БЛОГ

Триединство на движещите сили

Published

4 years ago

November 30, 2022

Author

Тайната на съзидателния живот е в правилната дозировка между трите основни движещи енергии, които непрестанно се проявят в живота ни под различна форма и с различна сила. Важно е да опознаем тези енергиии, да ги балансираме, да осъзнаем въздействието им върху другите хора и върху света около нас, и да ги използваме умно, когато ни потрябват. Кои са тези архетипни енергии?

Според един от авторитетите в коучинга – доктор Стивън Гилиган (при когото лично съм се обучавала), основните архетипни енергии са нежност, ярост и игривост.

Нежността (tenderness) – онази съзидателна нежност, която носим в нас независимо от пола и възрастта.

Тогава, когато подхождаме със спокойствие, внимание и деликатност към друг човек или живо същество. Когато не се стремим да наказваме, обиждаме или воюваме, а обратното – искаме да поощрим, да помогнем, да допринесем, да зарадваме, да съзидаем.

Нежността е необходима не само в чистата и форма, но и в правилната доза. Защото прекалено много нежност води до слабост, смирение и покорство, а липсата на нежност води до грубост, агресия и жестокост.

Втората архетипна енергия е тази на яростта (fierceness).

Има я у всеки от нас и играе важна роля в живота ни. Тази енергия ни помага да се запазим като личности, да се защитаваме, да поставяме граници, да отстояваме позицията си, да се борим и да побеждаваме. И отново дозата е важна. Защото прекалено много ярост води до жестокост и насилие, а липсата и – до слабост, безхарактерност и раболепие.

Аз лично мисля, че трябва да си пестим тази енергия за моментите, в които наистина ще ни потрябва да сме силни, а не да я “изплюваме” върху другите за щяло и нещяло.

Третата основна архетипна енергия е тази на игривостта и забавлението (playfulness).

Защо е основна? Защото това е енергията на креативността, на творчеството, на детското любопитство. И пак – много е важна дозировката. Прекалено много игривост води до несериозно и лековато отношение към света, а липсата на игривост – до скованост в мисленето, склонност към критикарстване, гневливост и мрачност. Аз лично редовно използвам силата на тази архетипна енергия по време на генеративните коучинг сесии с клиентите ми. Забавлениято им помага да намират нови, нестандартни решения на съществуващите проблеми или предизвикателства, да се преборят със страховете си, да се справят със последствията от трудностите в живота и да постигат осъзнат просперитет.

Искам да подчертая, че това в никакъв случай не означава, че не разсъждаваме рационално или че изкривяваме фактите. Напротив. Просто не пропускаме да се усмихваме и да се посмеем, включително и над себе си.

И така вървим напред.

Мануела Драганова – https://manueladraganova.com/

Автор на романа „Ana’s Way“, който излиза в САЩ през 2018 година под редакцията на Даниел Бъргес, работил със Стивън Кинг и помогнал на мнозина писатели да стигнат до челни позиции в класацията на New York Times. Книгата попада на страниците на Publisher’s Weekly и привлича вниманието на The US Review of Books и Pacific Book Review, които удостояват „Ana’s Way“ със звезда за „книга с особени заслуги“.

Книгата вече излезе и на български език под името „Ана”, с логото на издателство „Сиела”, и бързо набира почитатели. Специално за българската публика Мануела дописва и разширява сюжета на „Ana’s Way“. В епизод 9 на „Книжният подкаст“ тя самата разказа повече за книгата.

Executive Coaching and Corporate Training

Generative Coach/Професионален член на Международната асоциация за генеративна промяна

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending блог

Up Next

Чакаше се само за лади и Москвичи

Don't Miss

НАТРАПЕНА ТЕМА, КОГА ЖИВЯХМЕ ПО-ДОБРЕ: ПРЕДИ “ДЕМОКРАЦИЯТА”, ИЛИ СЛЕД НЕЯ?

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ