БЛОГ

Аз имам малко съмнения към наградата “Международен Букър”

Published

3 years ago

May 27, 2023

Author

През 2020 г. наградата е дадена на Марийке Лукас Райнефелд за романа й “Неудобството на вечерта”, който е преведен и у нас. Марийке е първата взела Букър, която се определя за нон-бинарна личност. Колко изненадващо.

Романът е за десетгодишно момиче, загубило своя брат, поради което цялото й семейство е разтроено. Баща й тъпче с пръст задника на дъщеря си със сапун, защото имала запек. Нереални и нелепи за 10 годишни философски тиради, сексуални игри и извращения сред подрастващи, показва колко са извратени и лицемерни християните. Всичко е готически гнусно, пълно е с безцелни сръдни на момиченцето. Четенето едва се издържа.

Но хей, за първи път нон-бинарен печели Букър, йей!

През 2021 г. наградата печели Давид Диоп с романа “През нощта цялата кръв е черна”, френски писател от сенегалски произход. В него се разказва за сенегалските наемници, които се сражават за Франция през Първата световна война. Един от тях получава травма от жестокостите и изнасилва бяло момиче. Заради травмите от войната. Също така окопите са описани като в@гина на жена, а войниците са опиянени от това.
Но хей, първият французин от африкански произход печели наградата!

През 2022 година наградата я печели Гитанджали Шри с романа “Гробница от пясък”. Първата книга с тази награда, преведена от индийски (хинди). В 700 страници се разказва как 80 годишна жена се е депресирала от смъртта на мъжа й и заради това ни изтезава с дълги философски трактати за живота, без да се случва нищо съществено. Но се сприятелява с трансджендър, с което показва на дъщеря си, че е по-модерна и прогресивна от нея, тъй като дъщеря й постоянно натяквала колко по-модерна била от нея. Също книгата я описана като “феминистка”.

Но хей, първата индийка печели наградата.

Както и първата арабка. През 2019 г., оманката Джоха ал-Харси я печели с романа “Небесни тела”, в който разказва за сватбите и любовните трепети на три сестри. Като през това време в енциклопедичен стил разказва за Оман и с досаден вече за всички араби подход се опитва да имитира приказността на “1001 нощ” с тежка философска пудра.

Но хей, първата арабка печели наградата.

Награда, която възхвалява екзотични книги и от която възвишени литературни титани получават еротични спазми само от мисълта, че само те разбират тези дълбокофилософски планини от тежка интектуалност.

През 2023 г. печели първият българин, а BBC описва събитието като празник, на който българите се радвали като на футболните успехи от 1994-а.

Предполагам най-вече от високоинтелектулната ни паватна каста, която е известна с това, че е написала повече книги, отколкото е прочела.

Дехар Фарид Дехар

Related Topics:featured trending блог българия култура

Up Next

Колко помия се изля по мой адрес, когато обяснявах истината за Киро и Асен!

Don't Miss

Няма невъзможни неща

БЛОГ

🇧🇬🤔👎 „ПРИБИРАМЕ СЕ В БЪЛГАРИЯ. ЗАВИНАГИ.“

Published

2 months ago

September 1, 2026

Author

Преди няколко години това беше мечтата на много българи в чужбина. Днес обаче виждам нещо различно.

Хора, които се върнаха в България, започват отново да стягат куфарите. И причината не е просто „по-висока заплата“.

Когато си живял дълго в чужбина започваш да приемаш за нормално неща, които в България постепенно започват да ти липсват. Ред. Правила. Работещи институции. Сигурност.

Предвидимост. И най-вече започваш да гледаш по друг начин на парите.

Защото няма значение само колко получаваш. Важно е колко ти остава след наема, храната, сметките, горивото и всички останали разходи. А с поскъпването през последните години и преминаването към еврото усещането за много хора е едно и също: цените растат, а доходите не успяват да ги догонят.

И тогава идва неприятното сравнение: „Ако ще плащам почти европейски цени, защо да приемам българския стандарт на услуги, институции и сигурност?“ Това е моментът, в който човек започва да разбира нещо.

Не се връщаш в чужбина само заради парите. Връщаш се заради начина на живот, към който вече си свикнал. Не защото не обичаш България. А защото след години в чужбина започваш да имаш друга представа какво означава нормален живот. И когато веднъж си свикнал с това, връщането назад понякога се оказва много по-трудно, отколкото си си представял.”

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Страхотно си беше

Published

2 months ago

August 28, 2026

Author

София, октомври 1985 г.

Ех, какви времена настанаха!

Карам си Ладата из София, касетофонът дъвче една презаписана касетка, а аз съм тръгнала към „Петте кьошета“ все едно лично ме чакат там.

Облеклото, разбира се, е контрабанден внос. Не питайте откъде. Подплънките на якето са подсилени допълнително — при по-рязък завой първо влизат те, после аз.

Кожената гривна ми я направиха по поръчка. Такава няма в ЦУМ, няма в Кореком, няма и да има.

Косата — захарна вода, тупиране и вяра в бъдещето. Стои като бетон. Вятърът не я мести. Само дъждът може да я свали от власт.

Коланът е задължителен, погледът — все едно слушам нещо, което още не са разрешили по радиото.
Само едно ме притеснява: да не завали и да няма пчели наблизо.

При толкова захар в косата до „Петте кьошета“ мога да пристигна с цял кошер.
Иначе за октомври си е доста топло.

Айде, че трябва да връщам касетката. Записана е от приятел на приятел и утре я чакат още трима.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

БЛОГ

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Published

2 months ago

August 23, 2026

Author

Никога не влизайте в конфликт с хора около петдесет.

Те са от друго тесто.

Семействата им ги научиха на почти всичко необходимо, още преди да са тръгнали на училище. На пет години мнозина вече носеха ключ от вкъщи на врата си. На седем можеха сами да си приготвят истинско ядене, а на девет бяха напълно самостоятелни. Всяка лятна сутрин изчезваха навън веднага след изгрев и се прибираха чак когато светнат уличните лампи.

Пиеха вода директно от градинския маркуч, ядяха плодове, без да ги мият, скитаха из горите и някак винаги намираха пътя към дома без GPS, мобилни телефони или споделяне на локация. Знаеха как да запалят огън, да пекат картофи или царевица в жарта, да превържат ожулено коляно с каквото намерят наоколо, да си ремонтират велосипеда сами и да изкарат целия следобед с един сандвич, увит в хартия.

Състезаваха се с велосипеди без каски, строяха рампи от шперплат, играеха на “ръбче” по тротоарите, футбол по улиците, “шмайзер”, “Стражари и апаши”, фунийки и още десетки игри. Катереха се по дърветата и решаваха споровете си лице в лице, без нужда от групови чатове.

Четяха истински книги – от онези с хартиени страници, които нямат нужда от зареждане на батерия.

Те все още могат да смятат наум, помнят телефонни номера, поправят вещите си, вместо веднага да ги изхвърлят, мислят критично и стигат до изводи, без да гледат видео с инструкции. Ние сме последните, които можем едновременно да върнем рутера към фабрични настройки, да запалим печка с мокри дърва и да намерим адрес само по обяснението: „След старата фурна, втората пряка вдясно.“

Обучени сме да оцеляваме без интернет, инструкции, психологическа подкрепа и батерия над 20% 😁 Наистина опасно поколение. Пазете се!

Атанас Ленков

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПЕСНИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ