БЪЛГАРИЯ

6 неудобни въпроса за атентата срещу главния прокурор

Published

3 years ago

May 6, 2023

Author

Кой би имал интерес от покушение срещу Гешев? Та той се разправя само с реални и измислени врагове на Борисов и Пеевски!

Взривът, за който се предполага, че е насочен срещу главния прокурор Иван Гешев, дойде в труден за него момент – когато има някакво, макар и крехко, политическо съгласие за реформата в прокуратурата и за въвеждането на механизъм за разследването на обвинител N1. Начинание, което Гешев приема и като персонална атака, и като посегателство срещу прокуратурата и държавността, дело на задкулисието, лоши политици, олигарси, престъпници и журналисти. Сега „атентатът“ има всички шансове да го превърне в недосегаема жертва. И прокуратурата положи доста усилия, за да засили драматизма в съзнанието на публиката. Деянието бе обявено за терористичен акт. „Очевидно главният прокурор е мишена за някого, и то не мишена, която да бъде сплашена, а мишена, която да бъде убита“, обяви зам.-главният прокурор Борислав Сарафов.

Версията на прокуратурата за взрива обаче предизвиква много въпроси. И ако се съди по социалните мрежи, огромна част от публиката изпитва съмнения, че случилото се е инсценировка. Къде са пробойните във версията на прокуратурата?

1. Колко сериозен е взривът?

Зам.-главният прокурор и директор на националното следствие Борислав Сарафов от понеделник обяснява, че взривът е страшен, изпълнен е професионално и целта му е да убива. Още в първите минути след инцидента той обяви, че е използван 3 кг взрив, който е предизвикал огнен стълб с височина 4-5 метра и дупка с 30-40 см дълбочина и 3 метра диаметър. Взривното устройство е било самоделно и е изумило дори израелски експерт по експлозивите, който незнайно как се е оказал под ръка на прокуратурата в ключовия момент.

Първите появили се снимки обаче веднага повдигнаха въпроси. Първо, на тях изобщо не се виждат поражения, които биха били предизвикани от толкова мощен взрив. Напротив – показаните дупки са направо мижави в сравнение с кратерите, които шофьорите трябва да преодоляват по улици и магистрали, по които не е имало взрив. Второ, занимаващите се с взривове обясниха, че мястото е под пътя и с наклон в обратна посока, затова няма и щети по пътя, до който е гръмнал взривът. Не са пострадали даже малките бордюрчета, които са в близост до мястото. Не е ясно колко пострадал е самият автомобил. Странно защо прокуратурата не го показва, макар че заведе репортери на мястото на взрива и обилно разказва детайли от разследването.

Ако взривът не е поставен правилно, не е взривен навреме и в крайна сметка се е оказал недостатъчен за целта, то за какъв суперпрофесионализъм на извършителите говори прокуратурата? „Трудно може да се каже, че са професионалисти. Мястото, където е избухнало взривното устройство, не представлява страшна опасност и е далече от пътя“, коментира бившият шеф на националната полиция Васил Василев.

„Видът на взривното устройство не позволява да се преодолее защитата на този конкретен автомобил“, каза и вътрешният министър Иван Демерджиев. Той уточни, че ако автомобилът е бил обикновен, а не брониран, и е имало директно попадение, каквото в случая няма, е можело да има поражения. Но покрай скандалите за изземването на Бюрото за защита към главния прокурор и преместването му към правосъдното министерство всички разбраха с каква тежка охрана и мерки за сигурност се движи Гешев. Как така суперпрофесионалистите, които са положили невероятни усилия да постигнат целта си, не са отчели този елементарен факт?

2. Кой от официалните лица лъже?

Ситуацията се усложни още повече заради противоречащите си изказвания на официалните лица. Борислав Сарафов отказа да каже по какви версии се работи, но специално отбеляза, че в България отдавна не е имало такъв атентат, та затова можело да няма вече експерти, които да сглобят таково сложно устройство, и той не изключва участие на хора от чужбина. Вътрешният министър Иван Демерджиев обяви, че вече има заподозрени. Накрая говорителят на Националната следствена служба Мариан Маринов директно заяви, че не му е известно да има заподозрени. За да замаже положението, говорителката на главния прокурор Сийка Милева обясни, че в НПК не съществува фигурата „заподозрян“.

Това може и да се подмине като леко разминаване в трактовките, ако Маринов не опроверга всички „факти“ на прокуратурата. Той обясни, че тепърва ще се правят експертизи и ще се разпитват свидетели. Тепърва ще се установява какъв е тротиловият еквивалент на взрива и каква е бомбата. Маринов отказа да каже дори дали и какви са щетите по автомобила на Гешев. Той увери, че ще се изследват всички възможни хипотези, като не изключи възможността да се проучи и версията за инсценировка. Нещо, което по-рано и Милева, и Демерджиев отхвърлиха.

3. Кой е бил в колата с главния прокурор?

Една от големите загадки се оказа кой е бил в колата с главния прокурор. В първите минути след взрива прокуратурата обяви, че с него са били съпругата му и двете му дъщери. Самият Гешев пред „Епицентър“ обясни, че децата са се уплашили.

Във вторник обаче прокуратурата изведнъж зае отбранителна позиция и отказа да потвърди информацията. „Не мога да му кажа кой е бил в автомобила, няма да влизам в лични теми“, каза Сарафов. Вътрешният министър Демерджиев уточни, че главният прокурор не е бил сам, но нито отрече, нито потвърди информацията, че с него е било семейството му. „Не искам да коментирам подробности в тази посока, не е бил сам, да“, каза той. Сийка Милева пък направо отсече, че такива въпроси не трябва да се задават, защото били навлизане в личното пространство на Гешев.

Въпросът обаче е от ключово значение за разследването, защото би хвърлил светлина върху това как главният прокурор се е озовал на мястото на произшествието. А и спътниците му са ключови свидетели. Според едната от версиите Гешев е трябвало да пътува служебно за Турция, но в последния момент се е отбил на сбирка на младши прокурори. Какво прави семейството му с него тогава? Кога точно е станала промяна в маршрута, за да успеят атентаторите да се подготвят и за новото място? Според прокуратурата е намерено взривно устройство и по първоначалния маршрут на Гешев. Какво точно е то и къде точно е открито? Взривено ли е или е обезвередено по друг начин?

4. Как взривът кореспондира с разкрития „заговор“ срещу Гешев?

На 16 март Гешев и всичките му заместници дадоха помпозна пресконференция, която трябваше да убеди публиката, че има мащабен заговор срещу главния прокурор, в който са замесени мафията, олигарси, Русия… Бяха пуснати невнятни записи на телефонни разговори и бяха показани странни записки, в които директно се казваше кой е поръчителят и каква е задачата. Обърканото изложение на прокуратурата обаче не впечатли особено обществото, а срещу потенциалните заподозряни така и не бяха повдигнати обвинения. Самите „доказателства“ са със съмнителна тежест в съдебна зала. Само един показателен факт – Испания отказа да предаде на България един от сочените за метежници, който на всичко отгоре има съвсем различно обвинение, а не, че е заговорничил срещу Гешев.

Дали взривът не е просто втора серия от същия сериал?

5. Кой би имал интерес от покушение срещу главния прокурор?

Това всъщност е ключовият въпрос при всяко разследване. От началото на мандата си като главен прокурор, а и преди това като зам.-главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата, Гешев не е отбелязал абсолютно нито един успех срещу организираната престъпност и корупцията. Напротив, казуси като „КТБ“, „Осемте джуджета“, „Жоси“ по-скоро навяват на мисълта, че прокуратурата или не желае, или не може да се пребори с престъпниците. Нито едно дело срещу висш представител на властта не е приключило с окончателна присъда. Има голямо мотане и никакво действие по делата от голям обществен интерес като „Барселонагейт“, за кюлчетата и пачките в чекмеджето в спалнята на Бойко Борисов, за санкционираните за корупция по списъка „Магнитски“…

Нещо повече – Иван Гешев непрестанно ни повтаря как главният прокурор е един обикновен администратор и не се бърка в никакви дела. Ако това наистина е така, то логиката е, че някой редови прокурор, а не Гешев, би станал мишена на покушение.

Затова и атентатът точно сега, в тази политическа обстановка, когато промените, засягащи прокуратурата, са на път да минат, не може да не събуди подозрения. Присъствието на израелския специалист по контратероризъм, който да се възхищава на подготовката на атентаторите и на работата на разследващите, е само поредното странно съвпадение. И логично възниква въпросът – дали пък „атентатът“ срещу Гешев няма за цел да осуети реформата в прокуратурата? Да остане тя за след края на мандата му, защото сега той ще е свещената жертва, която не трябва да бъде закачана?

6. Защо протестират прокурорите?

Ден след покушението десетки прокурори излязоха пред съдебните палати, за да кажат „Не на страха“. Казионната Асоциация на прокурорите в България пусна позиция, в която се казва, че е дошло време престъпниците да разберат колко ефективна може да бъде българската държава в защита на своите граждани. Дори бе отбелязано, че прокурорите „няма вече да търпят атаките от политици, икономически кръгове и медии“.

Това обаче води до въпроса срещу кого точно протестират прокурорите? Нали точно те трябва да защитават българските граждани от престъпниците, като събират годни доказателства и повдигат обвинения, които да издържат в съда? Прокуратурата има огромната власт да образува дела, да повдига и прекратява обвинения без съдебен контрол, да нарежда на МВР какви доказателства да събира по разследванията, да иска използването на СРС-та и какво ли още не.

Ако прокурорите си вършеха работа както трябва, сигурно щеше да е разкрито убийството на колегата им Никола Колев, станало през далечната 2002 г. Ако си вършеха работата, сигурно щяхме да имаме осъдени олигарси, мафиоти, корупционери… Щяхме да знаем истината за кюлчетата и пачките в чекмеджето и „Барселонагейт“.

И какво означава, че прокурорите вече няма да търпят атаки? Най-после ще си свършат работата? Или ще се саморазправят с критикуващите ги? Защото те имат всички средства за това. Но така няма да помогнат на правосъдието в България, а само ще затвърдят преобладаващото мнение – и у нас, и в чужбина, че трябва да има коренна реформа в прокуратурата.

Доротея Дачкова

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция лъжа скандал

Up Next

Лена Бориславова: Заради последните 12 години нямаме доверие на ГЕРБ

Don't Miss

Сапунката на Гешев продължава … ще прескочи ли робинята Изаура???

БЪЛГАРИЯ

Пазарът на труда се обръща

Published

3 weeks ago

July 12, 2026

Author

След няколко години на изключително силно търсене на работници българският пазар на труда започва да дава признаци на охлаждане.

Те все още не се проявяват в рязък ръст на безработицата или спад на заетостта, а най-вече в по-малко обяви и по-слабо търсене в част от водещите отрасли и големите икономически центрове. Различните източници не очертават напълно еднаква картина, но взети заедно данните на Агенцията по заетостта, Jobs.bg и НСИ показват отдалечаване от пиковите равнища от 2021-2022 г. Това охлаждане засега остава умерено, но вече е достатъчно широко, за да има потенциални последици за темпа на наемане, ръста на заплатите и вътрешното потребление.

Възможен поглед към преките намерения на работодателите да наемат нови работници дават месечните данни за регистрираните в бюрата по труда позиции на Агенция по заетостта (АЗ). Ако съдим по тях в сравнение с първото полугодие на 2025 г. през 2026 г. има повишаване в свободните работни места – от средно 18 хил. за първите шест месеца на миналата година до над 24 хил. през настоящата. Тези равнища видимо изостават зад еуфорията от 2021-2022 г., когато пиковите стойности достигат до 33-35 хил. регистрирани работни места. Важно е да отбележим обаче, че това повишение се случва на фона на в пъти по-малко регистрирани нови работни места месечно – по около 8-10 хил. през 2026 г.

– което означава че немалка част от заявените в бюрата по труда отворени позиции остават незаети за дълги периоди от време, най-вече заради малкия брой и профила на регистрираните безработни. Регионалната динамика на свободните работни места според АЗ също е разнородна – спрямо предишната година най-бърз ръст има в Благоевград, Плевен и Смолян, далеч от водещите икономически центрове и големите пазари на труд. Алтернативен източник за тенденциите при търсенето на труд дава статистиката на jobs.bg – разбира се, с необходимото уточнение, че данните на платформата за обяви нямат претенция за изчерпателност и свръхпредставят определени региони и отрасли за сметка на други.

Тук обаче тенденциите през последните две години влизат в противоречие – при наблюденията от данните на АЗ през 2025 и 2026 г. има отчетливо охлаждане на търсенето на работници, отчетено чрез броя на регистрираните обяви, които са намалели с 15-20% спрямо пиковите стойности от 2022 г., а свиването се ускорява през последната година. Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%.

Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри. Какво движи бизнеса днес? Получавайте най-важното ДИРектно в пощата си. Абонирам се Съгласявам се с Политиката за поверителност. Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство.

При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ. При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници.

От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%. Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове.

Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията. Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията.

Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане. Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Секторното разпределение на спада до голяма степен локализира основните фактори за него в процесите в сектора на високотехнологичните услуги. Спрямо 2022 г. спадът в търсенето на работници в информационните технологии е над 60%, при човешките ресурси и развойните дейности – над 50%, при маркетинга и аутосорсинга – над 35%. Важно е да отбележим, че този наглед огромен спад е спрямо особено засилено търсене на работна сила след пандемията и може да бъде разчетен и като нормализация към пред-пандемичните равнища на търсене. Доколкото обаче текат процеси и на преструктуриране на отрасъла в резултат на технологични промени, най-вероятно става дума за трайни промени в посока на по-селективно търсене най-вече на висококвалифицирани кадри.

Свиването на търсенето в никакъв случай не е ограничено във високотехнологичния сектор; напротив, спад на обявите за работа има и в трите отрасъла с най-много свободни позиции – търговия, туризъм и производство. При търговията това отразява по-умерената експанзия на веригите, но търсенето остава близо до нивата си от преди 2020 г. При туризма по-ниското търсене отчасти се дължи на заместването на местни работници с такива от трети страни, в индустрията – на общото забавяне на производството, особено за износ.

При някои професии – логистика, недвижими имоти, транспорт, енергетика, както и в някои сегменти на преработващата промишленост – металургия, автомобилни производства, електроника – има умерени повишения в броя на обявите, но те по никакъв начин не могат да покрият общия спад на търсенето на работници. От регионална гледна точка намаляването на обявите е почти повсеместно, най-видимо в големите местни пазари на труд (с необходимото уточнение, че статистиката на jobs.bg разглежда градове, а не области или общини). Столицата, Варна и Русе отчитат най-сериозен спад в търсенето – 20-25% спрямо пика през 2022 г., а в другите големи центове като Пловдив, Стара Загора и Бургас намалението е в порядъка на 10-15%.

Разминаването между двата източника може да се обясни с различие в профилите на компаниите, които публикуват обяви. Агенцията по заетостта съсредоточава повече посредничество за нискоквалифицирани кадри, в това число по различните правителствени програми за заетост. Обратно, в jobs.bg публикуват големи корпорации, по-често в големите градове. Каналът на взаимодействие също има значение – докато бюрата по труда могат да стигнат до кандидатите на живо, то при онлайн платформата по дефиниция потенциалните работници кандидатстват от разстояние. Реалните процеси обединяват и двете, което означава, че съвкупното търсене на труд е някъде по средата – извод, който се потвърждава и от данните на НСИ за свободните работни места от статистиката на предприятията.

Забавянето на търсенето на работници все още не намира своето отражение върху състоянието на пазара на труд. Напротив – България остава с исторически ниско (и най-ниско в ЕС) равнище на безработица, а заетостта отдавна надскочи рекордите от 2019 г., в съчетание с бърз ръст на заплатите, който трайно надхвърля инфлацията. Разгледаните тук данни следва да се интерпретират като първи признаци на охлаждане, които в бъдеще могат да имат по-значителни макроикономически последствия. На първо място, по-ниското търсене на труд по определение означава по-бавен темп на нарастване на заетостта, особено на фона на ограниченото предлагане.

Има значителна вероятност и за ефекти върху заплатите – през последните години високотехнологичният сектор беше сред основните фактори за динамиката на възнагражденията, особено в столицата и значителният спад в него означава по-малък натиск върху работодателите за повишения на заплати. По-общо, това може да се изрази в забавяне на ръста на потреблението, което днес е основен двигател на икономическия растеж, оттам – до общо забавяне. *Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет.

Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии. Анализът е от седмичния бюлетин на ИПИ и е публикуван ТУК >> Добавете ни като предпочитан източник в Google

Какво движи бизнеса днес?

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

“Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”

Published

3 weeks ago

July 8, 2026

Author

Присмяха се на премиера Радев, след като обяви, че в петък вечер от САЩ са поискали разполагане на 8 самолета-цистерни на авиобазата край Ямбол за операции в Близкия изток и днес правителството ще предложи на парламента да разреши това.

“Ситуацията започна да прилича на онзи виц, който излезе преди два месеца “Какво стана с визите? Визите остават. Ами тогава и самолетите остават”, смята депутатът от ГЕРБ Христо Гаджев.

От партията припомниха, че Радев беше най- големият критик на разполагане на американски военни самолети в България.

Оказа се, че основанията за разполагане на военни американски самолети в страната ни през февруари и сега са различни. Тогава са били за учение на НАТО, а сега – за участие в операции в Близкия изток.

Гаджев показа писмото, с което е разрешено пребиваването на самолетите от февруари до май месец и посочи, че пише, че става въпрос за учение по линия на НАТО. Той ще поиска от МО двете ноти – от февруари и от юли месец.

“Вчера малко преди финала на световното бяхме уведомени, че ще има извънредно заседание на комисията по отбрана. Без да е ясно, дори на колегите от “Прогресивна България”, какво точно ще гледаме. Явно това е най-спешното нещо на правителството тази седмица. Нека видим какви решения ще вземат, но очевидно мотивите са различни”, допълни Гаджев.

“Ако някой си е мислил, че досега се е изпълнявала някаква фигура от висшия пилотаж, то след днешните изявления на премиера Радев сме сигурни, че държавата, или поне външната ѝ политика, са в режим на свободно падане. Не знам за целите на вътрешната консумация ли отново, но беше направена една поредна илюзия за това, че България води политика към това, което правителството нарича национален интерес”, заяви бившият външен министър Георг Георгиев.

Той припомни позицията на Радев, че ще разреши оставане на американските военни самолети на летището в София, само ако паднат визите за САЩ.

“Не виждам България да е получила разрешение за падане на визите за влизане в програмата за безвизово пътуване до САЩ. Спомняте си преди няколко месеца много помпозно министър-председателят заяви, че е поискал от президента Тръмп дори отпадане на визите за български граждани. Паднаха ли визите? На път ли са да паднат?” Попита Георгиев.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЪЛГАРИЯ

Иран ни предупреждава

Published

3 weeks ago

July 8, 2026

Author

Иранското посолство изпрати нота до Министерството на външните работи (МВнР) на Република България във връзка с разполагането на самолети-цистерни на военновъздушните сили на САЩ на летище “Безмер”, съобщиха от пресцентъра на българското външно ведомство.

Нотата е получена, след като говорителят на иранското външно министерство Есмаил Багаеи предупреди България да не позволява на САЩ да “използват територията ѝ за военни операции срещу Иран”. Багаеи добави, че всяка дейност, която улеснява американски атаки, би означавала съучастие в “агресия и военни престъпления”.

Република България не предприема никакви враждебни действия срещу Иран в изпълнение на договорните си ангажименти към своя съюзник САЩ. Изключено е от територията на България да се осъществяват каквито и да е военни действия в Близкия изток, заявяват от МВнР.

Надяваме се възможно най-скоро и двете страни в конфликта повторно да се ангажират с деескалация и прекратяване на военните действия, за което те успяха да се споразумеят съвсем наскоро. България апелира за незабавно прекратяване на военните действия и подновяване на разговорите за договаряне на примирие, което да позволи постигането на устойчиво споразумение, слагащо край на конфликта, се посочва в съобщението на МВнР.