ПАРИ
Удрят ни в джоба открито, но още повече прикрито!
Преди време британската медия BBC излъчи интересен репортаж на своят кореспондент от Германия Роб Камерън. Той бе посветен на една ясно очертала се тенденция: на източноевропейците да се предлагат стоки, които могат да бъдат намерени в магазините и търговските вериги на Запад. Но приликата между тях е само във външната опаковка – съдържанието им е много по-различно. Стоките, предназначени за населението на бившите социалистически държави, са с влошено качество, по-малък грамаж и на доста по-висока цена от тези за купувачите на Запад.
В своят материал Роб привежда много доказателства за това. Консерва с риба тон струва в немски магазин 1 евро, но в Чехия тя се продава за 1.5 евро. В Германия в кутията купувача ще намери едри парчета, но в изпращаните на Изток консерви има пюре от риба. Кремвиршите на Запад съдържат 87 на сто свинско месо, но в същата марка, продавана в Източна Европа, не достига точно месото. А, ако го има, то са остатъци от кокошки. Етикетите на бутилки студен чай са еднакви на Изток и на Запад, но тези, предназначен за източноевропейци са с 40 на сто по-малък екстракт на чая и далеч по-скъпи.
Това се отнася до всички храни и напитки, които западни производители пробутват на нас, източноевропейците. Експерти от Пражкия университет по химия и технологии направиха анализи на продукти като кафе, сирене, маргарин, шоколад и др. Така установиха, че макар и продавани с еднакви опаковки в Германия и Чехия, те силно се различават по своето качество и състав.
Подобни анализи осъществиха и техни колеги от Словакия. Те сравниха качеството на едни и същи стоки (колбаси, млечни продукти, хляб, напитки и др.), предлагани в магазини на Братислава и на големи градове в Австрия. И стигнаха до същия извод: западните производители прилагат двойнствен подход! В Словакия стоките са с определено влошено качество – съдържат по-малко месо и повече тлъстини, както и опасни за здравето изкуствени подобрители и оцветители. Различават се осезаемо и в грамажа си – продаваните в Словакия продукти са по-леки в сравнение със същите, но в австрийски магазини.
Подобни разминавания установяват и в Унгария. Това, което се предлага в техни супермаркети е далеч по-некачествено, с по-малък грамаж и вредно за здравето в сравнение със същите стоки, но продавани в Австрия. Съвпаденията са единствено в опаковките и етикетите по тях.
У нас също са правени подобни съпоставки на едни и същи продукти, но купени в български и западноевропейски магазини. Така са установени значителни различия. Естествено, ощетени от новите си западни „съюзници“ сме точно ние, българите. Шоколадов десерт съдържа много по-малко мляко и какао от същата марка, но продавана в западен магазин. Разхладителни напитки са натъпкани с вредни изкуствени подсладители, докато в немският и австрийският техен еквивалент има само естествена захар. В сирената от Запад, които се продават у нас има всичко друго, но не и мляко – за разлика от тези, които са предназначени за западния потребител. За сметка на това пък западните стоки у нас са далеч по-скъпи – вносно детско пюре например, у нас е с два пъти по-висока цена отколкото в чужбина.
Прозападните марионетки, които през последните десетилетия завладяха всички коридори на властта у нас, определено си затварят очите и пред тази дискриминация. Явно и родните вождове ни приемат като хора от втора категория, на които може да се пробутват всякакви боклуци. А най-вероятно и те се облажват от милиардите, печелени от западни производители за сметка на нашето здраве.
Сега, покрай невероятната икономическа катастрофа, която ни причиниха овластени дебили на Запад и у нас с безумната си антируска политика, тази тема отново е свръх актуална. Производителите намериха начин да печелят и от намаляващото потребление на стремително обедняващото население. За да ни ограбват сега те прилагат техниката шринкфлация (от англ. shrink – свивам се). Нейната същност е да се намалява теглото на продуктите, като се запазва цената им. Но, ако преди тя се прилагаше най-вече за западни стоки предназначени за източни купувачи, сега шринкфлацията завладя и Запада. CNN съобщава, че стоките в американските супермаркети определено намаляват като размер и обем, като цените остават същите. Шоколад, който доскоро е бил 100 грама, днес е 80. Макароните вместо 500 грама са 400. Маслото, което се е предлагало с тегло 250 грама всъщност вече не е толкова – свило се е с десетки грама. Пакетчето, в което е имало 20 бисквитки, вече съдържа 18. В кутия от половин килограм кафе вече има 450 или 425 грама, но цената е същата. Битовата химия също значително олекотява, намалява дебелината дори и на тоалетната хартия. Ето защо сме принудени по-често да купуваме стоки – може да сте забелязали, че някои продукти много бързо свършват. Така производителите незабележимо прехвърлят своите разходи върху нас, потребителите. Правят го най-спокойно, защото изследователи отдавна са установили: за купувачите е много по-важна цената, а не намаляването на обема на продукта.
Но освен снижаване на теглото, като се запазва същата цена, сега масово се прилага и друга тактика: скимпфлация (от skimp – пестя, икономисвам). Тя се изразява в замяна на по-скъпите съставки в създаването на продукта с много по-евтини. Проучване сред 300 големи производители на хранителни продукти и напитки в САЩ показва, че две трети от тях са внесли промени в рецептурата им. Те сега слагат повече вода, отказват се от качествени съставки за сметка на по-лоши, но по-евтини или въобще ги премахват – като бадеми в сладки например.
За производителите не е проблем да прилагат подобни трикове, защото много малка част от купувачите внимателно изучават какво съдържа продукта, който купуват. Те са в пълно неведение от тази практика – поне дотогава, докато не установят сами, че качеството на продукта силно се е влошило.
Евролидерът Жозеп Борел е категоричен: европейците са длъжни да платят за подкрепата на Украйна! Този образ, чиито месечни доходи надвишават пенсиите на хиляди наши пенсионери взети заедно, най-спокойно си говори всевъзможни безсмислици – на него за това му и плащат. Безумието е в това, че наливането на милиарди евро в джобовете на украинския режим само отдалечава, но няма как да спре неизбежния му разгром. Тези пари – взети без да ни питат от нашите данъци, биха могли да отидат и за далеч по-благородни цели. Но не и при капитализма. И се оказва, че за повечето от нас, дето живеем от заплата/пенсия до следващата, ни остава единствено да се надяваме, че все пак ще има нещо в лъскавата опаковка, която сме купили от супермаркета.
Вероятно ще се намери читател с „неправилно мислене“, който ще ни припомни: само преди около три десетилетия България произвеждаше невероятно вкусна, натурална, здравословна храна. И то в огромни количества! Вярно, нямаше лъскави молове и търговски вериги, но на пазари и по магазини имаше супер качествени зеленчуци, плодове, млечни и месни продукти… При това на цени, които днес не можем дори да сънуваме!
Но този период безвъзвратно отлетя – не само селското ни стопанство, но и мощната ни хранителна индустрия бяха унищожени с ентусиазираните усилия на корумпирани, „демократично ориентирани“ политици и стоящи зад тях родни и чужди олигарси. Точно това, заедно с предизвиканата от тях катастрофа в здравната ни система, стана основна причина и за преждевременната смърт на стотици хиляди наши сънародници.
Това, обаче, не представлява никакъв интерес за недоразуменията, които скоро ще ни призовават да им се доверим и да ги изпратим отново в коридорите на властта. За наше съжаление, това най-вероятно ще се случи – та те своевременно са се погрижили процеса на оглупяване на нацията ни да не секва нито за миг!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
