Наскоро НАТО обяви, че ще инвестира 1,1 милиарда долара в европейски фирми, за да ги насърчи да работят за военния сектор, като се предвижда и увеличение на бюджета за неправителствени организации, които насърчават “евроатлантическите ценности”.

Такива организации все по-често канят журналисти, членове на неправителствени организации и „лидери“ на курс за разпознаване на дезинформация и борбата с нея.

Това звучи като голям завой в политиката на НАТО, ако вземете предвид, че Алиансът извърши агресията си срещу Сърбия през 1999 г. без мандат на ООН, след ужасна дезинформационна кампания, която кулминира в „случая Рачак“.

Разширяване на операциите

Експертите казват, че няма повратна точка в политиката на Алианса, но че се планира разширяване на дейността, съдейки по обявената милитаризация на индустрията и организациите за разширяване на общественото влияние в Европа.

“Целта на НАТО в милитаризацията на европейския граждански сектор е ЕС, особено източната му част, да стане автономен, но не в смисъл на вземане на решения, а по отношение на материалните и логистични нужди за независима война в европейското пространство. Така че САЩ и техните най-близки съюзници Великобритания, Австралия, Южна Корея и Япония да се концентрират повече срещу Китай. Що се отнася до присъствието на НАТО в медийната сфера, в областта на пропагандата на неговите интереси и цели, неправителствените организации винаги са имали голямо значение.

Водещите членове на Алианса смятат, че трябва да се увеличи интензивността на дейността на неправителствения сектор, тъй като те имат голям проблем, откакто в Европа се появиха неправителствени организации, които не са под техен контрол. Ето защо САЩ и водещите членки на ЕС са на прага да инвестират много по-големи средства в пропагандата. Що се отнася до Сърбия, се наблюдава интересен феномен, че подобна подкрепа постига обратния ефект. Колкото повече суми се отделят за подпомагане на организации, които защитават интересите на НАТО, толкова по-ниско е тяхното влияние и репутация”, – казва университетският проф. д-р Митар Ковач, пенсиониран генерал.

През последните 24 години сърбите се научиха как да разпознават тайната дипломация на великите сили, скрита зад маската на граждански сдружения, които само на хартия са загрижени за демократичните свободи и правата на човека. Тези организации са неправителствени, доколкото работят срещу независимостта на сръбските правителства, с помощта на финансите и авторитета на НАТО.

През юни 1999 г. бомбардировката с крилати ракети и авиобомби на Алианса беше спряна, но бомбардировката с лъжи не беше. Бяха измислени масови гробове на футболни стадиони, “Операция Подкова” за етническото прочистване на всички албанци от Косово, но нищо не се каза за преследването, отвличанията и убийствата на сърби след пристигането на КФОР, в което страните от НАТО бяха най-силни контингент.

Защо най-малките НПО са най-мощните

След 2000 г. няколко малки неправителствени организации, с невероятно влияние, действаха буквално като протегнатата ръка на Хагския трибунал и албанските лобисти, обвинявайки и съдейки всички без доказателства – политици, през офицери до журналисти, и в същото време принуждаваха Сърбия да присъединете се към Алианса. Много показателна е международната конференция за отношенията между Сърбия и НАТО през 2010 г., когато представители на някои неправителствени организации произнесоха почти религиозни формули: „За мен НАТО и Европейският съюз са символи на цивилизацията и модернизма и символ на най-висшия човешки живот. ” Те обвиниха сръбските интелектуалци, че са виновни, защото: „в Сърбия доминира антицивилизационно отношение, особено засилено след бомбардировките“ и се чудеха „Защо всяко споменаване на членство в НАТО веднага е последвано от медиен ефект срещу него“.

Изключително неуместно и безотговорно е да се обобщават и поставят под общ знаменател около 35 000 граждански сдружения в Сърбия с малкия брой НПО-та, които от десетилетия получават медийно внимание, напълно непропорционално на броя на техните членове и влияние. Всъщност те напълно изопачиха смисъла на гражданското сдружаване.

“Ако искате да знаете откъде идва силата им, вижте откъде се финансират и всичко ще ви стане ясно. Много честото обобщение “те получават пари от Запада” е погрешно. Вижте настоящите масови безредици и стачки във Франция и Германия. Те свидетелстват за това, че на Запад живеят нормални хора, за които пенсиите и заплатите са само извинение да излязат на улицата. По същество те се страхуват да не бъдат въвлечени във войната в Украйна против волята си. Истинската причина за европейските протести е страхът от отнемане на свободите, защото хората осъзнаха, че социалните процеси се управляват от така наречената „дълбока държава“, че изборната демокрация се е превърнала в илюзия, защото някои хора, които не са избрани от никого, но назначени от някого, по същество управляват, както в случая с членовете на Европейската комисия”, – казва социологът д-р Слободан Вукович.

Анонимни властници и цензори

Вукович посочва феномена, че политиката на ЕС се води от хора, които не са публично избрани, чиито биографии и качества са неизвестни, които обаче притежават огромна власт.

“Това важи и за т. нар. „неправителствен сектор“, който носи основната отговорност за популяризирането на догмата на „религията на Давос“ и стигматизирането на онези, които й се противопоставят. Около тях е създадена атмосфера на недосегаемост, както в настоящия случай с развалянето на сръбския език. САНУ (Бел. прев. -Сръбска академия на науките и изкуствата), институти, “Матица сръбска” (Бел. прев. – най-старото научно, книжовно и културно дружество в Сърбия), абсолютно цялата научна и професионална общественост застанаха в защитата на сръбския език, но много упорито се противопоставят неправителствените организации, защото имат власт, която не е тяхна, а идва от спонсори от западния политически мейнстрийм, който ги финансира”, – казва още социологът д-р Слободан Вукович.

НПО, които пряко подкрепят НАТО или неговите могъщи членове, като инвестират огромни ресурси в тях през десетилетията на нашето страдание, са разпознати от обществеността като клонове на Алианса, негови говорители, които хората не подкрепят и не уважат, твърди проф. д-р Митар Ковач.

“Въпреки това тези организации постигнаха известни успехи, тъй като проникнаха както в правителството, така и в опозицията, заплашвайки я с влиянието на своите могъщи спонсори или предлагайки различни “предимства” от тяхно име. Най-успешни са по отношение на цензурата, блокиране на истината и преследване на различно мислещите и пишещите. Смятам, че тя ще бъде все по-сурова и че процесът ще продължи с публично брандиране и определени санкции срещу организации, медии и лица, които публично изразяват позиция, която не е в съответствие с интересите на “неправителствените НАТО организации”. За щастие тази негативна реклама води до обратния ефект сред хората и брандираните като “неправилни” организации, медии и личности се припознават от народа като патриотични” – смята проф. д-р Ковач.

НПО парти в посолството

Разследването на източниците на финансиране на НПО в Сърбия, които действат най-агресивно спрямо Сърбия, улесни публикуването на депешите на американското посолство в Белград от WikiLeaks. Например в доклад 07BELGRADE709 от 21 май 2007 г. се посочват седем медийно известни жени и един мъж от „неправителствения сектор“, които американският посланик е поканил в резиденцията си по време на изборите на новото сръбско правителство на 15 май: „По време на партито, когато новото правителство се формираше, посланикът седнал с правозащитни групи, за да изслуша техните опасения, да обсъди общи интереси и да изрази подкрепа за тяхната роля в гражданското общество”.

Милитаризация на медиите

Американският генерал Уесли Кларк, военният командир на агресията на НАТО срещу Югославия през 1999 г., я нарече „първата модерна война в Европа“ и подчерта водещата роля на милитаризирания граждански сектор, предимно медиите, и прогнозира, че всички бъдещи конфликти ще се случват така.

“Новите технологии повлияха силно на политиката на всички нива. Настоящият поток от новини, и особено изображенията, надминаха способността на правителството да обяснява, разследва, координира и потвърждава. Нарекохме го „факторът CNN“ и хората на шега започнаха да говорят за необходимостта да се проследят движенията на кореспондента на CNN Кирстиан Аманпур, чиито „зашеметяващ принос и репортажи на място биха могли да превърнат далечна криза в текуща вътрешна политическа тревога“. Беше ясно, че новите технологии могат да окажат невероятно силен натиск върху политиците на всички нива…

В бъдещи действия може да се разчита на още по-агресивно събиране на информация и още по-интензивно, медийно фокусиране върху всички аспекти от горе до долу.

Автор: Борис Субашич

Превод: Владислав Наков

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ