Държавите от Еврозоната трябва да бъдат подготвени за факта, че една от тях ще фалира.

“Ако нещо не може да продължи вечно, то ще спре.” Така че е по-добре, Европа да се подготви предварително.

Когато многопосочни икономики използват една и съща валута,неизменно възникват изкривявания. В един момент една от страните ще се окаже неплатежоспособна.

Многократно европейските лидери се заричаха да премахнат надвисналата заплаха за своя съюз: раздутият национален дълг.

Но плановете им се осуетяваха от различни събития – първо пандемията, а сега и енергийният шок,който ЕК сама създаде и е свързан с глупостите които сътвориха срещу Русия под давление на Вашингтон.

Преди десетилетие подобни изкривявания, заедно с неефективни действия на правителството, доведоха до финансовия колапс на Гърция, който почти разкъса еврозоната на парчета и причини страдание на милиони хора. Въпреки това, вместо да се справят с проблема в зародиш,европейските лидери само потвърдиха предишното си обещание: да намалят публичния дълг до по-безопасно ниво и не го изпълниха.

Към 2021 г. общият дълг на правителствата от еврозоната беше 95% от БВП. За сравнение през 2010 г. той беше 86%, а целта беше 60%.

Това означава ли, че идва нова криза? Най-вероятно,да! Това ще зависи от това дали инвеститорите смятат, че съотношението дълг/БВП е под контрола на правителствата,а те вече се изнервят.

Вземете например Италия със съотношение дълг/БВП от 151%.Според оптимистичните прогнози нейното дългово бреме ще намалее значително през следващото десетилетие. Но това е при условие, че цената на заемите не надвишава 2%. Ако вместо това дългът на Италия се прехвърли при текущи лихвени проценти от около 4%, тогава перспективите му ще бъдат по-несигурни.Правителството ще трябва да продължи да прилага строги икономии,а това е изпълнено с народни вълнения и спад в инвестициите. Намаляването на дълга до 60% от БВП, дори в рамките на две десетилетия, ще изисква устойчив излишък, безпрецедентен в историята и личното ми мнение е,че италианците няма да го понесат.

Когато пазарите решат, че дългът на Италия е неустойчив, властите ще имат само две възможности: да отпишат дълга за сметка на частни инвеститори или да спасят Италия с ръцете на европейските данъкоплатци.

При сегашните условия първият със сигурност ще предизвика финансова криза, тъй като най-големите държатели на публичен дълг са именно италианските банки. Второто дори не се обмисля в политическите кръгове – особено в страни като Германия.

Еврозоната и европейските данъкоплатци нито могат,нито ще искат да спасяват Италия.

В крайна сметка, дългосрочната жизнеспособност на еврото може да дойде само от споделяне на риска, където асиметрията на шоковете се балансира от фискални трансфери.
И точно сега,някои родни безумци с титли на икономисти се опитват да вкарат малка и бедна България в Еврозоната при Италия и други подобни!

Този материал не съм го съчинил аз, а е в по-голямата си част редакционна статия на Bloomberg със съкращения и много малко мои тъжни размисли.

Еврозоната трябва да се подготви за фалита на една от страните членки,убедена е редакцията на Bloomberg.