КОМЕНТАР
Коментар на Петър Волгин: Евроатлантици на всеки километър
Да се държиш като слуга, да превиваш гръбнак, да изпълняваш безпрекословно всеки каприз на актуалните господари – това не са характеристики на определени професии, това е състояние на ума. Именно подобно васално състояние на ума демонстрираха през последните дни редица нови български парламентаристи. Дискусиите около това да бъде или да не бъде канена посланик Митрофанова при откриването на парламента, желанието непременно да бъде помолен президента Зеленски да уважи Народното събрание с видеообръщение показват, че за много от представителите на политически ни елит реалните проблеми на българското общество нямат никакво значение.
Основната им грижа е да се харесат на чуждестранните началници.
Преди 10 ноември 1989 г. нашите чужди началници живееха в Кремъл. Само секунди след като някой от тях кихнеше, подчинените им политици в София тежко се разболяваха. Толкова голямо беше желанието им да проявят солидарност със съветските ръководители. Нямате ли усещането, че живеете в същия филм, че някой ви е качил на машината на времето и директно ви е запратил 50 или 60 години назад? Удивително прилича днешната ни „демократична“ България на онази от времето на „реалния социализъм“, както му казваха тогава. Разликата е само в адреса на чуждите началници. Преди живееха в Москва, днес са в Брюксел и Вашингтон. Обаче отношението на нашите политически дейци към тях е същото – коленопреклонно, васално, без капчица самоуважение. Е, да, подобно поведение бива оправдавано с аргумента, че сме длъжни да проявяваме евроатлантическа солидарност. По абсолютно същия начин говореха и някогашните партийните функционери. Само дето тогава определяха солидарността като „комунистическа“.
По този повод ще кажа и две думи за думите. Правоверните политици и коментатори направиха всичко възможно, за да превърнат стойностното понятие „либерал“ в мръсна дума. Заради нефелното управление на предишния кабинет същото се случи и с хубавата дума „промяна“. Тя също беше омърсена до неузнаваемост. Пред очите ни се случва същото и с прилагателното „евроатлантически“. Сигурно сте обърнали внимание, че най-често го ползват именно нагаждачите. То им служи като щит. Смятат, че е достатъчно да определят дори и най-васалната си постъпка като „евроатлантическа“, за да не смее никой да им възрази.
Доскоро най-големите любители на думата „евроатлантически“ и всичките й производни бяха умнокрасивите от ДБ. От около година обаче сериозна конкуренция по употреба на подобни политически коректни понятия им прави ПП. А нещата добиха абсурдно-гротескови измерения, когато в играта се включи ГЕРБ. При това с цялата си мощ се включи, с 200, както обича да се изразява г-н Борисов. С предложението си при откриването на новия парламент да се изкаже г-н Зеленски, ГЕРБ безпрекословно печелят почетния флаг „Най-всеотдаен евроатлантик“. След подобно предложение другите кандидати и на главата си да застанат, не могат да изместят от първото място партията на Бойко Борисов. Няма как, докато наблюдаваме чутовните усилия на много от партиите ни да докажат своята лоялност към чуждите началници, да не се сетим за едно изречение от разказа на Алеко Константинов „Бай Ганьо и опозиция – ама де, де!“ В него вечният Алеков персонаж остро възразява, че публично са го определили като „опозиция“. И завършва своето желание да служи на управляващите, които и да са те, по следния начин: „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място.“
Преди 1989 г. наричаха България „най-верният сателит на Съветския съюз“. В други социалистически държави имаше открити протести срещу налаганата от Москва идеология. Граждани и политици се бунтуваха в ГДР, Унгария, Чехословакия, Полша. Даже Румъния си позволи „своеволието“ да не праща войски за смазването на Пражката пролет през 1968 г. Само при нас нямаше никакво желание за съпротива срещу тогавашните чужди началници. И срещу сегашните няма. Поне от страна на най-големите партии. Лидерите им явно напълно споделят принципа, изразен пак от споменатия Алеков герой: „Хич бай ти Ганьо опозиция става ли, бе, момче!“ Да, нека евроатлантическите партии не спират да претворяват в дела тази философия. Само че да бъдат така добри да не пищят на умряло, когато на следващите избори бъдат издухани от партии, за които българският национален интерес стои над чужбинския.
По публикацията работи: Яна Боянова
КОМЕНТАР
Мен не ме е страх. Няма от какво да ме е страх.
Бог ни даде възможността и идеята да създадем BRICS BG, за да отварям очите на хората. И с Георги се справяме добре.
И ще продължаваме да ги отваряме.
Ще казваме истината и ще я показваме с ИМЕ, ФАМИЛИЯ и БУЛСТАТ ако се наложи.
Защото страхът е този, който за 30 години стопи една нация с 3 000 000 души и превърна желанието на хората да имат деца в по-скъпо удоволствие от това да си купят новата S-класа.
Ако си мислите, че плоският данък и 300 евро майчински ще решат демографския проблем на една държава, или че това ще направи членството ѝ в НАТО или ЕС, живеете в много дълбока заблуда. Не Вие – а те.

Но затова ние сме тук.
Затова нас не ни е страх.
Затова ще продължаваме да растем, да се развиваме и да ставаме все по-големи.
Защото хората имат нужда да знаят истината, да виждат решенията на проблемите и да получават така необходимата им подкрепа.
Ние не искаме да ставаме политици. Не искаме да ставаме министри. За депутати да не говорим.
Но можем да говорим. Можем да назоваваме проблемите. Можем да разпространяваме решенията. И можем да направим така, че гласът ни да се чува далеч извън пределите на България.
Не в Брюксел — този кошер на оси далеч не ни вълнува.
Но Изтокът и Глобалният юг, като основна движеща социална и икономическа сила, могат да ни чуят.
И могат да ни подскажат как да запазим живота, бъдещето и надеждата на децата си.
Историята е лична, последиците и решенията са за всички нас.
Поздрави,
Павел
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
„ЕМИГРАНТ“, „ГАСТАРБАЙТЕР“, „ПРЕДАТЕЛ“, „ЕНИЧАР“… АБЕ, ХОРА, ДОБРЕ ЛИ СТЕ? 😂
Последните дни Facebook ми подари цял речник. Разбрах, че понеже живея във Великобритания, вече съм „гастарбайтерка“. Че съм „само етническа българка“. Че трябва да си „стоя там“. Че не бива да се „меся“ в България.
Чакай малко. Кога точно с преместването ми в друга държава предадох и българското си гражданство? На гишето на British Airways ли? Защото явно съм пропуснала процедурата.
Англичанинът отива да живее в Испания и казва: „Преместих се.“ Американецът отива в Италия – преместил се. Швед в Австралия – също.
Само българинът като смени държавата, все едно е извършил държавна измяна. Веднага се намира някой да го произведе в „емигрант“, после в „гастарбайтер“, после в „предател“, а ако много се е ядосал – направо в „еничар“. 😂
Абе, хора, човекът си е събрал куфара и е отишъл да живее другаде. Не е продал Шипка. Не е натъпкал Рилския манастир в куфара. Не е откраднал Мадарския конник или Панагюрското златно съкровище…тогава ,сигурно и дума няма да обелите,нали??

Най-много ме разбива „еничар“.
Знаете ли изобщо какво означава тази дума, преди да я хвърлите по някого? Защото между еничарството и самолетен билет билет има известна историческа разлика.
А „гастарбайтер“ вече направо ми е любимото. Особено когато някой непознат го използва като опит да те постави „по-ниско“. Все едно адресът ти определя интелекта, образованието, успеха или стойността ти като човек.
Не, мили хора. Пощенският код не е IQ тест. И, защо „емигрант“ при нас толкова често не звучи като дума, а като диагноза?
„Ааа, тия емигрантите…“ кои „тия“, бе? Хора като вас. Само че живеят на друг адрес. И, тук май трябва да обясня нещо, защото в коментарите непрекъснато смесват две напълно различни по значение думи.
РОДИНА и ДОМ не са едно и също.
Между тях има разлика оттук до Марс, ако изобщо можете да си представите какво означава това.
България е моята РОДИНА.
Там съм родена. Там е детството ми. Там е рода и езикът ми. Там са спомените ми. Там е огромна част от историята ми. Това никой не може да ми го вземе. И, никога няма да поискам да го заменя.Точка.
Но Великобритания е моят ДОМ. Точка.
Домът е мястото, където се събуждаш сутрин. Където работиш. Където плащаш сметките си. Където си построил живота си.
Родината е откъде си тръгнал. Домът е къде живееш.
Понякога са едно и също място. Понякога не са. И, нито едното обезценява другото. Само, че явно това не беше достатъчно.
В коментарите вече стигнахме и до война. 😂 Съвсем сериозно ме попитаха:
„Ако Великобритания нападне България, коя държава ще защитавате?“
АБЕ, ХОРА.
Как стигнахме от „Къде е твоят дом?“ до „В кой окоп ще бъдеш?“ за три коментара, още се чудя.
Аз се преместих да живея във Великобритания. Не съм подписвала договор, че оттук нататък трябва да се подготвям за въображаема война между двете държави и предварително да избирам страна като на футболен мач.
Ние, хората живеещи извън България, ОБИЧАМЕ България. Също така обичаме живота си във Великобритания, Турция,Гърция,Дания,Германия и т.н.. НИЕ СМЕ българи и едновременно с това сме щастливи в дома, който сме избрали,където и да е по света. Представяте ли си го? О, шок и ужас. 😂
През 2026 година хората сменят градове, държави и континенти. Учат, работят, създават семейства, започват отначало, връщат се, остават, местят се пак.
Самата история на човечеството е история на движение. Вижте как е създадена България.
Но, през 2026 година господин Иван или госпожа Бонка във Facebook са решили:
„Родил си се в България – ТАМ ЩЕ СТОИШ!“
Защо? Човек не става предател, защото самолетът му е кацнал от другата страна на границата.
Не става еничар, защото си е купил еднопосочен билет. И, не губи правото да бъде българин, защото домът му вече е на друго място. Понякога човек просто се е ПРЕМЕСТИЛ. Глагол. Не диагноза. Не присъда. Не национално предателство.
И понеже ми стана много любопитно след всички тези коментари…
Ако ,утре детето ви получи прекрасна възможност в Лондон, Токио, Шанхай или Сидни и реши да остане там – ще го наречете ли „гастарбайтер“, „предател“ и „еничар“?
Или ще му кажете:
„Никъде няма да ходиш! Стой тук, дръж мама за полата и татко за ръката, че иначе ще предадеш Родината!“ 😂
Ще му обясните ли, че мечтите, кариерата, любовта и животът му трябва задължително да се поберат в радиус от 20 километра около родната къща, за да бъде „истински българин“?
А, ако детето ви замине, успее, създаде прекрасен живот и един ден ви каже:
„Мамо, тате, аз съм щастлив тук.“ ще се гордеете ли с него или ще му кажете:
„Не ме интересува, че си щастлив. Връщай се веднага, че господин Петър от Facebook каза, че си гастарбайтер!“ 😂 или тези думи са запазени само за чуждите деца?
Ако, ви харесват такива разговори – без заобикалки и без задължително да сме на едно мнение – последвайте London With Alexandra.
А ако искате да подкрепите страницата и да виждате нещата, които споделям само с моята малка общност, можете и да се абонирате.
Не обещавам винаги да сме съгласни.
Обещавам да не ни е скучно. 😉
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КОМЕНТАР
Нуждае се от количества, срокове, цени и гаранции.
Именно тук може да проличи разликата между политик, който коментира кризата, и държавник, който подготвя страната си за нея.
И ако не виждате хора във вашият екип, които да Ви помогнат с изготвянето на този план за действие, заедно с много други обикновени хора от народа ще Ви помогнем да го изготвите. Хора като Анастасия Григорова Гешева, Strahil Angelov и много други реални капацитети, които Анастасия Григорова ГешевадиStrahil Angelovонки, но много добре знаят кое, как, къде и защо трябва да се случи в международната геополитическа ситуация. Защото тази криза няма да отмине само с “разголване на рамо” пред Лавров или предизборни лозунги “че петрола е на два дни път от България”. Хората Ви избраха защото видяха прагматизма, увереността и дисциплината. И същите тези хора са тук за да Ви помогнат и няма да искат нищо в замяна освен да се вслушате в техния глас.
Урсулите също ще тръгнат
Нека никой не се заблуждава: ако кризата продължи, европейските столици също ще потърсят Москва.
Може да не го нарекат „възстановяване на отношенията“. Ще измислят по-удобно понятие — „временен енергиен механизъм“, „извънреден канал за доставки“ или „прагматичен диалог в условията на глобална нестабилност“.

Ще обяснят, че обстоятелствата са се променили.
Ще открият онзи прагматизъм, заради който доскоро обвиняваха всеки, дръзнал да произнесе думата „преговори“.
Но преди Урсулите да стигнат до Москва, те ще са изчислили от какво се нуждаят Германия, Франция, Италия и останалите големи икономики. Всеки ще се опита първо да спаси собствените си предприятия, работни места и енергийна система.
Европейската солидарност звучи прекрасно, когато има изобилие. Истинският ѝ тест започва, когато количествата не достигат за всички.
Тогава договорите се подписват не по реда на европейските ценности, а според икономическата тежест и скоростта на преговорите.
България отново рискува да бъде повикана едва след като основните договорки вече са направени.
Затова този път трябва да пристигнем преди тях.
Не за да се съревноваваме с Европа, а за да не позволим българският интерес отново да бъде оставен за последната страница на чуждия договор.
Няма да има втори шанс — не за Радев, а за България
Румен Радев вероятно знае по-добре от мнозина, че понякога правилното решение трябва да бъде взето, преди да е станало популярно.
Днес от него не се очаква идеологически избор между Изтока и Запада. Очаква се да осигури на България възможност да премине през кризата с минимални щети.
Да разговаря с Москва не означава да обърне гръб на Европа. Означава да покаже на Европа, че България вече няма да стои със скръстени ръце, докато решенията за собственото ѝ бъдеще се вземат другаде и може да се превърне в реален енергиен хъб не само на балканите, но е за цяла централна Европа.
Ако този ход успее, никой няма да помни колко декларации са били написани срещу него.
Ако закъснее, последствията няма да останат в политическия му рейтинг. Ще бъдат понесени от държава, която вече изгуби твърде много време, население, производства и стратегически възможности.
Това може да бъде последният момент, в който България все още избира как да посрещне бурята. След него вече само ще реагира на решенията на останалите.
Затова заглавието звучи шеговито, но зад него няма нищо смешно:
Генерале, хващай самолета за Москва, преди да са те изпреварили Урсулите.
Не заради Москва. Не срещу Европа. Заради България.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
