Какви тенденции се наблюдават днес в ЕС?

На международната арена Европейският съюз се представя като единно и монолитно цяло. Тази картина, създадена от европейски политици, не отговаря съвсем на действителността. Всъщност един по-внимателен поглед върху тази регионална интеграционна структура разкрива много съществуващи проблеми и противоречия, които европейските висши служители се опитват да скрият.

Миграционната криза от 2015 г., пандемията от коронавирус през 2020 г. позволиха да се разкрие наборът от съществуващи проблеми на ЕС. И през 2022 г. тези проблеми станаха очевидни. Сред тях са икономически затруднения, сепаратизъм, спорни въпроси в двустранните отношения.

Има отрицателна страна на изключителните икономически резултати на някои държави-членки на Европейския съюз. Струва си да започнем с нарастващия външен дълг. Да, от 2008 до 2020 г. размерът му се е увеличил с 42,4%. Сред развитите страни най-високи стойности могат да се видят във Франция (7.121.549 милиона USD), Германия (6.479.588 милиона USD), Холандия (4.546.788 милиона USD), Люксембург (3.881.317 милиона USD). ), Ирландия ($2,877,587 милиона), Италия ($2,688,071 милиона) и Испания ($2,585,510 милиона).

Тези страни представляват повече от 80% от общия външен дълг на ЕС. Преди излизането си от ЕС, Обединеното кралство добавяше още повече тежест към това число, като беше втората страна в света по задлъжнялост след Съединените щати с ниво на външен дълг от 9,262,192 милиона щатски долара.

Средното ниво на публичния дълг в страните от Европейския съюз в края на 2020 г. е почти 90% от БВП, въпреки че оптималната стойност според Договора от Маастрихт не трябва да надвишава 60%. В ерата на глобална пандемия тази стойност беше надвишена в 15 страни от ЕС. Най-тежка е ситуацията в Гърция, Кипър, Италия, Белгия, Франция. Испания и Португалия, където тя се покачи до 2-3 пъти над допустимото.

Преминаването на пика на пандемията и съживяването на европейските икономики позволи леко намаляване на съотношението външен дълг към националния БВП. Да, съгласно данните от Евростат, в края на третото тримесечие на 2022 г. процентът на дълга е 85,1%, с увеличение на дълга в абсолютно изражение. Към днешна дата европейските правителства не са в състояние да преодолеят нарастването на външния дълг, тъй като изпитват твърде много сериозни предизвикателства, за да се съсредоточат върху освобождаването от заплашителния по обема си дълг.

Цялостното преструктуриране на енергийния пазар, поскъпването на енергоносителите и повишената инфлация поради поскъпването на продукцията са друга пречка пред по-нататъшното развитие на Европейския съюз.

Проблемите, които възникнаха след войната със санкциите, накараха европейците да се запитат дали техните страни не вървят към нова икономическа катастрофа. В една от статиите, посветена на тази тема, авторът припомня кризата от 2012 г. Отбелязвайки крехкостта на еврозоната поради липсата на контрол върху евровалутата от страна на националните правителства, той предупреждава за потенциални кризи на ликвидността, които могат да доведат до неизпълнение на публичния дълг.

Централна банка в дадена страна е в състояние да се притече на помощ на правителството и да предостави парите си, лишавайки инвеститорите от възможността да поискат фалит. Няма такава възможност обаче във валутен съюз и след като се присъединят към него, правителствата на страните – участнички са отслабени, предоставяйки власт над себе си на финансовите пазари.

Така днес в европейската икономика цари несигурност. Само Европейската централна банка решава с какви методи и при какви обстоятелства да се бори с инфлацията.

Това състояние на нещата тревожи европейските жители, тъй като никой от тях не може да каже със сигурност дали ЕЦБ ще се справи със своите отговорности. Кризата на доверието в дейността на тази независима институция е пряко свързана с евентуална икономическа криза в Европейския съюз.

Не бива да забравяме и сериозното икономическо неравенство между страните членки на Европейския съюз. Пандемията от коронавирус разшири пропастта между развитите и развиващите се страни. По данни на МВФ, до края на 2022 г. нивото на доходите в развитите страни е намаляло само с 1,3%, а в развиващите се страни – членки – с 3,8% . Тази разлика се дължи на сериозното въздействие на коронавируса върху важната доходоносна дейност на развиващите се страни – туризмът.

Въпреки общата цел на ЕС да намали икономическото неравенство, не могат да се пренебрегнат фактори като продължителността на престоя в съюза, технологичната и индустриална база и текущите кризи.

Разпадането е друга тема на дискусии в Европейския съюз. Говорим за различните му проявления. Първо трябва да отбележим такова явление като евроатлантическата дезинтеграция – опит на Европейския съюз да постигне по-голяма автономия в рамките на сътрудничеството си със САЩ.

През 2016 г. Глобалната стратегия на ЕС беше публикувана и критикувана от атлантиците. Периодично се предприемат стъпки за изграждане на собствена, независима от американската, външна политика. Струва си да се припомни осъждането от страна на Франция и Германия на американската инвазия в Ирак през 2003 г.

Вашингтон от своя страна по всякакъв начин пречи на Европа да получи независимост във външната политика, разигравайки украинската карта и подхранвайки антируски и антикитайски настроения. Въпреки това прибързаните действия на САЩ за изтегляне на войските си от Афганистан, създаването на военния съюз AUKUS зад гърба на Франция бяха отбелязани от европейските политици и едва ли ще бъдат забравени.

Сега, като моментно състояние, позициите на атлантиците са силни, но все по-често се чуват призиви Европейският съюз да изгради своя собствена стратегия. Така в бъдеще ще се изостри борбата между привържениците на проамериканската и на независимата Европа, поне на дискусионно ниво.

Втората проява на разпад се усеща от Европейския съюз не по-малко чувствително.

През последните години сепаратистките настроения бяха подхранвани преди всичко от референдумите, проведени в Шотландия и Каталуния.

Обикновено сепаратизмът възниква при провеждането на държавна политика, без да се вземат предвид интересите на националните малцинства. Тогава това национално малцинство започва да се обявява и да иска разширяване на правата си, заплашвайки с физическото отделяне на територията, която то заема в държавата.

Освен това това отделяне може да доведе както до създаване на собствено държавно образувание, така и до присъединяване към друга държава. Най-известните центрове на сепаратизъм в Европейския съюз се намират във Великобритания (Шотландия, Северна Ирландия), Испания (Каталуния, Страната на баските), Белгия (Фландрия), Франция (Корсика), Германия (Бавария), северните райони на Италия.

В Каталуния през 2017 г. живяха 7,5 милиона души, от които в поредица от минали референдуми с ниска избирателна активност, абсолютно мнозинство гласуваха за независимост от Испания. Испанското правителство обяви всички референдуми за незаконни и строго потисна всякакви прояви на сепаратизъм, включително с въвеждането на цензура върху съответната информация в интернет.

Страната на баските, с население от 2,2 милиона, отдавна е едно от най-активните огнища на сепаратизъм, но след разоръжаването на сепаратистката групировка ЕТА (Страната на баските и свободата) през 2017 г. исканията за отделяне на региона от Испания престанаха да бъдат много популярни сред населението.

Белгийският сепаратизъм най-силно се усеща в северната част на страната, във Фландрия, икономически най-развитият регион. Повече от половината от белгийското население живее във Фландрия. Комбинацията от тези фактори популяризира сред фламандците идеята, че Фландрия е принудена да подкрепя по-изостаналата Валония. А езиковата разлика между холандскоговорящите фламандци и френскоговорящите валонци изостря още повече конфликта.

Заслужава да се спомене и борбата на Корсика за автономия и официалното признаване на собствения им език на регионално ниво. Корсика е един от най-бедните региони във Франция, което не спира местните националисти да призовават за отцепване.

В Германия и Италия също има движения за разширяване на правата на националните малцинства, но плановете за отделяне от държавата или не са приоритет, или изобщо не съществуват.

Списъкът с европейски проблеми се попълва и поради трудните отношения между някои от участниците в него. Един от най-ярките примери са действията на Унгария, които видимо излизат от мейнстрийма на европейската политика. Унгария е една от малкото западни страни, които не подкрепиха санкционната война, отприщена срещу Русия.

Президентът Виктор Орбан се ръководи от националните интереси, които включват икономическо и духовно партньорство с Русия. Отвън може да изглежда, че Унгария действа сама, но самите унгарци смятат своята позиция не за изолирана, а напротив, за една от популярните и ключовите в европейската политика.

Охлаждането на отношенията между Полша и Германия също изисква внимание. Дипломатическите отношения между тези страни никога не са били лесни, но през последната година те сериозно се влошиха поради крайно националистическата политика на Полша.

Във време, когато Европейският съюз има най-голяма нужда от единство, поляците решиха да се върнат към вече уредения въпрос за репарациите за щетите, причинени от Германия по време на Втората световна война. Обвинявайки Германия в изграждането на нов „Четвърти райх“ на базата на Европейския съюз, полските политици се оплакват от ниските нива на германска помощ за Украйна.

Очевидно Полша се опитва да използва западния си съсед, за да спечели политически точки и да повиши популярността на управляващите сред населението, което се тревожи от растящата инфлация, като понякога го прави доста провокативно.

Заслужава да се отбележи известно напрежение в отношенията между Италия и Европейския съюз. Нарастващата популярност на десните сили не може да не тревожи европейските служители, а критичната ситуация в страната по време на пандемията от коронавирус, когато закъснелите действия за подкрепа от ЕС доведоха до доставката на хуманитарна помощ от Русия и други страни по света, останаха в паметта на италиански евроскептици.

Обобщавайки, можем накратко да очертаем текущото състояние на нещата в Европейския съюз. Съвременният Европейски съюз има редица сериозни и много дълбоки проблеми. Непрекъснатият растеж на външния дълг, който значително надвишава лимита спрямо националния БВП, без подходящ контрол заплашва да се превърне в нова икономическа криза.

Дискусиите за евроатлантическа дезинтеграция ще продължат повече от една година и в контекста на изчерпването на антируските и антикитайските настроения те само ще се засилят. Процесите на национална дезинтеграция под формата на сепаратизъм ще зависят пряко от държавната политика за подкрепа на националните малцинства.

Общата картина е, че Европейският съюз не приема сепаратизма, възпрепятства прилагането му и липсата в конституциите на страните – членки на правото на отделяне на региони от държавата. Единството на Европейския съюз е застрашено от липсата на общо съгласие по редица икономически, политически, социални и морални аспекти. Унгария и Полша са отлични примери за това.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ