LIFE
Дребни душици! Шушукат, че съм весела вдовица, а не знаят истината!
Здравейте! Пиша това писмо не за да давам обяснения на някого какво върша и как живея.
Правя го само заради паметта на съпруга си Борис. Не искам разни гадняри да го съжаляват, че цял живот се е грижил за мен, а сега си гледам кефа като веселата вдовица.
През 5-те години, откакто съм сама, какво ли не чух за себе си. Първо запяха старата песен: на болната жена мъжът й умря. След това ме заядоха, че не нося траур. После обявиха половината мъже от квартала за мои любовници. Роднини, които бяха непознати, сьщо минаха в тая графа. Дори най-малкият брат на баща ми, с когото разликата ни е 15 г., помислиха за последното ми завоевание. Много се ядосвах, но реших, че е под достойнството ми да отговарям на клюките, а и на никого не дължа обяснения.
Може би дразня околните с това, че нито преди, нито сега обличам черни дрехи. Не се опитвам да съм в крак с модата, но не ходя като тетка пред пенсия. Не излизам от вкъщи без червило и обици. Не се чувствам баба на 57 г., въпреки че имам внуци.
На никого не се оплаквам, че парите не ми стигат.
Не хленча, че ми е тъжно и самотно. С компютър и интернет не скучая.
Слава Богу, имам добри приятели, пред които мога да си изплача болката и знам, че няма да ме разнасят. С някои от колежките работим заедно почти 30 г. и сме повече от сестри, за всичко мога да разчитам на тях – тези мои близки хора знаят истината за всичко, което преживях с Борис и когато останах без него.
С мъжа ми се събрахме с голяма любов и си бяхме обещали дълго да бъдем щастливи заедно. Моето боледуване обаче промени представите ни за щастие. В началото искахме да работим много, да имаме много, да оставим на синовете си много…
Постепенно Борис пое повечето грижи за семейството и когато недоволствах от това, той все повтаряше, че е най-важно да ме има. Казваше, че ако с мен се случи нещо, и за него животът ще свърши. Гледаше ме не като болна, а като скъпоценност, която може да се счупи.
Спестяваше ми всичко, което можеше да бъде спестено. Настояваше да спра да работя, но отказах, защото затворена вкъщи щях да се разболея още повече. А и не можех да допусна цялата тежест на семейството да падне върху него.
На връщане от една командировка Борис получи тежък инфаркт и почина на път за болницата. Затова всички говореха, че на болната от сърце жена мъжът й умря от инфаркт. Нищо не можех да им обясня, а и не исках.
Моята мъка си ми стигаше.
Не се облякох в траур, защото мъжът ми не ме харесваше в черни дрехи и ми беше поръчал дори на погребението му да не слагам такива. Бяхме си обещали, че каквото и да се случи, онзи, който остане след другия, ще продължи да живее така, все едно сме двамата – с близки, с колеги, с приятели. И ще отиде на всички красиви места, на които не сме успели да отидем заедно.
Клюкарите около мен най-много се дразнеха от екскурзиите, на които ходех. И все ми правеха сметка коя колко струва и откъде са ми парите. Не пропускаха да кажат, чо съм изпратила мъжа си и съм си развяла полата.
А истината е съвсем друга – първо, винаги пътувам с автобус. Второ, маршрутите са кратки и евтини. Трето, синовете не ми подаряват за празници дрехи, парфюми или бижута, а разходка до място, на което не съм била. Най-злобната съседка веднъж не се сдържа и ме попита няма ли да се спра вече, с това мое болно сърце, ако нещо ми се случи по път…
Истински й се ядосах и се озъбих, че непогребана няма да остана. Понеже знам колко е завистлива, й казах истината за моите екскурзии – дала съм дума на мъжа си, че даже и него да го няма, сама ще посетя и Венеция, и Виена, и Париж, и навсякъде, където искахме, а не успяхме да отидем.
Като отида при него на небето, да има какво да му разказвам. Комшийката онемя, зяпна и отмина – не разбра и не повярва.
Не съм веселата вдовица, а жена, която почита паметта на мъжа си и изпълнява дадената дума.
Адриана
LIFE
Това беше моят първи голям концерт
Лепа Брена: Българската публика спаси кариерата ми
Най-много ми липсва десетилетието между 1980-а и 1990-а, призна сръбската певица
Лепа Брена застана пред журналиста Мон Дьо осем години след последната им медийна среща, за да сподели откровения си разказ за житейския път от момичето от Бръчко до върховете на балканската сцена.
Голямата звезда се върна към спомените за началото, семейството, съдбовната среща с Баба Ванга и непреходната връзка с българската аудитория.
Изпълнителката подчерта, че Фахрета Яхич и Лепа Брена отдавна съжителстват в пълен баланс между личния свят на обикновената жена и екстровертната природа на артиста.
Музикалната ѝ кариера стартира почти случайно на 21-годишна възраст с групата „Сладки грех“. Първоначално баща ѝ се противопоставя на идеята, опасявайки се, че дъщеря му ще стане кръчмарска певица.
Брена обаче защитава избора си с желанието да помага финансово на семейството си. Тя сподели, че е имала най-добрите родители на света, като майка ѝ е била фантастична шивачка и лично е създавала легендарните ѝ сценични тоалети от платове, купувани от Мюнхен. Интензивните турнета с по два концерта на ден водят до рязко отслабване със 17 килограма, което ражда визията на Брена като кукла Барби, но и провокира абсурдни медийни слухове за премахнати ребра.

Специално място в интервюто заема споменът за посещението при Баба Ванга преди емблематичния концерт на Националния стадион „Васил Левски“ през 1990 година.
По това време певицата сериозно обмисля да прекрати кариерата си, но българската пророчица категорично предсказва, че тя ще пее, докато е жива, и че ще пристигне в София от въздуха. Пророчеството се сбъдва буквално, когато Брена каца с хеликоптер пред огромното море от български почитатели.
Изпълнителката призна, че именно любовта и енергията на българската публика са спасили кариерата ѝ и са ѝ дали ракета и космически кораб в момент на колебание.
Певицата разкри, че най-много ѝ липсва десетилетието между 1980 и 1990 година, когато хората са били част от света и са изпитвали истинска радост, енергия и любов, които в съвременното общество изглеждат изгубени.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Край на стерилната кухня. Белият интериор става по-топъл
Белите кухни няма да изчезнат, но онзи стерилен интериор отпреди десетина години вече губи позиции.
Дизайнерите все по-често заменят студеното ярко бяло с кремави и бежови оттенъци, а към тях добавят дърво, камък и по-топли метали. Идеята е кухнята да изглежда уютна и живяна, а не прекалено лъскава и безлична.
По-меко бяло вместо снежно
Студените бели бои вече отстъпват място на по-топли нюанси с лек кремав, бежов или сивкав подтон. Те стоят по-естествено до дървени шкафове, месингови дръжки и каменни плотове.
Важно е цветът да се гледа заедно с пода, плота и мебелите. Едно бяло може да изглежда чудесно до мрамор, но твърде сиво до топло дърво.

Текстурата прави кухнята жива
Най-бързият начин една бяла кухня да изглежда остаряла е всичко в нея да бъде еднакво. Затова дизайнерите добавят дърво, мазилки, естествен камък, релефни плочки, матови повърхности и дори греди.
Малки детайли като интересен аспиратор, ламперия на острова или декоративно осветление също помагат кухнята да изглежда по-индивидуална.
Камъкът вече е по-спокоен
Силно контрастните плотове с огромни шарки постепенно отстъпват. На тяхно място идват мрамор и кварцит с по-фини жилки и по-ненатрапчив рисунък.
Така кухнята остава интересна, но не натоварва окото и по-трудно излиза от мода.
Гърбът на кухнята става акцент
Едно от най-подходящите места за малко характер е кухненският гръб. Там все по-често се използват ръчно изработени плочки, текстуриран
камък или по-интересен десен.
Това позволява белите шкафове да останат класически, без цялата кухня да изглежда скучна.

A private residence in Villanova, PA. For use by Bluebell Kitchens and Michele Plachter Design only.
Photo – copyright Rebecca McAlpin
Металите вече не трябва да са еднакви
Месинг, полиран никел и други по-топли метални покрития могат спокойно да се комбинират. Така интериорът изглежда по-естествен и не толкова нагласен.
Същото важи и за цвета – малък контрастен акцент върху острова, по-тъмен под или дървен шкаф може напълно да промени бялата кухня.
Дървото отново се връща
Естествените дървени шкафове и плотове отново стават все по-желани. Те могат да се комбинират с бяло, без кухнята да изглежда старомодна.
Новата идея е проста – белият цвят остава, но вече не е сам. До него идват топлина, текстура и малко повече характер.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
За пръв път виждам тези лица без да е нужно да въведа код за родителски контрол
Режисьорът на предаването ни показва познати лица.
За пръв път виждам тези лица без да е нужно да въведа код за родителски контрол.
Две красиви попадения, след които всичко свърши!!!
За съжаление допуснаха много леки голове и станаха жертва на изключително груба игра опитните състезателки от отбора на Brazzers.
Човек не може да ги познае, много са облечени! 😀
На тази снимка не само лицата са добре познати
Само за няколко минути успяха да повдигнат духа в съблекалнята и домакините излязоха доста по-освободени за втората част
-
ИСТОРИЯ4 years agoВълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years agoЛора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ6 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years agoКак създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
