ПАРИ
Експерти алармират: Дойде цунами от глад, а най-лошото тепърва предстои
Удари ни “данък върху бедните” – засяга най-тежко хората с ниски доходи, а двуцифрената инфлация изостри неравенствата в световен мащаб
В световен мащаб хората изпитват инфлация на нива, невиждани от десетилетия, тъй като нараснаха цените на стоки от първа необходимост като храна, отопление, транспорт и настаняване. И въпреки че пикът на инфлацията може да е преминат, ефектите от нея може да се влошат.
Как стигнахме до тук? С две думи: пандемия и война. Дългият и удобен период на ниска инфлация и ниски лихвени проценти приключи внезапно след удара на COVID-19, тъй като правителствата и централните банки поддържаха затворените бизнеси и домакинства на повърхността с трилиони долари подкрепа, уточнява “Труд”.
Това спасително въже предпазваше работниците от нареждане на опашките за помощи, предприятията от фалит и цените на жилищата от срив. Но също така измести предлагането и търсенето, както никога досега.
През 2021 г., когато ограниченията заради пандемията приключиха и глобалната икономика нарасна с най-бързия си темп след рецесията от 80-те години, всички тези пари от стимули заляха световната търговска система. Фабриките не можаха да се развият достатъчно бързо, за да отговорят на търсенето, правилата за безопасност на COVID причиниха недостиг на работна ръка в търговията на дребно, транспорта и здравеопазването, а бумът на възстановяването предизвика ръст в цените на енергията.
Ако това не беше достатъчно, Русия нахлу в Украйна и западните санкции срещу големия износител на петрол и газ повишиха цените на горивата още повече.
Известна като “данък върху бедните”, защото удря най-тежко хората с ниски доходи, двуцифрената инфлация изостри неравенствата в световен мащаб. Докато по-богатите потребители могат да разчитат на спестявания, други се борят да свързват двата края.
С настъпването на зимата в северното полукълбо натискът върху разходите за живот ще се засили, тъй като сметките за гориво нарастват. Работници предприеха стачни действия в сектори от здравеопазването до авиацията, като настояват заплатите да вървят в крак с инфлацията.
Загрижеността за разходите за живот доминира в политиката на богатите нации – в някои случаи отхвърляйки други приоритети, като действията по отношение на климатичните промени. Въпреки че последните спадове на цените на бензина намалиха част от натиска, инфлацията остава основен фокус за администрацията на президента на САЩ Джо Байдън.
Еманюел Макрон от Франция и Олаф Шолц от Германия увеличават бюджетите си, за да насочат милиарди евро в програми за подкрепа.
Но ако нещата са трудни в индустриализираните икономики, рязко нарастващите цени на храните влошават бедността и страданието в по-бедните страни, от Хаити до Судан и от Ливан до Шри Ланка. Световната продоволствена програма изчислява, че допълнителни 70 млн. души по света са били доближени до гладна смърт от началото на войната в Украйна, което тя нарича “цунами от глад”.
Войната в Украйна и високите разходи за енергия ще ограничат световното селскостопанско производство през 2023 г. Производството на основни продукти като ориз и пшеница е малко вероятно да попълни изчерпаните запаси, поне през първата половина на 2023 г.
Централните банки по света предприеха рязко повишаване на лихвените проценти, за да охладят търсенето и да укротят инфлацията. До края на 2023 г. Международният валутен фонд очаква глобалната инфлация да се понижи до 4,7% – малко по-малко от половината от сегашното є ниво.
Целта е “меко кацане”, при което охлаждането става без сривове на жилищния пазар, фалити на предприятия или нарастваща безработица. Но такъв най-добър сценарий се оказа неуловим при минали срещи с висока инфлация.
От шефа на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл до Кристин Лагард от Европейската централна банка все повече се говори, че лекарството за повишаване на лихвите може да има горчив вкус. Редовната октомврийска прогноза на МВФ беше една от най-мрачните от години, като се посочва: “Накратко, най-лошото тепърва предстои и за много хора 2023 г. ще се почувства като рецесия”.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
