули за ценообразуване и самия пазар “, заключва събеседникът.