БЪЛГАРИЯ
България се хвърля за дузпа пред шенгенската врата
Служебната власт проверява колко мигранти могат да повдигнат нидерландската бариера
Светът в момента е футбол и ето как изглежда финалният ни щурм към Шенгенската зона преди решителното заседание на Съвета на ЕС на 8-9 декември: България се хвърля за дузпа в наказателното поле. Там главният арбитър Нидерландия, подпомагана от позиционираните встрани скептици Австрия и Швеция, трябва да се смили и да ни даде последен шанс пред шенгенската врата.
Вътрешният министър Иван Демерджиев и правосъдният Крум Зарков, които ще участват в инфарктното заседание, разкриха почти едновременно каква е заключителната тактика, избрана от държавата. “Положихме изключителни усилия да залавяме мигрантите, които по някакъв начин са успели да преодолеят защитата на границата. Спираме такива на територията на страната и, за съжаление, наши служители плащат с живота си за това. Вярваме, че тези усилия на България ще бъдат видени от държавите членки и ще бъдат оценени по достойнство, когато се повдигне въпросът за присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенгенското пространство”, каза на 28 ноември служебният министър Демерджиев.
Рано сутринта на другия ден служебният министър Крум Зарков заяви в ефира на БНТ: “Имаме последно препятствие – позицията на Нидерландия. Вярвам, че Нидерландия ще застане на правилната позиция, защото няма практически аргументи да се противопостави. Предприехме един фронтален и честен подход, поставяйки всичко на масата и показвайки какво се прави. Всички инциденти на границата, включително и трагични, трябва да са сигнал за европейските ни партньори, включително и за Нидерландия, че България дава жертви за тяхната сигурност и че влизането в Шенген подобрява сигурността, а не обратното”.
Казано на шенгенски език, българското послание звучи така:
Ние мрем за вас, а вие не ни щете!
Всяка европейска съвест би трябвало да се разбунтува срещу такова нечовешко отношение. Завоят от рационални към емоционални аргументи е показател, че държавата е изчерпала желанието си да се промени и разчита другите да се променят, за да я погледнат с нови очи. Проблемите с българската кандидатура не са от последния месец, откакто наблюдаваме демонстрация на самоотвержено полицейско усърдие за спиране на незаконната миграция. От 2011 г. България формално покрива техническите шенгенски критерии за членство, но е нежелана, защото има държави, които не ѝ се доверяват до такава степен, че да си отворят вратите за достъп без гранични проверки. Принципът в Шенген е “Един за всички, всички за един”, т.е. достатъчно е само една държава да изпитва недоверие, за да се затворят всички за страната кандидатка. Няма значение колко европейски институции са на друго мнение. Нито Европейската комисия, нито Европейският парламент носи отговорност за опазването на националните граници, което е задача на всяка отделна държава според собствената ѝ преценка за външен риск. Дори между държавите в Шенгенската зона има възможност за дерогация от общото споразумение (временно връщане на граничния контрол), както стана през 2015 г. заради внезапния наплив на бежанци и незаконни мигранти, а после и заради санитарните мерки срещу пандемията от ковид.
България има проблем с Нидерландия не заради засилен в последно време мигрантски натиск, т.е. заради временен външен фактор, а заради дълготраен вътрешен проблем, за който властите избягват да говорят. Това е
липсата на върховенство на закона
Когато в държава с ширеща се корупция на високо равнище има недосегаемост на висшите корумпирани лица, както личи от докладите на Европейската комисия за отсъствието на “резултати”, т.е. на осъдени, няма как да се разчита, че контролната ѝ система ще пресича надеждно международната престъпност, която използва нейната територия. Трафикът на мигранти е само детайл от общата картина, но и той е показателен. Много съмнително е, че мигрантите са се активизирали напоследък, за да помогнат на България да придобие мъченически образ в навечерието на решителното заседание за шенгенската ѝ кандидатура. За разлика от други години сега няма съобщения за струпване на големи групи бежанци в турските гранични зони, което би било предпоставка за увеличен мигрантски натиск.
Когато откъм Турция е относително спокойно, а откъм българската страна на границата ври и кипи, може да се направи само един извод: обичайният мигрантски трафик среща необичайна българска реакция, за да му се придаде по-голяма видимост пред Европа. Само че хаотичните действия и липсата на подготовка (защото трафикът по-рано е бил пропускан безпрепятствено) са причина за драматични последици. Щом трафикантите карат мигранти с автобуси, значи са очаквали, че няма да направят впечатление никому. Техният проблем е, че не са следили актуалната информация и са се оказали на пътя в неподходящо време. Изненадата ги принуждава да се впускат в панически бягства и да правят зрелищни катастрофи, докато в други времена вероятно са спазвали всички пътни знаци.
В последен опит да си поиска дузпа,
за да отбележи лесен гол в шенгенската врата, България изпрати в Нидерландия двама министри – вътрешния Иван Демерджиев и външния Николай Милков. Преди заминаването им на 28 ноември медиите бяха шумно информирани за тяхната мисия. След това настана тишина. Там ли останаха нашите министри, върнаха ли се? Нищо не се чу. Ако имаше положително развитие, сигурно щяха да се обадят на висок глас още оттам. Мълчанието им обаче също говори много.
Не е изключено нидерландците да са им пуснали видеозапис – нещо като политически VAR, – от който да е видно, че България си е все същата, каквато бе и през 2011 г. За разлика от нея Румъния, която също е кандидатка за Шенген, се е променила много. В последния доклад на ЕК за наблюдението над Румъния по Механизма за сътрудничество и проверка, публикуван(link is external) на 22 ноември, са изброени някои числа, които са непостижими за родната действителност. През последната година Националното управление за борба с корупцията (DNA) е предало на съд 451 случая на корупция по високите етажи на властта, отнасящи се до общо 1067 обвиняеми. Те включват действащи или бивши министри, депутати, сенатори или лица, заемащи висши политически или обществени длъжности в местната администрация. През същия период съдилищата са взели решения за окончателното осъждане на 564 подсъдими по дела, заведени от DNA, и са постановили конфискация на имущество за 24 милиона евро. След окончателните съдебни решения държавните органи са получили право да възстановят над 43 млн. евро щети по дела, заведени от DNA.
Нищо чудно България да бъде наказана за симулация, а дузпата да я бият румънците.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БЪЛГАРИЯ
Радев изплаши Тръмп с ултиматума за визите
“Самолети си взимам но визи на Българи не давам.”
Радев даде ултиматум на американците, “или американски визи или си махнете самолетити”, Тръмп се уплаши и си взе самолетите.
Четири от американските военни самолети напуснаха летището в София.
Четири от самолетите-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker ВВС на САЩ напуснаха летище „Васил Левски“ в София. Това показва информация в платформата за проследяване на полети Flightradar24.

Американските военни самолети имат разрешение да пребивават на летище „Васил Левски“ до 30 юни. Правителството удължи срока, за да могат съюзниците да препланират операциите си и да намерят друга локация.
Машините се състоят от стратегически цистерни Boeing KC-135 Stratotanker, както и транспортни Lockheed C-130 Hercules и Boeing C-17 Globemaster III. Мисията им е с невоенен характер и те подпомагат логистично операциите на съюзниците на НАТО в региона.
На територията на страната е разрешено пребиваването на до 500 души обслужващ персонал.
В края на май Министерския съвет удължи разрешението за пребиваването им, срещу искане за отпадане на визите за български граждани. „На миналото заседание на Министерския съвет обявих, че при разговор с президента на САЩ поисках отпадане на визите за българските граждани“, каза тогава премиерът Румен Радев.
Тоя обяви, че до момента няма положителен отговор, затова България не може да отговори положително на искането за дълъг престой на самолетите и цистерните на летище София.
БЪЛГАРИЯ
Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Икономист: Веригите се мобилизираха да спрат мерките срещу надценките
Той предупреди, че големите търговци не са склонни да понесат удар по сериозните си надценки.
Големите търговски вериги са мобилизирани да попречат на подготвяните мерки срещу високите надценки и нелоялните практики по веригата на доставки. Това заяви пред БНР икономистът Димитър Чобанов, след като бюджетната комисия в Народното събрание прие глоби за монополисти с високи цени, разширяване на списъка с нелоялни търговски практики и създаване на електронен регистър за откриване на пазарни деформации.

Според него подобни действия могат да бъдат стъпка напред, но няма да решат сами проблема с цените. Основният въпрос остава къде точно се трупа поскъпването – при производството, при изкупуването или при крайната търговска надценка.
Веригите срещу натиска върху надценките
Чобанов постави най-острия акцент върху поведението на големите търговски вериги в публичния дебат. Според него проблемът е, че голяма част от обществената дискусия се оформя от представители и лобисти на големите търговци. Те, по думите му, са мобилизирани, за да спрат или отслабят мерките, които биха ограничили силата им върху пазара.
„В момента са мобилизирани по всякакъв начин да попречат на подобни мерки. Би могло да има и увеличаване на административната тежест, но проблемът е, че когато големите търговски вериги смятат, че тези доста сериозни надценки им се полагат и те са си ги калкулирали и в настоящия момент, и в бъдещите моменти, за тях това е един удар, който не са склонни да понесат. Ролята и на регулаторите, а и на законодателите, е да се опитат малко да регулират средата – да бъде по-близо до пазарните процеси, които се случват извън България“, заяви икономистът.
Така според Чобанов сблъсъкът вече не е само за конкретни глоби или регистри, а за това кой контролира разказа за цените. Ако веригите успеят да представят всяка намеса като административен натиск, мерките може да загубят политическа и обществена сила. Ако обаче държавата покаже ясно къде се формират надценките, натискът ще се прехвърли към реалните източници на поскъпването.
Прозрачността по веригата става ключов въпрос
Икономистът посочи, че новите правила могат да имат смисъл, ако направят веригата на доставки по-прозрачна. Според него трябва да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те идват от високи производствени разходи, или от ситуация, при която български продукти се изкупуват евтино, а след това стигат до потребителите по-скъпи от вносните заради голяма търговска надценка.
„Би могло да бъде някаква стъпка, но с това няма как да бъде изчерпана тази битка. Едно от важните неща е веригата на доставки да бъде по-прозрачна, да се види къде се случват най-големите увеличения – дали те произтичат от високи производствени разходи, или част от българските продукти се изкупуват на по-ниска цена, но след това заради голямата търговска надценка стават по-скъпи за потребителите от вносните продукти и по този начин се накърняват и интересите на производителите, стига се и до по-малко производство в България в дългосрочен период“, каза Чобанов.
Този проблем има двойна цена. От една страна, потребителите плащат повече. От друга, българските производители могат да се окажат притиснати между ниски изкупни цени и скъпа крайна цена, която ги прави по-малко конкурентни пред купувача. В дългосрочен план това може да доведе до по-малко производство в страната и до още по-голяма зависимост от внос.

Мерките може да покажат усилие, но не и бърз резултат
Според Чобанов подготвяните мерки могат да имат политически и обществен ефект, защото ще покажат, че правителството реагира на напрежението около цените. Той обаче предупреди, че не бива да се очаква драматичен резултат само от глоби, нов списък с нелоялни практики и електронен регистър. Те могат да бъдат начало, но не и цялостно решение.
„Подобни мерки биха могли да привлекат внимание сред потребителите, да се види, че правителството полага някакви усилия, но от тях не би могло да има кой знае колко видим резултат“, отбеляза икономистът.
Затова той постави по-широкия акцент върху производството. По думите му правителството трябва да се концентрира върху увеличаването на производството, защото само така може да има по-силен вътрешен пазар, повече предлагане и по-добра позиция на българските производители спрямо големите търговци. Без това мерките срещу надценките може да останат частичен отговор на много по-дълбок проблем.
Бюджетът остава другият голям риск
Чобанов коментира и действията на правителството в публичните финанси. Според него засега се виждат добри намерения, но те не са подкрепени с цялостен пакет от мерки. Икономистът подчерта, че разходната част на бюджета е рекордна и това не е резултат само от едно управление, а от политики, водени от всички правителства от 2020 г. насам.
„Това, което виждаме досега от страна на правителството по отношение на публичните финанси, е добри намерения, но не са подплатени засега с цялостен пакет от мерки“, каза той.
По думите му и Европейската комисия вижда ясна траектория на бюджетни дефицити, което е основание за стартиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Чобанов смята, че трудно може да бъде приет реалистичен и изпълним бюджет, който едновременно да попадне в рамките на критерия за тази година. Това поставя допълнителен натиск върху правителството – едновременно да показва действия срещу цените и да управлява разходите в условия на ограничено фискално пространство.

По-големият въпрос е кой печели от сегашния модел
Така изказването на Чобанов поставя под съмнение не само поведението на отделни търговски вериги, а целия модел, по който цените стигат до потребителя. Подготвяните мерки срещу монополисти и нелоялни практики могат да дадат инструмент на държавата, но истинската им тежест ще зависи от това дали ще извадят на светло реалните надценки и слабите места във веригата на доставки.
За икономиста големият риск е мерките да останат на повърхността – видими за обществото, но с ограничен ефект върху цените и производството. Затова неговият акцент е двоен: държавата трябва да ограничи деформациите при търговските практики, но и да създаде условия за повече българско производство. Само така натискът върху потребителите може да бъде намален трайно, а производителите да не бъдат поставяни в зависимост от силата на големите вериги.
БЪЛГАРИЯ
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Вампирите от Брюксел: “Унищожете пенсионерите, жените ви да спрат да раждат, спрете да ядете, спрете да пиете вода”
Терористите от ЕК остро към София: Ограничете публичните разходи, свийте администрацията и отмяна на плоския данък!
ЕК прогнозира – държавният дълг може да достигне над 35% от БВП до 2027 година.

Европейската комисия отправи сериозно предупреждение към България за състоянието на публичните финанси и работата на държавната администрация. В най-новия си доклад Брюксел посочва, че страната е изправена пред риск от задълбочаване на бюджетния дефицит, растящ държавен дълг и неефективна администрация, ако не бъдат предприети спешни реформи.
Според оценката на Комисията бюджетният дефицит вече се увеличава – от 3% от брутния вътрешен продукт през 2024 година до 3.5% през 2025-а.

Очакванията са той да достигне над 4% през следващите две години.
За това Европейската комисия настоява България да ограничи ръста на публичните разходи и предупреждава, че страната може да бъде поставена под засилен европейски надзор заради прекомерен дефицит.
-
ИСТОРИЯ3 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ3 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
