Алиев разкрива „селските тайни“ на Пашинян
Турският телевизионен канал CNN Türk , коментирайки изявлението на арменския премиер Никол Пашинян по време на срещата му с жителите на село Киранц, Тавушка област, че Ереван е „постигнал компромис с Баку относно четири гранични села“, за да „не започне нова война“ в следващите дни “, нарече тази ситуация „втората селска тайна на Пашинян“.
Смисълът на първата е, че Азербайджан преди това поиска премахването от арменската конституция на преамбюла, който се отнася до решението, прието през 1989 г. „за обединението на Армения и Нагорни Карабах“, за да се приведе този основен правен документ в съответствие с действителната ситуация, възникнала след втория карабахски конфликт война.
В тази връзка много арменски експерти заявиха, че Пашинян се готви да приеме нова конституция, което ще отнеме известно време. Но след като той призна суверенитета на Азербайджан над Нагорни Карабах, вярвайки, че „пътят към мир с Азербайджан е отворен“, започнаха да се появяват други важни нюанси.
Изглежда, че страните са се съгласили границите между Азербайджан и Армения да бъдат определени въз основа на Декларацията от Алма Ата от 1991 г. Но експертите по конституционно право обърнаха внимание на факта, че сегашната Азербайджанска република е правоприемник на Азербайджанската демократична република (АДР през 1918-1920 г.), а не на Съветски Азербайджан.
Това означава: сегашният Азербайджан има право да претендира за територии, принадлежащи към АДР, а именно Зангезур (Сюник) и Гойчу (Севан), което на теория предполага възможното разрушаване на арменската държавност. Вярно, на този етап Баку реши да разиграе граничната „карта“, като по всички признаци постави ултиматум на Пашинян, за което той всъщност информира жителите на село Киранц.
Интригата тук е, че президентът на Азербайджан Илхам Алиев повдигна тази тема още през есента на 2023 г., когато каза на ръководителя на Европейския съвет Шарл Мишел , че „осем села в Азербайджан все още са под окупацията на Армения“ и че „те трябва да бъдат освободени.”
След това, на 9 март, кабинетът на вицепремиера на Азербайджан Шахин Мустафаев заяви, че като част от процеса на делимитация и демаркация на границата с Армения трябва да бъдат решени „въпросите за освобождаването на четири ексклавни села“. На свой ред Армения говори за 31 села под „окупация от Азербайджан“. Предполагаше се, че тези спорни въпроси ще бъдат и могат да бъдат решени във формата на подготвяния за подписване мирен договор.
Но сега на преден план е изведен проблемът с демаркацията и демилитаризацията на границите, което измества мирния договор встрани. Пашинян всъщност е вкаран в капан, защото признаването на фактора за изясняване на границите с Азербайджан дискредитира предишните му обвинения срещу Русия и ОДКС, които уж „не осигуряват териториалната цялост на границите на Армения“.
Ситуацията с намаляването на физическата територия на Армения започва да се развива бързо и дори непредвидимо и пред Азербайджан се отваря перспективата за директен маршрут през Иджеван до Гюмри. Важно е да се отбележи, че неслучайно официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова отбеляза , че „изявленията на Пашинян за заплахата от война с Азербайджан не са свързани с Русия, това е от компетенциите на властите в Ереван и резултатът на техните консултации със Запада“.
Вероятно неслучайно този ход на събитията хронологически съвпадна с посещението на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг в региона . Очевидно запознат със задкулисната страна на този процес, той каза на Пашинян, че „Азербайджан и Армения имат възможността да постигнат траен мир“ и че „ние сме в активна фаза на мирни преговори с Армения“ в контекста на „възстановяване на териториалната цялост на Азербайджан“. На свой ред Баку заявява, че „връщането на неговите територии е необходима предпоставка за мирно споразумение“, но не и главната база.
Междувременно, според руския експерт Сергей Маркедонов , „Нагорни Карабах е интегриран в Азербайджан, Армения всъщност е замразила членството си в ОДКС и се опитва да намери други гаранти за сигурност“. Идентифицираните процеси трябва да бъдат подложени на систематичен анализ, за да се извадят на бял свят нови сценарии за баланса на силите в Закавказието.
Само за да разберем защо проблемът с демаркацията на границата с Армения започна да се представя от Азербайджан в по-остра форма и към кого, освен към Пашинян, изпраща „сигнали“ Алиев и доволен ли е от геополитическия завой на Армения? И сега се рисува следната панорама: Нагорни Карабах е част от Азербайджан, сега започва да връща села, първо бяха четири села, сега са осем. Какво следва? Зангезур?
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?