Шопингът в Одрин стана „масов спорт” за българите поне преди 7-8 години. Причината е ясна – евтината лира и значително по-ниските цени в 180-хилядния турски град, отколкото у нас.

Нашенци прескачаха границата с ясното съзнание, че могат да чакат на КПП-то с часове, да не купят точно това, за което са отишли, защото не могат да се ориентират по турските етикети, или митничарите да конфискуват някоя пазарска торба, защото има забрана за внос у нас.

Първите години беше приключение за шопинг маниаците, после се изучиха и „грешките на начинаещия” се стопиха до минимум.

Туроператорите пък започнаха да организират турове за пазаруване и така автобусът тръгваше от България 16 тона, примерно, а се връщаше с доста отгоре. Опашките по границите обаче отказаха доста нашенци от международния шопинг и така „Одрин дойде в Пловдив”.

Новите играчи

Нов бизнес се роди покрай модерното напоследък понятие „скъсяване на доставките”. Първо в по-малките населени места отвориха складове с турска стока – предимно прахове за пране, почистващи препарати, памперси, подправки, маслини и специфични турски храни.

Те отговаряха съвсем точно на определението „склад” – голямо помещение, без кой знае каква подредба по рафтовете, което продава и на едро, и на дребно.

В последната година обаче кипри магазинчета се нароиха из цял Пловдив. И напук на очакванията, че конкуренцията може да убие всеки бизнес, магазините с турски стоки спокойно и безметежно си съществуват през стотина-двеста метра един от друг.

Така е в „Кючук Париж“, около комплекса „Оазис”, така е на бул. „Христо Ботев”, в район „Тракия“ и на още много места. Зевзеците вече заговориха за Кючук Одрин под тепетата, по аналогия с „Кючук Париж“, което, преведено от турски, ще рече „Малкия Париж“.

Ниските цени

„Откакто отвориха турски магазин на една крачка от дома ми, сирене и кашкавал купувам само оттам“, разказва Георги Бобев от „Тракия”. Той е пенсионер и заради скромните си доходи посвещава част от деня си на обикаляне по хипермаркети, следене на промоционални брошури и сравняване на цени на основни хранителни стоки.

В „Малкият Одрин”, отворен миналата година, килограм сирене от турската марка „Сюташ” например излиза 16.60 лева. Пакетирано е обаче по половинка и цената съответно е 8.30 лева. За сравнение – в голям пловдивски хипермаркет кравето сирене е между 20 и 23.75 лева за кило.

Разликата в цената е над 4 лева за килограм – сума, която за повечето от българите звучи убедително да напазаруват от турската марка краве сирене.

Нещо повече, скъпият продукт от 23.75 лева за няколко дни беше на промоция в хипермаркета и килограмът излизаше 19 лева, като дори и при това положение победител по евтиния бе турското сирене.

Редно е да се отбележи, че правим простите потребителски сметки, без да отделяме внимание на качеството и съдържанието по етикет на сирената в двата магазина.

Магазин “Мигрос” в Одрин е любим на нашенци, защото има промоции и карти за отстъпки

Факт е, че турските магазини се радват на огромна и вярна клиентела именно заради цените. Турският кашкавал върви около 22.50 лева за кило, докато в хипермаркета БГ марки се продават между 19 и 30 лева за килограм.

Ясно е, че с ускоряването на инфлацията хората все повече ще гледат етикетите с цената, отколкото каква е и откъде идва стоката. И преди голямото поскъпване на живота майките отглеждаха децата си целенасочено с турски марки памперси, които също са чувствително по-евтини, а по качество не отстъпват на западните марки.

Мокрите кърпички, които покрай всяко бебе вървят в огромни количества, са с разлика от около левче на опаковка между турски и български производител.

Сладко от дюли в бурканче от 380 г в търговски обект със звучното име „Берекет маркет” струва 3.50 лева, люти чушлета – 4 лева, а килограм маслини пък са 9 лева, видя репортерът.

От години се носят легенди за турските прахове за пране и перилните препарати. В магазин на бул. „България” например „Первол” е 9.99 лева, а бебешки омекотители от турска марка са 9 лева.
Рискът на евтинията

Мухсин Йоте, който държи склад за турски стоки в село Труд, обаче предупреждава – много ниските цени понякога са знак, че стоката е минала незаконно турско-българската граница.

Той припомня, че при внос от съседната страна се дължи мито и ДДС. Това за клиента няма никакво значение, освен ако няма много будна гражданска съвест, рискът обаче е другаде – в качеството. Ако храните не са минали контрола на Агенцията по безопасност на храните, те може и да са опасни за консумация.

Голяма част от турските стоки обаче наистина идват на по-поносими цени от българските, дори и с платени данъци и мита, посочва търговецът.

Заради странната икономическа ситуация, в която се намира съседната държава, и чудовищната инфлация от над 80% на годишна база, цена с цена не си приличат при всяка доставка, подчертава Йоте. Президентът Реджеб Ердоган продължава да отказва да вдигне основната лихва и така да укроти инфлационните процеси в държавата си. По тази „рецепта” работят вече големите европейски икономики.

По модела на авиокомпаниите

Туроператорите таксуват и допълнителния багаж с 30 лева

Заради лудешкото поскъпване на горивата, автобусните екскурзии до комшийската страна поскъпнаха още лятото. Сега курсът Пловдив – Одрин и обратно е между 35 и 45 лева с лицензиран туроператор. Припомняме, че преди пандемията турът излизаше около 20 лева.

Сега се предлагат още пътувания с една нощувка, за да може шопингът да не е презглава. Цената е малко над 100 лева. А понякога в тази цена може да влезе и закуска в хотела. Има обаче и не толкова явни такси, които оскъпяват пътуването.

Така например повечето туроператори таксуват допълнителния багаж – втори багаж до 20 кг има „билет” и той е 30 лева. Това още повече оскъпява пътя. Предимството на това пътуване обаче е, че туроператорът знае евтините складове и магазини и води туристите именно там, без те да се лутат из пазари и дюкянчета.

На границата с Турция се чака с часове

Шопинг туровете до Одрин „се отпушиха” през август тази година след пандемичните трудности. Оттогава пътуваме само с лична карта и без каквито и да е ​ковид ограничения.

Според съветите на периодично пътуващите – сутрин преди 9 часа на границата има струпване на автобуси, а идеалният вариант за преминаване с личен автомобил е между 9 и 11 часа, за да остане достатъчно време за пазаруване.

Но въпреки всички сметки и предварителни разчети, опашки на граничните пунктове има и те никак не са малки.

Ето защо нишата на турските магазини в Пловдив е голяма, а бизнес моделът им -успешен. Цените в тях са малко по-високи от тези в Одрин и доста по-ниски от тези в българските магазини. А калкулирайки времето и разходите за пътуването, изглеждат съвсем съпоставими, твърдят хората, пробвали и двата варианта.

Има стоки, чи​ето качество дори е по-добро, разказват познавачи. В тази категория са праховете за пране и памперсите.

Има и такива стоки, които не могат да се намерят по БГ магазините, защото са специфичен, одрински продукт. Тук попадат корите за баница, сладостите и много други. Едно обаче стана категорично ясно – плодовете и зеленчуците са им по-евтини.

Кило домати и в момента е максимум 3.50 лева, а лятото падаше и до 2 лева, разказва дама, която прескача до съседната страна всеки уикенд.

Последно купила килограм масло за 12 лева, което счита за безспорен удар. В Пловдив родно масло от утвърдена марка се продава за малко под 5 лева за 125 г. Немското пък е 4.70 лева за четвъртинка, при това на промоция.

Купуваме кухни и спални от съседите, без да минаваме границата

Дори и по време на пандемията, когато границите бяха затворени, алъш-веришът с комшийската страна не спря. Тръгна просто по нов модел – от разстояние. Нароиха се много специализирани фирми, които работеха като „склад за събиране на поръчки”.

Турските магазини изпращаха там поръчките, тъй като малко от тях правят доставки в чужбина, а посредниците събират пратките и организират транспорта им до България.

Заради евтината турска лира и сега се действа така ​- предприемчиви търговци пазаруват от името на българския клиент, а той самият в повечето случаи си е избрал стоката по картинка. Масово това се практикува за мебели и обзавеждане, пердета, завеси, текстил.

Така например по тази формула пловдивчанин се сдоби с маса 100/200 см, изработена от кестен, за 1000 лева и шест меки и удобни стол​а за по 125 лева. Портманто с няколко шкафчета и огледало, заедно с доставката до България, е около 700 лева. Спалните с турски дизайн и кухненското обзавеждане също са много поръчвани.

Напоследък големите турски строителни и мебелни магазини дори назначиха представители за България – българи, които обикалят по адресите на потенциалните клиенти, показват мостри и макети, взимат мерки и организират монтажа на място.

С включена доставка някои стоки излизат по на сметка, отколкото закупени оттук. Има обаче един неприятен момент ​- чакането. По думите на препатили, има много коректни турски производители и търговци, но и точно обратното.

Схемата „адрес за покупки” всъщност не е нова. Когато след Брекзит се сложи край на евтиното пазаруване от Англия, се родиха тези посредници.

Има и друг начин да се пазаруват евтини турски стоки, без да се минава българо-турската граница. И това е откритият пазар в Димитровград – най-големият в България. Просъществувало от дес​етилетия, тържището се рекламира и с турски стоки на много прилични цени и фирми, които са директни вносители на текстил от Турция.

Местните разказват, че има много евтини дрешки, почти като цените на одринските магазини. Лошото е, че пазарът отваря рано сутрин и приключва в ранния следобед, а търговците там разчитат да договорят стоката си на едро, а не с единични покупки. Има също и пакетирани храни и напитки, също внос от Турция.

В Турция капки за нос струват 6 лева, у нас – 20 лв.
Контрабандата на лекарства е хит

Зачестяват опитите за нелегален внос на лекарства от Турция. Причината е в пъти по-ниската им цена в южната ни съседка. Капки за нос например, които в България струват над 20 лева, в южната ни съседка са 6 лева.

„Само за последните 3 месеца на „Капитан Андреево” са засечени 18 опита за нелегално пренасяне на различни видове лекарства. По-голяма част са анаболни стероиди и хранителни добавки”, обясни Диана Маркова от Агенция „Митници” пред Нова тв.

Има обаче нелегален внос и на лекарства за настинка, кръвно налягане и др.

„Задържат се и лекарства с вещества, използвани за производство на синтетични наркотици, които съдържат психотропни и упойващи вещества. Третият тип са лекарства за лечение на различни видове заболявания”, обясни още Маркова.

На 20 октомври в транзитен автобус са намерени 5 кашона с много различни лекарства.

Диана Маркова обясни, че когато се преминава границата, човек може да носи лекарства за лична употреба за не много дълъг период от време, а не в търговски количества. За някои от тях се изисква дори и представянето на актуална рецептата от лекар.

Одрин е детрониран

Преориентирахме се към Люлебургаз и румънския град Бекет

Одрин губи популярност напоследък сред нашенци

В годините назад Одрин много бързо стана любим на българите по ред обективни причини, но и заради това, че търговците се отнасяха с нас като към богове. Градът със 180 000 жители много разчита на алъш-вериша с България.

По време на пандемията турските търговци така се бяха отчаяли, че бяха готови да покриват частично цените на ​ковид тестовете. Понаучиха български, хванаха наши изселници да им напишат рекламни табелки на български език, за да са по-разбираеми от гостите, черпеха ги на място. Разбира се, и отстъпки правеха.

В последно време обаче цените на стоките съвсем не са по вкуса на нашенци. Те смятат, че заради огромния интерес по време на пазарите цените се вдигат спекулативно. И храни, и дрехи, и домашни потреби поскъпват и българските туристи се преориентираха към други градове – Чорлу, Къркларели и Люлебургаз.

Те са по-далеч от българската граница, но пък предлагат много възможности за пазаруване. Наричат Чорлу например Града на текстила, но освен фабриките, в 270-хилядното населено място има много магазини и аутлети за изгодно пазаруване.
Пазарите в Румъния много наподобяват нашите

Да пълнят хладилника си в Турция обаче, се ориентират предимно хората от Южна България, защото иначе транспортните разходи идват високи. За северняците вариантът за евтино пазаруване са малки градчета в Румъния.

Пазарът в Бекет например не се различава много от откритите пазари в България и има голямо разнообразие на стоки.

В момента там зелето струва жълти стотинки. Местната реколта струва 1.50 леи, има и българско – то е 1 леа. Тоест при цени в Българя от 1 лев и 30 стотинки там същото зеле струва 45 стотинки, а цената на румънското е с 30 стотинки отгоре.

Ниските цени на зелето обаче са продиктувани от сложната пазарна ситуация. „Трябва да го дадем по-евтино, защото се роди много. Свалихме цената, за да можем да го продадем и да вземем пари. Иначе трябва да си го върнем вкъщи”, обясняват търговците в Бекет.