През миналата година се навършиха 70 години от основаването на Зоотехническия факултет. По повод на годишнината група професори и специалисти по животновъдство от различни политически партии, разтревожени от незадоволителното състояние на отрасъла, отправиха до министъра на земеделието и храните Румен Порожанов писмено предложение за провеждане на среща и Национално съвещание по проблемите в сектора. Изненадаха ни отговорите и прехвърлянето на предложението от институция на институция.

А отговорите се свеждаха до следното:

нека учените и специалистите да си провеждат научни конференции, кръгли маси и други мероприятия и да си обсъждат проблемите на животновъдството. От опит знаем, че приказките на подобни мероприятия не дават резултат. Съюзът на икономистите в България, Институтът по животновъдни науки в Костинброд, Земеделският институт в Стара Загора, Аграрните факултети в Пловдив и Стара Загора, Институтът по планинско животновъдство и земеделие в Троян, на изложение Агра в Пловдив и др. са провели много подобни конференции. Резултати – никакви.
От групата бяха определени трима човека, които да се срещнат с министъра на земеделието и храните и да се опитат да го убедят в необходимостта от провеждането, под негов патронаж, на национално съвещание. А също и какви доклади да се изнесат, участници, време, място и т.н. Секретарките на министъра знаят колко пъти е напомняно за исканата среща… Отговорът винаги е бил – срещата ще се състои, ние ще ви се обадим. И ние чакаме повече от 8 месеца.
А проблемите в животновъдството, които ни тревожат, са много и не търпят отлагане. В следващите редове ще изложим основните от тях.
Годините след промените (1989 г.) вече наближават 30. За това време населението на България намаля почти с 2 милиона (20%). Българската земя обедня на хора, но тя обедня още повече на животни и птици.

Таблица 1. Селскостопански животни, в хил. броя
Вид и категория Години
1989 2006 2016
Говеда-всичко 1613 628 558
в т.ч крави 648 361 357
Биволи-всичко 23 8 12
в ч. биволици 11 5 8
Овце-всичко 8609 1635 1360
в т.ч. майки 5289 1296 1129
Кози -всичко 436 549 238
в т.ч. майки 351 480 199
Свине-всичко 4149 1013 616
в т.ч. майки 392 96 65
Птици-всичко 41905 20156 13700

Източници: Статистически годишник на България, 1991 г. Аграрни доклади на МЗХ 2007-2017 г.

По данните в таблицата могат да се направят много коментари и изводи. Ние ще се спрем само на няколко.
Налице е рязко намаление на всички видове животни. Показателно е намалението на основните стада: на свинете 6 пъти; на овцете 4,6 пъти; на козите 46%; на кравите 45%; на птиците – 3 пъти. Противно на очакванията намалението продължава и след приемането ни в ЕС – говедата с 90 хил. – овцете с 506 хил., козите с над 291 хил., свинете с 397 хил., птиците с 6,5 млн. броя. Положително е, че броят на кравите се запазва на около 360 хил. През последните години се появиха 86 хил. крави и 130 хил. овце за месо, които са включени в общия брой.
Ще отбележим още един неблагоприятен факт за 2016 г. – високия процент на кравите – 66% от общия брой на говедата и на овцете-майки – 83%. Тези високи проценти говорят за други слабости, които ще коментираме по-нататък.

Намаленият брой животни обуславя и намаленото производство на животински продукти.

Таблица 2. Производство на животински
продукти, в хил.тона/литри
Продукти Години
1989 2006 2016
1. Мляко – всичко 2438 1516 1115
в т.ч. краве 2073 1289 989
биволско 17 7 9
овче 277 108 77
козе 71 102 40
2. Месо – всичко 820 232 212
в т.ч. ЕРД 130 23 17
ДРД 87 24 12
свинско 430 78 73
птиче 190 107 110
3. Яйца, млн. броя 2726 1595 1331

Източници: Статистически годишник на Република, България 1992 г.,
Аграрни доклади на МЗХТ, 2007 и 2017 г

Когато човек разглежда данните за производството на животински продукти, тревогата му нараства. След политическите промени през 1989 г. общото количество на млякото е намалено 2,1 пъти, на овчето 3,6 пъти, на кравето около 2 пъти, на козето 1,8 пъти и на биволското близо 1,9 пъти. След 2006 г. намалението продължава, като най-голямо е при козето – 2,5 пъти. Положително е, че през 2016 г. има увеличение на биволското мляко и на средната млечност от овца, която е достигнала 77 л, срещу около 50 л преди 1989 г. Но само това.
Средната млечност от крава се задържа в рамките на 3600-3800 литра в продължение на повече от 30 години. Намалява броят на кравите за мляко, а средната млечност е същата. Логиката изисква друго. Страните от социалистическия лагер, които станаха членове на ЕС, за това време удвоиха продуктивността. Да не говорим, че някои европейски страни достигнаха 9-10 хил. литра. За обвързано подпомагане на крави за мляко през 2016 г. са изразходвани 70 млн. лева, други 23 млн. лв. са дадени за крави и 22 млн. за овце и кози под селекционен контрол. Търсихме в Аграрния доклад на МЗХ да намерим данни за млечността на кравите, овцете и козите, които се контролират, но не ги намерихме. Тук въпросите са два –

парите ли са малко или са изразходвани неефективно?

При производството на месо данните са още по-тревожни, дори стряскащи. Общото количество е намаляло 3,9 пъти, от ЕРД – 7,6 пъти, от ДРД – 7,2 пъти, от свинете – 6 пъти и с най-голямо количество – 357 хил. тона. Не знаем как управляващите, пък и опозицията си представят едно намаление с 600 хил. тона месо в кланично тегло. Сигурно ще се успокоят, че след приемането ни в ЕС намалението не е голямо – само 20 хил. тона. Но при овцете и козите, които ние считаме за традиционни сектори, намалението е 2 пъти и производството е символично.
Когато съпоставим данните за произведеното месо от ЕРД с броя на кравите и биволиците ще установим, че от една бройка е получено едва 47 кг. Произвеждали сме по 180 кг, а страните членки на ЕС сега произвеждат от 200 до 240 кг. Тук има и друг парадокс – кравите за месо нарастват (заедно с юниците) на 86 хил. Само те биха могли да произведат посочените в таблицата 17 хил. тона. За тези крави по програмата за месо през 2016 г. са изплатени близо 25 млн. лева. Възниква въпросът – къде е месото или защо не е произведено. Толкова ли са кравите от месодайните породи, колкото са подадени в статистиката?
Друг въпрос е къде се добива месото – в кланиците 6860 тона, и в стопанствата – 10 605 тона. Но и в двата случая месото е малко. Основните причини са две – клането на повечето телета от кравите за мляко скоро след отелването и сивият сектор. Но няма кой да сложи ред. На въпроса, зададен преди години – защо не угояваме телетата, от МЗХГ отговориха – нямаме месодайни породи. Е, сега имаме, но пак не угояваме. Защо не се дават пари и за угоени, и предадени млади говеда? Убедени сме, че ако това стане, месото ще се увеличи.
Производството на месо от ДРД, изчислено на една условна глава, също е малко – едва 9 кг, срещу повече от 15 кг преди промените. И тук картината е подобна на тази при говедата. Тези нерадостни данни не ни пречат да водим преговори с арабските страни и дори сключихме спогодба с Франция, че ще им изнасяме агнешко месо.
При производството на яйца (табл. 2) се наблюдава същото, голямо намаление, както при останалите животински продукти.
Данните за 2016 г. за броя на различните видове животни и получената от тях продукция отговарят на един важен икономически въпрос.

Защо е нисък процентът на общия доход

от животновъдството – едва 28%, отнесен към растениевъдството, а от общата селскостопанска продукция е 25%. При едно многоотраслово земеделие, животновъдството може и трябва да надхвърля 50%, както е било в миналото у нас. Нима не се знае, че увеличението на брутната добавена стойност от полското производство минава през животновъдството – хранителната промишленост и търговията.
Известно е, че консумацията на животински продукти е един от важните критерии при определяне на жизнения стандарт на един народ. Каква е тя у нас? В навечерието на промените средно на човек бяхме достигнали 190 кг мляко и млечни продукти, 78-80 кг месо и месни продукти и 250-260 броя яйца. Тогава населението наброяваше кръгло 9 млн. Като се видят данните в таблица 2, се получава представа и за количествата, които се изнасяха. Бяхме известни с тази си дейност в много арабски страни, Съветския съюз, Италия, Франция (агнешки бутчета), Куба и др. Сега консумацията е намаляла – за мляко и млечни продукти на 170 литра, за месо и месни произведения на 45-50 кг и на яйца на 130-140 броя. Населението е на прага на 7 млн.
Бедата и тревогата ни е още по-голяма, защото тази ниска консумация се осигурява с огромен внос. Вносът на свинско месо през 2016 г е 107 хил. тона. Дори на птиче месо сме нетен вносител – изнасяме 41 тона, а внасяме 102 хил. тона. Половината от консумираното говеждо месо също е внос. Валутното салдо при месото и месните произведения е отрицателно с 159 млн. евро, при млякото и млечните продукти с 33 млн. евро, на други вносни животински продукти още 7 млн. евро. Само при търговията с живи животни имаме положително търговско салдо, възлизащо на скромната сума от 16 млн. евро. Добре се представихме на изложението “Зелена седмица”, състояло се т.г. в Берлин, бяхме и партньор. Похвалиха ни домакините и посетителите. Ние пропуснахме да им благодарим за свинското месо и кравето масло, което ни изпращат. Преди години немски журналист, посетил България, написал в техен вестник, че в едно месопреработвателно предприятие видял български салами, произведени от баварски прасета. Това продължава и сега. На още много страни трябва да благодарим, че ни допълват трапезата с техни животински продукти, макар качеството им не винаги да е добро.
Каква логика има в увеличаване на чуждестранните туристи и да увеличаваме вноса на продуктите за тяхното хранене.

Производството на свинско месо и птичи продукти е на високо технологично равнище. Имаме и отделни много добри кравеферми и овцевъдни стопанства. В Европа има много високопродуктивни ферми. Ще се заемем ли с масовото внедряване на добрия опит, за да интензифицираме производството на животински продукти и увеличим тяхното количество?
Налице са много пропуски и в подготовката на кадри за животновъдството, които трябва да са двигатели на научно-техническия прогрес. Учебните програми се нуждаят от съобразяване с днешните условия в животновъдството и на постъпващите студенти. Повечето от тях са с много нисък успех и отпадат още първата година на следването. Налага се да се засили подготовката по основните дисциплини – хранене на животните, генетика и развъждане, репродукция и животновъдните дисциплини. Трябва да отпаднат и да се намалят редица дисциплини, които разсейват усилията на студентите и понижават подготовката. Средното професионално обучение също се нуждае от редица подобрения, което да повиши много ниския процент на постъпващите на работа в животновъдните ферми.

В България условията за производство

на животновъдни продукти са по-добри от много страни на ЕС. Имаме достатъчно земя, произвеждаме годишно около 9 млн. тона зърно, от което изнасяме около 6 млн. тона. Произвеждаме 2 млн. тона маслодайни семена, от които повече от половината изнасяме. Изнасяме и други източници на белтъчини – слънчогледов шрот, изсушен спиртоварен остатък и царевичен глутенов фураж. Имаме добри условия за отглеждането на царевица за силаж и на люцерна, които са основни за храненето на преживните животни. Не се оползотворяват рационално и пасищата. Главната пречка за увеличаване на производството на животновъдни продукти е в прекомерната концентрация на земеделската земя и липсата на знания, опит и интерес в едрите собственици за отглеждане на животни и увеличаване на доходите от единица площ.
По европейските критерии едри стопанства са тези, които обработват над 1000 дка земя. У нас те са 5801 броя, или 2,8% от общия брой. Те владеят (обработват) над 30 млн. декара (81,2%) от земята, но отглеждат само 12-13% от животните. Това се равнява на 5-6 приравнени животновъдни единици на 1000 дка, срещу 55-60 от техните европейски колеги. Как да ги накараме с икономически мерки и с държавно регулиране да отглеждат животни? Добри възможности ни предоставя ОСП, която ни предоставя огромни финансови средства.

Но как ги използваме?

На България й трябва една реалистична програма за развитие на животновъдството, която да осигури: превръщане на голяма част от зърното и белтъчните фуражи, които произвеждаме, в животински продукти; стимулиране производството на царевичен силаж, люцернов сенаж за преживното животновъдство; икономически стимули за отглеждането на животни. Така ще произвеждаме по-качествени и достатъчно животински продукти за здравословното хранене на хората. Това не означава да забраняваме вносът.
Такъв тип въпроси искахме да обсъдим на несъстоялата се среща с министър Порожанов и на националното съвещание по проблемите на животновъдството. На България е необходима една реалистична програма за развитие на животновъдството, която да осигури: животински продукти за здравословно изхранване на населението и да не бъдем нетен вносител; продукция за експорт; количества за бъдещо нарастване на консумацията. За всичко това имаме прекрасни условия. Тези въпроси е необходимо да станат достояние на всички земеделски производители и българи. Народът ни иска да яде наши качествени животински продукти. Ще ги осигурим ли?

доц. Въто Христов,
проф. Николай Тодоров