КУЛТУРА
ТОВА ТРЯБВА ДА ЗНАЯТ МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ!
Целта на тази статия е информативна, не пропагандна – тоест – не хвалим и не охулваме нито личности, нито политики. Гледаме фактите, а не пропагандата.
Ако днес вярваме на написаното в либералните медии, през социализма сме мрели от глад и ДС е разстрелвала хора по улиците. Това е чиста и нескопосана пропаганда, на която за съжаление много от по-младите българи вярват сляпо.
Никой строй не е съвършен. Ние сме хора, а не ангели. И соца не беше съвършен, но в сравнение с днешната демокрация се оказа много по-подходящ за нашето общество.
Ето и фактите – след II световна война България е „разпределена” в съветската сфера на влияние – всички знаят за прословутата “салфетка от Ялта”, а които не знаят – да четат.
За десет години – от 1944 до 1954 капитализмът и частната собственост у нас са напълно унищожени и е наложен т.нар. съветски модел.
Донякъде не съвсем правилно, това време се отъждествява с ръководството на Тодор Живков, при все и той официално да оглавява държавата едва от 1963 год.
Мисля, че историята, когато рано или късно се отърси от днешните пропагандни внушения, ще постави този човек на пиедестал.
Живков може да бъде обвиняван в каквото и да било, но по негово време България беше втора по жизнен стандарт в източна Европа – държава със силна армия (156 000 души, 2300 танка, 700 бойни самолета, 5000 оръдия и минохвъргачки, 52 пускови ракетни установки), с едни от най-мощните разузнавателни служби, с ядрена енергетика, с 530 научни института, държава, изнасяща електроника за Западна Германия и Нидерландия…
Тогава бяхме и сред малкото държави в света, чиито представители бяха летяли в космоса.
По време на това управление Българското население се увеличи от 7 на 9 000 000 души, а между 50-те и 70-те години на ХХ век България се откъсва напред в сравнение с редица държави.
През 1987 г., когато за първи път ООН измерва т.нар. индекс на човешко развитие страната ни е поставена на 27-о място между 130 държави в света, като на първо място е била Япония, на 19-о – САЩ. Това означава, че развитието ни е било във висока степен успешно.
От Балканските страни само Гърция е малко преди нас – на 22-ро място, а от бившите социалистически държави само ГДР (21-во място) и Чехословакия (25-о място). Югославия е на 31-во място, Унгария – на 30-то, Полша е на 33-о, Румъния на 41-во.
По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България се изкачва на 25-то място в света. За сравнение днес сме се сринали до 78-мо място.
През периода 1954-1988 де факто беше построена почти цялата шосейна мрежа, която използваме и в момента, държавата беше напълно електрифицирана и водоснабдена. Същото се отнася и за жилищното строителство- и днес 70 % от българите живеят в жилища, строени по онова време.
Индустрията ни стана водеща. Развиваха се такива иновативни за времето си отрасли като електроника, електротехника, производствво на оборудване за ядрени електроцентрали, камиони, автобуси. България беше сред трите най-големи производители на електро и мотокари и сред първите в развитието на химическата индустрия. Бяха положени основите на силния ни туризъм, от който и днес се осигурява значителна част от БВП. Енергетиката ни беше една от най-силните в Европа.
Напълно беше изкоренена неграмотността. Процентът на българите със средно и висше образование нарастна над 10 пъти. Висшето ни образование беше на много високо ниво.
Културата, изкуството и спорта също достигнаха непознати висини. Пример – през периода 1954 – 1988 са произведени около 700 игрални филма, някои от които са на световно ниво.
Изобщо не можем да правим аналогии с нашето съвремие. В последните години се произвеждат по 10-ина филма годишно, като повечето са буквално трудногледаеми.
Същата разлика е в музиката – направо е тъжно да сравняваме времената на Емил Димитров, Лили Иванова, Диана Експрес, с днешните времена на Аазис, Глория или Фики.
За спорта разликите са още по-големи. Докато навремето нямаше олимпиада от която нашите отбори да се върнат без златни медали, то днес се радваме на бронз в спортове като женска борба или вдигане на тежести от жени.
В националната ни литература блестяха имена като Емилиан Станев, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Дамян Дамянов…
Всичко това не може да се отрече. В същото време, колкото и да се увеличи в пъти брутния продукт, той се разпределяше изцяло от държавата. Доходите на хората се поддържаха на сравнително невисоко ниво, което, от една страна не беше добре, но от друга създаваше едно усещане за равенство. Самата същност на социалистическото управление беше насочена към силната държава и хомогенното общество, а не към личността и индивидуалния успех както днес ни е наложила глобалистката матрица.
За 33 години след падането на комунизма, населението спадна от 9 000 000 на около 6 000 000 души. Според споменатия по-горе Индекс на човешкото развитие към 2021 год. страната ни вече е на 68 място. Ужасният срив е очевиден, като пред нас вече са такива държави като Турция, Сърбия, Румъния Грузия, Барбадос, Казахстан…
Това са накратко фактите. А ето и изводите:
Българската народопсихология е основана на силния индивид. Той е формиран 25 поколения по време на турското робство, когато всеки е бил принуден да оцелява поединично. Затова ние и днес трудно създаваме колективи и затова трудно можем да постигнем колективен успех.
Днес е видно, че поставени в неолибералната схема нашите бизнесмени се забравят в алчността и егоизма си, корупцията и безнаказаността се ширят. Изпаднахме до невъобразими нива на социално неравенство, коефициентът на Джини, определящ този показател, у нас е най-лош в Европа и повече наподобява Африка или Азия.
Затова е и нужна силната държава и нова национална идеология. Не е задължително тя да е социализъм. Има и други подобни обществени устройства.
Иван Спирдонов
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сенките на Държавна сигурност II: Невидимият играч на прехода
Когато България навлезе в 90-те години, обществото беше изпълнено с надежда. След падането на режима мнозина очакваха демокрацията да донесе свобода, справедливост и нови възможности. Но зад фасадата на промяната остана един стар призрак – Държавна сигурност. Макар формално закрита през 1990 г., тя продължи да диктува правилата чрез своите хора, връзки и методи.
Унищожаването на десетки хиляди досиета в началото на прехода беше като изтриване на паметта на обществото. Никой вече не можеше да проследи кой е бил агент, кой е доносничил, кой е дърпал конците. Така старите кадри спокойно се прехвърлиха в новите служби, в политиката, в бизнеса. Демокрацията се оказа фасада – избори имаше, партии имаше, но зад кулисите старите мрежи продължаваха да управляват.
Политическата сцена през 90-те беше белязана от хора, които имаха минало в ДС. Те не само заемаха ключови постове в новите институции, но и създаваха нови партии, които уж носеха демократични ценности. В действителност обаче тези партии често бяха контролирани от старите мрежи. Липсата на лустрация – системна проверка и отстраняване на кадри – позволи на бивши агенти да останат в управлението. Това забави демократичния процес и подкопа доверието в институциите.

В икономиката картината беше още по-брутална. Контрабандата, „скритият транзит“ и нелегалните схеми по време на ембаргото срещу Югославия превърнаха бившите структури на ДС в нови икономически елити. Приватизацията – уж шанс за модернизация – се оказа златна мина за хората с достъп до информация и връзки. Така се родиха олигарси, които концентрираха богатство и власт, докато обикновеният човек броеше стотинките за хляб.
През 90-те години България беше разтърсена от скандали, които показваха колко дълбоко ДС е вплетена в новата икономика. От контрабандата на горива и цигари до съмнителни приватизационни сделки – навсякъде се виждаше почеркът на старите служби. Те имаха информация, връзки и умения да действат в сивата зона между законното и незаконното. И го използваха безмилостно.
Последиците бяха тежки. Корупцията се превърна в норма. Новите икономически елити, родени от структурите на ДС, започнаха да диктуват политиката. Парите и властта се концентрираха в ръцете на малцина, докато обществото тънеше в криза. Демократизацията беше забавена, институциите – отслабени, а доверието в държавата – разрушено.
ДС остана невидим играч, който пренасочва ресурси, оформя нови елити и подкопава доверието в държавата. Преходът, който трябваше да донесе свобода и справедливост, се оказа белязан от сенките на миналото.
И до днес влиянието на ДС се усеща. Много от олигархичните кръгове, които се родиха през 90-те, продължават да имат власт и влияние. Те са продукт на един преход, който никога не беше напълно честен. Преход, в който старите структури намериха нови начини да оцелеят и да процъфтяват.
Историята на ДС през 90-те е история на пропуснати възможности. България можеше да тръгне по пътя на истинска демокрация и справедливост. Вместо това старите мрежи успяха да се адаптират и да запазят властта си. И това остави дълбок отпечатък върху съвременната история на страната.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
КУЛТУРА
Сянката на Държавна сигурност над българския преход
Когато се говори за провала на българския преход през 90-те години, най-често се посочват икономическата криза, политическата нестабилност, хиперинфлацията и разграбването на държавната собственост. По-рядко се задава въпросът кой разполагаше с необходимите ресурси, информация, международни контакти и организационен капацитет, за да се възползва от хаоса. За много изследователи, журналисти и участници в събитията отговорът води към бившите структури на Държавна сигурност.
Формално ДС беше разформирована през 1990 г. На практика обаче голяма част от нейните кадри, агентурни мрежи и неформални връзки оцеляха и се адаптираха към новите условия. Вместо да бъдат подложени на мащабна лустрация, както в някои други държави от Източна Европа, бивши служители и сътрудници на службите запазиха позиции в държавната администрация, икономиката и зараждащия се частен сектор. Според редица анализи именно тези мрежи са играли съществена роля в преразпределението на икономическата власт през първото десетилетие на прехода.
Особено показателен е процесът на приватизация. Докато голяма част от обществото наблюдаваше как държавните предприятия губят стойност или фалират, определени кръгове разполагаха с информация, контакти и достъп до финансови ресурси, които им позволиха да придобият значителни активи при изключително изгодни условия. В общественото съзнание именно тогава се формира убеждението, че преходът не създава свободен пазар, а нова олигархия, изградена върху старите мрежи на властта.

В политиката влиянието се проявяваше по различен начин. След 1989 г. партиите формално се конкурираха помежду си, но зад кулисите често се говореше за общи зависимости, икономически групировки и неформални центрове на влияние. Според критиците на прехода част от тези структури произлизат именно от средите на бившата ДС и използват натрупания през десетилетията ресурс, за да влияят върху ключови политически решения независимо от това коя партия е на власт.
Не по-малко важна е ролята на службите във външнотърговските операции на комунистическия режим. Още преди 1989 г. определени структури на ДС участват в дейности извън традиционното разузнаване, включително международни икономически операции и контрабандни канали. След рухването на режима част от тези контакти и механизми не изчезват, а се превръщат в основа за нови икономически мрежи в условията на слаб контрол и институционален вакуум.
Това не означава, че всяко икономическо или политическо развитие през 90-те години може да бъде обяснено единствено чрез Държавна сигурност. Преходът беше резултат от множество фактори – международна среда, грешки на правителствата, липса на опит с пазарната икономика и дълбоки структурни проблеми. Но би било трудно да се разбере историята на този период без анализ на ролята на старите служби и техните наследници.
Три десетилетия по-късно въпросът остава актуален. Причината е проста: когато едно общество не успее да прекъсне връзката между старите мрежи на власт и новите демократични институции, миналото продължава да определя настоящето. Именно затова дебатът за Държавна сигурност не е спор за историята, а спор за характера на българската демокрация и за произхода на значителна част от политическия и икономическия елит на прехода.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
LIFE
Домашна баница със сирене и кисело мляко
Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.
Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)
Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.
Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.
Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.
Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.
-
ИСТОРИЯ3 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
