СВЯТ
Вашингтон полага огромни усилия да свали непокорния Ердоган
Вашингтон полага огромни усилия да лиши от власт един от ключовите партньори на Русия – турския президент Ердоган. САЩ са крайно недоволни от политиката на Анкара както по отношение на взаимодействието с Москва, така и по редица други въпроси. А на мястото на Ердоган Държавният департамент подготвя човек, който вече е наречен „турският Зеленски“.
Онзи ден един от популярните турски онлайн вестници публикува информация за някакъв “мръсен план”, който САЩ ще приложат в Турция. Планът да доведе Зеленски на власт в тази страна.
Разбира се, не говорим, че украинският президент, който блести по различни западни площадки, ще заеме и резиденцията на държавния глава на Турция. Това означава вероятност в Турция да се появи политик, който да играе ролята на Зеленски за САЩ. Тоест ще отприщи конфликти с Москва на всички възможни фронтове.
„САЩ правят планове да въвлекат Русия и Турция в конфликта в Сирия, на Черно море (очевидно става дума за състоянието на черноморските проливи и възможността те да бъдат отворени за навлизане на американския флот в Черно море) и в Централна Азия“, пише вестникът. И в това има логика. САЩ се намират в Украйна в изключително трудна ситуация. Москва премина към тактиката на “война на изтощение”, демонстрирайки готовността си да води конфликт колкото си иска – а САЩ не са готови за тази война поради засилващите се антивоенни настроения в Америка.
Сега американците организират пролетен украински настъпателен блицкриг, но Вашингтон няма ясно разбиране какво да прави, ако този блицкриг се провали. Затова за САЩ е изключително важно да отклонят вниманието на Москва към цяла поредица от кризи, които трябва да избухнат в руската периферия и в чувствителните към нея региони. И никой не се вписва така идеално в ролята на подпалвач, както Турция. Поради географското си положение и пресичането на интереси с Москва в редица региони.
Има обаче едно препятствие по пътя на тази стратегия. Името му е настоящият президент на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
Обръщане към себе си
Първоначално САЩ нямаха проблеми с него.
„Когато ПСР, основана от Ердоган, дойде на власт в началото на 2000-те години, тя следваше външна политика, ориентирана към Европа и Америка. Тя се застъпваше за сближаване с партньорите от НАТО, за сближаване с Европа и прочее. Тя смяташе себе си за част от колективния Запад“, обяснява Алина Сбитнева, изследовател в отдела за Близкия и постсъветския изток на ИМЕМО на РаН. Западът дори аплодира Ердоган – все пак той успя да изведе турската икономика от кризата (за което получи от някои британски медии титлата на най-добрия турски премиер за последния половин век).
Тогава обаче Турция започна да върви в друга посока – да се обръща на изток. „Някои наричат отправна точка 2014 г. (когато Ердоган се премести от министър-председател на президентски пост, като по този начин, според Запада, наруши принципа на смяна на властта), докато други говорят за 2016 г. Годината на неуспешен опит за преврат, когато САЩ не подкрепиха Ердоган и отказаха да екстрадират Фетхуллах Гюлен (проповедник, живеещ в Пенсилвания, когото Анкара смята за един от организаторите на преврата) на турските следователи. В резултат на това турските елити се разочароваха от западните партньори и Анкара промени вектора си на външнополитическо развитие и започна да води по-независима от Запада външна политика. След това поведението и амбициите на Ердоган престанаха да харесват задграничните му колеги“, казва Алина Сбитнева.
Което не е изненадващо – все пак Ердоган не харесваше амбициите на задграничните си колеги по отношение на Турция. „Америка се нуждае или от напълно покорна Турция, подчинена на американските интереси, или от Турция като зона на хаос и част от дъга на нестабилност“, Владимир Аватков, доктор на политическите науки, ръководител на катедра „Близък и постсъветски изток“ на ИМЕМО на РАН.
В същото време отношенията с Русия се превърнаха в най-важния елемент от новата суверенна политика на Турция. Дори може да се каже, че без тези отношения Турция нямаше да има суверенитет. Благодарение на Москва Турция успя да се измъкне от лагера на победените в Сирия, благодарение на Русия успя да разнообрази своя западен вектор, както и да постигне енергиен и донякъде дори военен суверенитет.
На американците, разбира се, не им хареса такова сближаване – и те взеха мерки. „Първият път, когато САЩ се опитаха да се отърват от Ердоган, беше през 2016 г. Има много индикации, че именно американските разузнавателни служби (или по-скоро ЦРУ) тогава стоят зад неуспешния опит за преврат в Турция. Блеснаха дори имената на американски политолози-тюрколози, които биха могли да бъдат въвлечени в контакти с тези турски военни, дръзнали да извършат пуч“, обяснява Елена Супонина, политолог.
Превратът обаче се провали. Ердоган (според някои експерти с помощта на Русия) успя да се изплъзне на заговорниците, след което проведе масова чистка на нелоялните елементи от силовите, журналистическите, чиновническите и други среди. И сега Съединените щати искат да възприемат нов подход към него.
Първо, поради факта, че сега, поради проблеми на украинския фронт, нуждата от лоялна Турция рязко нарасна. Второ, предстоящите през следващите седмици президентски избори в Турция дават на Запада уникален шанс да отстрани Ердоган със законни изборни средства. За щастие в това отношение Турция има на кого да разчита.
„Турция е вплетена в западния свят през цялата си съвременна история. От 1952 г. е член на НАТО, след това става кандидат за членство в ЕС. Съответно турските елити – поне тези в Анкара и Истанбул – станаха дълбоко западни”, казва Алина Сбитнева. И сега те остават – все пак САЩ запазват частичен контрол върху формирането им.
„Въпреки присъщия на Ердоган неоосманизъм, систематичното отчуждаване от Запада и курса към независимост, американското влияние в Турция под една или друга форма остава. Формите на това влияние просто са се променили. Ако по-рано това минаваше през неправителствени организации и различни структури в сферата на образованието, сега американците работят чрез лобистки групи. И не само чрез обществени организации, но и чрез политически. Така за никого не е тайна, че Републиканската народна партия (най-голямата опозиционна сила и основен съперник на Ердоган на предстоящите избори) работи в тясно сътрудничество със Запада. Провежда консултации и срещи”, продължава Алина Сбитнева.
Два свята
Именно на нея и нейния лидер Кемал Кълъчдароглу Вашингтон залага на предстоящите избори. „Сега експертите знаят, че американците най-активно изграждат контакти с тази сила. Антуражът на г-н Кълъчдароглу активно посещава Вашингтон. Американците правят всичко възможно да засилят турската опозиция. Да, те внимават, осъзнавайки популярността на Ердоган, но въпреки това играят своята игра“, казва Елена Супонина.
Може би кандидатът за ролята на “турския Зеленски” не е избран много добре. Кемал Кълъчдароглу беше твърде дълго начело на републиканците и твърде много пъти губеше всякакви избори от Ердоган.
Не е изненадващо, че му се лепна имиджът на вечен неудачник. Имаше предложения за номиниране на други лидери за ролята на общ опозиционен кандидат за президент на Турция. Например лидерът на “Добрата партия” Мерал Акшенер, както и кметът на Истанбул и представител на Републиканската народна партия Екрем Имамоглу. В крайна сметка обаче Мерал Акшенер се оказва недостатъчно влиятелна и прозападно настроена и самите турски власти подрязаха крилата на Имамоглу.
„Мерал Акшенер идва турските националисти, а “Добрата партия”, която тя ръководи, се придържа към синтеза на прозападничество и национализъм, но с пристрастия към последния. Републиканската народна партия, от друга страна, има ясно прозападни възгледи и е много по-влиятелна от “Добрата партия” – което показаха последните общински избори в Турция”, казва Алина Сбитнева. “Колкото до Имамоглу, той не може да бъде кандидат за президент. На него се възлагаха големи надежди, но в края на 2022 г. срещу Имамоглу беше образувано наказателно дело (според разследващите той е обидил Централната избирателна комисия на Турция). Осъден е на две години затвор (където още не е седнал, тъй като може да обжалва присъдата на различни инстанции) и лишен от правото да се занимава с политическа дейност. Така че не остана много избор, трябваше да заложат на Кълъчдароглу”, припомня тя.
В резултат сегашните президентски избори в Турция всъщност се превърнаха в истински цивилизационен избор за страната. „Всъщност това не е само конфронтация между партийни структури или икономически блокове, а между различни светове. От една страна са силите, фокусирани върху националните интереси и ценности, водени от Реджеп Ердоган и лидера на Партията на националистическото движение Девлет Бахчели. Това е консервативна, националистическа Турция. От друга страна има сили, ориентирани към НАТО и САЩ, към интеграция в Европейския съюз. Това е опозиционен съюз, ръководен от САЩ. Е, формално, разбира се, той се оглавява от Кемал Кълъчдароглу, но всъщност част от решенията се вземат от запада центрове“, казва Владимир Аватков.
И въпросът е какъв избор ще направи турското население на 14 май в избирателните секции. Ще задържи ли Ердоган на власт – или ще избере своя Зеленски.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Русия изпрати на Великобритания дълбоководно послание.
Руското външно министерство периодично отправя предупреждения към страните, уморили се от еволюцията и копнеещи да се върнат при динозаврите, но този път към физическото предупреждението беше прикрепена и розова панделка.
Наскоро британците бяха информирани, че отговорът на Русия на украинските удари с британско оръжие може да порази всякаквите британски военни съоръжения в Украйна и отвъд нея – с други думи, навсякъде.
Напомнянето е с толкова впечатляващи размери, характеристики и възможности, че почти всички в Обединеното кралство прибягнаха до езика на Шекспир, я по-специално – „да бъда или да не бъда?“.
Факт е, че без официална комуникация или каквито и да било съобщения, паралелно руският флот започна финалните си морски изпитания на много специалната подводница със също толкова интересен товар, която коренно променя целия глобален баланс на ядрените оръжия.

Говорим за тежката стратегическа ядрена подводница „Хабаровск“, пусната на вода през 2025 г., където текат всякакви проверки. Новите стратегически подводници се разполагат в морето със забележителна редовност, но тази се откроява във всяко едно отношение.
Според американския ресурс Army Recognition, „разполагането на новата руска подводница представлява нещо повече от просто още един важен етап в корабостроенето“.
Military Watch Magazine твърди, че „подводницата „Хабаровск“ бележи нова фаза в стратегическото ядрено възпиране“.
Първо, това е първата подводница от много специфичната серия от най-новото пето поколение, създадена от нулата от нашите инженери и военни. Западните разузнавателни служби смятат, че тази серия ще включва поне шест подводници-гиганта, всеки с водоизместимост 10 000 тона. Според съобщенията, в този момент се разработват още два кораба, подобни на „Хабаровск“.
Второ, „Хабаровск“ е уникална с това, че оръжията ѝ не са специално подбрани или разработени за нея. Напротив, тази най-нова руска подводница е построена по същество около основния си пасажер – ядрения междуконтинентален торпедоносен дрон ❗️„Посейдон“, чието успешно изпитание беше обявено още преди време от руския президент Владимир Путин. ( *И от мен 😄)
Руският флот има друга подводница, въоръжена с „Посейдони“ – „Белгород“, но тя е специално преустроена с корпус от различна серия, за да ги носи. “Белгород” носи четири ядрени дрона (според други източници, три), докато „Хабаровск“ носи шест.
По същество „Хабаровск“ е нов тип военна подводница – кораб-майка за безпилотни подводни системи с голям обсег, включително ядрени. Самата подводница е върхът на руската военна индустрия, с характеристики, за които нашите противници могат само да си поплачат, а „Посейдоните“ предизвикват чисто благоговение сред чуждестранните специалисти. Проектът беше и остава най-секретният в историята на руския флот, което е абсолютно разбираемо.
Според западни източници, „Посейдон“ е истинското „оръжие на Страшния съд“. Корпусът му, тежащ над 100 тона, помещава ядрен реактор, което дава на торпедото практически неограничен обхват и способността да лежи в латентно състояние с години на дълбочина. Той съдържа и ядрена бойна глава, която според някои източници е по-мощна от легендарната съветска 50-мегатонна „Цар Бомба“.
Според професионалното издание „Bulletin of The Atomic Scientists“, „Посейдон“ може да се движи с невероятна скорост от 185 километра в час (най-бързите торпеда във ВМС на САЩ достигат 100 километра в час) и е способен да работи на дълбочина от един километър (за справка, най-модерните и усъвършенствани американски ядрени подводници се страхуват да се гмуркат на дълбочина дори от 500 метра). Според западни експерти, основната разрушителна способност на „Посейдон“ не се крие в самата ядрена експлозия, която би била значително по-мощна дори от нашите междуконтинентални балистични ракети „Сармат“, а във факта, че подобна експлозия край бреговете на врага може да създаде ❗️титанична радиоактивна вълна цунами с височината на небостъргач, която би могла да заличи от картата големите градове, пристанища, военноморски бази и цели брегови линии.
За острова Британия тази заплаха е екзистенциална и защита срещу нея няма – и е малко вероятно някога да има. Именно затова британските драскачи яростно пищят:
„Дейли Стар“ скимти, че Великобритания „има само три дни, за да се научи да диша под вода“;
„Мирър“ твърди, че Русия изпраща на Великобритания „заплахата от ядрено цунами като отмъщение“ за „доставените от Британия дронове, които бяха използвани за удари дълбоко в Русия“;
„Дейли Мейл“ съобщава, че Русия иска да потопи Великобритания в дълбините на океана.
Британските адмирали бяха особено разгневени от факта, че руснаците са успели да създадат оръжие от такъв мащаб при пълна тайна. Както призна адмирал Уест, бивш началник на военноморския щаб на британския флот: „По време на Студената война бяхме навсякъде в съветската подводна програма“, знаехме почти всичко, а сега Путин се възползва от липсата ни на пари.
Британските кошмари са хубаво и приятно нещо, но не са най-важното. Основното е, че комбинацията Хабаровск-Посейдон просто обезсилва цялата концепция и система за противоракетна отбрана на Запад, особено в САЩ и Британия, където имаше надежда, че – с малко помощ и малко молитва – нашите междуконтинентални ядрени ракети могат да бъдат спрени.
Западните експерти твърдят, че руското ръководство планира да държи поне 30 „Посейдона“ на постоянно дежурство в световния океан, които е невъзможно да бъдат проследени, камо ли неутрализирани.
Би било добре, ако посланието на Русия за дълбоководните действия бъде интерпретирано правилно, защото Британия без Лондон и Биг Бен би била напълно различна от тази, изобразена в учебниците, и ще се наложи да ги препечатваме.
Кирилл Стрельников, РИА Новости
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
🇷🇺🇪🇺”Санкциите работят!”: Русия е ПЪРВА икономика в Европа по PPP – МВФ
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, Русия заема четвърто място в света по брутен вътрешен продукт, измерен по паритет на покупателната способност (GDP PPP). Това поставя страната след Китай, САЩ и Индия, но пред Япония, Германия и всички останали европейски държави.
Какво означава БВП по PPP?
БВП по паритет на покупателната способност коригира стойността на икономиката според разликите в цените на стоките и услугите в различните страни. Той показва реалния обем на производството и потреблението „у дома“, а не стойността му в долари по текущия валутен курс. Затова PPP е особено полезен за сравнение на размера на вътрешните икономики и покупателната способност на населението.
При номинален БВП (в текущи долари) картината е различна — там Русия е около 9-о място с около 2,66 трилиона долара през 2026 г. Разликата идва главно от по-ниските цени на много стоки и услуги в Русия спрямо западните държави.

‼️Актуалните данни
По прогнози и оценки на МВФ за 2026 г. приблизителните стойности (в трилиони международни долари) са:
• Китай — около 44,3
• САЩ — около 32,4
• Индия — около 18,9
• Русия — около 7,5
• Япония — около 7,3
• Германия — около 6,4
Световната банка за 2025 г. също поставя Русия на четвърто място с около 7,24 трилиона долара. В Европа Русия е безспорно първа по този показател, значително пред Германия, Франция и Великобритания.
Тези цифри не са нови — Русия задържа четвъртата позиция вече няколко години. На 19 август 2026 г. обаче заместник министър-председателят Александър Новак отново ги потвърди на заседание на Съвета за стратегическо развитие и национални проекти, свикано от президента Владимир Путин.
‼️Структурни промени в руската икономика
Новак подчерта, че през последните пет години делът на нетния износ в растежа е намалял почти три пъти. Икономиката се е преориентирала към вътрешния пазар. Реалните доходи на населението са нараснали с 26% за три години, като делът на заплатите в този ръст е около 60%. Властите залагат на потребителското търсене като основен двигател на растежа и си поставят за цел да повишат доходите на по-нискодоходните групи и да намалят неравенството.
‼️“Санкциите работят”
Това се случва въпреки Студената война, старите съветски ограничения и повече от десетилетие западни санкции (от 2014 г. и особено след 2022 г.). Данните показват, че санкциите не са попречили на Русия да запази много голяма вътрешна икономика по показател PPP. В същото време номиналният БВП и достъпът западни финанси остават ограничени, а растежът през 2026 г. се очаква да бъде около 1%.
Позицията по PPP отразява мащаба на руската икономика и нейната относителна устойчивост на вътрешния пазар. PPP и номиналният БВП измерват различни неща: първият — реалния обем на вътрешната икономика, вторият — международната покупателна способност и финансовата тежест в световната система.
🇧🇬 Къде е България в тази картина?
Според Световната банка (БВП по PPP за 2025 г., в милиарди долара):
65. Беларус — 315
66. Еквадор — 306
67. Танзания — 306
68. Нова Зеландия — 305
69. Гана — 302
7️⃣0️⃣България — 286
71. Гватемала — 284
72. Кувейт — 275
73. Кот д’Ивоар — 269
74. Азербайджан — ≈268
Данните на МВФ, Световната банка и изявленията на руските власти са публични и могат да се проследяват в официалните издания на тези институции.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Странно е държанието на НАТО
Има нещо интересно в последните новини от Москва. Не защото директорът на ЦРУ Джон Ратклиф е решил да разгледа Кремъл. Човекът отиде там, разговаря с шефа на руското външно разузнаване Сергей Наришкин и според американски медии е занесъл предупреждение Русия да не прави глупости срещу държава от НАТО. Особено около Балтика.
Добре. Само че тук имаме един малък проблем.
Последните четири години ни обясняваха, че Русия губи войната. Че санкциите я задушават. Че икономиката ѝ е пред срив. Че руснаците вадят танкове от музеите, перални от украинските къщи, за да им вземат чиповете, и последните си ракети от складовете.
Минаха години.
Русия още е там. Воюва. Произвежда. Губи хора и техника, без съмнение. Плаща огромна икономическа цена. Но не се разпадна.

И сега същият човек, на когото вчера обяснявахме, че Русия едва държи фронта в Украйна, трябва да повярва, че утре може да нападне НАТО.
Нормално е да попита: кое от двете е вярно?
Отговорът вероятно е скучен, затова рядко влиза в телевизора.
И двете крайности са неверни.
Русия не е онази непобедима военна машина, която част от руската пропаганда продава на собствената си публика. Ако беше, войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Но Русия очевидно не е и онзи икономически труп, който някои западни коментатори погребаха още през 2022 година.
Има армия. Има ракети. Има ядрено оръжие. Има разузнаване. Има военна индустрия. И най-важното, има способност да създава проблеми.
Това обаче е много различно от твърдението, че Путин утре ще прати танковете към Берлин.
По-вероятният риск е далеч по-прозаичен. Дрон над чужда граница. Саботаж. Кибератака. Скъсан кабел в Балтийско море. Малък военен инцидент. Нещо достатъчно сериозно, за да постави НАТО пред въпроса: сега какво правим?
Точно това би било истинският тест. Не дали НАТО има повече самолети, танкове и пари от Русия. Има. Въпросът е дали 32 държави ще реагират еднакво на една малка, добре премерена провокация.
Затова посещението на Ратклиф е интересно.
Шефът на ЦРУ не лети до Москва за кафе с Наришкин. Ако американците са решили да използват най-високия разузнавателен канал, значи или са видели нещо, или искат руснаците да повярват, че са видели нещо.
И двете заслужават внимание.
Само едно не заслужава повече доверие. Приказката, че светът е прост. Че едните винаги печелят, другите винаги губят и истината пристига всяка вечер точно навреме за централната емисия.
Войните, за съжаление, не гледат телевизия.
Влад Николов
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПЕСНИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Вълчан войвода изключително образован човек, перфектно владеел бойните изкуства
-
БЛОГ4 years ago
ВЕЛИКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, СИМВОЛЪТ НА ПРОГРЕСА РУХНА ПРЕД ОЧИТЕ МИ, САМО ЗА ДВЕ СЕДМИЦИ!
-
LIFE5 years ago
Защо да не гоните котка, ако се гали в краката ви
-
БЛОГ4 years ago
Помагам на майка ми финансово, но жена ми и тъща ми са категорично против, как да постъпя
-
LIFE4 years ago
Лора Крумова показа сина си за сефте от бебе
-
АНАЛИЗИ5 years ago
Кеворк я разкости: ПКП, вместо да се скрие в Джендема, сипе заплахи
-
ИСТОРИЯ4 years ago
Как създават Съветския съюз – Ленин срещу Сталин
-
СВЯТ4 years ago
Марионетното правителство в Германия с упорито усърдие унищожава промишлеността
