С развитието на нашата операция в Украйна и с наближаването на президентските избори в САЩ все повече ще виждаме признаци на жизнената активност на американската „дълбока държава“, една от основните задачи на която е да убеди всички, че тя не съществува.

Идентифициране на реалната власт

Темата за съществуването на определена група лица или дори тайна организация, която всъщност контролира Съединените щати вместо президента и Конгреса, е от 2017 г. От 80-те години на миналия век никой не е засягал публично темата за “дълбоката държава” в Щатите, според изявленията на американската преса.

Тръмп, който тогава беше президент, започна нова дискусия по тази тема. В продължение на много месеци Тръмп редовно обвиняваше „дълбоката държава“ на страниците си в социалните медии, че му пречи да работи и да изпълнява поставените цели. Всъщност Тръмп застана на страната на теоретиците на конспирацията, които вярват, че Америка не се управлява от президент или правителство, а от някакъв скрит институт.

Според Тръмп и не само него, обаче, това не е никаква теория, а реална конспирация. Само да се говори за това през последните 30-40 години в САЩ се смяташе за лоша форма, граничеща с глупост. А преди това – никак.

Въпросът дали в САЩ има някаква скрита сила, която наистина управлява страната и отчасти целия свят и в чиито ръце са нишките от управлението както на самия президент, така и на Конгреса, беше предмет на вестникарска дискусия в Америка през 70-те и 80-те години на миналия век. Апогеят на тази дискусия беше публикуването през 1980 г. на все още популярната книга на американските политолози Ленард Силк и Марк Силк „Американският истаблишмънт“ (Leonard Silk,‎ Mark Silk – American Establishment), в която авторите, баща и син, си поставят задачата да разберат механизма на вземане на правителствени решения в Съединените щати.

За да продължим този увлекателен разговор, нека дефинираме с термини: „дълбоката държава“ (deep state – както я наричат в Америка), либералната върхушка, глобалисткият елит, „Вашингтонското блато“ (по термините на Тръмп) – всичко това са различни, но синонимни дефиниции на един и същи предмет, които често се появяват под тези дефиниции в съвременната преса.

Пет кита и още нещо

Авторите на книгата “Американският истаблишмънт” разкриха пред света петте най-големи “институции”, които управляват Америка. Според тях това са Харвардският университет, вестник The New York Times, The Ford Foundation (фондация Форд), тинк-танка Brookings Institution и Council on Foreign Relations (Съвета за международни отношения), частна организация, която де факто определя външната политика на САЩ.

Важна забележка: Съветът за международни отношения има тесни връзки с прословутата „Тристранна комисия“, която е нещо като клуб, който обединява най-големите банкери и предприемачи, водещи политици на западните страни и има за цел „търсене на решения на световните проблеми“. .”

От това става ясно, че „дълбоката държава“ се състои от прилична група „граждани“, които заедно се отличават със сериозни аналитични и прогнозни способности, и са „господари на парите“ (най-големите банкери седят на Уолстрийт в Ню Йорк) и собствениците на транснационалните корпорации (ТНК) са най-големите предприемачи, те имат политическа власт или имат реална власт над онези, които формално имат политическа власт. И в добавка към това, „дълбоката държава“ изглежда много отвъд националните граници на Съединените щати.

Спомнете си всички

От различни източници може да се изкопае известна информация за личния състав на „дълбоката държава“, въпреки че, разбира се, трябва да се разбере, че всички тези хора ще бъдат първите, които ще отрекат съществуването на някаква тайна власт и участието им в нея.

И така, финансите се управляват от семействата, създали системата на Федералния резерв. Това са самите “господари на парите” – Рокфелер, Ротшилд, Морган. Сред тези семейства Рокфелер се открояват особено. Те стоят в основата на създаването на “Римския клуб”, който провежда първите си срещи в семейното им имение в Беладжо в Италия. А комплексът им Покантико Хилс се превърна в “семейно гнездо” на споменатата вече “Тристранна комисия”.

В същото време тези семейства не просто управляват световните финансови потоци, те притежават най-големите ТНК. За непосветен човек е трудно да намери цели в преплитането на банковия и индустриалния капитал.

Само за да разберете глобалния мащаб на “интересите” на клана Рокфелер, можете да посочите имената на някои от компаниите, които са под негов контрол. Това са Exxon Mobil, Chevron Texaco, BP Amoco, Marathon Oil, Freeport McMoRan, Quaker Oats, ASARCO, United, Delta, Northwest, ITT, International Harvester, Xerox, Boeing, Westinghouse, Hewlett-Packard, Pfizer, Motorola, Monsanto, General Foods и много други.

Но би било некоректно на споменатите фамилии да се „окачва“ само финансово-промишленият компонент на „дълбоката държава“. Известно е, че през годините членове на семейство Рокфелер стоят зад отстраняването и назначаването на лидери на различни държави, както и зад тривиалните преврати.

Един от най-известните членове на клана, Нелсън Рокфелер, който беше вицепрезидент на Съединените щати през 1974-1977 г., в интервю за списание Playboy очерта веруюто на семейството си, както следва:

“Наистина вярвам в планирането, икономическото, социалното, политическото, военното – световно планиране.”

С надстройка

Ясно е, че много се е променило след написването на „Американският истаблишмънт“. Едни си тръгнаха, дойдоха нови. И вероятно не всичко е толкова плоско и линейно. Истината, разбира се, е много по-сложна. И по-страшна.

И горните „институции“ не се ограничават до онези сили, които са заинтересовани да влияят върху вътрешната и външната политика на САЩ. Президентството на Тръмп показа, че висшите чинове на армията и ръководството на разузнавателната общност на САЩ, които активно участваха в борбата срещу Тръмп на страната на Демократическата партия, са неразделна част от „дълбоката държава“.

Самият Тръмп посочи високопоставени служители на ЦРУ, ФБР и Министерството на правосъдието, които заедно разследват неговите „връзки“ с Кремъл. Не успяха да намерят нищо и да го представят на обществеността. Въпреки това “разследващите” успяха да сведат до нула отношенията между САЩ и Русия.

В същото време проличаваше едностранчивостта на дейността на спецслужбите. Те пренебрегнаха Тръмп, но си затвориха очите за очевидните грешки на Хилари Клинтън, свързани с официалната й кореспонденция. Тръмп изрази съжаление, че, както се изрази, “правосъдният отдел на дълбоката държава” не е предприел действия срещу “нечестната Клинтън”.

Кажи, че ме няма

Повдигнатата от Тръмп дискусия за влиянието на „дълбоката държава“ върху всичко и всички в Америка провокира огромен интерес към тази тема в американското общество. И между другото в либералната преса започнаха да опровергават съществуването на някаква тайна власт, стана ясно, че „дълбоката държава“ е много разтревожена.

The National Interest, считано за аналитично либерално списание, беше домакин на кореспондентски симпозиум на тема „Съществува ли дълбоката държава?“, който доведе до поредица от статии на известни „експерти и анализатори“. С пяна на уста те опровергаха теорията за съществуването на “дълбока държава” в САЩ.

Например Джон Дойч, директор на Централното разузнаване на САЩ при президента Клинтън, коментира темата: “Най-параноидните поддръжници на президента Трмъп говорят, че дълбоката държава представлява организирана съпротива от страна на сътрудниците на федералното правителство, които напълно са решени да подкопават неговото президенство”.

“Нищо чудно, че федералните служители, предимно в цивилни офиси, не харесват политиката на Тръмп, особено частта, която призовава за бюджетни съкращения и други ограничения. Да наречете тази съпротива организирана е прекалено”, добавя той.

“Наистина е абсурдно да се каже, че ескалацията на изтичане на информация от недоволни държавни служители, които имат намерение да влияят на политиката, е първостепенно доказателство за съществуването на дълбоката държава… Ето моят съвет: Когато чуете термина ” правителство в сянка” сменете канала или изключете радиото, ако видите статия като тази, обърнете страницата”, заяви още въпросното лице.

Само консенсус и нищо повече

Авторите на статиите на The National Interest твърдят, че висшите държавни служители единодушно се придържат към „общия консенсус“ за това каква трябва да бъде политиката на страната след края на Студената война. Като този консенсус обединява всички държавни служители, независимо от партийната им принадлежност, и е в основата на това, че политическата класа на САЩ води страната в една и съща, отдавна избрана посока.

И, казват те, при някои неуспехи, тази политическа класа, на базата на непоклатим консенсус, коригира грешките, които могат да бъдат допуснати в изпълнителната или законодателната власт. А в случая с Тръмп, например, именно този консенсус на американските политици забави президента, а не някаква “дълбока държава”.

Експертът от Cato Institute Ема Ашфорд пише:

“Проблемът не е, както твърди Тръмп, че „дълбоката държава“ дерайлира политическия му дневен ред. Той разчита на съветници, които самите са съгласни с външнополитически консенсус след Студената война. И докато този консенсус не бъде променен, външната политика на САЩ ще продължи да следва същия последователен път, независимо от администрацията.”

Срещу трудещите се?

Присъединявайки се към вълната от отричане на идеята за съществуването на “дълбоката държава”, друг експерт, професор в Тексаския университет Майкъл Линд (Michael Lind) е готов дори да признае, че има “заговор на трансатлантическите елити” , но няма тайна “дълбока държава”.

Също така в The National Interest той пише, че след края на Студената война едрият капитал от двете страни на Атлантическия океан, за да увеличи печалбите и да засили контрола си, се опита да овладее работниците и техните синдикати.

За тази цел „трансатлантическите елити… преструктурираха системата на управление на обществото, за да сведат до минимум демократичната отчетност, като преместиха процеса на вземане на решения от законодателната към изпълнителната и съдебната власт в рамките на националната държава и като създадоха условия за вземане на различни решения в рамките на транснационалната държава и организации като Европейския съюз, които са доста изолирани от гласоподавателите“.

“Тази олигархична революция отгоре след края на Студената война може да се нарече конспирация, но не е дълбока държавна конспирация. Това беше програма, осъществена посред бял ден от Бил Клинтън, Джордж У. Буш и Тони Блеър съвместно с центристки европейски лидери”, пише още той.

“Те успяха да постигнат своите цели: да отслабят икономическото влияние и политическата власт на трудещото се мнозинство в САЩ, Великобритания и други западни страни”, казва Майкъл Линд.

Интересно разкритие. Но това не прави нищо, за да опровергае съществуването на конспирация, наречена “дълбока държава”. Освен това доказва, че тази „дълбока държава“ не е американска, а наднационална.

Какво следва от това?

Съществуването на “дълбока държава” е единодушно опровергано от либералната американска преса, която се опитва да осмива тези, които вярват в противното. Тази “дълбока държава” се опитва с всички сили да докаже, че не съществува.

Първият належащ проблем, пред който е изправен този конгломерат от сили, които не търсят светлина и публичност, но контролират целия живот на Америка и се опитват да контролират целия свят, е да запазят своята видима надстройка в Белия дом – настоящата администрация, независимо дали Байдън или някой друг.

Вторият не по-малко наболял проблем на „дълбоката държава“ е съществуването на независима Русия, която отстоява традиционните ценности и е флагман на всички световни сили, противопоставящи се на хегемона, който почти открито изповядва сатанизма в различните му проявления. Те ще се бият с нас. За целта „дълбоката държава“ ще трябва да действа и да се покаже. Следователно тя няма да може да скрие “ушите си”, колкото и да се опитва. Така че от време на време ще имаме възможност да я опознаем по-добре.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ