Будапеща отново разкритикува западните партньори. Премиерът Виктор Орбан посочи ключовата роля на САЩ в руско-украинския конфликт и се оплака от Европейския съюз. Унгария отдавна дразни колективния Запад. До какво може да доведе това?

„От унгарската страна на историята“

Наскоро правителственият ръководител даде интервю за вестник “Мадяр Немзет”. Ставаше дума основно за външна политика. Отиващата си година заплаши страната с “плъзгане във война”, призна Орбан. Но благодарение на парламентарните избори през април това беше избегнато.

Въпреки това покачването на цените на енергията доведе Унгария до „опасна ситуация“. Преди налагането на антируските санкции вносът на енергия, от който зависи икономиката на страната, струваше около седем милиарда евро годишно. Сега вече са 17 милиарда – и Будапеща трябва да търси допълнителни средства. „Ако коледният ангел реши да премахне енергийните санкции точно сега, цените на енергията ще паднат мигновено“, каза премиерът.

Коментирайки конфронтацията между Запада и Русия, той подчерта, че Будапеща се фокусира преди всичко върху собствените си интереси, тоест стои „от унгарската страна на историята“.

Орбан е правил подобни изявления и преди, обяснявайки, че Унгария изхожда от прагматични съображения. Именно тя забави за дълго време санкциите на ЕС срещу руската енергетика. Ситуацията се утежнява от факта, че Будапеща е лишена от достъп до част от средствата от общоевропейските фондове и не може да компенсира напълно загубите от санкциите.

Но този път премиерът говори не само за защита на икономическите интереси на страната си. Той отправи директни обвинения срещу Вашингтон, което беше изненада за мнозина. “Украйна може да воюва само докато САЩ я подкрепят с пари и оръжия. Ако американците искат мир, ще има мир”, заключи Орбан.

Чакане на пари

Унгария се присъедини към НАТО през 1999 г., а пет години по-късно към ЕС. Освен това северноатлантическата интеграция на страната се случи по време на първия мандат на Орбан като министър-председател.

След завръщането си на власт през 2010 г. обаче премиерът все повече се противопоставя на партньорите. Причината са вътрешните реформи, срещу които Брюксел се противопоставя.

През 2021 г. Унгария беше подложена на критики заради закон, забраняващ пропагандата на хомосексуалността сред непълнолетни. Тогава експертите отбелязаха сходството на политиката на Будапеща с действията на Москва. Но проблемът дори не беше в “проруския” унгарски курс, а във факта, че самите законодателни норми, според Брюксел, противоречат на демократичните ценности на ЕС.

В момента ЕС държи около 8 милиарда долара, предназначени за възстановяване на Унгария от пандемията от коронавирус. Орбан признава, че траншовете от ЕС са критично важни, защото общо надхвърлят БВП на страната.

Руската специална операция в този смисъл беше много полезна на Будапеща. Ключовите решения в ЕС изискват консенсус на всички участници. Затова Орбан редовно използва правото си на вето и се опитва да договори изгодни условия. Планът му за парите на ЕС е очевидно: “Имаме ясен план за действие. До края на 2023 г. инфлацията в страната ще спадне до едноцифрено число”, увери той в интервю през декември.

Но и европейските партньори имат с какво да притиснат непокорната Унгария.

Принудително излизане

Отдавна се чуват гласове в полза на изключването на унгарците от ЕС. Будапеща в този смисъл е съчетана с Варшава. Полската политика също често предизвиква недоволство в ЕС – отново заради вътрешни законодателни решения като забраната на абортите.

Но ако Полша може да представи поне масивния прием на мигранти от Украйна като коз, то Унгария има много по-малко предимства.

В същото време няма механизъм за изключване на държава от ЕС. Можете да напуснете съюза само на собствена воля – като Великобритания по време на Брекзит. Подобен конфликт вече е бил предмет на дискусия в “общата европейска къща”, където явно им е омръзнало от поляците и унгарците. Но за да се легитимира “изгнанието”, е необходимо съгласието на всички активни членове на сдружението. В резултат всичко отново опира до “добрата воля” на неугодната държава.

Това не означава, че Унгария ще остане пълноправен член на ЕС. Член 7 от Договора за съюза позволява на Европейския съвет (най-висшият политически орган на ЕС от държавни и правителствени ръководители) да гласува за замразяване на всякакви права на членство. Държавата може да бъде лишена от представителство в структурите на Европейския съюз, да бъде отрязана от субсидирани програми. Член 7 вече се опита да бъде приложен – срещу същата Унгария: през 2015 г. (заради дискриминацията срещу мигрантите), през 2018 г. и 2021 г. Но процедурата за спиране на членство е толкова бюрократична, че досега всички опити на Брюксел да накаже неугодните лица не завършват с резултат.

Възможно е други фактори да повлияят на позицията на Унгария. Но те са извън юрисдикцията на ЕС.

Търговия за Закарпатието

„Проруският” курс на Орбан, за който често го упрекват на Запад, не трябва да се бърка с последователната антиукраинска политика на Унгария.

Още през пролетта властите издадоха указ, забраняващ доставките на оръжие за Украйна от територията на Унгария.

Корените на това решение са дълбоко в историята на отношенията между Будапеща и Киев.

До 2014 г. в Закарпатската област на Украйна живеят около 200 000 етнически унгарци. След така наречената революция на достойнството мнозина бяха принудени да напуснат домовете си и да се върнат в Унгария. Останаха само 140 хиляди души.

Но и киевският режим не им е подготвил нищо добро. През есента на 2017 г. Върховната Рада одобри нов закон „За образованието“, който, наред с други неща, предвижда преход на всички средни училища към преподаване на държавния (тоест украински) език.

Тогава унгарските власти се застъпиха за жителите на Закарпатието, но без резултат. Идването на власт на президента Володимир Зеленски не подобри ситуацията. Страните се споразумяха само влизането в сила на закона да бъде изместено за 2023 г. Тоест през следващата година закарпатските унгарци ще трябва да се адаптират към обучението на украински.

За Орбан този въпрос е един от ключовите. Темата за защита на етническите унгарци в чужбина неизменно фигурира в предизборната му програма. А „предаването“ на Закарпатието чрез оказване на помощ на Украйна – военна или декларативна – за него автоматично означава загуба на електорални точки.

В резултат на това досега има някакъв паритет между Брюксел и Будапеща. Унгарският премиер продължава недвусмислено да намеква, че страната му има нужда от европейски средства и отстъпки от Украйна. А Европейският съюз оказва финансов натиск, за да придвижи общия западен дневен ред. Както отбеляза Орбан, „коренът на проблема е, че и западняците, и унгарците имат представа за своето бъдеще. И това са два различни модела на бъдещето“. Привеждането на тези позиции към общ знаменател очевидно се превръща в едно от основните предизвикателства пред ЕС в контекста на антируската борба.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ