СВЯТ

Опасностите на украинския неофашизъм

Published

4 years ago

February 2, 2023

Author

Нямат ли хората от Крим и Донбас право на самоопределение?

Измина почти година, откакто Русия започна своята „специална военна операция“ в Украйна. Сигурен съм, че на много от нашите приятели в Източна Европа това им се струва като цял живот.

И все пак, лесно забравяме, че този конфликт реално започна в 2014 г., когато сепаратистите в Донецк и Луганск обявиха независимостта си от Киев. (Тогава, както и сега, сепратистите са подкрепяни от Москва.) През същата година Русия анексира крим от Украйна.След като Русия завладя територии от вътрешността на Украйна през изминалата година, Киев и неговите съюзници са категорични по една точка: каквото и друго да се случи в хода на тази война, те няма да приемат независимостта на Донецк и Луганск. Сега Киев увеличава залога. Миналата седмица The New York Times писа, че Съединените щати може да доставят на Украйна оръжие, за да си върнат и Крим.

Можем да спорим дали тази цел е постижима, или дори възможна. Но трябва да сме абсолютно наясно с едно нещо: ако Украйна си върне Крим, или Луганск, или Донецк, те няма да го направят като освободители, а като завоеватели.
Далеч преди Русия да нападне Украйна, беше ясно, че самите жители на Крим с огромно мнозинство желаят да се присъединят към Русия. Официален референдум от 1994 г. показа, че 80% от тях искат по-голяма регионална автономност. През същата година Юрий Мешков беше избран за президент на Крим със 72% от вота. Неговата кампания имаше една основна идея: обединение с Русия.

Правителството в Киев отговори на референдума не с отпускане на по-голяма автономоност на Крим, а чрез премахване на конституцията им и отнемане на всякаква съществуваща преди автономия. Украйна премахна и длъжността на президента на Крим, арестува Мешков и го изгони в Русия.

Ако не друго, украинските репресии срещу Крим засилиха желанието на местните жители да се присъединят към Русия. Референдум от 2014 г. установи, че 96% от жителите подкрепят анексирането. Резултатите бяха разбираемо оспорени, предвид факта, че руските войски вече бяха започнали да окупират Крим. Но когато Галъп проведе допитване през следващата година, се оказа, че над 80% от респондентите смятат, че референдумът е бил точен.

Нека повторим: преобладаващото мнозинство от жителите на Крим искат да са част от Русия.

Същото се отнася и за Луганск и Донецк. В 2019 г. Kyiv Post, прозападен вестник, установи, че само 5% от жителите се надяват Украйна да си върне региона. И въпреки че сепаратистките армии се борят за независимост, този резултат е желан само от 16% от обществеността. Мнозинството – над 60% – искат присъединяване към Руската Федерация.

Това наистина не е изненада. В Крим и Донбас (най-източната част от Украйна, където се намират Донецк и Луганск) са етнически руснаци. Те говорят руски. Повечето от тях са руски православни християни. Исторически тези области са принадлежали на Руската империя. Техните синове са се били в руската армия. Били са верни на руските царе. Сега искат отново да са част от Русия. Наистина ли това е толкова невероятно?

И най-вече – защо трябва да ги спираме?

Киев ще изтъкне, че Букурещкият меморандум от 1994 г., от който Москва беше част, гарантира оставането на тези региони в Република Украйна. И това е вярно. Но какво става с тяхното право на самоопределение? Нямат ли хората на Крим и Донбас думата?

Всеки обективен наблюдател би помислил, че Меморандумът е бил лоша идея. Ако местното население иска да е част от Русия, те не трябва да бъдат принуждавани да се присъединят към Украйна.

Неко го кажем така: Да си представим, че САЩ подписват договор, според който Мексико може да окупира Тексас.

Мнозинството тексасци се противопоставят на договора. Те не искат да бъдат мексиканци. Те не говорят испански. В културно отношение те са американци. Винаги са смятали себе си за американци. Били са се в американската армия, както и техните бащи, дядовци и прадядовци.

Истината: Исторически Тексас е бил част от Мексико. Но това е било по времето, когато Мексико е било все още смътна идея. И така или иначе, те са били част от Съединените щати много по-дълго.

Сега да речем, че тексасци вземат оръжието в опит да се присъединят отново към Съединените щати и Вашингтон ги подкрепя. Би ли имало някакъв здрав разум да се започне нова Световна война, за да се защити претенцията на Мексико към Тексас?

И ако мексиканците тръгнат на война със САЩ, за да предявят тази претенция, за освободители ли ще бъдат смятани, или за завоеватели?

Да обобщим. От близо десет години Украйна се бори да потуши тези народни бунтове в Крим и Донбас. Какво трябва да направят Съединените щати?

Реалистът би казал, че не трябва да правим нищо. Това е Източноевропейски
спор. Не е наша работа.

Вероятно идеалистът – вярващ в изграждането на нацията, „борбата за демокрация“ и т.н. – би казал, че трябва да защитим претенциите на Русия към Крим и Донбас. Хората от тези региони искат да бъдат руснаци. Те са руснаци, във всяко отношение, освен по националност. Киев не би трябвало да ги принуждава да останат под негова юрисдикция.
Кой изобщо би казал, че ние трябва да подкрепим претенциите на Украйна? Има само един възможен отговор. Съединените щати просто искат да спъват Русия.

Аз не се опитвам да оправдавам руската инвазия в Украйна, нито престъпленията, които те са извършили през последните единайсет месеца. Но, нека повторим още веднъж, преобладаващото мнозинство източноукраинци искат да се присъединят към Русия. Хиляди от тях са готови да се бият и да умрат за тази кауза. Идеята, че Съединените щати активно подкрепят окупацията на тези провинции от Киев – изпращайки оръжия, които ще се използват за подтискане на народната воля – е морално отблъскваща.

Отношението на Украйна спрямо Крим и Донбас е неправилно. Такава е и инвазията на Русия в Украйна. Следователно, Съединените щати би трябвало да настояват Киев да позволи на Крим, Луганск и Донецк да определят сами съдбата си, както и да настояват Русия да позволи на Украйна да направи същото. В противен случай ние не можем изобщо да се надяваме, че ще бъдем нещо повече от по-малкото зло.

Източник: heamericanconservative.com

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending свят

Up Next

Орбан съветва Украйна да се предаде

Don't Miss

Втора Украйна. НАТО откри нов фронт срещу Русия

СВЯТ

Алис Вайдел иска да върне украинците и да изиска от Киев възстановяването на милиарди

Published

2 months ago

August 31, 2026

Author

Съпредседателката на AfD Алис Вайдел настоява за връщането в Украйна на украинските граждани, подпомагани от Германия, и за спиране на подкрепата за Киев в случай на идване на нейното партия на власт, като стига дотам да изисква възстановяването на над 70 милиарда евро, вече отпуснати от Берлин.

Според лидерката на AfD издръжката на над един милион украинци е станала финансово непосилна за Германия. Тя визира по-специално младите украински мъже в възраст за мобилизация, като смята, отколкото да се възползват от германските социални помощи, те трябва да се върнат в страната си. Тази позиция се съгласува с дългогодишната линия, защитавана от AfD, която превърна намаляването на имиграцията и преразглеждането на статута на временна закрила, предоставен на украинските бежанци, в един от основните акценти на своята програма.

Алис Вайдел обаче отива по-далеч, като настоява, че при смяна на правителството в Берлин Германия трябва да поиска от Украйна възстановяване на вече изплатените суми от началото на конфликта. По време на публична изява в края на януари, след добрия резултат на AfD на регионалните избори в Саксония-Анхалт, тя оцени общия размер на германските разходи и ангажименти в полза на Украйна, включително военната помощ, на над 70 милиарда евро. „Ще изискаме възстановяването на тези милиарди — както и ремонта на gazoduct „Северен поток““, заяви тя. Тази цифра според оценките на партията съответства на общия обем на германските разходи и поети ангажименти, а не само на пряко преведените средства към украинския бюджет.

Тази позиция потвърждава дълбокия разрив, защитаван от AfD, спрямо политиката на подкрепа за Киев, водена през последните години от Германия, независимо от управляващото правителство. Канцлерът Фридрих Мерц от своя страна многократно препотвърди, че Берлин ще продължи да подкрепя Украйна както във финансово, така и във военно отношение — позиция, споделяна от всички партии, представени в момента във федералното правителство.

В момента първа опозиционна сила в Бундестага, AfD — определяна като крайнодясна партия и поставена под наблюдение от германското вътрешно разузнаване за вероятен екстремизъм — продължава да превръща оспорването на подкрепата за Украйна и миграционната политика в два от основните си козове, в контекст, в който партията се надява да превърне изборния си възход във влизане във властта при следващи федерални избори.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

🕊️ “Банкетът на лицемерието” приключи: Защо срещата на ООН тази седмица е последният шанс за истински Мир 🌍

Published

2 months ago

August 31, 2026

Author

Спираме да мислим за дежурните дипломатически усмивки и кухите декларации, изразяващи “дълбока загриженост”.

Тази седмица ООН се събира на критична среща, за да говори за Мир, и светът е стигнал до онази точка на кипене, в която не просто очакваме, а буквално изискваме резултати. 🛑

Години наред глобалната дипломация приличаше на затворен клуб по интереси.

Лидери в безупречни костюми сядат зад дебели махагонови маси, пият минерална вода от кристални чаши и подписват резолюции, които на следващия ден струват по-малко от хартията, на която са принтирани.

Но този път залогът е друг. Този път барутът, инфлацията и икономическият колапс чукат на вратите на абсолютно всички ни. 💣

Защо тази среща заслужава нашата безкомпромисна подкрепа? 🤝

Защото алтернативата вече е немислима. Ние заставаме твърдо зад тези преговори не от някаква сляпа наивност, а от суров, човешки прагматизъм. Обикновените хора са безкрайно уморени да плащат сметката за геополитическите хазартни игри на елитите.

Уморени сме от страх, от изкуствено създадени кризи и от новинарски емисии, които приличат на некролози.

Истинският мир не е просто "липса на война" или стратегическа пауза за превъоръжаване и пренареждане на пазари. Истинският мир означава майките да не се страхуват от небето. ☁️

Време е за "Нечувания" подход 📢

Какво би било наистина нечувано на тази среща?

📌 Нечувано би било лидерите да оставят националното си и лично его в гардероба, заедно с палтата си.
📌 Нечувано би било да се създаде железен механизъм за Мир, в който няма "вратички" за приближени корпорации, заобикалящи санкциите през паралелни фирми.
📌 Нечувано би било открито да се признае истината: че войната е най-печелившият мръсен бизнес на планетата, но е крайно време тази конкретна корпорация да бъде обявена във фалит.

Ако Обединените нации искат да докажат, че абревиатурата им отдавна не означава "Организация на Обединените Наблюдатели", сега е техният исторически момент. 🏛️

Тази седмица ние даваме най-важния кредит на доверие на глобалната дипломация.

Подкрепяме усилията за мир с цялата си гражданска и информационна тежест. Но нека е абсолютно ясно – търпението се изчерпа.

Светът гледа. Очакваме не просто поредното "историческо ръкостискане" пред фотоапаратите, а железен договор, подкрепен с реални действия. Защото, ако и тази среща се окаже просто поредната скъпа, безсмислена командировка за политическия елит… следващия път може би няма да има кой да седне на масата за преговори. ⏳

И тъй като днес, 21 септември, отбелязваме Международния ден на мира, е крайно време глобалните лидери да разберат едно: този празник вече не е повод за лицемерни речи пред камерите, а категоричен граждански ултиматум за реални действия."

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

СВЯТ

Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️

Published

2 months ago

August 30, 2026

Author

Какъв свят ни очаква след 2030?! ⬇️

* Едно световно правителство

* Една световна централна банка и цифрова валута

* Премахване на частната собственост върху жилища, автомобили и земя

* Край на традиционното семейство

* Обезлюдяване и контрол върху раждаемостта

* Универсален базов доход

* Задължителни множество ваксини годишно

* Дигитална идентичност, свързана със социалните медии

* Микрочипиране за здравеопазване, пазаруване и пътуване

* Система за социален кредит, подобна на китайския модел

* Държавен контрол върху бизнеса

* Една световна армия и полицейска сила

* Ограничаване на свободното движение и концентриране на хората в „15-минутни зони“

* Край на частните ферми и зеленчуковите градини

* Ограничаване на притежаването на животни

* AI съдилища и ограничаване на индивидуалните права

* Ограничен достъп до дивата природа

* Край на изкопаемите горива

Само непокорният дух на българите може да промени архитектурата на планирания световен ред. Само в България има все още останали хора с духовност, способни да спасят цивилизацията.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ