БЛОГ

ДОБРО УТРО! И ПРИЯТЕН НАХМУРЕН ДЕН!

Published

4 years ago

January 3, 2023

Author

От известно време ме е налегнало едно безсъние! Въртя се в леглото, зверя се към прозореца и разни мисли се въртят в главата ми.

Тази нощ се сетих,че често срещам във фейсбук публикации за общински съветници, за решения на общински съвети. Та се питам що за птица е тази длъжност?! Пък то да е една, а те са по няколко десетки в по-големите общини. Нали всеки отдел в общината си има началник и специалисти (уж де)? А какво правят общинските съветници/
Та се сетих за един анекдот. Една жена останала вдовица с две момчета. Веднъж сложила да готви и изпратила момчетата да окопаят картофите. Като свършила домакинската работа, тя отишла да види до къде са стигнали. Заварила ги седнали накрая на нивата. Попитала големия син какво прави. Той отговорил, че седи. Тогава попитала същото по-малкия. Той, не разбрал какво казал батко му, отговорил:”Помагам на батьо”.

Та и кметът седи, образно казано, а общинските съветници го съветват. Разбира се срещу подобаващо възнаграждение. Едно над 60% от администрацията в България те излишна и вредна. Даже и депутатите. Преди се събираха на сесия само когато има нещо за решаване. И срещу това получаваха възнаграждение. После всеки заминаваше да си гледа работата. И не получаваха по 100000 лева при пенсиониране, нито максималните пенсии.

Сега населението се стопи и продължава да се топи, а дУпетатите са си все 240, сЛободия! Баце си пази и обгрижва електората. Трупа заем след заем, пък след него ако ще и потоп! На българите ще им трябва нов Ноев ковчег, за да се спасят от потопа. Но няма нов Ной, а и материалите за ковчега са свършили!

Доста жадни за власт се “сдодумват”, т.е уговарят за коалиции, коалицийки и др., само и само да се докопат до властта, т.е. до кокала.

Днес сме поредния нахмурен ден. Интересно след три месеца на 28 март какви ли циркови изпълнения ще гледаме!

Всъщност циркът започна отдавна. Вече колко месеца гледаме Баце как се джитка и митка по селца, паланки и шубраци с джипката и си прави пиар. Онези хорица едва ли са видели друг път такова чудо: доста едричък премиер.

По-скоро инспектор. Да оставим настрана това, че прословутите 50 лева за пенсионерите са постоянна и повсеместна тема за разговор! Инспектира човекът. Та се чудя премиер ли ще избираме или инспектор!

За днес толкова! Приятен ден още веднъж! Пък дано, дано,както пее Б. Карадочева!

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending блог

Up Next

Обожавам моето поколение!

Don't Miss

Истината свидетелства сама за себе си

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ