Сегашният поход на западния “Интернационал” на Изток поражда доста очевидни асоциации с 1941 и 1812 година. Нашествие на дванадесет езика за трети път. И ако вземем предвид и годината 1918 с кампанията на четиринадесетте сили, тогава дори четвърти. Всичко е толкова познато.

Дори върховният представител на ЕС Борел, говорейки онзи ден в Мадрид, каза: „Русия е голяма страна, тя е свикнала да се бори докрай, свикнала е почти да губи и след това възстановяване на всичко. Тя го направи с Наполеон, тя направи това с Хитлер. Би било абсурдно да се мисли, че Русия е загубила войната, че нейните военни са некомпетентни. Следователно точно сега е необходимо да продължим да въоръжаваме Украйна.”

Крайният извод обаче е странен. Трябва ли да се разбира, че регионалният комитет на Брюксел ще бъде по-успешен във военно отношение от Френската империя или Третия Райх? Но поне е добре, че представителят си спомни исторически аналогии.

Вярно е, че ако екскурзията на Борел в миналото не предизвика никакви оплаквания – сякаш така трябва да бъде – то същата аналогия на Сергей Лавров, който сравни сегашната западна коалиция на демокрациите с Райха и неговите сателити, предизвика ругатни и скърцане със зъби . Джон Кърби, координатор по стратегическите комуникации в Съвета за национална сигурност на САЩ, нарече изказванията на Лавров “обидни, абсурдни и незаслужаващи отговор”, а президентът на Европейския еврейски конгрес Ариел Музикант осъди сравнението на политиката на САЩ и техните съюзници спрямо Москва с действията на Хитлер и призова руския външен министър да се извини. На Борел по някаква причина не се обади.

Както и да е, съставът на коалициите е впечатляващ. През 1812 г. освен, разбира се, французите, Великата армия включва италианци, хървати, испанци, португалци, холандци, баварци, саксонци, вестфалци, хесенци, прусаци, швейцарци, поляци и дружи. Общо представители на нетитулните нации съставляват около половината от армията на нашествието. Австрийците също стоят на руската граница (сега Украйна), но не нахлуват.

Подобна картина е през 1941 г. В допълнение към Вермахта срещу СССР се бият редовни армии на Италия, Румъния, Финландия, Унгария, Словакия и Хърватия. Както и доброволчески формирования от Испания, Франция, Холандия, скандинавските и балтийските страни. Приносът на чехите (заводи ) и шведите (желязна руда) във военната икономика на Райха също е трудно да се надценява. И макар и не всички, но повечето немски сателити дават активен принос за окончателното решаване на еврейския въпрос. Те самите депортират евреите в Райха за унищожение.

Така Борел само повтаря основите на училищните учебници по история. Точно като Лавров.

Но има и други прилики. И великият император, и фюрерът имат повече от достатъчно формални съюзници. Ако говорим не за формално, а за реално участие във военните действия на хегемона, картината е по-сложна. Не само Хабсбургите, но и много други с право биха казали, че “служат на всички съюзници”.

Тоест, докато има победоносно настъпление, ние също ще напредваме (но за предпочитане в спомагателни части, където има по-малък риск), но ако военното щастие се отклони от фюрера-император, тогава не сме готови да застанем него до последно: ризата ни е по-близо до тялото. В резултат на това френските съюзници Австрия и Прусия обявяват война на Наполеон през 1813 г., а германските сателити Италия, Румъния, България, Франция през 1943-1944 г. правят същото салто.

Днес формирането на демократична “велика армия” е все още в предварителен етап, но трудностите при строяването на всички в една редица вече са очевидни.

Много малко са безразсъдните. Освен балтийските лимитрофи, чиято стойност, както във военно, така и във военно-промишлено отношение, е близка до нула. Това не им пречи да беснеят яростно и да се втурват в битка. Те могат да бъдат използвани като плацдарм, както и като полицейски сили в окупираните територии, а първо тези територии трябва да бъдат превзети.

Полша отчасти се присъединява към смелите, но нейната решителност е по-скоро за завземането на украински земи, а военните разходи трябва да бъдат платени от съюзниците в НАТО.

Британците винаги са готови за различни подлости, но за героичен набег на лека кавалерия – не, благодаря. Няма нищо особено за субсидиране на съюзниците (както се случваше в предишни войни). Има риторични упражнения.

При французите е горе-долу същото. Да продаваш музейно оборудване на Украйна, да интригантстваш, да се пъчиш и да балансираш по опънато въже – винаги. Природата на парижките циркови артисти е непроменена. Но нека някой друг мре в донецките степи.

Германците пъшкат и се гърчат, свиват се и охкат, като почтения Соломон от „Скъперникът рицар“. Състоянието на Бундесвера оставя много да се желае, а методът „Вдигнахме армията си в битки“ не вдъхновява германците.

Както чехите. Русофобията е добре дошла, но…

На югозападния фланг (Италия, Испания, Гърция, Австрия) има още по-малко ентусиазъм. Те предпочитат да седят тихо и да не чуруликат.

Накрая турците и унгарците преминаха към преките дисиденти. Все пак турците остават неутрални както през 1812 г., така и през 1941 г.

Властите в Брюксел винаги са за, но Жозеп Борел и Шарл Мишел не стават и за ротни политкомисари. Само те си знаят как ще сплотят толкова разнородни сили.

По този начин обединена Европа явно отстъпва на своите предци от времето на фюрера-император по отношение на сплотеност, както и готовност да убива и особено да умира в полетата на Русия. Ако войните се водеха от вестници и професори по хуманитарни науки, нямаше да има по-страшен и жесток враг. Но походът изисква главно други специалности за военна регистрация и никак не се знае къде ще ги открият.

Това не е основа за вредно ликуване, но също така не е основа за цялостно пораженчество пред страховитата инвазия на дванадесет демокрации.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ