Нешка Робева напоследък се е оттеглила сред идилията на село Трудовец, но не спира да се вълнува от случващото се в държавата. Легендарната треньорка не е крие омерзението си от низките политически страсти у нас и от факта, че отново не може да бъде съставено редовно правителство. Народът е страшно разочарован и вече не вярва на никого, добавя тя.

– Г-жо Робева, имахте ли надежда, че с третия мандат, който Румен Радев връчи на Корнелия Нинова, може да се състави правителство?

– Мисля, че на когото и да беше дал президентът мандата, работата е обречена, защото, за съжаление, ние няколко пъти вече избираме хора, които мислят единствено за себе си. Те не мислят за народа. Една голяма част от тях презират този народ. Като прибавим към това и че са ужасно алчни и крадливи, няма какво да се заблуждаваме. Така че се съмнявах БСП да състави правителство. Защото всеки от тях си мисли: Ами сега, ако направя така, дали другия път ще ме изберат. Всички партии станаха едни партийки. Няма една партия лидер. И Бойко могат да го избират колкото пъти искат, но и те са една шепа хора вече.
Народът е отчаян, не иска да гласува, на никого не вярва. На никого!

– Според мнозина коментатори, давайки мандата на БСП, президентът забива нож в гърба на Нинова.

– Аз мисля, че Корнелия си заби ножа в гърба, когато влезе в коалиция с ПП, ДБ и ИТН. Самите избори показаха това – че хората, които вярваха на БСП и на Нинова, бяха разочаровани от коалицията. Колкото и да обясняват каква социална политика са правили, тя допусна да бъдат нарушени четири червени линии, които самата тя постави. От друга страна, ако Корнелия не състави правителство, защо пък да бъдат разочаровани от нея, а не от тези, които не влязат в това правителство? Защо? Ако например Корнелия състави правителство и вътре влезе ГЕРБ – ау, всички ще бъдат много разочаровани. Ако състави правителство и влезе ДПС – ау, още по-разочаровани. „Възраждане“ пък няма да влязат, за да не разочароват своите избиратели.Тъй като ситуацията в момента е толкова тежка, мисля, че политиците трябваше да кажат – Да, ние няма да спазим обещанието си (те никога не са ги спазвали), защото държавата има нужда от правителство, има нужда от здраво управление. И да се споразумеят, за да може да тръгнат нещата.

Най-добре да се разпусне Народното събрание и да работи на сесии. Така както години наред е работило. Ето ви, господа народни представители, материалите, обсъждайте си ги, кореспондирайте, има интернет, има всичко. Но да се плаща на тия 240 човека, да получават такива пари, за да търкат пейките в Народното събрание?! Като го погледнеш, или ги няма, или си цъкат по телефоните. За какво става въпрос?! Нека да направят един отчет – я да видим колко часа в една година те работят? Или се занимават с процедурни въпроси, или се карат, езикът им е ужасен, кошмарен. А трябва да гласуват закони.

– Имало ли е такова дъно до момента?

– Нали знаете, песимистът казва – Не, по-лошо от това не е било и не може да бъде. А оптимистът казва – Може, може. Ние имаме неподозирани възможности. Удряме дъното, то се оказва, че било фалшиво. Давай още надолу, удряме следващото. Накрая ще вземем да излезем от другия край. Хората са ужасно разочаровани.

– Според много коментатори е твърде вероятно Радев да продължи да управлява еднолично чрез служебни кабинети и след едни следващи избори и това е удар по демократичните промени. Вие как мислите?

– За коя демокрация става дума, дайте да видим. Демокрация, това значи, че народът управлява. Ние един референдум не можем да направим, където хората да си кажат мнението. А не разни измислени политици, които излизат, плямпат, обещават. Не спряха да говорят – аз, аз, аз. Никой не ги научи, че поне трябва да кажат „ние“. Партията, която е получила доверието на избирателите, а не „аз“. Те всички са еднолични търговци в парламента. Но хората не искат да ги изметат.Искам да попитам: какво по-различно прави Румен Радев от това, което нашите демократи в парламента ще направят. Само ще си назначат техни министри, а те ще правят все същото. Каквото имах да кажа на Румен Радев, аз му го казах в публичното пространство.

– Сега какво бихте му казали?

– Да си поогледа министрите. Защото дивотии се вършат, не ми се говори. Но и при правителството на Кирил Петков беше същото. А пък тези юнаци и юначки… Имам чувството, че се превърнахме в някакви мишлета, те си правят експериментите, учат се на гърба на народа. Размахват пръст, вземат заеми. Как ще се връщат тези заеми?!Не разбирам защо ДПС се държи настарана от управлението. С какво ДПС са по-лоши от ГЕРБ, по-лоши от Демократите, по-лоши от ПП, БСП? С какво?

А тези, младите, сега – бързат да не останат назад. Винаги съм смятала, че един млад човек няма опит, обаче има характер, той е буен, иска да направи революция, иска да остави името си… Няма такова нещо! Тези момичета и момчета, завършили Харвард, може да са начетени, но не са почтени. Родолюбие, човеколюбие – няма. Тяхната политика е – пари, навсякъде да съм пръв, ще те бутна и под влака. Нямат скрупули в начините, по които искат да го постигнат. Работят лактите, юмруците. Те тъпчат по трупове, те ще ритнат под влака съперника си, ще го измамят, ще го оклеветят. Ето това е страшното. Защото са млади хора.

– Явно вече сте напълно омерзена.

– Какво значение има аз как се чувствам? Абсолютно съм убедена, че много хора могат в публичното пространство да говорят едно, но когато сме насаме със себе си, всички се чувстваме омерзени. Като изключим една шепа хора, които дърпат конците.

– Г-жо Робева, по-лек ли е животът на село, в Трудовец, усещат ли хората тежко кризата, хвърчащите цени?

– Аз днес дойдох в София и преди да тръгна от Трудовец, влязох в парника, откъснах няколко салати, лук, репички и ги донесох. Вижте, хората там работят, парче земя да имат, завиват го отгоре с найлон, отворят го, откъснат нещо, има какво да хапнат. За жалост, и дървата станаха много скъпи, пелетите още повече, а как да издържат на цената на газа… Но ние на село правим икономии.

– Ругаят ли политиците в Трудовец?

– Аз не искам никого да ангажирам с моите политически избухвания, защото, ако вредя, предпочитам само на себе си да вредя. В Трудовец къщата ми е малко отдалечена, но общуваме все пак. Има хора, които ми помагат. Бивш колега, треньор, идва да ми помага за разсада. Сега правим повдигнати лехи, всички идват, дават съвети, обменяме опит. Така общуваме на село.

– Според вас ще се задълбочи ли мизерията, ако въведем еврото?

– Поне мои приятели от чужбина, с които съм разговаряла, казват, че цените са скочили при смяната на националната валута. А когато ние се познаваме, знаем що за народ сме, вярвайте, че наистина ще стане страшно. Но тук има един въпрос, който те са длъжни да изяснят. Защо е необходимо това, когато ние сме във валутен борд, имаме един стабилен лев. Да се замислим този народ какво го чака. Ако политиците ги интересуваше народът, щяха да застанат и да кажат – дайте да видим какво е необходимо да се направи на първо време. Първо трябва да се заемат много здраво със селското стопанство. При тази земя, която имаме, е грехота да внасяме чужда продукция. Ние губим собствените сортове зеленчуци, плодове, семена. И вече ще ядем пластмасата от Холандия. Ето с какво трябва да се земат нашите политици. Но това са хора, които могат да гледат в очите народа си и да го лъжат.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ